Решение по дело №806/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260041
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20205310200806
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Асеновград, 19.11.2020 година

 

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:       

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

       с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 806 по описа на Асеновградския  районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

       С наказателно постановление № 20-0239-000420/22.05.2020г. на началника на РУ – Асеновград, Петър Костадинов Бабугеров  на Й.С.Н., ЕГН: ********** ***9, на основание чл.179 ал.1 т.5 предл. 1-во  и 2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв.  за нарушение по чл. 6 т.1  от ЗДвП.

Недоволен от горното постановление е останал Й.Н. и  е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се излагат аргументи, за необоснованост на НП, като се твърди, че приетите за установени фактически констатации обусловили налагането на санкцията не отговарят на обективната истина, отрича се извършването на нарушението и се иска от съда пълната му отмяна, като незаконосъобразно и необосновано.

        Ответната страна   РУ – Асеновград  не взема становище по жалбата.

        Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери следното:

       Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

       От събраните по делото доказателства се установява следното:

       С акт за установяване на административно нарушение от 23.02.2020г. е било констатирано, че на същата дата около 14.55 ч. в Община Асеновград по път втори клас № 86 в зоната на км 43+500, с Нареченски Бани – гр.Асеновград, жалбоподателят Н. е управлявал товарен автомобил „Сеат Леон СТ“ с рег. № Е5192МА, като е допуснал следните нарушения: При наличие на надлъжна непрекъсната осова линия М1, извършва маневра изпреварване, като при връщане в напуснатата лента създава опасност за настъпване на ПТП с лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СВ1412КР, движещ се в колоната. Нарушението било възприето от водача на лекия автомобил Мерцедес, който сигнализирал органите на полицията и съответно водача Н. бил спрян преди гр. Асеновград. За посоченото нарушение бил съставен АУАН на водача Н., като същият го е подписал с възражението, че не е съгласен с така описаните констатации, тъй като те не са верни, както и че същият се е движил спазвайки правилата на ЗДвП.   Въз основа на съставения АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя  Й.Н. били наложени горепосочените административни наказания. 

      След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията на жалбоподателя, съдът провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление при което намери следното от правна страна:

      Наказателното постановление е необосновано, тъй като не е установено по несъмнен начин извършването на описаното в него административно нарушение, както по отношение на обективните елементи от състава му, така и относно вината на нарушителя. За да е реализиран състава на нарушението по чл.179 ал.1 т.5 пр.1 и пр.2 от ЗДвП,  на първо място трябва да е доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят Н. е извършил маневра изпреварване в пътен участък, където това е било забранено със забранителна хоризонтална маркировка – непрекъсната осова линия – М1 или със забранителен пътен знак. За целта следва да бъде установено точното място –участъка от пътя, където е започнала и завършена маневрата. На второ място, следва да е установено по несъмнен начин и че е създадена опасност за движението която да е била непосредствена, който извод имплицитно включва и посочване на конкретните обстоятелства, в които се е изразила тази опасност. По отношение на наличието на пътен знак, забраняващ изпреварването въпреки, че е включен в цифровата квалификация не се сочат никакви данни при описание на нарушението, че такъв е бил наличен. По отношение на останалите обстоятелства във връзка с конкретното нарушение всички тези факти са били сведени до знанието на контролните органи единствено по твърдения  на свидетеля – К.В. – водач на лекия автомобил „Мерцедес“. Същото се отнася и за  предполагаемото място на извършване на нарушението. Всички тези факти- представляващи елементи от обективния състав на нарушението  обаче се отричат от жалбоподателя Й.Н., който е направил възражение в тази посока, още при съставянето на АУАН. Същият изобщо отрича факта, че е извършил неправилно изпреварване на забранен участък, както и, че е извършил изпреварването по правилата на чл. 41 ал.2 от ЗДвП. Нещо повече, на свой ред твърди, че водачът на Мерцедеса е нарушил правилата за движение по чл. 42 ал.3 от ЗДвП, тъй като докато го е изпреварвал, умишлено е увеличил скоростта, не го е пропуснал и го е притискал с автомобила си в лявата канавка, като не му е позволявал да завърши изпреварването и така именно той е създал опасност за движението.  В конкретния случай, актосъставителят е съставил АУАН само на базата на данните, които е получил единия от участниците в пътната ситуация, като ги е кредитирал безрезервно. Следователно всички констатации в АУАН се отнасят до факти, които не са били възприети непосредствено от актосъставителя, а са изградени на базата на твърдения на участник в пътна ситуация, за който обаче се твърди от жалбоподателя, че самият той е нарушител. При липсата на други обективни данни обаче и двете версии изглеждат еднакво достоверни и по никакъв начин не може да се приеме за доказан основния обективен елемент,че на мястото където е извършено изпреварването е имало непрекъсната осова линия. Самото място на извършване на нарушението също е установено приблизително от актосъставителя, като е посочено, че то е по път ІІ-86 в зоната на км. 43+500 км., но в участъка от с.Нареченски Бани –гр. Асеновград. Но дори и в този случай тази констатация е невярна, защото от показанията на свидетеля К.В. се установява, че изпреварването се е случило на първия завой след гр. Хвойна , който е на значително разстояние преди посоченото място на извършване на нарушението в НП, което компрометира изобщо и верността на следващите констатации, че там е имало забранителна хоризонтална маркировка, която е нарушена от жалбоподателя.  За установяване на факта на нарушенията минимално е следвало  да се издирят и ангажират  и други свидетели на нарушението , както и да се установи и извърши оглед на мястото на извършване на нарушението, каквито е имало и за което не е имало пречка да бъде сторено, за да се констатира изобщо факта,че в този пътен участък изпреварването е забранено, както и останалите елементи от състава, в какво се е изразила  създадената непосредствена опасност за движението. При това положение отразеното в АУАН, че водачът Н. е нарушил забранителна за изпреварване осова линия и пътен знак, и то на посоченото място, както и че е създал непосредствена опасност за движението е просто едно предположение. Нито едно от горните действия не е извършено в рамките на административно-наказателното производство, поради което и нарушението не е било установено по несъмнен начин още при съставянето на АУАН. Горните пороци са пренесени и в издаденото НП и същото е издадено в нарушение на чл. 52 ал.4 и  чл. 53. ал.1 от ЗАНН, които норми указват, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, а НП се издава само когато е установено, че нарушителят е извършил виновно деяние, съставляващо административно нарушение. Ето защо НП се явява необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

          Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0239-000420/22.05.2020г. на началника на РУ – Асеновград, Петър Костадинов Бабугеров, с което   на Й.С.Н., ЕГН: ********** ***9, на основание чл.179 ал.1 т.5 предл. 1-во  и 2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание  глоба в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 6 т.1  от ЗДвП.

          РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Пловдив  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: