Р Е Ш
Е Н И Е № 260795
гр.Пловдив, 14. 06. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Светлана
Станева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
гр.д. № 383/2021 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр.
с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „Терра кредит” ООД, ЕИК - *********, чрез адв. Б.П., против Решение №
261350/19.11.2020г. по гр.д.№ 12882/2018г. по описа на Районен съд
–Пловдив, VI гр.с., с което е признато за установено в отношенията между дружеството и З.Д.Д., ЕГН – *********, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит (заем) № 01045358 от 23.12.2015 г. е недействителен, на
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК; осъдено е
дружеството да му заплати сумата от 393 лв., представляваща получена без основание
сума от „Терра кредит” ООД, платена от З.Д.Д., във връзка със сключения между
страните Договор за потребителски кредит № 01045358 от 23.12.2015 г., който е
обявен за недействителен, ведно със законната лихва, считано от подаването на
исковата молба – 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; осъдено е
дружеството да заплати на адв. Д.Б.,***, сумата от 720 лв. /с ДДС/ възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата и 840 лв. /с ДДС/
адвокатски хонорар за оказана безплатна адвокатска помощ; осъдено е дружеството
да заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 100 лв. дължима държавна такса и сумата в размер на 250 лв. платени
от бюджета на съда за възнаграждението на вещо лице. Моли да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции. Претендира да бъдат
присъдени и направените разноски и общо за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна З.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Б., депозира писмен отговор,
че жалбата е неоснователна. Претендира разноски по делото на осн.чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена
от надлежна страна по делото в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу
подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от З.Д.Д. против „Терра кредит” ООД на осн. чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК е заведена
искова молба, с която посочва, че между ищеца и „Терра Кредит” ООД – гр.
София бил сключен Договор за потребителски кредит № 01045358. Поддържа, че в
нарушение на чл.11, ал.1, т.19 от ЗПК в договора не била предвидена
застраховка, а същата била незаконосъобразно включена в погасителния план.
Твърди, че бил изгубил своя екземпляр от сключения договор. Поддържа, че
процесният договор бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.
Изтъква нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като общите
условия били с шрифт по-малък от 12. Твърди и нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради липса на посочване на общата сума, дължима от
потребителя. В договора не се съдържали конкретните параметри на общата дължима
сума, не било ясно какъв е размерът в лева на възнаградителната лихва и на ГПР.
Посочва, че в договора не били посочени условията за прилагането на договорения
лихвен процент, което нарушавало разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
Нарушен бил и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в погасителния план не било
посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми.
Поддържа, че договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити. Намира, че предвидената в
погасителния план към договора застраховка била недължима, тъй като не била
включена в договора като уговорка. Посочва, че дължимите застраховки следвало
да се включват в договора, а невключването й водело до липса на съгласие за
посочената уговорка.
Предвид изложените
обстоятелства конкретизира, че предявява: 1/. иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
договор за потребителски кредит № 01045358 е изцяло недействителен /нищожен/,
поради изготвяне на текстовата част на общите условия към договора с шрифт
по-малък от 12, поради липса на подписани общите условия, поради липса на
посочена обща сума, дължима от потребителя, поради липса на посочен размер на
възнаградителната лихва и поради липса на посочване в погасителния план на
последователността на разпределение на вноските по договора измежду различните
неизплатени суми; 2/. иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата от 200 лв. – получена от дружеството без
основание по повод недействителността на договора за кредит № 01045358, ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане; 3/.
при условията на евентуалност, иск за признаване за установено, че предвидената
в договора за потребителски кредит № 01045358 възнаградителна лихва е нищожна,
поради противоречието й с добрите нрави; 4/. при условията на евентуалност, иск
с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
заплати сумата от 100 лв. – получена от дружеството без основание по повод
нищожността на възнаградителната лихва по договор № 01045358, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане; 5/. при условията на евентуалност в случай на
отхвърляне на първата и втората искови претенции, за признаване за установено в
отношенията между страните, че предвидената в договора за потребителски кредит
№ 01045358 застраховка е недължима поради липса на съгласие за сключването й,
както и поради противоречието и с материалния закон - §1, т.1 от ДР на ЗПК; 6/.
при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 100 лв. – получена от
дружеството без основание по повод недължимост на застраховка по договор за
потребителски кредит № 01045358, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. С Определение от открито
заседание на 19.10.2020г. е допуснато изменение в размера на предявените искове
по пункт 2, 4 и 6 от петитума на исковата молба, съответно от 200 на 393 лв.,
от 100 лв. на 96,03 лв., от 100 лв. – на 257,14 лв.
Ответникът З.Д.Д. е депозирал Писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК, с който счита, че исковете са допустими, но неоснователни по основание и размер. Посочено е, че не са налице
сочените основания за нищожност на процесния Договор за потребителски кредит №
1045358 от 23.12.2015г. Посочено е, че в исковата молба не е уточнено
претендираната сума от 200 лв. какво представлява – дали главница или лихва,
или друго твърдяно плащане, извършено от ищеца. Освен това е посочено, че
ответното дружество не се е обогатило неоснователно, ако договорът бъде
прогласен за нищожен, тъй като евентуално платената от ищеца застрахователна
премия била получена от застрахователя, а не от кредитодателя, поради което
исковата молба в тази й част била неоснователна.
В хода на производството е
приложен Договор за потребителски кредит № 1045358 от 23.12.2015г.
Приети са и Основно и
Допълнително заключения на ССЕ, изготвени от в.л. Д.С..
Районен съд – Пловдив, за да уважи предявените искове излага основни
съображения, че по делото не се спори, а и се установява се и от представените
писмени доказателства, че на 23.12.2015 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит (заем) с номер 1045358, по силата на който „Терра Кредит“
ООД, в качеството му на кредитор, е предоставило на З.Д.Д. в качеството му на
кредитополучател, потребителски кредит в размер на 900 лв., който е следвало да бъде върнат в срок до 08.06.2016 г. с
плащането на 24 седмични погасителни вноски. Ишецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална
компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска
дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9,
ал. 4 от ЗПК. Предвид неравнопоставеното положение между страните по
правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху
действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Ищецът е въвел твърдения с исковата молба, че процесният договор е
недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК, по- конкретно:
-изтъква нарушение на нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като текстовата
част на договора била с шрифт,
по-малък от 12;
-твърди нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради липса
на посочване на общата сума, дължима
от потребителя, не се съдържали конкретните параметри на общата дължима сума,
не било ясно какъв е размерът в лева на възнаградителната
лихва и на ГПР;
-не били посочени условията за
прилагането на договорения лихвен процент, което нарушавало разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК;
-нарушен бил и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в погасителния план не било посочено разпределението на вноските
измежду дължимите по договора суми.
Районният съд аргументира, че първото наведено от ищеца
основание за недействителност на процесния договор за кредит е неоснователно, тъй
като не са ангажирани доказателства в тази насока.
Относно следващите твърдения, Районният съд мотивира, че според чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК в договора
следва да се съдържа лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
В случая в договора е посочен лихвен
процент 40 %. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Липсва
изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или
променлив. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната
лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи
проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
кредитодателя. Налага извод, че в договора не е посочен размер на възнаградителната
лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за
недействителност на договора.
Позовава се на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според която разпоредба в договора следва да се съдържа ГПР /годишен
процент на разходите/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В тази връзка Районният съд посочва, че действително, в текста на договора
е посочено, че ГПР е 49,09 %. Липсва
обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Районният съд
налага извод, че единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК,
следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Районният съд счита, че тези изисквания в случая не са
спазени, поради което договорът следва да се счете за недействителен и на това
основание, съгласно изричната разпоредба на чл. 22 ЗПК.
На следващо място, Районният съд се позовава на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК,
съгласно която норма в договора следва
да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Налага извод, че в приложения по делото
погасителен план е посочена само общата сума на дължимата седмична вноска.
Липсва обаче разпределение на вноските във времето между отделните компоненти -
главница, лихва и други разходи. Посоченото се явява още едно самостоятелно
основание за недействителност на
договора за потребителски кредит.
Позовава се и на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Районният
съд налага извод, че предявеният иск за обявяване недействителността на
процесния договор за кредит е основателен. Съгласно чл. 23 от ЗПК при
недействителност на договора, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Позовава се на заключението на изготвената ССЕ, съгласно
която е погасена изцяло дължимата по
договора главница в размер на 900 лв., общо платената сума по договора възлиза
на сумата от 1 293,03 лв., разликата от 393,03 лв. се явява недължимо
платена от потребителя. Като законна последица от уважаване на иска на ищеца
следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на дължимата сума. Доколкото не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на
евентуалност искове Районният съд е посочил, че не дължи произнасяне по тези претенции.
С
подадената въззивна жалба от „Терра лизинг“ ООД се възразява срещу направените правни изводи с
атакуваното решение и намира същото за неправилно.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на
императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Първото основно възражение на жалбоподателя
се отнася до това, че сключеният на 23.12.2015г. Договор за потребителски
кредит /заем/ № 01045358 е изготвен в
съответствие със специалните изисквания на ЗПК и съдържа всички
законоустановени реквизити. Още в преамбюла е определена дължимата по кредита
лихва 40 %. Тълкуването на отделните разпоредби от договора /чл.15, т.2.8 и
чл.19/ в тяхната цялост и последователност показва, че страните са постигнали
съгласие за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и потребителят е
запознат с условията и реда за изчисляването и заплащането й, което показва, че
основната цел на закона е постигната. Не е налице и следващото посочено от
Районния съд основание за нищожност на договора поради това, че не е ясно
определен ГПР и общата сума, дължима от потребителя. В конкретния случай всички
изисквания на закона са изпълнени. ГПР е посочен още в преамбюла на
Договора и е в размер на 49,04 %.
