Р
Е Ш Е Н И Е
София, 16.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четвърти
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1234/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от
Е.П.А., ЕГН **********, чрез
адв. М.Д. – САК, съд.адрес:***,
Бизнес център „С.К.“, против С.О., София,
ул. *******с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
общо за сумата 26 000
лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 06.12.2018 г. до окончателното й изплащане и сторените
по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2018
г. около 16 ч. в гр. София, ищцата, вървейки по левия тротоар на бул. „Гоце
Делчев“ с посока на движение от Южния парк към пазара „Красно село“, при
слизането си по стълбите пред бл. 32, вх. Б се подхлъзнала поради липсващи
плочки на последните две стъпала, паднала и си счупила прешлен на гръбначния
стълб и дясната лъчева кост. Събитието е настъпило в светлата част на
денонощието, при ясно време, като на място е имало свидетели - очевидци на
инцидента.
Според отразеното в исковата молба, преживеният стрес и
уплаха от неочаквания и внезапен инцидент са станали причина за множество
негативни емоции на ищцата, проблеми със съня, често изпитване на безпокойство,
станала е раздразнителна и напрегната. Описаните неимуществени вреди са в пряка
и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е
неизпълнението на задълженията на С.О. да обезопаси, да поддържа в изправност и
в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост съгласно §7, ал. 1 от ПЗР
на ЗМСМА и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в
изправно състояние съгласно чл. 167 от ЗДвП и чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона
за пътищата.
В тази връзка тя е
предявила настоящия иск срещу ответника за посочената сума, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие претърпените
притеснения, болки, страдания и неудобства от процесния
инцидент, ведно със законна лихва от датата на събитието до окончателното
изплащане. Претендира разноски в това число и адвокатски хонорар на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане
на свидетели и назначаване на съдебномедицинска експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът С.О. оспорва предявения иск по
основание и размер. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
На първо място счита, че описаните в исковата молба
събития не доказват наличието на отговорност на С.О. за претърпяната от ищеца
злополука.
Заявява, че ищцата не ангажира доказателства, които
доказват причината довела до нейното падане. В тази връзка счита, че инцидентът
може да бъде причинен и от невниманието на ищцата, от нейната разсеяност или
други психофизични причини.
Счита, че представените от ищцата медицински документи не
доказват наличието на причинно-следствена връзка между деянието и претендираната вреда. Претендираните
от ищцовата страна вреди не са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Оспорва иска и по размер, като силно завишен.
По същество на
делото, ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като
неоснователен и недоказан, евентуално – да се приеме съпричиняване
от страна на ищцата, която не се е движела по улицата без проява на общоприетата
житейска предпазливост. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 06.12.2018 г. по светло, ищцата, вървейки по
левия тротоар на бул. „Гоце Делчев“ с посока на движение от Южния парк към
пазара „Красно село“, при слизането си по стълбите пред бл. 32, вх. Б се
подхлъзнала поради липсващи плочки на последните две стъпала, паднала и си счупила
прешлен на гръбначния стълб и дясната лъчева кост.
За доказване механизма на
станалия инцидент и претърпените
от ищцата неимуществени
вреди,
по нейно искане
съдът допусна и изслуша като свидетел Д.З.Д., неин близък.
В показанията си той заяви, че
инцидентът е станал на 06.12.2018 г. - на Никулден, по обяд. Ищцата му била на
гости, той излязъл да я изпрати, тъй като е искала да отиде до магазин Фантастико в Красно село, където работи внучката й, за ад я
вземе и да отидат на празника на правнучката й Н.. Ищцата е паднала на излизане
от подлеза н посока по бул. Гоце Делчев – частта, която е към Борово, левия
тротоар от Южния парк, посока Красно село. На три метра от подлеза има стъпала,
които оформят подхода към изхода. Там липсвали тротоарни плочки, които и до ден
днешен не са оправени. Сигнализация за липсващи плочки не е имало. Падането е
станало за части от секундата, имало е дупка, ищцата се е спънала, паднала на
дясно и изохкала, защото я заболяло много, по нейните думи. Според свидетеля, А.
със сигурност е паднала на дясната си ръка, защото на другия ден се оказала
счупена. Д. оставил ищцата, взел своята кола и я закарал в Обеля, където тя
живеела. Обадил се и на внучката й. Ищцата му казала, че изпитва много силни
болки в гръбначния стълб. На другия ден А. била закарана в болница, където
гипсирали ръката й и я обездвижили. В по – късен
момент от лечението й е провеждана рехабилитация в поликлиниката в ж.к. Обеля.
Възстановяването продължило 4 – 5 месеца, но, според него, ищцата не се е
възстановила напълно, ходи с бастун, ползва и колан. Тя много трудно е
преживяла случката, изпитвала е страх да излиза. Отделно от това, движенията й
вече са ограничени, в началото не е можела да се обслужва. И досега близките й
помагат, като вече живее с дъщеря си. Но най – тежко й било, че две седмици
след инцидента е починал съпругът й, а тя не е могла да отиде на погребението
му.
От
назначената и неоспорена от страните СМЕ, която съдът кредитира
като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че в резултат на
станалия инцидент ищцата е получила следните травматични увреждания: - счупване на гръбначния
стълб в поясната област закрито – счупване на 4-ти поясен прешлен и - Счупване на стилоидния израстък
на дясната лъчева кост. Според експерта, описаните травматични увреждания се дължат на
удари върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени при падане
върху твърда повърхност.
На следващия ден след инцидента
ищцата се е явила на преглед, тъй като, по нейните думи, не е имало кой да я
откара в „Пирогов“ в деня на катастрофата, но болките се засилили и я откарали
на другия ден.
По отношение счупването на стилоидния израстък на дясната лъчева кост, лечението се
изразява в поставянето на гипсова имобилизация, която
е носена в продължение на 30 дни, след което е проведен курс на рехабилитация.
Лечението на счупването на 4-ти поясен прешлен е
строг постелен режим. Това лечение е била приложено,
както по време на болничния престой, така е и указано да продължи в амбулаторни
условия т.е. в дома. И понастоящем ищцата носи укрепващ колан за лумбалната област от травмата. Проведено е и медикаментозно
лечение с Клексан /антикоагулан/
и Метамизол /аналгетик/, а
в домашни условия - Аспирин протект по 1т. дневно 20
дни. За период от около 3 месеца ищцата е търпяла болки и страдания като за
първия месец те са били с интензивен характер. Както към настоящия момент, така
и за в бъдеще, ищцата търпи болки при натоварване на дясната ръка и най-вече
снагата, включително и при промяна на времето, а понякога дори и немотивирано. Счупването
в областта на дясната гривнена става (китка) е зарастнало като активните и пасивни движения са
възстановени в пълен обем. Движенията в гръбначния стълб – лумбалната
област са ограничени и болезнени.
Няма усложнение или
забавяне на оздравителния процес, който по принцип е 3 месеца, но, с оглед
възрастта й,той протича по-протрахирано. А. е в умерено увредено общо
състояние със самостоятелна походка, но с помощно средство. Дясната китка е без
деформации и със запазен обем на активни и пасивни движения. Ограничени са
движенията в областта на гръбначния стълб – не може да се навежда напред. Тя може
частично да се самообслужва, въпреки че това е свързано с болки, но някои дейности като напр.
пазаруване, готвене, къпане изискват чужда помощ.
Описаните придружаващи
заболявания при ищцата – Хипертонична болест; Хронична сърдечна недостатъчност;
Исхемична болест на сърцето; Мозъчно-съдова болест са
хронични и сами по себе си не могат да предизвикат падане, но е възможно при рязка промяна в артериалното
налягане или световъртеж, дължаща се на мозъчно-съдовата болест, да се прояви
нестабилност в стойката и походката.
В хода на производството за доказване на
претърпените неимуществени вреди по искане
на ищцата съдът допусна и изслуша като свидетел Д.З.Д., неин близък.
В показанията си той заяви, че
инцидентът е станал на 06.12.2018 г. - на Никулден, по обяд. Ищцата му била на
гости, той излязъл да я изпрати, тъй като е искала да отиде до магазин Фантастико в Красно село, където работи внучката й, за ад я
вземе и да отидат на празника на правнучката й Н.. Ищцата е паднала на излизане
от подлеза н посока по бул. Гоце Делчев – частта, която е към Борово, левия
тротоар от Южния парк, посока Красно село. На три метра от подлеза има стъпала,
които оформят подхода към изхода. Там липсвали тротоарни плочки, които и до ден
днешен не са оправени. Сигнализация за липсващи плочки не е имало. Падането е
станало за части от секундата, имало е дупка, ищцата се е спънала, паднала на
дясно и изохкала, защото я заболяло много, по нейните думи. Според свидетеля, А.
със сигурност е паднала на дясната си ръка, защото на другия ден се оказала
счупена. Д. оставил ищцата, взел своята кола и я закарал в Обеля, където тя
живеела. Обадил се и на внучката й. Ищцата му казала, че изпитва много силни
болки в гръбначния стълб. На другия ден А. била закарана в болница, където
гипсирали ръката й и я обездвижили. В по – късен
момент от лечението е провеждана рехабилитация в поликлиниката в ж.к. Обеля. Възстановяването
продължило 4 – 5 месеца, но, според него, ищцата не се е възстановила напълно,
ходи с бастун, ползва и колан. Тя много трудно е преживяла случката, изпитвала
е страх да излиза. Отделно от това, движенията й вече са ограничени, в началото
не е можела да се обслужва. И досега близките й помагат, като вече живее с
дъщеря си. Но най – тежко й било, че две седмици след инцидента е починал
съпругът й, а тя не е могла да отиде на погребението му.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и съдебномедицинска
експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според нормата
на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр.
с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние
(действие или бездействие) на лицата, на които е възложил действията по поддръжане на тротоарите по улиците на територията на С.О..
Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно,
за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е
необходимо в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният
резултат в съвкупния съпричинителен процес между
явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящото производство безспорно
се доказа, че, вследствие на инцидента на ищцата са причинени вреди.
В хода на производството
ответната страна оспори факта, че именно С.О. е отговорна за поддържането на
тротоарите на територията на София, но не представи никакви доказателства в
тази насока, а безспорно се установява, че инцидентът е станал на тротоара на излизане
от подлеза на бул. Гоце Делчев, който следва да бъде поддържан от ответника, а,
в случай на необходимост от ремонт – да бъде ремонтиран от него,
Ответникът заяви, че в тежест на
ищеца е да докаже, че инцидентът да се е случил по механизма, посочен в исковата молба, както и че
описаните в исковата молба от него телесни увреждания претърпените от тях болки
и страдания, не са получени вследствие инцидента, като заяви, че ищцата следва
да докаже причината за своето падане.
С оглед тези оспорвания от ищцовата страна бяха ангажирани описаните по – горе доказателства
– свидетелски показания и съдебно – медицинска експертиза, които доказаха по
недвусмислен начин станалото събитие – падането на ищцата на излизане от
подлеза на посоченото място поради счупени тротоарни плочки и необезопасяване и
получаването от нейна страна вследствие на това падане, на описаните травми,
предприетото лечение, включително и оперативно и понесените болки и страдания.
С оглед на това съдът намира оспорванията на ответната страна за недоказани, а исковата
претенция – за доказана по своето основание.
По отношение на размера на обезщетението, което се дължи
на ищеца, съдът счита, че то следва да бъде определен по справедливост от съда,
съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания
са характерът и броят
на уврежданията, прогнозата за възстановяване
на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта му
и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните
с тях физически и емоционални болки и страдания на ищеца, техния
вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията
и последиците от тях, особено с оглед
напредналата му възраст и затрудненията за възстановяване в тази връзка, и
приложи
принципа за справедливост, съдът намира,
че обезщетение в претендирания размер
26 000 лв. би
било адекватна обезвреда на претърпените
и доказани в производството
неимуществени вреди. За тази сума предявеният иск е основателен и доказан и,
като такъв, следва да бъде уважен.
Върху присъдената сума следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на увреждането – 06.12.2018 г.
По изложените съображения съдът приема, че искът е изцяло
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло със законните
последици – лихва за забава.
Пред вид изхода на спора на ищцата следва да се присъдят
разноски в размер 42 лв. – такси, а на нейния адвокат – повереник
– адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 1 310 лв.
В тежест на
ответника следва да бъде възложено внасянето на дължимата държавна такса за
производството пред СГС по уважения размер на иска – 1 040 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О.,
София, ул. ******** да заплати на Е.П.А.,
ЕГН **********, чрез адв. М.Д.
– САК, съд.адрес:***,
Бизнес център „С.К.“, на основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 06.12.2018 г. до окончателното й
изплащане и сторените по делото разноски в размер 42 лв. – такси .
ОСЪЖДА С.О. да заплати на адв.
М.Д. – САК,
съд.адрес:***, Бизнес център „С.К. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 1 310 лв.
ОСЪЖДА С.О. да заплати по сметка на
СГС държавна такса за
производството пред СГС по уважения иск в размер 1 040 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: