М О Т И
В И
към присъда по НОХД N 55 по описа за 2013 год.
на Каварненски районен съд.
Срещу подсъдимия П.Е.И. ЕГН **********,роден на ***г. в
гр.***,с постоянен и настоящ адрес в гр.***,български гражданин,*** произход,с начално
образование/6 клас/,неженен,осъждан е повдигнато обвинение и същият е предаден
на съд за това,че на 16.02.2013г. в гр.*** в съучастие с Д.Д.Г.,Г.Ц.Д.,Т.Р.Т. и
Г.С.Т. като съизвършители,чрез използване на
технически средства-металотърсач,кирка,мотика и права лопата и чрез използване
на МПС-лек автомобил марка „Форд Мондео” с рег.№ *** е отнел чужда движима
вещ-1бр.метална тръба с дължина 8,55м. и диаметър 100 мм на стойност 120,00лева,собственост
на „Напоителни системи” ЕАД гр.София,от владението на И. *** без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои-престъпление по чл.195 ал.1
т.4 предл.1 и 2 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
Срещу подсъдимия Т.Р.Т. ЕГН **********,роден на ***г. в
гр.***,с постоянен и настоящ адрес в гр.***,български гражданин,*** произход с
основно образование,безработен,неженен,осъждан е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд за това,че на
16.02.2013г. в гр.*** в съучастие с П.Е.И.,Д.Д.Г.,Г.Ц.Д. и Г.С.Т. като съизвършители,чрез използване на технически
средства-металотърсач,кирка,мотика и права лопата и чрез използване на МПС-лек
автомобил марка „Форд Мондео” с рег.№ *** и в условията на повторност в
немаловажен случай е отнел чужда движима вещ-1бр.метална тръба с дължина 8,55м.
и диаметър 100 мм на стойност 120,00лева,собственост на „Напоителни системи”
ЕАД гр.София,от владението на И. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои-престъпление по чл.195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 и т.7 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с
чл.20 ал.2 във връзка с чл.28 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия Г.С.Т. ЕГН **********,роден на *** в
гр.***,с постоянен и настоящ адрес в гр.***,български гражданин,*** произход,с
начално образование,безработен,женен,осъждан е повдигнато обвинение и същият е
предаден на съд за това,че на 16.02.2013г. в гр.*** в съучастие с П.Е.И.,Д.Д.Г.,Г.Ц.Д.
и Т.Р.Т. като съизвършители,чрез използване на
технически средства-металотърсач,кирка,мотика и права лопата и чрез използване
на МПС-лек автомобил марка „Форд Мондео” с рег.№ *** е отнел чужда движима
вещ-1бр.метална тръба с дължина 8,55м. и диаметър 100 мм на стойност
120,00лева,собственост на „Напоителни системи” ЕАД гр.София,от владението на И.
*** без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои-престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
Срещу подсъдимия Г.Ц.Д. с ЕГН ********** роден на ***г***,с
постоянен и настоящ адрес в гр.*** улица ***,български гражданин,*** произход,с
основно образование,безработен,неженен,осъждан е повдигнато обвинение и същият
е предаден на съд за това,че на 16.02.2013г. в гр.*** в съучастие с П.Е.И.,Д.Д.Г.,Г.С.Т.
и Т.Р.Т. като съизвършители,чрез използване на
технически средства-металотърсач,кирка,мотика и права лопата и чрез използване
на МПС-лек автомобил марка „Форд Мондео” с рег.№ *** е отнел чужда движима
вещ-1бр.метална тръба с дължина 8,55м. и диаметър 100 мм на стойност
120,00лева,собственост на „Напоителни системи” ЕАД гр.София,от владението на И.
*** без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои-престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
Срещу подсъдимия Д.Д.Г. ЕГН **********,роден на ***г. в
гр.***,с постоянен и настоящ адрес гр.***,български гражданин,***
произход,начално образование,безработен,неженен,осъждан е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд,за това,че на
16.02.2013г. в гр.*** в съучастие с П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.Ц.Д. и Г.С.Т. като съизвършители,чрез използване на технически
средства-металотърсач,кирка,мотика и права лопата и чрез използване на МПС-лек
автомобил марка „Форд Мондео” с рег.№ *** и в условията на повторност в
немаловажен случай е отнел чужда движима вещ-1бр.метална тръба с дължина 8,55м.
и диаметър 100 мм на стойност 120,00лева,собственост на „Напоителни системи”
ЕАД гр.София,от владението на И. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои-престъпление по чл.195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 и т.7 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с
чл.20 ал.2 във връзка с чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимите разбират в какво са обвинени,но
не се признават за виновни,като дават обяснения по случая.Претендират,че извършеното
от тях не съставлява кражба,тъй като според тях процесната вещ била ничия,както
и че доброволно я били върнали.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение срещу П.Е.И. за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4
предл.1 и 2 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК,срещу
подсъдимия Т.Р.Т. за извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 предл.1
и 2 и т.7 във връзка с чл.194 ал.1 във
връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.28 ал.1 от НК,срещу подсъдимия Г.С.Т. за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК,срещу подсъдимия Г.Ц.Д. за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 във връзка с чл.194 ал.1
във връзка с чл.20 ал.2 от НК,срещу подсъдимия Д.Д.Г. за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 и т.7
във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.28 ал.1 от НК.Намира,че проведеното съдебно следствие потвърждава фактическата обстановка
отразена в обвинителния акт, като счита обвинението за доказано от обективна и
субективна страна,въз основа на събраните в хода на ДП № 19/2013г. и на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства.С оглед на
предвидените в инкриминирания текст на закона наказания представителят на
обвинението предлага същите да бъдат определени към предвидения в текста на
закона минимум,като с оглед данните от свидетелствата за съдимост на петимата подсъдими,така
определените наказания да бъдат изтърпяни ефективно в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на осн.чл.60 и чл.61 от ЗИНЗС.По отношение на
подсъдимия П.Е.И. на основание чл.68 от НК да бъде изтърпяно и отложеното наказание
от една година „лишаване от свобода” по НОХД № 30/2013г. по описа на Балчишки
Районен съд.Приетите по делото веществени доказателства на основание чл.53 ал.1
б.”а” от НК да бъдат отнети в полза на Държавата,тъй като са послужили за
извършване на престъплението.
Защитата
на подсъдимите пледира да бъде постановена оправдателна присъда поради липса на
умисъл за извършване на престъплението.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 16.02.2013г.около
9-10ч. подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д. и Д.Д. ***,се събрали и решили
да потърсят метални отпадъци с цел последващата им продажба.По този начин
възнамерявали да си набавят парични средства,тъй като били безработни.Отправили
се към североизточните покрайнини на гр.*** или към „кайряка” до „завода”,както
назовавали района.Придвижвали се с лек автомобил „Форд Мондео” с рег.№ ***,собственост
на Й. Т. Т. ***,братовчед на подсъдимия Д.Д.Г..Превозното средство се
управлявало от последния.Подсъдимия Г.С.Т. носил металотърсач,кирка
и мотика,а подсъдимия Г.Ц.Д. взел със себе си права лопата.
След като приближили
местопроизшествието подсъдимият Т. започнал да търси метали посредством
металотърсача.По този начин подсъдимите открили и изровили с инструментите от
земята тенджера,винкел и амортисьор.
Впоследствие подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д.
и Д.Д.Г. отишли до сондажен кладенец № 3
на помпена станция „Т.” 1,стопанисван от сдружение за напояване „***-Т.” с
председател свидетеля И. ***.Сондажния кладенец не бил в експлоатация и
сградата му била полуразрушена.От него до близката шахта с преливник имало
положена в земята метална тръба с дължина 8,55м. и диаметър 100 мм.Тръбата била
собственост на „Напоителни системи”ЕАД гр.София,но заедно с други съоръжения
била отдадена за ползване на Сдружение за напояване „***-Т.”.Подсъдимият Т.
продължил да търси метали с металотърсача в района на сондажния кладенец.След
като уреда сигнализирал за наличието на метал петимата започнали да копаят с
мотиката,кирката и правата лопата.Разкопали канал с дължина 8,70м. и дълбочина
50 см. и по този начин разкрили положената в земята метална тръба.Тогава
подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д. и Д.Д.Г. решили да я отнемат.Металната
тръба била захваната за отводнителна шахта и подсъдимите я изкарали от там като
разчистили тухли и цимент които били върху нея.Петимата вдигнали тръбата и с
помощта на арматурно желязо,което промушили през фланеца в единия и край,я
завързали за теглича на лекия автомобил „Форд Мондео”.С превозното средство
издърпали тръбата и я откарали на 160м. от мястото,от което я отнели.
В този момент свидетелят З.Д.З.,полицай-охрана
на обществения ред в РУ”Полиция” гр.***,който бил на работа патрулирал със
служебния автомобил и минал по ул.”Нефтяник”.Видял завързаната за лекия
автомобил тръба и се приближил към подсъдимите.Попитъл ги откъде е тръбата и те
му посочили мястото откъдето са я взели.Поискал им обяснение и за това дали
някой им е разрешил да я вземат,при което те му отговорили отрицателно и
допълнили,че мястото където била положена не било оградено,от което следвало,че
не били извършили кражба.Свидетелят З. сигнализирал за случилото се в ОДЧ на
РУ”Полиция” гр.***.На местопроизшествието последователно пристигнали свидетелят
Т.Ж.Ш.-полицейски инспектор в районното управление и свидетелят И.Г.Г..Подсъдимите
настоявали да вземат тръбата и започнали да убеждават свидетеля Г. да не се
тъжи.Свидетеля Ш. им казал,че тръбата следва да се закара за съхранение в двора
на близкия завод.Подсъдимите не сторили това,а подсъдимият П.Е. счупил с
кирката арматурното желязо посредством което тръбата била вързана за теглича на
автомобилаи заявил „Щом е така,оставяме тръбата тук”.
Впоследствие бил извършен
оглед на местопроизшествието,при който оставената на място тръба била иззета.Тя
била върната на свидетеля Г.,който организирал извозването и.При огледа на
лекия автомобил „Форд Мондео” били иззети металотърсача с акумулаторната
батерия за него,кирката,мотиката и правата лопата,послужили за извършване на
престъплението.
Според заключението на
вещото лице по назначената за нуждите на
делото оценъчна експертиза отнетата вещ възлизала на 120,00 лева.
Подсъдимият П.Е.И. е
освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК.Осъждан е два пъти за
престъпления по чл.343в ал.2 от НК;1. с влязло в сила на 31.05.2011г.
споразумение по н.о.х.д № 140/2011г. на РС гр.Каварна,като му е наложено
наказание „Пробация”.;2. с влязло в сила на 01.02.2013г. споразумение по
н.о.х.д. № 30/2013г. на РС гр.*** му е наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от три месеца,чието изпълнение е отложено за срок от три години.
Деянието му по настоящото
наказателно производство се явява извършено в изпитателния срок на наказанието
по н.о.х.д. № 30/2013г. на РС-***.Подсъдимият П.Е.И.
има лоши характеристични данни.Срещу него се води и друго наказателно
производство за престъпление по чл.195 ал.1 т.4във връзка с чл.194 ал.1 във
връзка с чл.26 ал.1 от НК,внесено в съда с обвинителен акт.
Подсъдимият Т.Р.Т. е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК.Осъждан е както следва:1. с влязло сила на
05.07.2012г. споразумение по н.о.х.д.№ 36/2012г. на РС гр.Каварна за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца,чието изпълнение е отложено за срок от три
години.;2. с влязло сила на 05.07.2012г. споразумение по н.о.х.д.№ 37/2012г. на
РС гр.Каварна за престъпление по чл.343в ал.2 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца,чието изпълнение е отложено за срок
от три години;3. с влязло в сила на 27.09.2012г. споразумение по н.о.х.д.№
172/2012г. по описа на КРС за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във връзка
с чл.194 ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
три месеца,с изпитателен срок от три години.Настоящото му деяние е извършено
при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК и в изпитателните
срокове на трите осъждания.
Подсъдимият Т.Р.Т. има
лоши характеристични данни.
Подсъдимият Г.С.Т. е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК и с влязла в сила на 20.05.2012г. присъда по
н.о.х.д.№ 68/2012г. на КРС е осъден за престъпление по чл.343в ал.2 от НК на
лишаване от свобода за срок от три месеца,изпълнението на което е отложено за
срок от три години..Реабилитиран по други две осъждания.Деянието му е извършено
в изпитателния срок на наказанието по н.о.х.д.№ 68/2012г. на КРС.Има лоши
характеристични данни.
Подсъдимият Г.Ц.Д. е
осъждан с влязла в сила на 02.02.2010г. присъда по н.о.х.д.№ 1640/2009г. на ОС
гр.Варна за престъпление по чл.257 ал.1 във връзка с чл.255 ал.1 вр. с чл.26 ал.1
от НК на лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца,изпълнението
на което е отложено за срок от четири години и глоба.Деянието му по настоящото
наказателно производство се явява извършено в изпитателния срок на наказанието
по посочената присъда.Подсъдимият Г.Ц.Д. има лоши характеристични данни.
Подсъдимият Д.Д.Г. е
осъждан шест пъти,както следва:1. с влязло в сила на 13.11.200г. споразумение
по н.о.х.д. № 289/2000г. на КРС за престъпление по чл.197 т.3 във връзка с
чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във връзка с чл.194 ал.1 от НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца,чието изпълнение е отложено за
срок от три години;2.с влязло в сила на 01.12.2000г. споразумение по н.о.х.д.№
234/2000г. на РС гр.Мездра за престъпление по чл.197 т.3 във връзка с чл.195
ал.1 т.4 и т.5 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание
„Обществено порицание”;3.С влязла в сила на 04.12.2000г. присъда по н.о.х.д.№
183/2002г. на КРС за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца,с изпитателен срок от
три години.;4.с влязло сила на 06.01.2005г. споразумение по н.о.х.д.№ 2/2005г.
на КРС за престъпление по чл.343в ал.2 от НК му е наложено наказание глоба;5.с
влязло в сила на 17.07.2012г.
споразумение по н.о.х.д.№ 33/2012г. на КРС за престъпление по чл.197 т.3
във връзка с чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 от НК във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с
чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация”;6.с влязло вд сила на
24.07.2012г. споразумение по н.о.х.д.№ 136/2012г. на КРС за престъпление по
чл.325 ал.2 във връзка с ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация”.
Деянието му по настоящото
наказателно производство се явява извършено
при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.Същият е с
лоши характеристични данни и срещу него има неприключено досъдебно производство
на РУ”Полиция” гр.Роман за престъпление по чл.194 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът приема горната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства-показанията на свидетелите-И.Г.Г.,З.Д.З. и Т.Ж.Ш.,протоколи за
оглед на местопроизшествие/ДП № 19/2013г. т.I,л.4-5 и 12-13/,протокол за оглед
на веществени доказателства/ДП № 19/2013г. т.I л.18/,фотоалбуми /ДП № 19/2013г.
т.I,л.6-11,л.14-17 и 19-21/,оценъчна експертиза,приемо-предавателен
протокол/т.I л.115/,протоколи за доброволно предаване/т.I л.116 и т.II
л.17/,документи/т.I л.117-125 и т.II,л.15-16 и 18-22/,справка
съдимост,характеристични данни,ДСМПИС.
Фактическата обстановка
по делото е установена по безспорен и
категоричен начин,след внимателен анализ на всички събрани и проверени по
надлежния процесуален ред доказателствени материали,както и приобщените към
делото,по предвидения процесуален ред и при спазване на процесуалните
изисквания за събирането и проверката им писмени доказателства имащи значение
за изхода на делото и разкриващи релевантни за делото факти.Събраните по делото
доказателствени материали са безпротиворечиви,взаимно допълващи се и
установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимите
обстоятелства.
Подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д.
и Д.Д.Г. не се признават за виновни и
дават обяснения по делото,като претендират,че
извършеното от тях не съставлява кражба,тъй като процесната вещ нямала
собственик,както и че доброволно я били върнали.Съдът намира,че изложените от
подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д. и Д.Д.Г. Т. твърдения представят
тяхната защитна версия като страна в процеса,същите са неистинни с оглед на
изолираността им от достоверния доказателствен материал по делото.Същите са в
явно противоречие с гласните и писмени доказателства,събрани в настоящия
наказателен процес,въз основа на които обвинението е доказано по несъмнен
начин.В хода на досъдебното производство,както и в хода на съдебното следствие
се установи по безспорен начин,че вещта не принадлежи на подсъдимите,а на
„Напоителни систми” ЕАД гр.София и е била ползвана от Сдружение за напояване „***-Т.”
с председател свидетеля И.Г.Г..Чрез деянието си подсъдимите са прекъснали
фактическата власт на ползвателя върху инкриминираната вещ и са установили своя
без съгласието на същия и на собственика.От показанията на свидетелите И.Г.Г.,З.Д.З.
и Т.Ж.Ш.,протокола за оглед на местопроизшествие и приемо-предавателния
протокол се установява,че отнетата тръба не била върната от подсъдимите и
последните не са съдействували за връщането и.Съдът не констатира подкрепящи
обясненията на подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д. и Д.Д.Г. Т. доказателства.
Съдът кредитира изцяло
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите И.Г.Г.,З.Д.З. и
Т.Ж.Ш.,като намира същите за логични,последователни,безпротиворечиви,безпристрастни,взаимно
допълващи се и са подкрепени от останалите събрани и приложени по делото
доказателства,още повече,че горепосочените свидетели са поели и наказателна
отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост.
В показанията на
горепосочените свидетели не са открити вътрешни противоречия,които да изключват
достоверността им в тяхната цялост.Горепосочените показания депозирани в
настоящия процес са единни и напълно правдоподобни относно основните факти по
делото във връзка с извършването на инкриминираното деяние от подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д.
и Д.Д.Г..
Заключението на назначената
и изготвена по делото оценъчна експертиза Съдът възприе изцяло,като счете,че
същата е обективна,компетентна,всестранна,пълна и относима към предмета на
доказване в производството в съответните фази на процеса на базата на
представените от компетентните органи материали.
Останалите събрани в
процеса писмени доказателства- протоколи за оглед на местопроизшествие/ДП №
19/2013г. т.I,л.4-5 и 12-13/,протокол за оглед на веществени доказателства/ДП №
19/2013г. т.I л.18/,фотоалбуми /ДП № 19/2013г. т.I,л.6-11,л.14-17 и
19-21/,оценъчна експертиза,приемо-предавателен протокол/т.I л.115/,протоколи за
доброволно предаване/т.I л.116 и т.II л.17/,документи/т.I л.117-125 и
т.II,л.15-16 и 18-22/,съдът кредитира изцяло,като прие,че са
единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и кореспондират със събраните по
делото гласни доказателства и са относими към основния факт,включен в предмета
на доказване по делото.
Преценявайки
горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в
своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния
факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в
хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали
относно авторството на деянието и виновността на дейците.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената
безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си подсъдимият П.Е.И.
е реализирал обективните и субективни
признаци на състава по чл. 195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 във връзка с чл.194 ал.1
вр. с чл.20 ал.2 от НК,подсъдимият Т.Р.Т. е реализирал обективните и субективни признаци
на състава по чл. 195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 и т.7във връзка с чл.194 ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 във връзка с чл.28 ал.1 от НК,подсъдимият Г.С.Т. е реализирал обективните и субективни признаци
на състава по чл. 195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 във връзка с чл.194 ал.1 вр. с чл.20
ал.2 от НК,подсъдимият Г.Ц.Д. е реализирал обективните и субективни признаци
на състава по чл. 195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 във връзка с чл.194 ал.1 вр. с чл.20
ал.2 от НК,подсъдимият Д.Д.Г. е реализирал обективните и субективни признаци
на състава по чл. 195 ал.1 т.4 предл.1 и 2 и т.7във връзка с чл.194 ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 във връзка с чл.28 ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на
извършената от подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д. и Д.Д.Г. Т. кражба е осъществено чрез действие и се
изразява в това дейците да прекратят фактическата власт върху инкриминираната
вещ,която до момента на деянието се упражнява от „Напоителни системи”ЕАД
гр.София като собственик,респективно
„Сдружение за напояване ***-Т.” като ползвател
и същевременно установяват своя фактическа
власт върху инкриминираната вещ.Касае се за типично резултатно
престъпление.Престъпния резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството,настъпила
следствие на деянието.Елемент от обективната страна на деянието в процесния
случай е отсъствието на съгласие на владелеца за отнемане на инкринираната вещ.Това
съгласие липсва в конкретния случай,тъй като лицето което е владеело
инкриминираните вещи не е направило изрично волеизявление,че е съгласен
субектите на престъплението да установят фактическа власт върху предмета на
престъплението.Освен прекият умисъл за отнемане на предмета подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д.
и Д.Д.Г. Т. са действували
с намерение противозаконно да присвоят вещта предмет на инкриминираното деяние.Такова
намерение е налице,тъй като подсъдимите са желаели след деянието да се
разпореждат с предмета в свой интерес.В процесния случай конкретното съдържание
на присвоителното намерение се изразява в юридическо разпореждане с предмета на инкриминираното деяние.
От приложената по делото
справка за съдимост на подсъдимите Т.Р.Т. и Д.Д.Г. е видно, че те са извършили
инкриминираното деяние след като са бил осъждани за друго такова престъпление,а
именно кражба.Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.1 от НК” Предвиденото в
особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се
налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление.” Този факт обуславя прилагането на
разпоредбата на чл. 195, ал.1, т.7 от НК при определяне на правната квалификация
на извършеното от подсъдимите Т.Р.Т. и Д.Д.Г. деяние. Следващият елемент от
квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 от НК е деянието да не представлява
маловажен случай. От друга страна трайната практика на ВС и ВКС в тази насока
е, че при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице "маловажен
случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,следва да се вземат пред вид не само
обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т.
е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и
обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. От събраните по делото
доказателства- характеристични данни,справка за съдимост е видно, че обществената
опасност на подсъдимите Т.Р.Т. и Д.Д.Г. е висока.
Кражбите са извършени от
подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д. и Д.Д.Г. Т. при условията на продължавано
престъпление,тъй като са извършени повече от две единични деяния,които
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също по вид
престъпление,извършени са през непродължителни периоди от време,при една и съща
обстановка и при еднородност на вината,като последващите деяния се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшествуващите.
Кражбата извършена от подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д.
и Д.Д.Г. Т. е квалифицирана по чл.195
ал.1 т.4 предл. 1 и 2 от НК,тъй като за извършване на деянието са използвани
технически средства-металотърсач,кирка,мотика и права лопата,както и моторно
превозно средство-лек автомобил марка „Форд Мондео” с рег.№ ***.Техническите
средства- металотърсач,кирка,мотика и права лопата са
послужили за осъществяване на техническа операция която е била необходимо
условие за осигуряване достъп до вещта и съществено е улеснила отнемането
и.Субектите на престъплението са използвали моторно превозно средство-лек
автомобил марка „Форд Мондео” с рег.№ *** за превоз на инкриминираната вещ и
отдалечаване от местопрестъплението,за да установят трайна фактическа власт
върху нея.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна на подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д.
и Д.Д.Г. Т..Те са съзнавали
общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са настъпването на общественоопасните
му последици и са целяли те да настъпят. Съзнавал са,че предприемат действия по
лишаване от фактическа власт владелеца на чужда вещ, предвиждали са преминаването
и в своя фактическа власт и са предприели действия по осъществяването му.Тези
действия в процесния случай се
конкретизират до следното: Разкопали канал с дължина 8,70м. и дълбочина 50 см.
и по този начин разкрили положената в земята метална тръба.Тогава подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д.
и Д.Д.Г. решили да я отнемат.Металната тръба била захваната за отводнителна
шахта и подсъдимите я изкарали от там като разчистили тухли и цимент които били
върху нея.Петимата вдигнали тръбата и с помощта на арматурно желязо,което промушили
през фланеца в единия и край я завързали за теглича на лекия автомобил „Форд
Мондео”.С превозното средство издърпали тръбата и я откарали на 160м. от
мястото,от което я отнели.
Съдът не споделя
становището на процесуалния представител на подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т. и Г.С.Т.,че
обективните признаци на извършеното от подсъдимите престъпление покрива
съставомерността на деянието по чл.207 от НК,по следните съображения:
Посегателствата които
визира разпоредбата на чл.207 от НК се характеризират с една особеност от
обективна страна: при тях деецът има фактическа власт върху предмета на
престъплението,получил я е без правно основание,но той не я установява и противоправно.Тази особеност от обективна
страна не е налице в процесния случай при извършване на инкриминираното деяние
от страна на подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д. и Д.Д.Г.. Изпълнителното
деяние на извършената от подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д. и Д.Д.Г. Т. кражба е осъществено чрез действие и се
изразява в това дейците да прекратят фактическата власт върху инкриминираната
вещ,която до момента на деянието се упражнява от „Напоителни системи”ЕАД
гр.София като собственик,респективно
„Сдружение за напояване ***-Т.” като ползвател
и същевременно установяват своя
фактическа власт върху инкриминираната вещ,т.е налице е противоправно установяване на фактическа власт върху предмета
на престъплението.Касае се за типично резултатно престъпление.Престъпния
резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството,настъпила
следствие на деянието Чрез деянието си подсъдимите са прекъснали фактическата
власт на ползвателя върху инкриминираната вещ и са установили своя без
съгласието на същия и на собственика.Освен това за съставомерността на деянието
по чл.207 от НК е необходимо вещта,да е намерена от дееца.Тя по някакъв начин
да е излязла от фактическата власт на нейния собственик или на лицето което я е
владеело и то не знае къде се намира вещта.В процесния случай се касае за
противоправно установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението
от страна на подсъдимите,като от доказателствата по делото/фотоалбум и
свидетелските показания на И.Г./ се установява,че металната тръба е била
захваната за отводнителна шахта и подсъдимите я изкарали от там като разчистили
тухли и цимент които били върху нея.Освен това свидетеля И.Г.,в качеството си
на председател на Сдружение за напояване „***.Т.” на което била отдадена за
ползване тръбата заедно с други съоръжения твърди в показанията си дадени в
хода на съдебното следствие,че е знаел къде се намира тръбата и че в никакъв
случай не може да се говори за изгубена вещ,още повече,че е правил почти
ежедневни проверки на място:”..Преди 16.02.2013г. на обекта ходих преди един
ден...Не ми направи никакво впечатление,че нещо има..Все пак осъществявавам някакъв
надзор за съоръженията,за които ми е учредено право на ползване.Тези тръби не
се вадят.Те са стационарни.”.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия П.Е.И. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието по 195, ал.1, т.4 предл.1 и 2 във връзка с
чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.Съобразно критерия на чл.93, т.7 от НК то е тежко и е с висока степен на обществена опасност.
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия П.Е.И. съдът взе предвид и подбудите за
извършване на деянието,както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства,с оглед индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.54 от НК.
Причина за извършване на
деянието е проявено ниско правосъзнание,незачитане на установения в страната
правов ред,трайно установените престъпни навици и стремеж за лесно и бързо
облагодетелствуване по неправомерен начин.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са ниската стойност на вещта и цялостно репариране
на причинената щета,а отегчаващо отговорността обстоятелство-лоши
характеристични данни.
Наказателната отговорност
на подсъдимият П.Е.И. е определена при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства на минимума на предвиденото в инкриминирания текст на закона
наказание.,което следва да бъде изтърпяно ефективно.По отношение на подс.П.Е.И. не може да намери приложение института на
условното осъждане,тъй като същият е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер,поради което отлагането на изпълнението на
наказанието е недопустимо по закон. Подсъдимият П.Е.И. е освобождаван от
наказателна отговорност по чл.78а от НК.Осъждан е два пъти за престъпления по
чл.343в ал.2 от НК;1. с влязло в сила на 31.05.2011г. споразумение по н.о.х.д №
140/2011г. на РС гр.Каварна,като му е наложено наказание „Пробация”.;2. с
влязло в сила на 01.02.2013г. споразумение по н.о.х.д. № 30/2013г. на РС гр.***
му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца,чието
изпълнение е отложено за срок от три години.
Деянието му по настоящото
наказателно производство се явява извършено в изпитателния срок на наказанието
по н.о.х.д. № 30/2013г. на РС-***.
Съдът постанови цялостно
реално изпълнение на отложеното наказание по условната присъда постановена от
РС ***,тъй като са налице материалноправните предпоставки за приложението на
разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК:а/ в изпитателния срок подс.П.Е.И.
е извършил умишлено,а не непредпазливо престъпление; б/второто престъпление е
от общ характер,а не от частен характер,преследвано по тъжба на пострадалия и
в/ за това престъпление на дееца е наложено наказание „лишаване от свобода”,а
не друг вид наказание.
На подсъдимия П.Е.И. е
наложено следното наказание:
-на основание чл.195 ал.1
т.4 предл.1 и 2 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за срок
от 1/една/година,което наказание да изтърпи ефективно в затвор от затворен
тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и при строг режим на основание чл.61 ал.1
т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.68 ал.1
от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на подсъдимия П.Е.И. отделно изтърпяване на
наложеното наказание по НОХД № 30/2013г. със Споразумение № 9/01.02.2013г. на
РС гр.***-„Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година.
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия Т.Р.Т. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието по 195, ал.1, т.4 предл.1 и 2 и т.7 във връзка
с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.28 ал.1 от НК.Съобразно
критерия на чл.93, т.7 от НК то е тежко и е с висока степен на обществена
опасност.
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия Т.Р.Т. съдът взе предвид и подбудите за
извършване на деянието,както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства,с оглед индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.54 от НК.
Причина за извършване на
деянието е проявено ниско правосъзнание,незачитане на установения в страната
правов ред,трайно установените престъпни навици и стремеж за лесно и бързо
облагодетелствуване по неправомерен начин.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са ниската стойност на вещта и цялостно репариране
на причинената щета,а отегчаващо отговорността обстоятелство-лоши
характеристични данни.
Наказателната отговорност
на подсъдимият Т.Р.Т. е определена при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства на минимума на предвиденото в инкриминирания текст на закона
наказание,което следва да бъде изтърпяно ефективно.По отношение на подс.Т.Р.Т. не може да намери приложение института на
условното осъждане,тъй като същият е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер,поради което отлагането на изпълнението на
наказанието е недопустимо по закон. Подсъдимият Т.Р.Т. е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за престъпление по чл.343в
ал.2 от НК.Осъждан е както следва:1. с влязло сила на 05.07.2012г. споразумение
по н.о.х.д.№ 36/2012г. на РС гр.Каварна за престъпление по чл.343в ал.2 от НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца,чието
изпълнение е отложено за срок от три години.;2. с влязло сила на 05.07.2012г.
споразумение по н.о.х.д.№ 37/2012г. на РС гр.Каварна за престъпление по чл.343в
ал.2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6
месеца,чието изпълнение е отложено за срок от три години;3. с влязло в сила на
27.09.2012г. споразумение по н.о.х.д.№ 172/2012г. по описа на КРС за
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във връзка с чл.194 ал.1 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца,с изпитателен
срок от три години.Настоящото му деяние е извършено при условията на повторност
по смисъла на чл.28 ал.1 от НК и в изпитателните срокове на трите осъждания.
Съдът постанови цялостно
реално изпълнение на отложените наказания
по условните присъди постановени
от РС ***,/като преди това ги групира с оглед наличието на материалноправните
предпоставки за приложението на чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК/,тъй като са
налице материалноправните предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.68
ал.1 от НК:а/ в изпитателния срок подс.Т.Р.Т. е
извършил умишлено,а не непредпазливо престъпление; б/второто престъпление е от
общ характер,а не от частен характер,преследвано по тъжба на пострадалия и в/
за това престъпление на дееца е наложено наказание „лишаване от свобода”,а не
друг вид наказание.
При повторно извършеното
от Т. престъпление са се проявили противообществени възгледи,обусловили и
първото престъпление,поради което извършеното престъпление е от вида на
такива,които в дадения момент изискват по-интензивна обществена реакция,поради
което от гледна точка на въздействието върху неустойчивите граждани и
обществеността въобще прилагането на условното осъждане би било несъобразно с
изразените в НК цели на наказателната политика.Извършването на противообществени
деяния не е изолирана проява в живота на
подс.Т.,а се превръща в престъпен навик,който се затвърждава.Извършеното при
условията на повторност престъпление е създало специфична престъпна насоченост
на субекта.С оглед на това при определяне на наказателната отговорност на подс.Т. съдебния състав прецени,че е обществено оправдано и
целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимия да изтърпи ефективно
наложеното му наказание.
На подсъдимия Т.Р.Т. е
наложено следното наказание:
-на основание чл.195 ал.1
т.4 предл.1 и 2 и т.7 във връзка с
чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.28 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за срок
от 1/една/година,което наказание да изтърпи ефективно в затвор от затворен
тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и при строг режим на основание чл.61 ал.1
т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.25 ал.1
вр. с чл.23 ал.1 от НК ГРУПИРА
наложените на подсъдимия Т.Р.Т. със снета по-горе самоличност наказания,както
следва:наложеното със споразумение по НОХД № 36/2012г. по описа на КРС,
наказание „лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца,чието изпълнение е
отложено за срок от 3/три/ години за престъпление по чл.343в ал.2 от НК,влязло
в сила на 05.07.2012г.; наложеното със споразумение по НОХД № 37/2012г. по
описа на КРС, наказание „лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца,чието
изпълнение е отложено за срок от 3/три/ години за престъпление по чл.343в ал.2
от НК,влязло в сила на 05.07.2012г.; наложеното със споразумение по НОХД № 172/2012г.
по описа на КРС, наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ месеца,чието
изпълнение е отложено за срок от 3/три/ години за престъпление по чл.195
ал.1,т.4 и т.5 във връзка с чл.194 ал.1 от НК,влязло в сила на
27.09.2012г.,като ОПРЕДЕЛЯ на
подсъдимия общо най-тежко наказание в размер на 8/осем/месеца „Лишаване от
свобода”, чието изпълнение е отложено за срок от 3/три/ години на основание
чл.66 ал.1 от НК.
На основание чл.68 ал.1
от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на подсъдимия Т.Р.Т. отделно изтърпяване на
определеното общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода” за срок от 8/осем/ месеца,наложено със споразумение по НОХД №
36/2012г. по описа на КРС,което наказание да изтърпи ефективно в затвор от
затворен тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и при строг режим на основание
чл.61 ал.1 т.2 от ЗИНЗС.
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия Г.С.Т. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието по 195, ал.1, т.4 предл.1 и 2 във връзка с чл.194
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.Съобразно критерия на чл.93, т.7 от НК то е
тежко и е с висока степен на обществена опасност.
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия Г.С.Т. съдът взе предвид и подбудите за
извършване на деянието,както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства,с оглед индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.54 от НК.
Причина за извършване на
деянието е проявено ниско правосъзнание,незачитане на установения в страната
правов ред,трайно установените престъпни навици и стремеж за лесно и бързо
облагодетелствуване по неправомерен начин.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са ниската стойност на вещта и цялостно репариране
на причинената щета,а отегчаващо отговорността обстоятелство-лоши
характеристични данни.
Наказателната отговорност
на подсъдимият Г.С.Т. е определена при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства на минимума на предвиденото в инкриминирания текст на закона
наказание.,което следва да бъде изтърпяно ефективно.По отношение на подс.Г.С.Т. не може да намери приложение института на
условното осъждане,тъй като същият е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер,поради което отлагането на изпълнението на
наказанието е недопустимо по закон. Подсъдимият Г.С.Т. е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за престъпление по чл.343в
ал.2 от НК и с влязла в сила на 20.05.2012г. присъда по н.о.х.д.№ 68/2012г. на
КРС е осъден за престъпление по чл.343в ал.2 от НК на лишаване от свобода за
срок от три месеца,изпълнението на което е отложено за срок от три
години..Реабилитиран по други две осъждания.Деянието му е извършено в
изпитателния срок на наказанието по н.о.х.д.№ 68/2012г. на КРС.
Съдът постанови цялостно
реално изпълнение на отложеното наказание по условната присъда постановена по
н.о.х.д.№ 68/2012г. на КРС,тъй като са налице материалноправните предпоставки
за приложението на разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК:а/ в изпитателния срок подс.Г.С.Т. е извършил умишлено,а не непредпазливо
престъпление; б/второто престъпление е от общ характер,а не от частен
характер,преследвано по тъжба на пострадалия и в/ за това престъпление на дееца
е наложено наказание „лишаване от свобода”,а не друг вид наказание.
На подсъдимия Г.С.Т. е
наложено следното наказание:
- на основание чл.195
ал.1 т.4 предл.1 и 2 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за срок
от 1/една/година,което наказание да изтърпи ефективно в затвор от затворен
тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и при строг режим на основание чл.61 ал.1
т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.68 ал.1
от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на подсъдимия Г.С.Т. отделно изтърпяване на
наложеното наказание по НОХД № 68/2012г. на РС гр.Каварна-„Лишаване от свобода”
за срок от 3/три/ месеца,което наказание да изтърпи ефективно в затвор от
затворен тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и при строг режим на основание
чл.61 ал.1 т.2 от ЗИНЗС.
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия Г.Ц.Д. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието по 195, ал.1, т.4 предл.1 и 2 във връзка с
чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.Съобразно критерия на чл.93, т.7 от НК то е тежко и е с висока степен на обществена опасност.
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия Г.Ц.Д. съдът взе предвид и подбудите за
извършване на деянието,както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,с
оглед индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.54 от НК.
Причина за извършване на
деянието е проявено ниско правосъзнание,незачитане на установения в страната
правов ред,трайно установените престъпни навици и стремеж за лесно и бързо
облагодетелствуване по неправомерен начин.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са ниската стойност на вещта и цялостно репариране
на причинената щета,а отегчаващо отговорността обстоятелство-лоши
характеристични данни.
Наказателната отговорност
на подсъдимият Г.Ц.Д. е определена при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства на минимума на предвиденото в инкриминирания текст на закона
наказание,което следва да бъде изтърпяно ефективно.По отношение на подс.Г.Ц.Д. не може да намери приложение института на
условното осъждане,тъй като същият е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер,поради което отлагането на изпълнението на
наказанието е недопустимо по закон. Подсъдимият Г.Ц.Д. е осъждан с влязла в
сила на 02.02.2010г. присъда по н.о.х.д.№ 1640/2009г. на ОС гр.Варна за
престъпление по чл.257 ал.1 във връзка с чл.255 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК на
лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца,изпълнението на което
е отложено за срок от четири години и глоба.Деянието му по настоящото
наказателно производство се явява извършено в изпитателния срок на наказанието
по посочената присъда.
Съдът постанови цялостно
реално изпълнение на отложеното наказание по условната присъда постановена по
н.о.х.д.№1640/2009г. на ОС гр.Варна,тъй като са налице материалноправните
предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК:а/ в
изпитателния срок подс.Г.Ц.Д. е извършил умишлено,а
не непредпазливо престъпление; б/второто престъпление е от общ характер,а не от
частен характер,преследвано по тъжба на пострадалия и в/ за това престъпление
на дееца е наложено наказание „лишаване от свобода”,а не друг вид наказание.
На подсъдимия Г.Ц.Д. е
наложено следното наказание:
- на основание чл.195
ал.1 т.4 предл.1 и 2 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за срок
от 1/една/година,което наказание да изтърпи ефективно в затвор от затворен
тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и при строг режим на основание чл.61 ал.1
т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.68 ал.1
от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на подсъдимия Г.Ц.Д. отделно изтърпяване на
наложеното наказание по НОХД №1640/2009г. на ОС гр.Варна-„Лишаване от свобода”
за срок от 1/една/ година и 10/десет/месеца,което наказание да изтърпи
ефективно в затвор от затворен тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и при строг
режим на основание чл.61 ал.1 т.2 от ЗИНЗС.
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия Д.Д.Г. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието по 195, ал.1, т.4 предл.1 и 2 и т.7 във връзка
с чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.28 ал.1 от НК.Съобразно
критерия на чл.93, т.7 от НК то е тежко и е с висока степен на обществена
опасност.
При реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия Д.Д.Г. съдът взе предвид и подбудите за
извършване на деянието,както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства,с оглед индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.54 от НК.
Причина за извършване на
деянието е проявено ниско правосъзнание,незачитане на установения в страната
правов ред,трайно установените престъпни навици и стремеж за лесно и бързо
облагодетелствуване по неправомерен начин.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са ниската стойност на вещта и цялостно репариране
на причинената щета,а отегчаващо отговорността обстоятелство-лоши
характеристични данни.
Наказателната отговорност
на подсъдимият Д.Д.Г. е определена при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства на минимума на предвиденото в инкриминирания текст на закона
наказание.,което следва да бъде изтърпяно ефективно.По отношение на подс.Д.Д.Г. не може да намери приложение института на
условното осъждане,тъй като същият е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер,поради което отлагането на изпълнението на
наказанието е недопустимо по закон. Подсъдимият Д.Д.Г. е осъждан шест
пъти,както следва:1. с влязло в сила на 13.11.200г. споразумение по н.о.х.д. №
289/2000г. на КРС за престъпление по чл.197 т.3 във връзка с чл.195 ал.1 т.4 и
т.5 във връзка с чл.194 ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от шест месеца,чието изпълнение е отложено за срок от три
години;2.с влязло в сила на 01.12.2000г. споразумение по н.о.х.д.№ 234/2000г.
на РС гр.Мездра за престъпление по чл.197 т.3 във връзка с чл.195 ал.1 т.4 и
т.5 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание „Обществено
порицание”;3.С влязла в сила на 04.12.2000г. присъда по н.о.х.д.№ 183/2002г. на
КРС за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца,с изпитателен срок от три
години.;4.с влязло сила на 06.01.2005г. споразумение по н.о.х.д.№ 2/2005г. на
КРС за престъпление по чл.343в ал.2 от НК му е наложено наказание глоба;5.с
влязло в сила на 17.07.2012г.
споразумение по н.о.х.д.№ 33/2012г. на КРС за престъпление по чл.197 т.3
във връзка с чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 от НК във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с
чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация”;6.с влязло в сила на
24.07.2012г. споразумение по н.о.х.д.№ 136/2012г. на КРС за престъпление по
чл.325 ал.2 във връзка с ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация”.
Деянието му по настоящото
наказателно производство се явява извършено
при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
При повторно извършеното
от Д.Д.Г. престъпление са се проявили
противообществени възгледи,обусловили и първото престъпление,поради което
извършеното престъпление е от вида на такива,които в дадения момент изискват
по-интензивна обществена реакция,поради което от гледна точка на въздействието
върху неустойчивите граждани и обществеността въобще прилагането на условното
осъждане би било несъобразно с изразените в НК цели на наказателната
политика.Извършването на противообществени деяния не е изолирана проява в живота на подс.Д.Д.Г.,а
се превръща в престъпен навик,който се затвърждава.Извършеното при условията на
повторност престъпление е създало специфична престъпна насоченост на субекта.С
оглед на това при определяне на наказателната отговорност на подс.Д.Д.Г. съдебния състав прецени,че е обществено
оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимия да изтърпи
ефективно наложеното му наказание.
На подсъдимия Д.Д.Г. е
наложено следното наказание:
-на основание чл.195 ал.1
т.4 предл.1 и 2 и т.7 във връзка с
чл.194 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.28 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за срок
от 1/една/година,което наказание да изтърпи ефективно в затвор от затворен
тип на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС и при строг режим на основание чл.61 ал.1
т.2 от ЗИНЗС.
По силата на чл.53 ал.1 б.”а” от НК в полза на държавата са
отнети вещите,които са послужили за извършване на умишленото престъпление.Тези
вещи са послужили за извършване на умишленото престъпление,тъй като подсъдимите
пряко и непосредствено са ги използували като средство за осъществяване състава
на умишленото престъпление.Основание за прилагане на чл.53 ал.1 б.”а” от НК е и
факта,че метгалотърсача,кирката и мотика принадлежат на подсъдимия Г.С.Т.,а
правата лопата е собственост на подсъдимия Г.Ц.Д..
Съдът намира,че с така
наложените наказания биха били постигнати целите на наказателната политика
визирани в чл.36 от НК,както по отношение на индивидуалната,така и по отношение
на генералната превенция.
На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите П.Е.И.,Т.Р.Т.,Г.С.Т.,Г.Ц.Д.
и Д.Д.Г. са направените по делото
разноски в размер на 169,67/сто
шестдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/лева,като на основание
чл.189 ал.3 изр.последно от НПК,всеки от подсъдимите следва да заплати сумата
от 33,94/тридесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/лева.
Така мотивиран,Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :