Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 1054
Днес, осемнадесети
април две хиляди и шестнадесета
година, в закрито съдебно заседание, Пламен
Георгиев, съдия в Районен съд - Хасково, определен за съдия – докладчик по АНД
№ 521 по описа на РС – Хасково за
Делото е подсъдно на Районен съд –
Хасково, съобразно
правилата за определяне на родовата и местната подсъдност, с оглед дадената
правна квалификация на описаното деяние и твърденията за мястото на неговото
извършване, включително и в аспекта на данните за регистрацията по постоянен
адрес на привлеченото към отговорност лице.
Формално са налице предпоставките по чл. 78а от Наказателния кодекс, с оглед вида и размера на наказанието,
предвидено в законовия текст, по който е квалифицирано деянието, предмет на
обвинението, данните за съдимостта на привлеченото към отговорност лице и
предвид липсата на пречки измежду визираните в чл. 78а, ал. 7 от НК, с известна
условност по отношение на последния извод, за което ще стане дума по - долу.
На следващо място, не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, но не са налице и предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в съдебно
заседание, тъй като постановлението
на РП – Хасково не отговаря на изискванията на НПК за неговата редовност.
Съображенията в тази насока са следните:
В глава XXVIII от НПК е предвидена
изрична хипотеза, при която съдебното производство подлежи на прекратяване, а
делото се връща на прокурора - чл. 377 НПК, но тя касае единствено задължението
на съдия – докладчика да извърши проверка дали са налице основанията за
приложение на чл. 78а от НК. Разпоредбата на чл. 377 от НПК обаче не изключва
приложението на чл. 248 и чл. 249 от НПК, тъй като преди да пристъпи към
разглеждане на предпоставките на специалното производство по глава XXVIII от
НПК, съдия – докладчикът е длъжен да провери обстоятелствата дали делото му е
подсъдно, дали е налице някое от обстоятелствата за прекратяване или спиране на
наказателното производство, дали е допуснато на ДП отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права
на обвиняемия, както и дали са налице основанията за разглеждане на делото по
реда на глава XXIV, XXV, XXVII, XXVIII и XXIX. В този смисъл е и преобладаващата
съдебна практика, като няма спор, че изискванията, на които следва да отговаря
мотивираното постановление на прокурора по чл. 375 НПК са тези, визирани в разпоредбата
на чл. 246 от Наказателно – процесуалния кодекс, на които следва да отговаря
обвинителният акт откъм форма и съдържание, явяващи се част от предмета на
проверката, извършвана от съдията – докладчик по реда на чл. 248, ал. 2 от НПК.
В т. 4.2 на ТР № 2/02г. на ОСНК на
ВКС е отделено подробно внимание на елементите, които задължително следва да
фигурират в акта на обвинението, тъй като липсата им съществено нарушава
процесуалните права на бъдещите страни в наказателния процес. Сред тях са
фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му, времето и мястото на извършване на престъплението и пълните
данни за личността на обвиняемия, начина на извършване на деянието,
пострадалото лице и размера на вредите, ако се касае за съставомерни елементи на
престъпния състав. Тези изисквания следва да бъдат отнесени съответно и към
постановлението по чл. 375 НПК.
Ръководен критерий при преценката
налице ли е основание за връщане на делото е дали липсата на някои реквизити на
обстоятелствената част на обвинителния акт води до ограничаване на правата на някой
от изброените в НПК процесуални субекти.
В случая, с Постановление на Районен
прокурор при РП – Хасково за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание от 07.04.2016 г. е внесено предложение обвиняемият
по Досъдебно производство № 87/2015 г. по описа на ОСл.О при ОП- Хасково;
пр.вх.№ 1515/2015 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, Н.К.Н. ***, ЕГН
**********, български гражданин, българин, с основно образование, разведен,
неосъждан, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание за извършеното от него престъпление по чл.182, ал.2
от Наказателния кодекс, а именно, след 01.06.2015г. в град Виена, Република
Австрия, в град А. и в град Хасково, като родител - баща на малолетния Х. Н. ***,
ЕГН **********, не е изпълнил и е осуетил изпълнението на съдебно решение
/Решение №245/07.05.2015 г. на Районен съд Хасково по гр.дело № 340/2015 г. по
описа на Районен съд - Хасково, влязло в сила на 07.05.2015г./, относно
упражняването на родителските права, които са предоставени от съда на майката Р.
С. Б. от град А., а именно същият е извел на 23.04.2015 г. малолетния си син
Халим Н.К. извън пределите на Р. България в Р.Австрия, като след 01.06.2015 г.
не го е върнал и предоставил до момента на майката Р.С. Б., като по този начин
същата не може да упражнява родителските права, дадени й от съда
Анализът на фактическия състав на
разпоредбата от особената част на НК, под която е субсумирано деянието, описано
от прокурора, налага да бъде отбелязано, че престъплението по чл. 182, ал. 2 от
Наказателния кодекс, за което е било повдигнато обвинението има за възможен
субект родител или друг сродник, като са предвидени две възможни форми на
изпълнителното деяние – неизпълнение на съдебното решение или осуетяване по
какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение относно упражняване на
родителски права или относно лични контакти с дете.
С Тълкувателно решение № 3 от
8.XII.1983 г. по н. д. № 3/83, ОСНК е прието, че влезлите в сила съдебни
решения относно упражняване на родителски права и относно лични контакти с дете
се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да отстъпи упражняването
на тези права, и от родител, който упражнява родителски права, но е задължен да
осигури контакти с детето на другия родител при условията, посочени в решението
на съда. В тези случаи се касае до изпълнение на определени действия,
неизпълнението на които е свързано със санкциониране на длъжника по
изпълнението от съдия-изпълнител с глоби, налагани по реда на чл. 421 ГПК. С Тълкувателно решение № 22 от 820.04.1983 г. по н. д. № 23/83, ОСНК пък е
възприето, че съдебни решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните
актове, постановявани по реда на чл. 261, ал. 1 ГПК /отм/, с които се определят
привременни мерки относно упражняването на родителските права и относно личните
контакти между родители и деца, които макар и да не се ползват със сила на
пресъдено нещо, имат изпълнителна сила. Следователно подлежат на изпълнение. На
това място се поставя въпросът за задължителната сила на решенията, произнасяни
по реда на Глава двадесет и шеста от ГПК и конкретно на решенията относно
упражняването на родителските права и на решенията относно привременните мерки,
както и за обвързващата сила и между кои лица се ползват тези решения със сила
на пресъдено нещо. Подробен анализ в тази насока не е необходим, но от гледна
точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК е уместно да бъде отбелязано, че престъплението по цитирания текст в първата
измежду двете предвидени форми на изпълнителното деяние - неизпълнение на
съдебното решение може да бъде осъществено само от лице, страна по делото,
спрямо която решението относно упражняването на родителските права има
обвързваща сила, респ. подлежи на изпълнение, като без значение за
съставомерността, съгласно цитираната съдебна практика, задължителна за
приложение, е дали има образувано изпълнително производство или не. Осъществява
се чрез бездействие – чрез неизпълнение в съответния срок на вменено с
постановеното съдебно решение задължение относно упражняване на родителските
права и лични контакти между децата и родителите, които са разделени или са в
бракоразводен процес в рамките на осигурената наказателноправна защита на
интересите, както на децата с цел да се създадат възможно най-благоприятни
условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание, така и на правата на
родителите за редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на
другия родител. Другата предвидена форма на изпълнителното деяние се
осъществява чрез действие – с предприемане на активни действия не само от
родител, който пречи на другия родител или на сродници, но и от сродници на
детето - дядо, баба, братя, сестри и др., които не са страна по делото и постановеното
решение, но осуетяват изпълнението му, чрез съответно активно или пасивно
поведение.
От всичко изложено дотук в принципен
аспект относно характеристиките и някои особености от обективна страна на състава
на престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс, преценено в контекста
на очертаните изисквания за необходими реквизита на внесеното постановление и
анализа на съдържанието му, се очертава изводът, че дори самото формулиране на
диспозитива създава непреодолимо затруднение, както за упражняване на процесуални
права на страните, така и за бъдещото произнасяне на съда по същество. Същите
са в няколко отделни, но тясно свързани направления.
Най – напред посочено от прокурора в
диспозитива на постановлението е, че се предлага обвиняемият да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а НК не само за това, че не бил изпълнил, но и за това, че бил осуетил
изпълнението на /Решение №245/07.05.2015 г. на Районен съд Хасково по гр.дело №
340/2015 г. по описа на Районен съд - Хасково, влязло в сила на 07.05.2015г./,
относно упражняването на родителските права, които са предоставени от съда на
майката Р.С.Б. от град А.. Тоест повдигнато е обвинение за съставомерно
поведение и по двете алтернативно предвидени, откъдето следва и самостоятелни
форми на изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 от НК. Или, повдигнато е
обвинение за поне две отделни самостоятелни деяния, но словесно в диспозитива е
описано в какво се изразява само едно от тях, при това непрецизно, а именно в
извеждане на детето извън пределите на Република България на 23.04.2015 г.
/преди влизане в сила на решението/ и невръщането му след 01.06.2015 г. на
майката, на която е предоставено ползването на родителските права. За деянието,
свързано с осуетяване изпълнението на съдебното решение, липсва каквото и да е
словесно формулиране на твърдяната деятелност с посочване в какви точно
действия се осъществява /такова описание липсва и в обстоятелствената част на
постановлението, където са вписани единствено предприети действия по
образуваното изпълнително производство, но не и в какво конкретно поведение се
състои осуетяването на изпълнението на съдебното решение - при това такова, което
да не може да се приеме, че съставлява всъщност продължаващо неизпълнение от
лице, страна по това решение/. Вписването на повече от едно отделни и самостоятелни
деяния в двете различни форми по чл. 182, ал. 2 НК поставя въпроса за
определяне на датата, съответно времевите рамки, в които те са осъществени от
гледна точка преценка налице ли е реална съвкупност, оттам евентуално пречка по
чл. 78а, ал. 7 от НК за приложение на подбрания процесуален ред въобще, или е
налице едно, единно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Във втория случай е било необходимо посочване на период на извършване, при
конкретизиране на дати или период в обстоятелствената част за всяко отделно
деяние, включенио в състава на продължаваното престъпление, доколкото обективно
условие за наличието на продължавано престъпление е отделните прояви да са
извършени през непродължителен период от време, тъй като ако се касае до
продължителен времеви промеждутък между отделните прояви би се стигнало до
невъзможност да се обоснове извода, че последващите прояви се явяват
продължение на предшестващите и твърдения на съответната взаимовръзка между
тях, вкл. и наличието на предпоставките от субективна страна /продължаване или
възобновяване на умисъла/. Нещо, което в случая не е изпълнено с вписване на момент
на извършване на престъплението „след 01.06.2015 г.“. С повдигане на обвинение още
на ДП и за двете самостоятелни форми на изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2
от НК, тоест за поне две отделни деяния, очевидно сам прокурорът е счел
впоследствие и при изготвянето на постановлението, че не се касае за усложнена
престъпна дейност при осъществяване на едно деяние, каквото е т. нар.
„продължено“ престъпление. То се характеризира със следните характеристики от
обективна страна и най – вече тази относно изпълнителното деяние – а именно: само
едно деяние, което е бездействие или пък съвкупност от бездействие и действие,
отличаващо го от продължаваното престъпление и съвкупността /множество/ от
престъпления, където има поне две деяния, всяко само по себе си удовлетворяващо
признаците от състава на престъпление; следващите
характеристики са непрекъснато осъществяване на определен престъпен състав;
създаването на едно трайно състояние. Всичко изложено очевидно е трябвало да
бъде съобразено от прокурора на етапа на изготвяне на внесеното в съда
постановление, който разполага с прерогатива да преценя за какво деяние, срещу
кое лице да се повдигне обвинение, но при упражняването на правомощията му,
следва описанието и разграничението на отделните деяния в обстоятелствената
част и формулирането на прецизен диспозитив да е с ясно, точно и конкретно
вписване на дата, място, начин на извършване на твърдяното престъпление.
В този смисъл и съобразно изложеното
по – горе за реквизитите, на които следва да отговаря в обстоятелствената и
заключителна част актът на обвинението, е необходимо да е отбележи, че между
двете части трябва да е налице съответствие, а така също и вътрешно логическо и
юридическо единство в самия диспозитив. Посочените факти в обстоятелствената
част е необходимо да са релативни на правната квалификация, която е винаги единствено възможна. Обвиняемият следва да знае всички
факти, които се отнасят до елементите от обективната и субективната страна на
деянието, в противен случай същият е поставен в невъзможност да организира
своята защита. Посочването на факти, обосноваващи правна квалификация, различна
от посочената в обвинителния акт /постановлението/, респ. непосочването на
обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице съответната правна
квалификация, не съставлява въпрос по същество, а представлява процесуално
нарушение. Визираните нарушения са от категорията на съществените, тъй като
водят до накърняване правото на защита на обвиняемия да научи за какво точно деяние
се обвинява, съответно по кой от възможните, но изключващи се текстове на
закона, същите не могат да бъдат санирани в съдебната фаза на производството и
всяко от тях представлява самостоятелно основание за прекратяване на съдебното
производство по делото и връщане на делото на прокурора за тяхното
отстраняване.
Мотивиран така, съдията - докладчик
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по АНД № 521 по описа на РС – Хасково за
ВРЪЩА
делото на прокурора за отстраняване на посоченото в мотивите на настоящето
разпореждане нарушение.
Разпореждането подлежи на протест
пред Хасковския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му.
Съдия-докладчик: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.