Определение по дело №148/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Г. П. А., [ЕГН], от [населено място], обл. Търговище, [улица], с адрес за кореспонденция: [населено място], [жк], [адрес], против Решение 2153-25-42/04.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 2112-25-593#21/26.03.2024 г. издадено от С. С.-Р. ПО в ТП на НОИ - Търговище, с което на основание чл. 98, ал. 1, т.1 във връзка с чл.95, ал.1, т.6 от КСО е разпоредено спиране на изплащането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО на Г. А., считано от 25.03.2024 г.

С молба вх. № 876/12.04.2024 г. жалбоподателката е направила искане за спиране изпълнението на разпореждане № 2112-25-593#21/26.03.2024 г. издадено от С. С.-Р. ПО в ТП на НОИ – Търговище.

В молбата, както и в уточняващата я такава с вх. № 908/17.04.2024 г. се твърди, че осъществяването на допуснатото по закон предварително изпълнение би причинило непоправими вреди както в имуществената сфера на жалбоподателката, така и на нейното семейство. В тази връзка се излага, че на жалбоподателката не са известни нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, освен това, че вече е обжалвала решението на НЕЛК, въз основа на което е постановено обжалваното спиране на изплащането на личната ѝ пенсия за инвалидност.

Като особено важен интерес за жалбоподателката е наведено твърденията, че тя и съпруга ѝ са със сериозни заболявания. Същата е с диабет тип 2, гръдна жаба, 1 стент, неврологични усложнения на диабета, макроангиопатия усложнение на диабета, очни усложнения, според един лекар специалист, макар и да не се признавало от НЕЛК. Скоро била в болница 12 дни през ноември - 2023г. поради панкреатит. Сочи и че съпругът ѝ е с 2 инфаркта и 4 стента. Поддържа, че средствата от 276 лв. са ѝ необходими за задоволяване на жизнено важни нужди. Няма никакви други доходи. Спряното изплащане на пенсия ще я постави в състояние на здравно неосигурена. По така изложените причини от страна на А. се твърди, че предварителното изпълнение на разпореждането ще ѝ причини трудно поправима вреда.

След преценка на материалите по делото, съдът приема от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№2112-25-593/21.11.2023 г. (л. 41-43) А. е заявила, искането си за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със заявлението са представени документи за осигурителен стаж и доход.

С писмо вх. №1035-25-598/21.12.2023 г. РЗИ - Търговище са уведомили администрацията на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, че ЕР на ТЕЛК №93328/17.11.2023 г. е обжалвано от А..

Въз основа на подадените от А. документи и при служебно събраната информация длъжностното лице по пенсионно осигуряване е издало разпореждане №**********/28.12.2024 г., с което на А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размера на чл. 98, ал. 7 КСО считано от 09.11.2023 г.

С писмо вх. №2112-25-593#20/25.03.22024 г в ТП на НОИ-Търговище е постъпило ЕР на НЕЛК № 90599/20.03.2024 г. (л. 33, 34) с което се отменя обжалваното ЕР на ТЕЛК № 93328/17.11.2023 г. и се връща преписката на ТЕЛК за ново произнасяне, чрез ново освидетелстване на лицето.

Въз основа на така постъпилите данни, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е издало разпореждане № 2112-25-593#21/26.03.2024 г., с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 95, ал. 1, т. 6 КСО е разпоредено спиране на изплащането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО на Г. А., считано от 25.03.2024 г. Същото е връчено по ССЕВ на 02.04.2024 г. и е обжалвано от жалбоподателката, чрез подадена по електронен път и подписана с КЕП Жалба вх. № 1012-25-56/02.04.2024 г.

С Решение №2153-25-42/04.04.2024г. Директорът на ТП на НОИ-Търговище е потвърдил разпореждане № 2112-25-593#21/26.03.2024 г. издадено от Ръководител ПО в ТП на НОИ – Търговище.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпореждане № 2112-25-593#21/26.03.2024 г. издадено от Ръководител ПО в ТП на НОИ – Търговище, чието спиране на изпълнението се иска от жалбоподателката е издадено въз основа на разпоредбата по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при наличие на хипотезата посочена в чл. 95, ал. 1, т. 6 КСО.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106 КСО в случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.

Хипотезата на чл. 95, ал. 1, т. 6 КСО, предвижда Изплащането на пенсията да бъде спряно с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, когато са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1 с.к.

Според специалната разпоредба на чл. 117а, ал. 1 КСО обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 с.к. не спира изпълнението им, като ал. 2 на същия дава възможност изпълнението само на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" да бъде спряно само по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.

В случая спряното изплащане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО на Г. А., считано от 25.03.2024 г. е постановено с разпореждане по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО.

Тъй като КСО не съдържа изрични разпоредби с конкретизиране на основанията, при които се допуска спиране на предварителното изпълнение на разпореждане по чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО, допуснато по закон (чл. 117а, ал. 1 КСО), следва да се приложат критериите по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, а именно съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Тези вреди не се предполагат и не могат да бъдат изведени само от характера на акта, защото по силата на закона е презюмиран общественият интерес за допускане на предварителното му изпълнение. Оспорващият следва да обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният вид и размер, с оглед преценката за значителността и поправимостта им. Презумпцията на закона за наличие на значим държавен, респ. обществен интерес, вложена в закона, възлага доказателствената тежест за установяване предпоставките за спиране на изпълнението на административния акт върху страната, която го претендира, т.е. жалбоподателката. Поради това претенцията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО би била основателна единствено в хипотезата на представени убедителни доказателства, че изпълнението би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Не са доказани по вид и размер конкретните вреди, които би понесла жалбоподателката. Не е доказано и в каква степен спряното изплащане на отпуснатата пенсия за инвалидност би причинило вреди на същата. Следва да се отбележи, че с оспореното разпореждане е постановено спиране на изплащането на пенсията на А., а не прекратяване на изплащането ѝ. Спирането на пенсията се урежда в чл. 95 КСО, а прекратяването в чл. 96 КСО. С разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 КСО е предвидено, че спряната пенсия се възобновява по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 с.к. и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането.

Вярно е, че такова спиране безсъмнено би причинило на А. временни материални затруднения, но тези затруднения следва да бъдат преценени и с оглед евентуалните щети, които биха настъпили за бюджета на общественото осигуряване, ако изплащането на пенсията продължи, а в последствие се установят обстоятелствата посочени в чл. 96, ал. 1, т. 4 и 5 КСО. При последващо, влязло в сила експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК ще бъде налице основание, или за прекратяване на пенсията, или за възобновяването ѝ от датата на спирането. Жалбоподателката няма да бъде ощетена и ще получи всички плащания, ако такива ѝ се следват по закон. Понеже правото за пенсия е защитено от закона, тя ще я получи за целия период от датата на спирането.

Въз връзка с изложените доводи, съдът счита, че макар настъпването на сочените от жалбоподателката вреди да е вероятно, то те не могат да бъдат преценени като такива, които по своя характер и тежест да отговарят на условията на чл. 166, ал. 2 АПК и да бъдат противопоставими на защитавания от чл. 117а, ал. 1 КСО обществен интерес.

Допълнително следва да се посочи и това, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК предвижда, че изпълнението може да се спре само въз основа нови обстоятелства, т.е. те да са възникнали след постановяване на акта. Посочените в молбата по чл. 166, ал. 4 АПК и уточняващата я факти и обстоятелства са настъпили преди издаване на процесното разпореждане. Релевантни нови такива в случая не се твърдят и не се установяват, което е и достатъчно основание за отхвърляне на искането.

С оглед на това съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. П. А., [ЕГН], от [населено място], обл. Търговище, [улица]за спиране на допуснато по закон изпълнение на разпореждане № 2112-25-593#21/26.03.2024 г. издадено от С. С.-Р. ПО в ТП на НОИ - Търговище, с което на основание чл. 98, ал. 1, т.1 във връзка с чл.95, ал.1, т.6 от КСО е разпоредено спиране на изплащането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО на Г. А., считано от 25.03.2024 г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението до страните.