№ 1438
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100112569 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от Й. Г. СТ., действаща чрез своята майка Д.К. С. срещу
С.о. иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 25100,00лв., частично от 80000,00лв.-обезщетение за неимуществени вреди,
възникнали по повод увреждане настъпило на 05,06,2018год., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 05,06,2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 05,06,2018г., около 7,05часа в гр.София, на път за
училище, на бул. „Васил Левски” на кръстовището с ул. „Граф Игнатиев” ищцата изчаквала
на светофара, за да пресече ул. „Граф Игнатиев” и да се качи на тролей № 5, на спирката,
която била разположена след кръстовището. Докато изчаквала светофарната уредба да
светне зелен сигнал, видяла от лявата й страна да е спрял тролей № 5, а след него и друг
спрял тролей. При светване на зелен сигнал на светофара се затичала към спирката, качила
се на отсрещната страна на тротоара, не видяла, че на тротоара има нервност/голяма дупка/,
спънала се в нея и паднала, като горната част на тялото й останало на бордюра, а краката й
били разположени на пътното платно. В този момент последната гумата на тролея минала
през левия й крак и през палеца на десния й крак. Получила размачкване и усукване на
подбедрицата и ходилото; открита рана на ходилото и счупване на метатарзална кост на
левия крак и счупване на палеца на десния крак, откритата рана била зашита, оперативно
били отстранени загиналите кожа, подкожие и мускулни влакна, открилата се огромна рана
на подбедрицата и ходилото била възстановена с кожа от бедрото на левия крак, получила
скъсяване на ахилесовото сухожилие, деформация и доста груби белези, което ще наложило
множество оперативни намеси и месеци рехабилитация. Излага становище и за претърпени
освен физически и психически негативни преживявания. Излага становище за осъществено
1
от ответника противоправно бездействие в нарушение на чл.8, ал.3 и чл.31 от Закона за
пътищата, в качеството на собственик на общинските пътища. Поддържа, че общината
следва да отговоря за причинените от бездействието на нейните служители вреди относно
поддръжка и обезопасяване на пътя, включително тротоарите.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът- С.о. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага
доводи за неоснователност на исковата претенция. Поддържа да не е пасивно
материалноправно легитимиран по иска. Оспорва реализираните неимуществени вреди за
ищцата да са във връзка с противоправно бездействие на Общината по поддръжка на
тротоарите. Твърди предходно постановено решение между страните по частично предявен
иск да е неправилно и необосновано, и не подкрепено от събраните доказателства-
свидетелски показания и комплексна медицинска и авто-техническа експертиза.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи преценени по реда на въззивното производство, приема
от фактическа страна следното:
Съдът констатира част от вземането, основано на обстоятелствата в исковата молба в
размер на 10000,00лв. да е заявено по гр.д.№12394/2019год. по описа на СРС, 1 ГО-29
състав. Постановено е влязло в сила на 31,08,2021год. съдебно решение от 26,05,2020год., с
което исковата претенция е уважена изцяло. В настоящото производство се претендира
частично сума от разликата до пълния заявен размер от 80000,00лв.
Предвид горното и с оглед разясненията дадени с т.2 от ТР №3/2016год. на ОСГТК на
ВКС, а именно, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, съдът следва да
приеме за установени в отношенията между страните релевантните факти, елементи от
фактическия състав сочещи на основателност на исковата претенция свързани с възникване
на деликтно правоотношение, за което да се ангажира гаранционно обезпечителната
отговорност на ответника- виновно, противоправно бездействие по поддръжка на пътя,
осъществено от лица, на които е възложено от ответника изпълнение на нормативното
задължение за стопанисване и обезопасяване на мястото на инцидента, настъпили
неимуществени вреди за ищеца, които са в пряка причинна връзка с деянието.
Ето защо е недопустимо преразглеждане на основанието на вземането на ищеца и
съдържание на същото в отношенията между страните. В този смисъл доводите на
ответника да не е пасивно материалноправно легитимиран по спора са ирелевантни.
От ответника по делото не са релевирани правопогасяващи възражения. Предвид
изложеното предмет на установяване в производството е характера на претърпените
неимуществени вреди.
По делото са събрани единствено гласни доказателства, чрез показанията на св.Д.К.
С., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа
на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
2
вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост при преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
СПН относно предходното влязло в сила съдебно решение съдът намира да обхваща
и установените неимуществени вреди като юридически факт, включен в основанието на
претенцията. Аргумент за това са разясненията дадени с т.2 от ТР №3/2016год. на ОСГТК на
ВКС. След като са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното
право, /част от които е настъпването на неимуществени вреди в пряка причинно-следствена
връзка с увреждането/, то в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от това правоотношение, са недопустими възражения оспорващи
липсата на причинна връзка с увреждането, каквито са заявени от ответника. Допустими
биха били възражения касаещи правопогасяване на вземането или отлагащи неговата
изискуемост, каквито по делото не са релевирани.
В този смисъл с влязло в сила решение е установено между страните при заявения
механизъм, време и място на настъпване, че за ищцата са настъпили следните
неимуществени вреди - травматично размачкване на подбедрицата и лявото ходило с
дефект на кожата на лявото ходило, счупване на първа предноходилна кост в ляво, счупване
на проксималната фаланга на палеца на дясното ходило, посттравматично стресово
разстройство, лекувана е оперативно неколкократно, провеждала е рехабилитация,
операциите и рехабилитациите са били болезнени, останали са видими белези, лечението не
е завършило, страхувала се е да остава сама, изпитва тревожност и страх, развила е
посттравматично стресово разстройство.
От събраните в настоящото производство гласни доказателства се установи, че към
момента възстановяването на ищцата все още не е приключено. Останала й е тежка
психическа травма- не иска да е сама, спи с родител, почти не се движи сама. Излизането
извън дома се извършва с придружител, тъй като се страхува. Към момента увреденият крак
е непълноценен, отича, не може да се движи дълго време. Последната операция която й е
извършена е от 06,04,2022год., която е с цел възстановяване на анатомичната визия на
крака, предвид извършената пластична реконструкция на размачканите тъкани. При ходене
на училище крака е отекъл и болезнен, доскоро е носила компресионни чорапи, изпитва
притеснения и срам от белезите по крака си. Не може да носи отворени обувки.
Продължават консултациите й с психолог за преодоляване на емоционалното състояние
стрес и безпокойство.
С оглед изложеното и предвид доказаните по делото вреди/ въпреки указаната
доказателствена тежест, ищецът не ангажира СМЕ за установяване в конкретика на
причинените физически увреждания, общ брой оперативни интервенции, период на
възстановяване, прогноза за това налице ли е възможност за пълно възстановяване, има ли
инвалидизация и функционален дефицит при движение на ляв крайник, какво е състоянието
на десен долен крайник с оглед фрактура на палеца/, съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на
увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди,
които в конкретния случай следва да бъдат обезщетени в размер 50000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания,
възрастта на ищцата към датата на деянието -12години, фактор сочещ на по-дълбоко
емоционално преживяване, а различието спрямо останалите връстници само по-себе е
фактор сочещ до напрежение и тревожност, продължителността на възстановяването, което
не е приключило –близо 4години след инцидента, последиците в психологичен план,
установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на ограничаване в социалните
контакти, страх при придвижване, характерни и към настоящия момент, изпитвани болки
при натоварване.
3
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на
инцидента, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД. Ето защо исковата претенция е основателна за
предявената сума от 25100,00лв., представляваща разликата над присъдените с решение по
гр.д.№12394/2019год. СРС, І -29състав 10000,00лв., до дължимия общ размер от 50000,00лв.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед уважената част от иска на ищеца се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1004,00лв. -д.т., и 7000,00лв.-адв.
възнаграждение./не е релевирано възражение по чл.78, ал.5 от ГПК/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о., ЕИК ****, със седалище и адрес гр.София, ул.**** да заплати на Й.
Г. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.****, със съгласие на законен представител
Д. К. СТ. на осн.чл.49 от ЗЗД сума в размер на 25100,00лв./частично от 80000,00лв./,
представляваща разликата над присъденото по гр.д.№12394/2019год., СРС, 1-29състав
обезщетение от 10000,00лв. за причинени неимуществени вреди по повод възникнал на
05,06,2018год. инцидент в гр.София, ведно със законната лихва върху тази сума от
05,06,2018год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.о., ЕИК ****, със седалище и адрес гр.София, ул.**** да заплати на Й.
Г. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.****, със съгласие на законен представител
Д. К. СТ. на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 8004,00лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4