М О Т И В И
към Решение
№440 от 09.03.2020 г. по АНД № 7247/2019 г.
по описа на ПРС, ХХIV н.с.
Районна
прокуратура гр. Пловдив е внесла предложение обв. Т.П.М. - роден на ***
г. в ***, б., б. г., средно образование, неосъждана, неомъжена, работеща, ЕГН **********
да бъде призната за виновна и
освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за
престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК, а именно за това, че на 08.11.2018 г. в гр.Пловдив , *** съзнателно се
ползвала от неистински официален документ – пропуск №53, издаден
от *** ОП „Паркиране и репатриране“ към Община Пловдив, когато от нея за самото
му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Прокурорът
поддържа предложението, прави анализ на доказателствата и предлага на основание чл. 78а от НК на
обвиняемия да бъде наложено административно наказание „глоба”, като по отношение размера предлага
същото да е в размер на 1500 лева.
Обвиняемата
М. редовно призована се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Р..
Същият прави анализ на доказателствата по делото, сочи на допуснати процесуални
нарушения при приобщаване на веществените доказателства и иска обвиняемата да
бъде оправдана по повдигнатото обвинение. Обвиняемата сочи, че няма какво да
добави към казаното от адвоката си,
Съдът
въз основа на доказателствата по делото прие следното:
Обвиняемата Т.П.М. била собственик на салон за красота
„Амани", находящ се в гр. Пловдив, ***. Същата била собственик и на л.а.
„Хонда" с per. № ***. Обвиняемата отивала на работа с личния си автомобил
и паркирала в близост до работното си място. Тъй като салонът за красота,
стопанисван от обвиняемата, се намирал в *** гр. Пловдив, попадащ в „Зелена
зона" за паркиране, било необходимо наличието на нарочен пропуск, за да
може безпрепятствено да се паркира. Процедурата по издаване на пропуск за
преференциално паркиране в обхвата на „Зелена зона" бил следният: всеки
желаещ подавал заявление за издаване на пропуск за платено преференциално
паркиране на собственици или ползватели на МПС, с адресна регистрация /постоянен
адрес/ в обхвата на „Зелена зона" в деловодството на ОП „Паркиране и
репатриране", като представи документи, удостоверяващи, че отговаря на
условията за издаване на такъв пропуск, описани в заявлението. Гореописаната
процедура е регламентирана в чл.17 от НРСППППСТГП и е публично достояние в
сайта на Община Пловдив. В заявлението има изискване за посочване на лични
данни. Целият набор от документи се изпращал в Община Пловдив за утвърждаване
на заявлението от *** Община Пловдив, или ***. При връщане на утвърдените
заявления от тези длъжностни лица се издавал и съответният пропуск на лицето, в
който пропуск се записвал номерът на автомобила и срока на валидност на
пропуска. Пропускът се подписвал от ***ОП „Паркиране и репатриране" и се
полага печат на общинското предприятие.
На 08.11.2018 г. свидетелят Н.М. и неговият колега –
св. М.С. - *** при Сектор „Общинска полиция" при ОДМВР - Пловдив, били
дневна смяна на работа. Около 14:00 часа същите получили информация за
нередовен пропуск за преференциално паркиране на лек автомобил, паркиран в ***
и били изпратени да проверят сигнала от св.Х.К. – *** в Сектор „Общинска
полиция" при ОДМВР - Пловдив. Отивайки на място, *** установили, че на
посоченото място, попадащо в обхвата на „Зелена зона", бил паркиран лек
автомобил „Хонда" с per. № ***, собственост на обв. М.. Те забелязали, че
на предното обзорно стъкло има поставен пропуск за преференциално паркиране в ***,
в който бил отразен регистрационния номер на автомобила и валидност до
20.12.2018 г. Докато се намирали до автомобила, при тях дошла обв. М.. ***
установили, че въпросният автомобил е нейна собственост, след като снели и
самоличността й. Свид. М. и колегата му й казали, че има съмнение относно
истинността на пропуска, който ползва. В тази насока обв. М. доброволно им
предала инкриминирания документ, за което не бил съставен протокол.
По делото било установено, че обвиняемата М. не е
подавала заявление по посочения ред и в тази връзка не й е бил издаван пропуск
за преференциално паркиране в „Зелена зона" в ***, гр. Пловдив.
