Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1519
/ 20.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осми декември, през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
при секретар Илияна Георгиева,
изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1985/2022г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът
Н.Р.П., с адрес: ***, чрез представител по пълномощие адвокат Б.Я., с адрес: ***,
е оспорил решение № 67/13.10.2022г., постановено по АНД № 16/2022г. по описа на
Районен съд Карнобат, с което е
потвърдено наказателно постановление № 21-0454-000266/12.10.2021г. на началник
група РУ Сунгурларе към ОД на МВР Бургас. С наказателното постановление на касатора са наложени наказания за три различни нарушения, а
именно: за нарушение на чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
на основание чл.179, ал.2, предл.второ от същия закон
е наложена глоба в размер на 200 лв.; за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, буква
„в“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от същия закон е наложено наказание
глоба в размер на 50 лв. и кумулативно лишаване от право да управлява МПС за
един месец; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба, в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.второ
от ЗДвП.
Касаторът
твърди, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че изводите на съда са недоказани, а в мотивите не са
обсъдени доводите на процесния касатор
за несъставомерност на извършените нарушения. Касаторът твърди, че нарушението на чл.23, ал.1 от ЗДвП не
е доказано с убедителни доказателства. Няма доказателства за щетите върху
автомобила вследствие на удара, за който се твърди в наказателното
постановление.
По отношение
нарушението на чл.123, ал.1, т.3 буква
"в" от ЗДвП също твърди недоказаност на обективните елементи на
състава, тъй като по делото няма доказателства двамата водачи да са имали
разногласия относно настъпилия пътен инцидент.
На последно място в
касационната жалба се твърди, че касаторът неправилно
е осъден от съда да плати съдебни разноски в размер на 10 лв. Счита, че
основанието за това плащане е неясно.
Иска съдът да отмени
обжалваното решение на Районен съд Карнобат, а по съществото на спора - да
отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адвокат Я.,
поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по касация
– началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Сунгурларе, не изпраща представител и
не изразява становище.
Представителят на
Прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Касаторът
е наказана за това, че на 05.09.2021г. в 16:10 часа на общински път № BGS2268, като водач на лек
автомобил „Р. К.“ с рег. № Р****ВС при км 13+400 и посока от с.Есен към с.Велислав
се движела на такова разстояние след движещия се пред нея мотоциклет „С.“ с
рег. № А****К, управляван от С.К.К., което не й
позволило да спре и да избегне удара с мотоциклета, когато неговият водач спрял
плавно вдясно по посока на движението си. След последвалия лек удар
автомобилът, управляван от касатора, извършил маневра
на заден ход, след това отново потеглил напред и отново блъснал мотоциклета в
задната част, вследствие на което мотоциклетът и водачът му паднали на земята.
След така описаните обстоятелства водачът на лекия автомобил напуснал мястото
на ПТП без да уведоми органите на МВР. Причиненото ПТП е с материални щети. В
наказателното постановление е записано, че водачът на лекия автомобил не носи
контролен талон към свидетелството за управление на МПС.
В обжалваното решение
Районен съд Карнобат е приел, че е сезиран с жалба против наказателното
постановление в частта относно наложеното наказание за нарушение на чл.23, ал.1
от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, буква „в“, предл.второ
от същия закон и се е произнесъл в тази част като го потвърдил. В мотивите си съдът
се е позовал на събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Ж.К., С.К., С.К.и Е.П., първите двама от които са
свидетели-очевидци. Съдът е намерил, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения в производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление, както и че въз основа на събраните по делото доказателства
обективните и субективни елементи на съставите на двете нарушения са доказани.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са
възраженията на касатора, изложени в касационната
жалба.
Според чл.23, ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре. В процесния случай
наличието на удар между двата автомобила се установява от множество събрани
както в хода на административнонаказателното
производство пред органа, така и в хода на съдебното производство пред Районен
съд Карнобат доказателства. Гласните доказателства, събрани в хода на тези две
производства, са еднозначни, като част от тях са на свидетели-очевидци. Тезата,
поддържана от касатора във възражение на л.16 от АНД
№ 16/2022г., не се подкрепя от каквито и да е доказателства, които се намират в
кориците на делото. Затова настоящият съдебен състав, съдейки от събраните
доказателства, следва да приеме, че касаторът е
нарушил именно чл.23, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е могъл да спре при движението
си след мотоциклета на достатъчно разстояние така, че да избегне удара.
В допълнение следва
да се посочи, че от свидетелските показания става ясно за осъществен лек удар
между двете превозни средства, като мотоциклетът е бил блъснат в задната гума.
Тези обстоятелства могат да обяснят отсъствието на видими и съществени щети, за
което твърди касаторът.
Неоснователни са и
възраженията относно нарушението на чл.123, ал.1, т.3, буква „в“ от ЗДвП,
според който водачът на пътното превозно средство - участник в ПТП, е длъжен
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, без да напуска местопроизшествието уведомява съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието и изпълнява
дадените им указания.
В процесния случай се
твърди, че липсват доказателства между участниците в произшествието да няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с това произшествие. Доказателствата
по делото обаче сочат, че касаторът въобще не е
спряла след удара, а е продължила пътя си. В тази хипотеза тя няма как да
установи дали има или няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
произшествието с другия участник в него. Наличието на противопоставени тези на
участниците в произшествието може да се констатира само ако двамата участници
проявят воля да разберат всеки от тях каква теза защитава. След като касаторът е напуснала произшествието без да спре и да
установи какво е мнението на другия участник в произшествието, а същевременно
по делото е установено каква е тезата на другия участник и че тя не съвпада с
тезата на касатора относно обстоятелствата, свързани
с произшествието, то правилно е ангажирана отговорността на участника, който е
напуснал ПТП без да положи усилия, за да установи дали между него и другия
участник в произшествието има съгласие или отсъства такова съгласие.
Отделно от
изложеното, при липса на противоречие между участниците в произшествието
относно обстоятелствата, свързани с него, е приложима хипотезата на чл.123,
ал.1, т.3, буква „б“ от ЗДвП, според която при наличие на съгласие участниците
преместват пътните превозни средства така, че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспротно
произшествие. В конкретния случай не е спорно, че такъв протокол не е попълнен,
нито някоя от страните е изявила желание в тази насока. Очевидно житейски
хипотезите са две, така и законът ги е възприел. При първата участниците в ПТП
нямат противоречия относно обстоятелствата, свързани с произшествието и
попълват протокол за ПТП, а при втората няма съгласие между участниците в
произшествието относно обстоятелствата, свързани с него и тогава те не напускат
произшествието, уведомяват МВР и изпълняват указанията на неговите органи. В
конкретния случай не се е осъществила нито една от двете хипотези, а от
събраните по делото доказателства се установява, че участниците в
произшествието не са имали съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Затова настоящият съдебен състав счита, че и по отношение на нарушението на
чл.123, ал.1, т.3, буква „в“ от ЗДвП отговорността на касатора
правилно е ангажирана. В този смисъл оспореното решение като правилно следва да
бъде оставено в сила що се касае до потвърденото с него наказателно
постановление в частта, относно наложените на касатора
наказания за нарушение на чл.23, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, буква „в“ от ЗДвП.
По отношение
възражението на касатора относно осъждането й да
плати на Районен съд Карнобат сумата от 10 лв., представляваща съдебни
разноски, настоящият съдебен състав установи, че това са разноски за път,
направени от свидетеля Е.Г.П.. В протокол, отразяващ проведеното съдебно
заседание на 20.04.2022г., когато въпросният свидетел е разпитан, се съдържа
протоколно определение на съда, с което е разпоредено да се изплатят на
въпросния свидетел пътни разноски в размер на 10 лв. от бюджета на съда за
дестинацията Сунгурларе-Карнобат-Сунгурларе. Доказателства за направените
разходи за път се намират на л.85 от АНД № 16/2022г. Те са изплатени от бюджета
на съда и именно по отношение на тези разноски е осъдена Н.П. да ги заплати по
сметка на Районен съд Карнобат. Доколкото такива разходи съдът действително е
направил и с оглед обстоятелството, че жалбата, с която настоящият касатор, в качеството на жалбоподател е сезирал Районния
съд Карнобат, е неоснователна, правилно процесният касатор е било съден да възстанови описаните разходи.
Поради
неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение на Районен съд
– Карнобат следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от
13.10.2022г. постановено по АНД № 16/2022г. на Районен съд – Карнобат.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: