Решение по дело №3998/2019 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 23.10.2019 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Десислава Йорданова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3998 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №563741 от 18.12.2018г., постановено по гр.дело №37434/2018год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С."ЕАД срещу Е.Т.С. искове по реда на чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ сумата 693,70 лева- цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.София, ж.к.“******, вх.******, абонатен №241655 за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2017г. и сумата 47,48 лева за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2018г. до погасяването, като искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 740,40лв. и за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2014г. Отхвърлени са и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията за лихва за забавено плащане на цената на топлоенергията в размер на 73,06 лева за периода от 16.09.2015г. до 25.01.2018г. и 9,48 лева- лихва за забавено плащане на таксите за дялово разпределение за същия период, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№9499/2018г. по описа на СРс, 153 състав. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца 191,59 лева разноски в исковото производство и 63,86 лева разноски в заповедното производство, а ищецът е осъден да заплати на ответника от по 44,54 лева разноски в исковото и заповедното производство- съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че задълженията на ответника за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. са погасени по давност. Срокът за плащане бил 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася плащането. Сумите по общата фактура за периода м.05.2014г.- м.04.2015г., издадена 31,07,2015г., ставала изискуема на 15.09.2015г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 09.02.2018г.- преди изтичане на тригодишния давностен срок. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в подадения в срок отговор на въззивната жалба, моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

В случая се касае за приодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД  започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо и кога (ако изобщо) давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за периода м.12.2014г. плащането е станало изискуемо на 30.01.2015г. и оттогава е започнала да тече тригодишната погасителна давност за това плащане. Исковата молба е подадена на 07.06.2018г., но към този момент погасителната давност за това плащане е била вече изтекла- на 30.01.2018г. Същото се отнася и за предходните плащания назад до м.05.2014г. включително. Издаването на обща фактура на 31.07.2015г. не е обстоятелство, което спира или прекъсва давността. Вземането за лихва е акцесорно и предвид погасяването по давност на главното вземане, също следва да се счита за погасено.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в обжалваната му част.

На ответника по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. Възражението на жалбоподателя за прекомерност е неоснователно, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждание е минималното съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАдвС.

На основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №563741 от 18.12.2018г., постановено по гр.дело №37434/2018год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Т.С."ЕАД ЕИК******** да заплати на Е.Т.С. ЕГН********** сумата от 300 лева (триста лева)- разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/