Установено било и че пропуск с №53 бил издаден по
отношение на МПС с рег. № *** със собственик св.С.Б. и срок на валидност 10.01.2019
г. Същият бил получен от св.Б. на 11.01.2018 г.
По досъдебното производство е назначена и изготвена
техническа експертиза, според заключението на която предоставеният за
изследване Пропуск №53 на Община Пловдив за паркиране в „Зелена зона" на
МПС № ***, ***, валиден до 20.12.2018 г. е неистински документ.
Описаните
факти са доказани с всички доказателства по делото – показанията на свидетелите
С.Б., Н.М., М.С. и Х.К., заключението на изготвената техническа експертиза,
заявление за издаване на пропуск от С.Б. от 19.12.2017 г., копие от издаден
пропуск №53 издаден по отношение на МПС с
рег. № ***, копие от приходен касов ордер от 11.01.2018 г., копие от
свидетелство за регистрация част I на лек
автомобил с рег. № ***, писмо от *** ОП „Паркиране и репатриране“ с изх. №747
от 26.11.2018 г. ведно с описаните в писмото документи, справка за собственост
на лек автомобил с рег. № ***, справка за собственост на лек автомобил с рег. №
***, пропуск №53 издаден по отношение на МПС с рег. №*** валиден до 20.12.2018
г., оригинален пропуск рег. №36 издаден за лек автомобил *** валиден до
05.02.2019 г., писмо от *** ОП „Паркиране и репатриране“ с изх. №335 от
03.07.2019 г. ведно с описаните в писмото документи, писмо от Сектор „Общинска
полиция“ Пловдив с рег. №237200-2416 от 21.02.2020 г. ведно с приложените към
писмото заверено копие на глоба с фиш №**********/08.11.2018 г., заверено копие
на писмо до ОП „Паркиране и репатриране“ с рег. №237200-1696/10.02.2020 г.,
писмо от ОП „Паркиране и репатриране“ с рег. №237200-2330/20.02.2020 г.,
докладна записка от св.М. и св.С. от 08.11.2018 г., справка за съдимост,
характеристична справка.
Преди да бъде разгледано
от съдебния състав защо се приема, че е осъществен съставът на престъплението,
за което е привлечена към наказателна отговорност обвиняемата следва да се
направи кратък анализ на доказателствата по делото.
На първо място следва
да бъдат разгледани гласните доказателства по делото.
Показанията на св.С.Б.
съдът кредитира изцяло с доверие. Същата описва последователно и
непротиворечиво какви действия е предприела по снабдяването си с пропуск за
„Зелена зона“ за притежавания от нея лек автомобил - с рег. № ***, както и
какво е направила с пропуска след изтичане на валидността му – изхвърлила го в
кош за боклук цял. Сочи и че Община Пловдив не изисква да бъдат връщани
издадените талони след изтичане на валидността им. Показанията на св.Б. не се
оборват от никакви доказателства по делото, а същевременно се подкрепят от
писмени такива. По делото са приобщени подаденото от свидетелката заявление за
издаване на такъв талон, копие от приложените към него документи, заплатената
такса, както и копие на издадения талон за паркиране в „Зелена зона“ на
територията на гр.Пловдив. По отношение на показанията и относно това дали се
познава с обвиняемата и в какви отношения са, също не са събрани доказателства,
които да оборват твърденията на св.Б.. С оглед на това и съдът счита, че следва
да кредитира показанията и с доверие. Тяхното отношение към делото се изразява
в това, че именно на св.Б. е бил издаден пропуск с пореден номер 53 и валидност
до 10.01.2019 г., а не по отношение на лекия автомобил притежаван от обв. М..
Показанията на
разпитаните по делото *** от сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР Пловдив са
от по-съществено значение за конкретните факти относно установеното
престъпление осъществено от обвиняемата М..
Съгласно показанията
на св.Х.К. съдът кредитира изцяло с доверие. Същият описва какви действия е
предприел лично той в качеството си на *** във връзка с получен сигнал за
използване на неистински пропуск в „Зелена зона“ в гр.Пловдив. Свидетелят К.
сочи, че сигналът е бил получен по телефона, като той от своя страна е
разпоредил на свидетелите М.С. и Н.М. да проверят случая и да установят дали
пропускът е истински или не, като след проверката да се изготви докладна
записка. Сочи и че по негов спомен се е касаело до автомобил паркиран в ***, но
с оглед на изминалото време не сочи марка и модел на автомобила, както и не
помни какво е било установено по случая. Показанията му не се оборват от други
доказателства по делото, а същевременно кореспондират напълно с показанията на
св.М. и С., поради което и се кредитират изцяло с доверие.
Показанията
на св.М.С. също се кредитират изцяло с доверие от съдебния състав. Свидетелят С.
описва осъществените действия при проверката от него и колегата му св.Н.М. в ***,
сочи че св.М. е взел пропуска, който са проверявали, както и че за случая е
била изготвена докладна записка. Тези показания на св.С. не се оборват от други
доказателства по делото, а същевременно кореспондират с показанията на св.К. и М.,
поради което и следва да бъдат кредитирани с доверие.
Показанията
на св.М. също се кредитират изцяло от съдебния състав. Свидетелят сочи какви
действия са предприели при проверката на получения сигнал, къде е установен
пропускът, какъв разговор е воден с обвиняемата, по какъв начин е получен от
тях пропускът, какви документи са изготвени във връзка с проверката. По
отношение на констатираните противоречиви показания относно отделни
обстоятелства, съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля от
досъдебното производство, които са приобщени по законоустановения ред. Това е
така тъй, като от една страна именно те се поддържат от самия свидетел, а от
друга страна същите са давани по-близо времево до случилите се събития, поради
което и тъй като се подкрепят от други доказателства по делото се кредитират с
доверие.
По
отношение на обясненията на обвиняемата следва да се посочи, че по начало
същите имат двояка функция, като от една страна същите са проява на правото на
защита, а от друга страна с тях могат да се внасят в процеса доказателства
относно определени случили се факти. Доколкото обаче за обвиняемия липсва
задължение да казва истината, то обясненията винаги трябва да се преценяват
критично с оглед на останалите събрани в хода на делото доказателства. В
конкретния случай обвиняемата М. дава обяснения в съдебното следствие, които
частично се подкрепят от други доказателства по делото, а в друга част се
внасят различни твърдения, които не са били проверявани в хода на
разследването. По отношение на частта от обясненията за предаване на пропуска,
то същите се подкрепят от доказателствата по делото, като може да се счита за
безспорно установено, че пропускът е бил взет от *** в присъствието на
обвиняемата. Същата не сочи в обясненията си, че това е станало против волята
и, поради което и няма как да не бъдат кредитирани показанията на св.М., че
пропускът е бил предаден доброволно от обвиняемата. На следващо място
недоказани с други доказателства, но и необорени от никакви доказателства са
обясненията на обвиняемата за това по какъв начин пропускът се е оказал в нейно
владение. Обясненията в тази им част звучат абсурдно, тъй като е необяснимо
житейски и логично защо неизвестно лице ще оставя на *** и пропуск за
преференциално паркиране в „Зелена зона“ поставен в плик и то вечерно време.
Независимо от абсурдното обяснение за това как пропускът се е озовал в нейно
владение обаче, съдът счита че следва да кредитира с доверие тези обяснения,
доколкото те не са оборени от други доказателства по делото. Това обаче не
означава, че автоматично следва да се приемат и обясненията на обв.М., че не е
знаела че пропускът е фалшив. В тази им част обясненията се явяват според
настоящия съдебен състав проявление на правото на защита и не се кредитират с
доверие. За да достигне до този извод съдът отчита следните обстоятелства : От
една страна видно от последната част на обясненията на обв.М. тя е била
запозната с това каква е процедурата по придобиване на пропуск за паркиране в
„Зелена зона“, като дадените обяснения в
тази връзка се кредитират с доверие от съдебния състав. Самата обвиняема в тези
си обяснения сочи, че е била запозната, че като наемател няма право да прави
постъпления за издаване на пропуск, тъй като няма адресна регистрация в района.
С оглед на това пък няма как да се приеме, че от начинът на придобиване на
пропуска /абсурден като обяснение, но кредитиран от съда/ е обвиняемата е имала
основание да приеме, че е спазена установената процедура за издаването му. Това
е така, тъй като същата е била очевидно наясно с обстоятелството, че самата тя
не е подавала заявление, а не е доказано по делото и такова заявление да е било
подавано от нейната наимодателка. С оглед на всички тези обстоятелства няма как
да бъде прието, че обвиняемата не е съзнавала, че пропускът не е издаден по
законоустановения ред. Това от своя страна оборва и обясненията и, че не е
знаела, че пропускът е фалшив и е разбрала това едва когато е била потърсена от
***. Казаното дотук има значение относно субективната страна на престъплението,
която ще бъде разгледана по-долу. С оглед на всичко посочено дотук съдът счита,
че в посочените части обясненията на обвиняемата следва да се кредитират с
доверие, а относно обясненията и за незнанието и относно това истински ли е
пропускът се явяват проявление на правото и на защита и не се кредитират с
доверие.
Съдът кредитира с доверие
заключението на изготвената по делото техническа експертиза, като според съда
вещото лице е отговорило на поставената задача и не са налице основания, които
да поставят под съмнение обосноваността на направения извод.
Кредитират
се с доверие и останалите събрани в хода на делото писмени доказателства, които
не са оборени от други доказателства по делото.
За
да достигне до извод за осъществяване състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение на обвиняемата съдът анализира доказателствата по делото и
счита, че единствено възможния извод е, че именно обвиняемата е осъществила от
обективна и субективна страна съставът на престъплението, за което е предадена
на съд. От обективна страна за да е осъществено престъпление по чл.316 вр.
чл.308, ал.1 от НК законът изисква да са налице няколко обстоятелства. На първо
място следва да е безспорно доказано, че предмет на престъплението е неистински
официален документ. По отношение на понятието официален документ има легална
дефиниция в разпоредбата на чл.93, т.5 от НК, съгласно която такъв е този, който е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция. В конкретния случай следва да се приеме за
безспорно доказано, че процесния пропуск по съществото си представлява
официален документ, тъй като той се издава от конкретно длъжностно лице като
завършен на една нормативно разписана процедура. В този смисъл и следва да се
приеме, че пропускът за паркиране в „Зелена зона“ в гр.Пловдив е официален
документ, който се издава от *** Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“
при Община Пловдив. От доказателствата по делото може да се направи категоричен
извод и че пропуск №53 издаден по отношение на МПС с рег. №*** валиден до 20.12.2018
г. представлява неистински документ по смисъла на чл.93, т. 6 от НК. Съгласно
тази разпоредба такъв документ е този на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го
е съставило. В конкретния случай е безспорно установено, че по отношение на МПС
с рег. №*** не е издаван какъвто и да било пропуск за паркиране в „Зелена зона“
включително такъв с № 53 и валидност до 20.12.2018 г. Доказано е също така, че
собственичката на МПС с тази регистрация – обв.М. не е подавала заявление за
издаване на такъв пропуск, както и че пропуск с такъв пореден номер е издаден
по отношение на друго МПС – лек автомобил с рег. № *** собственост на друго
лице – св.С.Б. и с различен срок на валидност – 10.01.2019 г. Следва да се
отчете при тази преценка и заключението на
техническата експертиза. Всички тези доказателства водят на категоричния
извод, че пропуск с № 53 и валидност до 20.12.2018 г. не е бил издаван по отношение на МПС с рег. №***
и се явява неистински официален документ. За да е налице от обективна страна
съставът на престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК се изискват също
установяването на още два факта. От една страна трябва да бъде доказано, че
този документ е използван, а от друга страна следва да бъде доказано, че лицето
което е използвало документа не следва да носи наказателна отговорност за
неговото съставяне, т.е. да не е доказано че ползващия се от неистинския
официален документ е негов автор. По делото следва да се приеме, че са доказани
и двете обстоятелства. На първо място не са събрани каквито и да било
доказателства, че обвиняемата е изготвила този пропуск. От друга страна са
кредитирани /предвид на необорването им/ и обясненията на обвиняемата как се е
сдобила с пропуска. С оглед на това съдът счита за безспорно доказано по
делото, че обвиняемата Т.М. не би могла да носи наказателна отговорност за
съставянето на този неистински официален документ. По отношение на другото
обстоятелство, а именно дали този пропуск е бил използван, съдът е на мнение,
че и това е безспорно доказано по делото. От една страна доказателство за това
са резултатите от извършената проверка от свидетелите М.С. и Н.М.. Те са били
изпратени от св.Х.К. да проверят сигнал за неправилно паркиране на МПС в
„Зелена зона“ с неистински пропуск за това. Установено е по делото, че
действително на инкриминираната дата е бил паркиран от обвиняемата в
гр.Пловдив, *** личният и лек автомобил „Хонда“ с рег. №***. Тази улица от своя
страна попада в обхвата на преференциално паркиране в „Зелена зона“, като за да
бъде редовно това паркиране съответното МПС следва да е снабдено с изричен
пропуск за това. Доказано е по делото, че при проверката на таблото на лекия
автомобил е бил наличен такъв пропуск - с № 53 и валидност до 20.12.2018 г.,
като на пропускът е било отбелязано, че същият е издаден именно по отношение на
това МПС - с рег. №***. Както вече беше посочено в последствие е установено, че
по отношение на това МПС няма издаван пропуск за паркиране в „Зелена зона“,
както и че наличният към 08.11.2018 г. на таблото на автомобила пропуск представлява
неистински официален документ. Именно установените по делото факти и най-вече
това, че инкриминираният документ е бил поставен в автомобила по начин да
свидетелства, че за това МПС има издаден пропуск разрешаващ паркиране на място
в „Зелена зона“ на гр.Пловдив водят на извода, че този документ е бил
използван. С оглед на всичко сочено дотук съдът счита за безспорно доказано, че
на 08.11.2018 г. обвиняемата е осъществила от обективна страна съставът на
престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК, тъй като са доказани всички
изискуеми от закона от обективна страна предпоставки.
От
субективна страна съдът счита че обв.М. е осъществил деянието при пряк умисъл,
доколкото е разбирала противоправността на действията си /липсата на право да използва пропуск, който
не е бил издаван за притежавания от нея лек автомобил, т.е. липса на правно
основание да паркира автомобила си в „Зелена зона“/, но е искала настъпването на общественоопасните последици
от деянието си, като е целяла с употребата на инкриминирания неистински
официален документ /пропуск за паркиране в „Зелена зона“/ да докаже по
отношение на трети лица, включително длъжностни лица, в чиито правомощия е било
възложено контролирането на паркирането в тази зона, че има правото да паркира
автомобила си, тъй като такова право и е признато по установения за това ред.
От субективна страна за доказването на прекия умисъл следва да се докаже, че
обвиняемата е съзнавала, че използва неистински официален документ. Това от
своя страна съдът счита за безспорно доказано както от събраните гласни и
писмени доказателства, така и от обясненията на самата обвиняема. Както вече
беше посочено обвиняемата е предала доброволно на св.М. ползвания пропуск, а
същевременно не е оспорила и съставения и фиш за неправилно паркиране на
08.11.2018 г. в „Зелена зона“. Освен това самата обвиняема сочи, че не е искала
по надлежния ред да и бъде издаден такъв пропуск, както и че случайно е
установила на *** наличието на такъв. С оглед на това и съдът приема, че обвиняемата
е била наясно, че пропускът се явява неистински официален документ и не следва
да го ползва. Очевидно е обаче, че на 08.11.2018 г. автомобилът и е бил
неправилно паркиран в „Зелена зона“ /тъй като е нямал правото да бъде паркиран
там/, но с инкриминирания пропуск е направен опит да се докаже, че автомобилът
има правото да бъде паркиран на ***в гр.Пловдив. Безспорно е доказано и че това
е било сторено именно от обвиняемата. С оглед на всичко това и съдът счита, че
е безспорно доказано, че на 08.11.2018 г. обвиняемата съзнателно се е ползвала
от неистински официален документ – инкриминирания пропуск, а по този начин е
доказан и прекият и умисъл.
Ето
защо съдът приема за доказано от обективна и субективна страна, че е извършено
от обв.Т.М. престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК.
Неоснователни
са направените възражения за това, че по делото не е приобщен по
законоустановения ред инкриминирания пропуск. Действително се установява, че на
датата на проверката от свидетелите М. и С. /08.11.2018 г./ пропускът е бил
предаден доброволно от обвиняемата на проверяващите, като за това предаване не е
бил съставен протокол или друг документ. Не може обаче да се приеме, че липсват
категорични доказателства, че наличния по делото инкриминиран пропуск е именно
предадения от обвиняемата такъв. От една страна за това свидетелстват в
показанията си *** осъществили проверката на място, а от друга страна същите са
отразили и в надлежна докладна записка осъществените от тях действия,
включително и приемането на предадения им от обвиняемата пропуск. Тази докладна
записка е официален документ, доколкото е съставена от длъжностни лица в кръга
на службата им. В последствие пропускът, ведно с докладната записка са
предадени по надлежния ред за извършване на проверка по случая с оглед
установени данни за документно престъпление. Едва след като в хода на
проверката са били събрани достатъчно данни за престъпление от общ характер по
смисъла на чл.211, ал.1 от НПК е било образувано и досъдебно производство.
Именно в хода на разследването е бил предаден за нуждите на досъдебното
производство и използвания от обвиняемата неистински официален документ, за
което действие е бил съставен надлежен протокол за доброволно предаване.
Напълно обяснимо е лицето предало документа да е именно *** осъществил
предварителната проверка по случая, на когото и е било възложено
осъществяването на такава и на когото са били предадени материалите във връзка
с тази проверка, включително инкриминирания документ. Описаните действия са
осъществени по законоустановения ред и според настоящия съдебен състав липсва
съмнение, че пропускът предаден от обвиняемата в деня на проверката е именно
наличния по делото неистински официален документ. Същият е приобщен по
законоустановен ред, като с никое от действията си органите на разследването не
са заобиколили реда за приобщаване на веществени доказателства в досъдебното
производство. В конкретния случай не може да се приеме, че към момента на
проверката на 08.11.2018 г. свидетелите М. и С. е следвало да извършат
претърсване и изземване в условията на неотложност по реда на НПК, тъй като в
онзи момент е имало получен сигнал за нередовен пропуск, но същият е следвало
да бъде проверен на място и дори след проверката на място и доброволното
предаване на пропуска не е било сигурно дали този пропуск не е бил издаден по
законоустановения ред и дали не подлежи на връщане. Ето защо и е липсвало
основание за започване на досъдебно производство по реда на чл.212, ал.2 от НПК
с първо действие по разследването, каквото би се явило и претърсване и
изземване. Следва да се отчита и че св.М. и С. не са разследващи органи с оглед
осъществяваните от тях служебни задължения и не са имали възможността да
осъществят такова започване на досъдебно производство. С оглед липсата на
образувано или започнато по надлежния ред досъдебно производство и няма как да
се изисква спазване на изискванията на НПК по приобщаване на веществени
доказателства /претърсване и изземване/. Доколкото е безспорно доказано по
какъв начин инкриминирания документ е станал част от доказателствата по
досъдебното производство, съдът счита не са нарушени изискванията на НПК за
приобщаване на веществени доказателства по делото и следователно няма основание
използвания от обвиняемата неистински официален документ да бъде изключен от
доказателствата по делото.
Основателно
е искането за това престъпление обв.М. да бъде освободена от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК, защото са налице всички кумулативни
предвидени за тази привилегия предпоставки, както и не са налице пречките по
чл.78а, ал.7 от НК за освобождаване от наказателна отговорност. За
престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години, липсват невъзстановени съставомерни имуществени
вреди, обвиняемата е неосъждана и спрямо нея друг път не е била прилагана
разпоредбата на чл.78а от НК. Същевременно от това престъпление няма причинени
тежка телесна повреда или смърт, обвиняемата не се е намирала в пияно състояние
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, осъщественото
престъпление не е било извършено при условията на множество престъпления или
спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му. На същата
съдът счита, че следва да се наложи административно наказание глоба в минимален
размер от 1000 лева. Това е така от една страна с оглед на добрите
характеристични данни на обвиняемата – липса на предходни осъждания и други
противообществени прояви, а от друга страна на липсата на каквито и да било
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на казаното съдът счита, че
посоченото по-горе административно наказание глоба е справедливо и съответно на
обществената опасност на деянието, а налагането на по-голям размер на глобата
би се явило несправедливо в конкретния случай.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК обв. М. е осъдена да заплати по сметка на ОД на
МВР Пловдив сумата от 100.00 лв., представляваща направени по делото разноски
за експертиза.
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО – пропуск за преференциално паркиране в *** № 53 на МПС с рег. № ***
с валидност до 20.12.2018 г., находящ се по делото, което след влизане в сила
на настоящото решение ДА СЕ ИЗПРАТИ на
ОП „Паркиране и репатриране" към Община – Пловдив и да се УНИЩОЖИ по
съответния законов ред.
По
горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.Р.