Присъда по НОХД №2505/2021 на Районен съд - Русе
| Номер на акта: | 50 |
| Дата: | 28 април 2022 г. |
| Съдия: | Венцислав Димитров Василев |
| Дело: | 20214520202505 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 29 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви по НОХД № 2505/2021г. по описа на РРС, четвърти наказателен
състав
Русенската Районна прокуратура е обвинила подсъдимата Н. Д. Д.
в това, че през месец декември 2018год. в гр. Русе, като непълнолетна, но
след като е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление - на три
пъти, сама и в съучастие в съучастие с К.Р. Р., като извършител,
разпространила чрез информационна технология - онлайн мобилни социални
мрежи “Инстаграм“ и “Месинджър“, порнографски материали /снимки/, като
за създаването им е използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст – Г.
С. ИБР. от гр. Русе - престъпление по чл. 159, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал.
1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК.
Русенската Районна прокуратура е обвинила и подсъдимия КР. Р. Р.
в това, че през месец декември 2018год. в гр. Русе, в съучастие с Н. Д. Д. от
гр. Русе, като извършител, разпространил чрез информационна технология -
онлайн мобилна социална мрежа “Инстаграм“ порнографски материали
/снимки/, като за създаването им е използвано лице, ненавършило 18-годишна
възраст – Габриела Севгин И. - престъпление по чл. 159, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
Русенската Районна прокуратура е обвинила подсъдимата С. Д. ИЛ. в
това, че през периода от 04.02.2019год. до 05.02.2019год. в гр. Русе, като
непълнолетна, но след като е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, разпространила чрез информационна технология
- онлайн социални мрежи “Инстаграм“ и “Месинджър“, порнографски
материали /снимки/, като за създаването им е използвано лице, ненавършило
18-годишна възраст – Г. С. ИБР. - престъпление по чл. 159, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2
вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК.
Русенската Районна прокуратура е обвинила подсъдимата ИВ. С. ИВ. в
това, че през периода от 04.02.2019год. до 06.02.2019год. в гр. Русе, като
непълнолетна, но след като е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано
престъпление - на пет пъти, разпространила чрез информационна технология
- онлайн социална мрежа “Месинджър“, порнографски материали /снимки/,
като за създаването им е използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст –
Г. С. ИБР. - престъпление по чл. 159, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК.
Русенската Районна прокуратура е обвинила подсъдимата ИВ. С. ИВ. и
в това, че на 11.02.2019год. в гр. Русе, по хулигански подбуди, причинила
лека телесна повреда на Г. С. И., изразяваща се болка и страдание без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл.
1
130, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 6 от НК.
Производството по делото е по общия ред.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на всички
подсъдими.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка :
Подсъдимата Н. Д. Д. е родена на 08.12.2003год. в гр. Русе, българска
гражданка, българка, с основно образование, неомъжена, ученичка в ПГ по
дървообработване и вътрешна архитектура – гр. Русе, неосъждана, ЕГН
**********.
Подсъдимият К.Р. Р. е роден на 30.07.1998год. в гр. Русе, български
гражданин, българин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимата С. Д. ИЛ. родена на 11.10.2004год. в гр. Русе, българска
гражданка, българка, с основно образование, неомъжена, ученичка в ПГ по
облекло – гр. Русе, неосъждана, ЕГН: **********.
Подсъдимата ИВ. С. ИВ. е родена на 28.08.2003год. в гр. Русе,
българска гражданка, българка, с основно образование, неомъжена, ученичка
в ПГ по промишлени технологии “Ат. Буров“ – гр. Русе, неосъждана, ЕГН
**********.
Подс. Д. и св. Г. И. били приятелки. На неустановена дата по време на
лятната ваканция през 2018год., в следобедните часове, двете отишли в двора
на ОУ “Тома Кърджиев“, находящо се в гр. Русе, ж.к. “Здравец“. Чрез
съобщение в социалната мрежа “Месинджър“ свидетелката се свързала със
св. М. А., с когото поддържала близки отношения. Свидетелят поискал св. И.
да му направи “свирка“ и тя се съгласила, след което се уговорили да се
срещнат пред училището. Двете с подс. Д. отишли да го пресрещнат пред
намиращия се в непосредствена близост магазин “Лидл“. Когато пристигнал
на мястото, св. А. предложил на св. И. да отидат зад магазин “Лидл“, където
да му направи “свирка“. Свидетелката се съгласила и тримата отишли зад
магазина, където свидетелят разкопчал дънките си, извадил половия си член и
свидетелката му направила фелацио. След това решил да продължи с
вагинален секс, но тя се отдръпнала. През това време подс. Д. стояла встрани
и се преструвала, че провеждала видеочат по “Месинджър“, а вместо това
заснела сцени от половите контакти на свидетелите. Двамата се усъмнили, че
можело да ги снима, но тя ги успокоила като казала, че не ги снимала. След
като приключили св. А. си тръгнал.
През м. декември 2018год., малко преди новогодишните празници, св.
И. и подс. Д. се скарали по повод на това, че свидетелката съобщила в
полицията местонахождението на подсъдимата, която за пореден път била
избягала от дома си и родителите й поискали обявяването й за издирване.
Тогава подсъдимата се заканила, че до две седмици щяла да й “стъжни
2
живота“. В изпълнение на намисленото още същата вечер подс. Д. се свързала
със своя познат подс. Р. и го убедила да направи фалшиф профил на св. И. в
онлайн социалната мрежа “Инстаграм“, за да се “гаврят“ с нея. Той се
съгласил и направил профил с име “Gabby_Ibriam“, след което й предоставил
паролата за него. Подсъдимата влязла в профила и качила порнографски
материали, а именно - снимките, които била направила по време на описаните
полови контакти между св. И.и св. А. и които била съхранила в паметта на
телефона си.
На следващата сутрин св. И. видяла на телефона си съобщения от нейни
познати, получени чрез социалните мрежи “Инстаграм“ и “Месинджър“,
които й препращали връзки към създадения от подс. Р. фалшиф профил и я
питали дали това била тя, защо си била направила профил в “Инстаграм“ и
качвала такива снимки. Свидетелката отворила профила и видяла, че качените
в него снимки с порнографско съдържание, възпроизвеждащи половите й
контакти със св. А.. Въпреки, че на снимките не се виждало лицето на
свидетеля, тя разпознала сцените и себе си в тях. От този фалшив профил
били изпратени съобщения с неприлично съдържание до нейни приятели. Св.
И. се ядосала и заподозряла в това подс. Д., защото я била заплашила.
Свидетелката докладвала профила в “Инстаграм“ и същият бил изтрит.
Впоследствие подс. Д. на два пъти възстановявала профила и качвала същите
снимки в него, а св. И. всеки път докладвала профила и същият бил
премахван от администраторите на “Инстаграм“. Публикуваните снимки с
порнографско съдържание станали достояние на неограничен брой близки
познати и съученици на св. И.
На 04.02.2019год. последната била заедно със свои приятели в
заведение “Лондон“, намиращо се в района на Кооперативния пазар в гр.
Русе. Сред присъстващите били подс. И., с която свидетелката поддържала
близки приятелски отношения. Същата била в близки приятелски отношения
и с подс. И., която била съученичка на св. И. в ПГПТ “Атанас Буров“ –
гр. Русе. Докато били в заведението св. И. и подс. И. си писали с подс. И.,
която по същото време била в дома си. След кратък чат между двете
обвиняеми, подс. И. започнала да изпраща съобщения на св. И., съдържащи
обиди и закани за физическа саморазправа, обвинявайки я, че я била лъгала.
Свидетелката не отговорила и малко по–късно си тръгнала. Междувременно
подс. И. качила в 24-часовото приложение “Story“ в профила си в социалната
мрежа “Месинджър“ всички снимки от фалшивия профил в социалната мрежа
“Инстаграм“ с име “Gabby_Ibriam“. Едновременно с това, същата вечер
качила снимките на св. И. от профила си в групата на класа в социалната
мрежа “Месинджър“, както и в профила на компанията от общи приятели,
които се събирали в посоченото заведение “Лондон“, а на някои общи
приятели изпратила снимки и чрез лични съобщения в “Месинджър“, като по
този начин същите станали достояние на всички съученици и приятели на св.
И.. Подс. И. свалила част от снимките на телефона си и след това качила
няколко от тях в 24-часовото приложение “Story“ в своя профил в социалната
3
мрежа “Месинджър“, както и в 24-часовото приложение “Story“ в профила си
в социалната мрежа “Инстаграм“. Когато се прибрала в дома си, св. И. видяла
публикациите на двете обвиняеми, както и обидните коментари на нейните
съученици. Същата вечер чрез социалната мрежа “Месинджър“ подс. И. й
изпратила съобщение, в което я приканвала да се срещнат на следващия ден в
14.00 часа в заведение “Лондон“, като се заканила, че в противен случай щяла
да я намери и жива нямала да я остави, тъй като “за И. убивала“. Свидетелката
не възприела отправените закани като реално осъществими и не се
притеснила. На 06.02.2019год. подс. И. изпратила 23 броя снимки с
порнографско съдържание /от качените в социалните мрежи/ на майката на
св. И. - св. С. И. Същия ден двете разговаряли и св. И. признала, че правила
орален секс със св. А., но отрекла да е имала полов контакт с него.
Видно от заключението на изготвената комплексна съдебна
психиатрична и психологична експертиза подс. Н. Д. не се води на
диспансерен учет в “ЦПЗ - Русе” ЕООД и няма данни да е провеждала
стационарни лечения в центъра. При същата не се регистрирали прояви на
душевна болест в тесния смисъл на думата (чл. 33 от НК) за минало време и
следи от понесена такава болест понастоящем. Няма данни за злоупотреба
или зависимост към алкохол или други ПАВ. При проведеното психологично
изследване били установени сравнително добри интелектуално-мнестични
възможности, отговарящи на физическата възраст и придобитите познания и
умения. Липсвали данни за патопсихологични отклонения в процесите на
мислене и в структурата на личността. Не били открити тенденции за
патопсихологични отклонения, които да водят до склонност за
преувеличаване на събития, склонност към фантазиране на факти и събития,
свързани с досъдебното производство. Интелектуалните възможности били в
границите на нормата и тя била в адекватна за възрастта си степен на
психосоциална зрялост. С оглед на това, към момента на деянието и
понастоящем не биха могли да се обсъждат психотични мотиви за
поведението й. Подс. Д. можела правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях, ако желаела. При
прегледа били налице данни за защитно поведение, което било
нормалнопсихологично обяснимо предвид експертната ситуация. Към
момента на извършване на деянието, както и към момента на изготвяне на
експертизата, подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на
своите действия и да ръководи постъпките си, както и да предвиди
последствията от своите действия. Същата не страдала от психически
недостатъци, които да й пречат да се защитава сама.
Видно от заключението на изготвената комплексна съдебна
психиатрична и психологична експертиза подс. С. И. не се води на
диспансерен учет в “ЦПЗ - Русе” ЕООД и няма данни да е провеждала
стационарни лечения в центъра. При същата не са регистрирани прояви на
душевна болест в тесния смисъл на думата (чл. 33 от НК) за минало време и
следи от понесена такава болест понастоящем. Няма данни за злоупотреба
4
или зависимост към алкохол или други ПАВ. При проведеното психологично
изследване били установени сравнително добри интелектуално-мнестични
възможности, отговарящи на физическата възраст и придобитите познания и
умения. Липсвали данни за патопсихологични отклонения в процесите на
мислене и в структурата на личността. Не били открити тенденции за
патопсихологични отклонения, които да водят до склонност за
преувеличаване на събития, склонност към фантазиране на факти и събития,
свързани с досъдебното производство. Интелектуалните възможности били в
границите на нормата и тя била в адекватна за възрастта си степен на
психосоциална зрялост. С оглед на това, към момента на деянието и
понастоящем не биха могли да се обсъждат психотични мотиви за
поведението й. Подс. И. можела правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях, ако желаела. При
прегледа били налице данни за защитно поведение, което било
нормалнопсихологично обяснимо предвид експертната ситуация. Към
момента на извършване на деянието, както и към момента на изготвяне на
експертизата, подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на
своите действия и да ръководи постъпките си, както и да предвиди
последствията от своите действия. Същата не страдала от психически
недостатъци, които да й пречат да се защитава сама.
Видно от заключението на изготвената комплексна съдебна
психиатрична и психологична експертиза подс. И. И. не се води на
диспансерен учет в “ЦПЗ - Русе” ЕООД и няма данни да е провеждала
стационарни лечения в центъра. При същата не са регистрирани прояви на
душевна болест в тесния смисъл на думата (чл. 33 от НК) за минало време и
следи от понесена такава болест понастоящем. Няма данни за злоупотреба
или зависимост към алкохол или други ПАВ. При проведеното психологично
изследване били установени сравнително добри интелектуално-мнестични
възможности, отговарящи на физическата възраст и придобитите познания и
умения. Липсвали данни за патопсихологични отклонения в процесите на
мислене и в структурата на личността. Не били открити тенденции за
патопсихологични отклонения, които да водят до извод, че поддава на
внушение и чуждо влияние. Интелектуалните възможности били в границите
на нормата и тя била в адекватна за възрастта си степен на психосоциална
зрялост. С оглед на това, към момента на деянието и понастоящем не биха
могли да се обсъждат психотични мотиви за поведението й. Подс. И. можела
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава
достоверни обяснения за тях, ако желаела. При прегледа били налице данни
за защитно поведение, което било нормалнопсихологично обяснимо предвид
експертната ситуация. Към момента на извършване на деянието, както и към
момента на изготвяне на експертизата, подсъдимата е могла да разбира
свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките си,
както и да предвиди последствията от своите действия. Същата не страдала от
психически недостатъци, които да й пречат да се защитава сама.
5
Видно от заключението на изготвената визуална художествена
експертиза, 21 броя от приложените по делото цветни фотоснимки следва да
бъдат квалифицирани като “порнографски материали“.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена според всички
събрани по делото доказателства - показанията на свидетелите Г.И., С.И.,
М.А., В.Й., С.И., В.В., Д.С., Б.Д., Н.И., М.К., М.Д., Н.М., Е.Й., Ц.Д., Д.Х.,
Д.Д., М.В., Н.Н., С. С И.; писмени доказателства и доказателствени средства –
3 бр. комплексни съдебни психиатрични и психологични експертизи,
визуална художествена експертиза, справки за съдимост, сведения-
характеристики, сведения от учебни заведения, писмени справки, справка за
образувани и неприключили наказателни производства, декларации и
автобиографични справки.
Всички събрани по делоказателства, разгледани поотделно и своята
съвкупност водят до следните правни изводи :
Подс. Н.Д. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците на състава на престъплението по чл. 159, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК, тъй като през месец
декември 2018год. в гр. Русе, като непълнолетна, но след като е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, в условията на продължавано престъпление - на три пъти, сама и в
съучастие с КР. Р. Р. от гр. Русе, като извършител, разпространила чрез
информационна технология - онлайн мобилни социални мрежи “Инстаграм“
и “Месинджър“, порнографски материали /снимки/, като за създаването им е
използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст – Г. И..
Подс. С.И. е осъществила от обективна и субективна страна признаците
на състава на престъплението по чл. 159, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК, тъй като през периода от 04.02.2019год. до
05.02.2019год. в гр. Русе, като непълнолетна, но след като е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в
условията на продължавано престъпление - на два пъти, разпространила чрез
информационна технология - онлайн социални мрежи “Инстаграм“ и
“Месинджър“, порнографски материали /снимки/, като за създаването им е
използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст – Г.И. от гр. Русе.
Подс. ИВ. С. ИВ. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците на състава на престъплението по чл. 159, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК, тъй като през периода от
04.02.2019год. до 06.02.2019год. в гр. Русе, като непълнолетна, но след като е
могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, в условията на продължавано престъпление - на пет пъти,
разпространила чрез информационна технология - онлайн социална мрежа
“Месинджър“, порнографски материали /снимки/, като за създаването им е
използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст – Г. С. ИБР. от гр. Русе.
По делото няма спор между страните за авторството на престъплението;
6
същото не се оспорва нито от защитниците, нито от подсъдимите и в този
смисъл съдът намира, че няма противоречие между доказателствените
материали и по тези съображения на основание чл.305 ал.3 от НПК не следва
да се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
По отношение и на подсъдимите Д., И. и И. съдът намира, че са налице
всички предпоставки за приложението на чл.61 ал.1 от НК, т.е. всяка от тях е
извършила престъплението от увлечение и лекомислие, които понятия са
изяснени изрично от ВС в т.2 на ППВС № 6/1975г. В случая увлечението
произтича от моментното емоционално - волево състояние на тези
подсъдими в момента на извършване на престъплението и е обусловено от
занижен самоконтрол под влияние на влошени взаимоотношения с
пострадалата И.. Тук е мястото да се посочи, че дори самата пострадала в
разпоредителното заседание по делото не само изрично отказва участие в
процеса, като граждански ищец и/или частен обвинител, но и заявява желание
наказателното производство срещу тях да бъде прекратено, което е израз на
възстановени приятелски отношения, и което се установява от всички други
събрани по делото доказателства. В този смисъл съдът намира, че нормалните
взаимотношения между пострадалата и трите подсъдими са възстановени,
което също води на извода, че последните три са осъзнали грешката си. Съдът
намира, че престъплението е извършено и предвид лекомислие, тъй като и у
трите подсъдими не е била налице достатъчна способност правилно да
преценят характера, значението и запретеността на деянието и евентуалните
последици от извършването, което произтича, по преценка на съда от това, че
всяка от тях към момента на извършване на престъплението едва е била
прескочила прага на непълнолетието, т.е. те са били съвсем близо до
малолетието, а не до пълнолетието. Съдът намира, че в случая приложението
на института по чл.61 ал.1 от НК по отношение на трите непълнолетни се
обуславя от това, че всички те са неосъждани, по отношение на тях не са
налице лоши характеристични данни, те не са осъждани за извършени
престъпления, няма доказателства за други образувани досъдебни
производства срещу тях и най-вече това, че по преценка на съда и с оглед
данните за личността на всяка от подсъдимите само факта на участие в
досъдебното производство в качеството на обвиняеми и в съдебната фаза на
процеса в качеството на подсъдими е изиграло своята превантивна роля. В
този смисъл съдът отчита, че са касае за млади хора, които са в началото на
своя житейски път и по отношение на тях не следва да бъде реализирана
наказателна репресия, като форма на държавна принуда с оглед възможността
за добра социална и житейска реализация. Тези изводи не се променят от
това, че деянието е извършено в условията на продължавано престъпление,
като вид усложнена престъпна дейност, а не както незаконосъобразно се
интерпретира в обвинителния акт, че това е квалифициращо обстоятелство –
в посоченото постановление № 6/1975г. на ВС изрично се допуска
приложението на освобождаването от наказателна отговорност по чл.61 от
НК дори и при положение, че непълнолетният деец е осъждан преди това.
7
Подс. КР. Р. Р. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава на престъплението по чл. 159, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл.
20, ал. 2 от НК, тъй като през месец декември 2018год. в гр. Русе, в съучастие
с Н. Д. Д. от гр. Русе, като извършител, разпространил чрез информационна
технология - онлайн мобилна социална мрежа “Инстаграм“ порнографски
материали /снимки/, като за създаването им е използвано лице, ненавършило
18-годишна възраст – Г.И. от гр. Русе.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по чл.
159, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2 от НК е осъществено от подсъдимите чрез действие,
изразяващо се в разпространяване на порнографски материали /снимки/ чрез
използване на информационна технология - онлайн социална мрежа
“Инстаграм“ и/или “Месинджър“. Посредством публикуването /качването/ на
материалите в публично онлайн пространство съдържанието на
порнографските материали било доведено до знанието на неограничен брой
лица. Легалната дефиниция “Порнографски материал“ се съдържа в чл. 93, т.
28 от НК, според която това е материал, “изготвен по какъвто и да е начин,
неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал,
чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие,
съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация,
сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите
органи на лице“. Видно от изготвената по делото визуална художествена
експертиза, 21 броя от приложените по делото цветни фотоснимки следва да
бъдат квалифицирани като “порнографски материали“.
Към момента на извършване на деянието пострадалата И. е била
навършила 15 – години, което обосновава квалификацията на деянието по ал.
4, т. 1 на чл. 159 от НК. Същевременно подсъдимите Д., И. и И. са били
навършили съответно 15 години, 14 години и 15 години, т.е. същите са били
непълнолетни, което налага приложението на разпоредбата по чл. 63, ал. 1 т.
3 от НК.
В случая е налице продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от
НК, тъй като подсъдимите Д., И. и И. са извършили няколко отделни деяния,
основани на отделни решения, които осъществяват поотделно състава на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От субективна страна, подсъдимите осъществили изпълнителното
деяние на гореописаното престъпление виновно, при форма на вина пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, тъй като същите били
психически здрави и съзнавали общественоопасния характер на своето деяние
и произтичащите от него общественоопасни последици, но водени от
желанието си да злепоставят и унижат пострадалата пред нейните близки
8
приятели и съученици искали тяхното настъпване. Подс. Н.Д. и К.Р. са
осъществили извършеното от тях деяние при условията на съучастие във
формата на съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като и
двамата участвали в самото изпълнение на престъплението.
Въз основа на изложеното подс.К.Р. следва да бъде признат за виновен
по обвинението и да му бъде наложено наказание. По отношение на този
подсъдим съдът отчита наличие само на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, младата възраст на дееца към момента
на извършване на престъплението, добрите характеристични данни и
еднократност на извършване на деянието, за разлика от деятелността на
другите три подсъдими, която е в условията на продължавано престъпление.
Въз основа това съдът определи за този подсъдим наказанието по чл.159 ал.4
т.1 вр.ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК ориентирано към минимума – лишаване от
свобода за срок от шест месеца, като така определеното наказание следва да
бъде отложено за изпитатален срок от три години и глоба в размер на 500 лв.
така определеното наказание по преценка на съда би изпълнило целите по
чл.36 от НК и то най-вече в аспекта на личната превенция.
Подс. И. И. не е осъществила състава на престъплението по чл. 131, ал.
1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 6 от НК, по отношение
на св.И.; в случая е налице хипотезата на чл.304 пр.1 от НПК, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установи такова извършено от нея
деяние, т.е. налице е недоказаност на обвинението по стандарта предвиден в
чл.303 от НПК. Доказателства за такова престъпление се съдържат
единствено в показанията на св.И., дадени на досъдебното производство,
л.132 от дос.пр-во. По отношение на нея няма извършено освидетелствуване,
съответно съдебномедицинска експертиза, не са посочени никакви свидетели
очевидци на подобно престъпление (само нейни съученици, които към този
момент са били в същото помещение), съответно няма установени и и
разпитвани свидетели – очевидци на това престъпление, въпреки твърденията
на пострадалата за такива. Единственият свидетел, който е разпитван по
делото – св.М.К. и който св.И. сочи в показанията си, че е присъствал на
ударите, които подс.И.И. й е нанесла, в разпита си на досъдебното
производство (л.153, том 1 от дос.пр-во) въобще не твърди за подобно
възприятие, а в разпита си в съдебно заседание категорично отрича подобна
проява: „Побой в мое присъствие не е ставал помежду им, не е коментирано и
от съучениците“, л.150 от пр. за с.з. от 10.03.2022г. Отделно от това майката
на св.И. – св.С.И. не е възприела никакви травматични увреждания : “Показа
ми мястото , а именно отзад на главата – тила. Нямаше видими следи от удар,
нито зачервяване. Не съм водила Г. да я освидетелстват за това и няма
извадено медицинско удостоверение“, показанията и на л.136 , том 1 от дос.
пр-во. Разпитана в качеството си на обвиняем на досъдебното производство
подс.И.И. категорично отрича да е удряла св.И.. По тези причини съдът
намира, че обвинението срещу подс.И.И. за престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 6 от НК не е доказано и
9
същата следва да бъде оправдана по него.
Подсъдимите следва да заплатят направените по делото разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
10