Посочена е и общата сума, дължима от потребителя, която е в размер на 989,04
лв. Наред с това в чл.14 много подробно е описан начина на изчисляване на ГПР,
който напълно отговаря на съдържанието на Приложение № 1 към ЗПК. Отношение за определяне на ГПР има и чл.19 от
Договора, който урежда правото на кредитополучателя за предсрочно погасяване на
кредита. Предвидено е, че в този случай длъжникът има право на намаляване на
общите разходи по кредита, което се отнася за лихвата и разходите за оставащата
част от срока на договора. Жалбоподателят възразява, че са неправилни изводите
на Районния съд досежно нарушаване на разпоредбите на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК
относно условията за издължаване на кредита от потребителя по сключения договор,
включително съдържанието на погасителния план. Дружеството поддържа, че
погасяването е било подробно уговорено в раздел
V /чл.8, чл.10, чл.11 и чл.13/ от
Договора. На следващо място, въвежда оплакване, че дори и да се приеме, че
договорът е недействителен, Районният съд неправилно е определил подлежащата на
връщане сума. Счита, че платените суми за застрахователни премии не подлежат на
връщане от „Терра лизинг“ ООД, понеже договорът за застраховка е отделен
договор, различен от договора за кредит. Това, че чл.11 ал.1 т.19 от ЗПК
посочва застраховката като задължителна информация от договора за кредит, не
прави застрахователната сума част от предмета на договора за кредит. В случая е
сключена групова застраховка „Злополука и заболяване“ на кредитополучателите на
„Терра лизинг“ ООД, която е отделна и самостоятелна от Договора за
потребителски кредит.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се оставят без
уважение. Действително, още в преамбюла на договора е посочено, че определеният
лихвен процент е в размер на 40 %. Това обаче не е достатъчно, тъй като липсват
данни какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент /изискване
по чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК/. Под „условия за прилагане“ следва да се разбира изчерпателна и
конкретна информация за базата, върху която се начислява – дали върху целия
размер на кредита или върху остатъчната главница. Освен това не е ясно какъв е
размерът на възнаградителната лихва и как е определен - какво е съотношението й
с главницата по кредита и как се разпределя във времето с изплащането на всяка
една от месечните вноски от длъжника. Няма никакво значение дали лихвеният
процент е фиксиран или не е за целия срок на договора. На следващо място, в
преамбюла на Договора е записано, че ГПР е в размер на 49,09 % и е посочена
общата стойност на плащанията в размер на 989,04 лв. Тези записвания не са
достатъчни, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.19 ал.1 и ал.4
от ЗПК. Това е така, защото следва в договора да бъдат изброени всички общи
разходи /настоящи или бъдещи/, които се включват по кредита за потребителя.
Едва тогава, ще може да се извърши преценката какъв реално е размерът на ГПР и
дали е изпълнено изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК, затова че ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове, определена с постановление на Министерския съвет на РБ. По отношение на
общата сума, дължима от потребителя, която в случая е посочена в размер на
989,04лв., следва да се посочи, че не са спазени нормите на чл.11 т.10 във вр.
с §1 т.2 от ДР на ЗПК. Това означава, че за потребителя липсва изчерпателна
информация по какъв начин е формирано неговото задължение и няма яснота с каква
сума е оскъпен кредита му. Относно
погасителния план в Договора се налага извод, че не са спазени изскванията на
чл. 11 ал.1 т.1 от ЗПК, тъй като е посочена само общата сума в размер на 41,21 лв. – дължима седмична
вноска, което не е достатъчно, защото липсва разпределение във времето между
отделните компоненти /главница, лихва, разходи/. По отношение на платените суми от длъжника суми за застрахователни премии. Съгласно чл.11
ал.1 т.19 от ЗПК – договорът съдържа изискуемите застраховки, ако има такива. В
случая има такива и същите подлежат на връщане от „Терра лизинг“ ООД, тъй като
от съдържанието на договора се налага извод, че те са част от него, понеже са и
описани като дължими за плащане от длъжника в изготвения погасителния план в
размер на 19,78 лв. – седмични вноски. Дружеството се позовава на чл.24 от
Договора, съгласно който с полагането на подписа под този документ
кредитополучателят потвърждава, че съдържащата се в него информация е била
внимателно прочетена и че тя е отразена в документа в съответствие с
изложеното, без да е била изменяна по какъвто и да било начин, и че е пълна и
вярна във всяко едно отношение. Тази договореност обаче не дерогира служебното
задължение на съда, в случай, че е сезиран, да следи за спазването чл.21 ал.1 от ЗПК, според която правна норма всяка
клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Решението се явява законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Разноски.
Съобразно правния резултат дружеството
жалбоподател ще бъде осъдено да заплати лично
на адв. Д.Б.,
сумата 720 лв. /с ДДС/ за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от Закона за
адвокатурата.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава
Решение
№ 261350/19.11.2020г. по гр.д.№ 12882/2018г. по описа на Районен съд
–Пловдив, VI гр.с.
Осъжда „Терра кредит” ООД,
ЕИК - *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Арсеналски” № 11, ет.8,
ап.12, със законен представител К.В.М., да заплати на адв. Д.Г.Б.,*** № 1, сумата 720 лв. /с ДДС/ за направени разноски по възз.гр.д.№ 383/2021г. по описа на
Окръжен съд –Пловдив, V гр.с. за
адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: