Р Е Ш Е Н И Е
№ 16/07.01.2014 година, гр. Хасково
Том І, стр. 37-39
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на девети декември две хиляди и тринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Даниела Атанасова
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1545 по описа на съда за 2013 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от З. Н. Ч. с правно
основание чл. 32, ал. 2 от Закона
за собствеността /ЗС/ срещу Д.Н.О. и И.К.О..
Ищцата твърди, че съгласно Решение № 102 от 15.02.2010 г., постановено по гр. д. № 1149/2009 г. на Хасковския районен съд и Решение № 6 от 20.02.2012 г. по в. гр. д. № 822/2011 г. на Хасковски окръжен съд, влязло в сила на 24.09.2012 г., притежавала 5/6 идеални части от жилищна сграда с идентификатор 77195.719.291.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед № КД -14-26-211/02.11.2007 г. на Началника на СГКК-Хасково, с площ от 110 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 77195.719.291 по същата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Хасково, с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, ул. ***** № **, с площ от 430 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер на предходния план: 3305, квартал: 454, парцел: 14, със съседи: 77195.719.56; 77195.719.290; 77195.719.292; 77195.719.53, от който поземлен имот притежавала на лично основание и по наследство 1/2 идеална част. Ответниците били собственици съответно на 1/6 идеална част от жилищната сграда с идентификатор 77195.719.291.1 и на 1/2 идеална част от поземления имот с идентификатор 77195.719.291 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково. Сочи се, че те не я допускали в имота, за да го ползва по предназначение, поради което им изпратила нотариална покана чрез Нотариус Кичка Господинова от гр. Хасково, да й заплащат обезщетение под формата на наем за ползите, от които я лишавали чрез тези техни действия. Ищцата получила отговор на нотариалната покана, че ще я допуснат в имота, но ответниците били заели повечето стаи от жилищната сграда и цялото дворното място, които не съответствали на правото им на собственост върху тях. Поддържа се още, че в съсобствения поземлен имот ответниците построили без съгласие на ищцата и без учредено право на строеж гараж с идентификатор 77195.719.291.3, за който първият ответник се снабдил с констативен нотариален акт /НА/ за собственост № 23, том I, peг. № 371, дело № 21 от 26.01.2009 г. на нотариус Владилена Сиртова. С НА № 31, том I, peг. № 594, дело № 29 от 05.02.2009 г. ответниците прехвърлили на сина си Н.Д. О. същия този гараж, но без никакви идеални части от собствената си идеална част от поземления имот, без учредено право на строеж върху имота и без учредено право на ползване върху поземления имот. При това положение той се явявал трето лице без никакви права в съсобствеността на поземления имот и на построената в него жилищна сграда. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се разпредели между страните по делото правото на ползване върху описаните по – горе поземлен имот и построената в него жилищната сграда. Претендират се и разноските по делото
Ответниците считат,
че исковата молба била нередовна, тъй като съществували четири лица - ищцата,
ответниците и Н.Д. О., които притежавали право на собственост и право на строеж
върху поземлен имот с идентификатор 77195.719.291. Наличието на четирима
собственици на сгради в имота пък давало
възможност да се образува мнозинство при решаване на начина на използване и
управляване на дворното място, а и ищцата не излагала обстоятелства,
обосноваващи допустимостта на исканото съдебно администриране. Освен това ответниците
не я били възпрепятствали ищцата да ползва съсобствения имот по предназначение,
както и не ползвали от жилищната сграда площ, надхвърляща по обем правото им на
собственост, за което подробно я уведомили с отговора на изпратена от нея
нотариална покана. Поддържа се, че при разпределение на ползването на дворното
място следвало да се предвиди, че построената в него тоалетна била съсобствена
между страните, като приращение. Понастоящем тя била полуразрушена и напълно
неизползваема, а ответниците изградили в жилищната сграда баня и тоалетна,
която следвало да остане за общо ползване при разпределение на ползването на
сградата. Построеният в дворното място гараж бил индивидуална собственост на
трето лице, поради което не следвало да намалява дела на ответниците в
ползването на двора, като трябвало да се съобрази и изискуемото по ЗУТ
отстояние от всички страни на тази сградата –
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не спори, а и от приетите писмени доказателства – НА за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том 4, дело № 1144/1971 г., НА за дарение на недвижим имот № 128, том 4, дело № 1145/1971 г., НА по регулация № 190, том 2, дело № 886/1987 г., НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 1727, том 9, рег. № 11345, дело № 1492/2007 г. на нотариус Христина К., удостоверение за наследници № 2227/04.06.2013 г. от Община Хасково, влязло в сила Решение № 102 от 15.02.2010 г., постановено по гр. д. № 1149/2009 г. по описа на Районен съд – Хасково, частично отменено с Решение № 6 от 20.02.2012 г. по в. гр. д. № 822/2011 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, скица на поземлен имот № 3692/08.05.2013 г. на СГКК гр. Хасково се установява, че действително страните са съсобственици с посочените по-горе квоти на процесните имоти на заявените в исковата молба основания.
Основният въпрос по съществото на спора е относно разпределението на тяхното ползване. В тази връзка и по искане на страните са назначени основна и допълнителна съдебно – технически експертизи, като вещото лице е изготвило общо 12 варианта.
По отношение на сградата с идентификатор 77195.719.291.3 по кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 44 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: гараж, построена в поземлен имот с идентификатор 77195.719.291 и находяща се на адрес: гр. Хасково, ул. ***** № **, са представени НА за собственост върху недвижим имот /констативен/ № 23, том 1, рег. № 371, дело № 21/2009 г. по описа на нотариус Владилена Сиртова, НА за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том 1, рег. № 594, дело № 29/2009 г. на нотариус Владилена Сиртова, обяснителна записка и проект за гараж.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които се явяват неотносими към настоящото производство, тъй като не установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване, очертан от така предявения иск
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС и е процесуално допустим, доколкото страни по него се явяват съсобствениците на имоти, които не могат да вземат решение за тяхното ползване, т.е. не може да се образува мнозинство по този въпрос. Доводите на ответниците за нередовност на исковата молба са неоснователи. Съгласно задължителните постановки, дадени с Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г. на ВКС, ОСГК, невъзможността да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС е налице както, когато изобщо няма решение на мнозинството за използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта, каквито са и твърденията в исковата молба. Не са налице установени ред и форма за вземане на такова решение, а и в закона няма ограничение кои от съсобствениците може да сезира съда с искане за разпределение ползването на съсобствената вещ. Поради това се налага разбирането, че самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство и прави допустимо във всички случаи искането за разпределение ползването по съдебен ред.
От друга страна, от съдържанието на представения НА за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том 1, рег. № 594, дело № 29/2009 г. не се установява третото лице Н.Д. О. да притежава някакви права в съсобствеността на поземления имот и на построената в него жилищна сграда, предмет на спора. След като няма качеството на съсобственик или на носител на ограничено вещно право, той не се явява необходим другар и не следва да участва в настоящото производство.
По съществото на спора съображенията на съда са следните:
Безспорно се приема, че при разпределение ползването на даден имот по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да се съобразява както с правата на страните в съсобствеността, така и с действителното фактическо положение на имота, в т. ч. да се взема предвид и незаконни постройки в него, както и начина на ползването им, като не може да предписва каквито и да било преустройство или премахване на сгради, съоръжения и др.
При това положение в случая съдът счита, че разпределението на ползване на поземления имот следва да се извърши съобразно вариант четвърти на допълнителното заключение от 29.11.2013 г. на вещото лице Х.П.С. и приложената към него скица № 10, като на ищцата се предостави частта от дворното място, оцветена с червен цвят на скицата, на ответниците – останалата неоцветена част, а площта от 3,40 кв.м., оцветена със зелен цвят, остава за общо ползване. Този вариант е най-подходящ, защото осигурява равни възможности за страните да ползват дворното място, като същевременно са изключени съществуващите в него сгради и постройки. Последното е наложително, доколкото сградата с идентификатор 77195.719.291.3 е собственост на трето лице - Н.Д. О., а стопанските постройки с площ съотв. от 1.00 кв.м. и от 10,80 кв.м. не са самостоятелни обекти на вещни права, а подобрения към съсобственото дворно място, за които няма данни да са построени и/или да се ползват от някоя от страните. На следващо място, при този вариант се отчита обстоятелството, че в северната част от имота ответниците са построили гараж, който впоследствие са прехвърлили на сина си. Доколкото по делото не се установява по безспорен начин в тяхна полза да е било надлежно учредено право на строеж, ищцата не е длъжна да търпи за своя сметка това положение, още повече, че така се е намалила и полагащата й се площ за ползване. Освен това, вариант четвърти на допълнителното заключение от 29.11.2013 г. е най-целесъобразен, защото има най-малко конфликтни точки при ползването на имота, а и с оглед влошените отношения между съсобствениците, които също следва да бъдат съобразени, за да се гарантира спокойно служене с общата вещ. В този смисъл е и Решение № 615 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1510/2009 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Накрая, при избора на този вариант е взета предвид и възможността на всяка от страните да има достъп както до жилищната сграда /откъм ул. ****, където се намира административния адрес на имота/, така й до дворното място /най-вече за ответниците с оглед установения съществуващ вход откъм ул. ******/. При всички останалите варианти не са отчетени в една или друга степен посочените по-горе обстоятелства от значение при преценката за разпределението ползването на имота, поради което не биха могли да бъдат възприети.
По отношение разпределението на съсобствената жилищна сграда, съдът намира за най-справедлив и целесъобразен вариант четвърти на допълнителното заключение от 29.11.2013 г. на вещото лице Х.П.С. и приложената към него скица № 7, като на ищцата се предостави ползването на стая № 2 с площ от 14,02 кв.м., стая № 3 с площ от 11,31 кв.м., стая № 4 с площ от 15,48 кв.м., стая № 5 с площ от 11,68 кв.м. и кухня № 6 с площ от 3,91 кв.м., която част не е оцветена на скицата, на ответниците – стая № 1 с бокса към нея с площ от 15.84 кв.м. и приземна тераса с площ от 10,92 кв.м., оцветени с червен цвят на скицата, а оцветената в зелен цвят част, включваща входно антре с площ от 3.78 кв.м., вътрешно антре с площ от 10.13 кв.м. и помещение за баня и тоалетна с площ от 3.71 кв.м., остава за общо ползване. При този вариант се постига баланс между правата на страните и съществуващото фактическо състояние, а в останалите случаи или ще изострят отношенията между страните и ще се стигне до нови спорове, или пък ще се получи значителна разлика с полагащата се на ответниците според квотата им в съсобствеността площ.
С оглед характера на настоящото производство, а именно спорна съдебна администрация, страните следва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съответстваща на размера на дела им в съсобствеността. Относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна така, както са направени. Това е така, защото невъзможността да се постигне съгласие за начина на разпределяне на ползването не се дължи на виновно поведение на който и да е от съсобствениците, а на липсата на съвпадение на техните становища по този въпрос. От друга страна пък съдебното решение ползва в определена степен и двете страни по делото. В този смисъл е и Определение № 389 от 08.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г. на ВКС, II г. о и др. При това положение и предвид изричното искане на ответниците, ищцата следва да бъде осъдена да им заплати сумата от 103,33 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на поземлен имот с идентификатор 77195.719.291 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед № КД -14-26-211/02.11.2007 г. на Началника на СГКК-Хасково, с адрес: гр. Хасково, п.к. 6300, ул. ***** № **, с площ от 430 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер на предходния план: 3305, квартал: 454, парцел: 14, със съседи: 77195.719.56; 77195.719.290; 77195.719.292; 77195.719.53 и на построената в него сграда с идентификатор 77195.719.291.1, с площ от 110 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, по предявения от З. Н. Ч., ЕГН ********** *** срещу Д.Н.О., ЕГН ********** и И.К.О., ЕГН **********,***, иск с правно основание с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, по вариант четвърти на допълнителното заключение от 29.11.2013 г. на вещото лице Х.П.С. и приложената към него скица № 10 и по вариант четвърти на същото заключение и приложената към него скица № 7, които скици са приподписани от съда и представлява неразделна част от решението, като З. Н. Ч. ще ползва частта от поземления имот, оцветена с червен цвят на скица № 10, с площ от 115,57 кв.м., а от построената в него сграда с идентификатор 77195.719.291.1 - частта, включваща стая № 2 с площ от 14,02 кв.м., стая № 3 с площ от 11,31 кв.м., стая № 4 с площ от 15,48 кв.м., стая № 5 с площ от 11,68 кв.м. и кухня № 6 с площ от 3,91 кв.м., която част не е оцветена на скица № 7, Д.Н.О. и И.К.О. ще ползват частта от поземления имот, която част не е оцветена на скица № 10, с площ от 115,57 кв.м., а от построената в него сграда с идентификатор 77195.719.291.1 - частта, включваща стая № 1 с бокса към нея с площ от 15.84 кв.м. и приземна тераса с площ от 10,92 кв.м., оцветени с червен цвят на скица № 7, а за общо ползване от съсобствениците остават частта от поземления имот, която е оцветена със зелен цвят на скица № 10, с площ от 3,40 кв.м., а от построената в него сграда с идентификатор 77195.719.291.1 - частта, включваща входно антре с площ от 3.78 кв.м., вътрешно антре с площ от 10.13 кв.м. и помещение за баня и тоалетна с площ от 3.71 кв.м., оцветени със зелен цвят на скица № 7.
ОСЪЖДА З. Н. Ч., ЕГН ********** *** да заплати на Д.Н.О., ЕГН ********** и И.К.О., ЕГН **********,***, сумата от 103,33 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.