Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар А.Ламбева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 16882 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Р.И.Ф. против „З. “Б.и.“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищцата твърди, че пострадала на 02.01.2013г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а "БМВ Х5" с рег. № *******. Твърди, че по силата на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" ответникът „З.“Б. и.“АД отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получила телесни повреди, от които претъпялала неимуществени
вреди. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди е в размер на 60 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в посочения размер от 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2013г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави
следните възражения: оспорва механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие; оспорва ищцата да е претърпяла вреди; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и вредите;
поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която пътувала
без поставен обезопасителен колан; поддържа становището, че продължителността
на оздравителния процес се дължала на поведението на ищцата, която не спазвала лекарските предписания и
страдала от предходни заболявания; оспорва размера на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен този иск ищцата трябва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на
произшествието отговорността на водача
на л.а. "БМВ Х5" с рег. № ******* е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от представената по
делото справка за публикувана информация на електронния сайт на Гаранционния
фонд.
Видно от влязла в сила присъда № 50/24.11.2016 г. по НОХД
№ 330/2016г. на ОС-Пазарджик А.М.М.е признат за виновен в това, че на 02.01.2013 г. на автомагистрала „Тракия“ с посока на
движение от гр. Пловдив към гр. София, км. 82 + 420, при управление на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № *******, е нарушил
правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 41,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 58, т. 3 от ЗДвД, в следствие на което по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди по смисъла на чл.129
от НК на повече от едно лице, сред които
и Р.И.Ф., поради което и на основание по
чл. 343, ал.4, вр. с ал. 3, б. “б“, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр.
чл. 21, ал. 1, вр. чл. 41, ал. 1, вр. чл.
58, т. 3 от ЗДвП, вр. с чл. 54, ал. 1 НК, го е осъдил на „лишаване от
свобода“ за срок от четири години и шест месеца, като го е оправдал по обвинението
за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 343г,
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от седем
години и шест месеца.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деликта, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на ОС – Пазарджик,
настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача А.М.М.,
неговата вина, съставомерните последици,
които са част от състава на престъплението – причинена телесна повреда на
ищцата, която наказателният съд е квалифицирал като средна телесна повреда, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
В диспозитива на присъдата не е описана конкретната
средна телесна повреда, която е претърпяла ищцата.
От заключението на назначената по делото медицинска
експертиза, което съдът приема, се установява, че при произшествието Р.Ф. е получила следните увреждания: контузия на главата; сътресение
на мозъка; разкъсно-контузна рана на лицето в областта на долния клепач на
лявото око към ябълчната област (скула); контузия на врата; контузия на гръдния
кош; разкъсно-контузна рана на гръдния кош вляво по задна аксиларна линия с
размери 15 см.; счупване на лявата раменна кост в областта на хирургическа
шийка. Телесните повреди се намират в причинно-следствена връзка с
катастрофата. Счупването на лявата раменна кост в областта на хирургичната
шийка е причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок
повече от 30 дни. Контузията на главата със сътресение на мозъка е причинила на
ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Разкъсно-контузните
рани по лицето и гръдния кош са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Останалите травматични увреждания са причинили болка и
страдание на пострадалата. С оглед механизма на произшествието и мястото, на
което е била ищцата, някои от телесните повреди могат да се получат и при
поставен обезопасителен колан, а именно – контузията на главата и гръдния кош,
счупването на лявата мишнична кост. За другите увреждания трябва да има
свободно придвижване на тялото в автомобила или контакт с терена след изпадане
от автомобила. Според вещото лице, предвид механизма на катастрофата и
получените травми, ищцата е била без поставен предпазен колан по време на
инцидента. Няма данни да е страдала от съпътстващи заболявания, които да са
повлияли на начина на лечение и на продължителността на възстановителния
процес. При нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, срокът на възстановяване на счупването на
лявата мишнична кост в горния край е около 3-4 месеца. При нормално протичане
на лечебния процес срокът на възстановяване от мозъчното сътресение е около 30
дни, а на останалите телесни повреди – около 20 дни. Ако ищцата е била с
предпазен колан, е нямало да получи нараняванията в областта на лицето и
гръдния кош. Телесните повреди имат травматичен характер и не може да се
получат в следствие на други обективни фактори, като неправилна стойка и
наднормено тегло. През периода на лечение пострадалата е търпяла болки и
страдания, като първите 3 седмици, болките са били с по интензивен характер. По
делото няма приложени документи за наличието на трайни последици за здравето на
ищцата от получените увреждания.
В съдебно заседание вещото лице
заявява, че от раните в областта на лицето и по гръдния кош на пострадалата са
останали белези, които са с траен характер.
Така събраните доказателства установяват настъпването на
всеки едни от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ - ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от телесни
повреди, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на
водач, чиято отговорност е застрахована от ответника по застраховка “Гражданска
отговорност“, поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищцата по време на настъпване на
произшествието – 19 г., вида на причинените травми: леки телесни повреди – контузия
на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на лицето в областта
на долния клепач на лявото око към ябълчната област (скула), контузия на врата,
контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана на гръдния кош вляво по задна аксиларна
линия с размери 15 см. и средна телесна
повреда – счупване на лявата раменна кост в областта на хирургическа шийка;
продължителността на възстановителния период от 4 месеца;
силните болки, които е изпитвала ищцата
през през първите три седмици от лечението; обстоятелството, че през
възстановителния период се е нуждаела от чужда помощ, поради ограничния обем
на движение на ръката; съдът съобрази и обстоятелството, че от
разкъсно-контузната на рана на лицето и на гръдния кош са останали белези. От
друга страна, по делото бе установено, че към настоящия момент ищцата е
възстановена, експертът не е установил трайни последици от травмите за нейното
здраве.
Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2013 г., съдът определи
обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по
справедливост на 40 000 лв.
По възражението за съпричиняване на вредните:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен колан.
Ответницата, чрез своя процесуален представител, признава, че е пътувала
без поставен обезопасителен колан, и не оспорва, че с поведението си е
допринесла за настъпване на вредите.
Съгласно чл. 175 от ГПК, направеното от страна или от неин представител признание на факт се
преценява от съда, с оглед на всички обстоятелства по делото.
В конкретния случай, чрез заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установи следният механизъм
на настъпване на произшествието: На 02.01.2012г., около 15:10ч., по пътен участък от
автомагистрала „Тракия”, при километър 82+ 420, л.а „БМВ Х5“ се е движел в
посока към гр. София с висока скорост (не по - ниска от 194 км/ч.), като е
започнал изпреварване от лентата за аварийно спиране през активната лента към
лентата за изпреварване в посока от гр. Пловдив към гр. София. В определен
момент с предната си дясна част е ударил първоначално дясното задно колело на
лек автомобил „Форд Фокус“ с per. № *******, от който удар колелото на л.а. „БМВ“ е изпаднало, след което се
е ударил в кабината на товарен автомобил „Скания“ с ремарке „Шмид“. В резултат на така последвалите удари л.а. „БМВ“
се е отправил под ъгъл към средната двойна метална разделителна мантинела,
огънал я е и се е завъртял около вертикалната си ос, след което е продължил да
се придвижва успоредно на мантинелата в направление към гр. София. Така,
въртейки се, е преминал над мантинелата и с дясната си страна се е ударил в
първата вертикална опорна колона на надлеза, водещ от с. Динката към с.
Щърково, след което се е установил в покой,
като предните колела са останали в лентата за движение от гр. София към гр.
Пловдив, а задната част на автомобила, поради вклиняване в колоната, е останала
да виси във въздуха над мантинелата. Процесният автомобил е бил оборудван с
триточкови инерционни колани на всички места. Вещото лице е посочило, че предпазният
инерционен колан е ефективен и има предпазно действие при удари със скорост до
60 км/час. При удари над тази скорост не е ефективен, настъпват т.нар „коланни
травми“. Ударите в двата автомобила, предпазната мантинела и колоната на моста
са настъпили с многа висока скорост, при която предпазният колан няма
правентивно действие.
Според заключението на медицинската експертиза, ако ищцата е била с предпазен колан, е нямало да получи
нараняванията в областта на лицето и гръдния кош/разкъсно- контузните рани в
областта на лицето и гръдния кош/, но останалите травми, вкл. и контузията на
главата и гръдния кош, както и счупването на лявата раменна кост, биха могли да
настъпят, дори и ако пострадалата бе пътувала с поставен обезопасителен колан.
Така събраните по делото
доказателства установяват, че поведението на ищцата е в причинно-следствена връзка единствено с част от травмите, а именно
– с нараняванията в областта на лицето и гръдния кош, не и с останалите травматични
увреждания, които са преобладаващи като обем.
При определяне размера на
съпричиняването съдът съобрази, че приноса на шофьора на автомобила многократно
надхвърля приноса на ищцата за настъпване на вредите. Водачът се е движел с
твърде висока скорост и е допуснал множество нарушения на правилата за
движение: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 41, ал. 1 от ЗДвП и чл. 58, т. 3 от ЗДвД. При допуснатите нарушения и механизма на
настъпване на катастрофата, дори и с поставен от ищцата предпазен колан, травматичните
увреждания не биха могли да бъдат предотвратени изцяло, а биха били само в
по-малък обем, в какъвто смисъл са и заключенията
на вещите лица. Съпоставяйки посочените обстоятелства,
настоящият състав прие, че приносът на пострадалата е значително по-малък спрямо приноса на виновния
за катастрофата водач и следва да бъде определен на 1/20. При
прилагане на този процент на съпричиняване на вредите съдът определи размера на
дължимото обезщетение на 38 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част до пълния предявен размер от 60 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По
разноските:
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица и за
адвокатско възнаграждение в размер общо на 1897.46 лв., съобразно отхвърлената
част от иска. При определяне размера на разноските, съдът уважи възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и намали неговия размер до минималната стойност по чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 2796 лв., които с ДДС са 2996 лв.,
тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност.
Не са представени доказателства за направени от ищцата
разноски за адвокатско възнаграждение, нито за договорено възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА, поради което
съдът не присъжда разноски за адвокат на Р.Ф..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер на 1 520 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 190 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Р.И.Ф., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 38 000лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните леки телесни повреди: контузия на главата; сътресение на мозъка;
разкъсно-контузна рана на лицето в областта на долния клепач на лявото око към
ябълчната област (скула); контузия на врата; контузия на гръдния кош;
разкъсно-контузна рана на гръдния кош вляво по задна аксиларна линия с размери
15 см. и средна телесна повреда: счупване
на лявата раменна кост в областта на хирургическа шийка, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.01.2013г.,
по вина на водача на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ******* – А.М.М., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2013г.
до окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 60 000лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р.И.Ф. да заплати на „З. „Б.И.” АД, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 1897.46 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на държавата, по
сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 1 520
лв. върху уважената част от иска, а на СГС – разноски за вещо лице в размер на
190 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ :