Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Даниела
НЕДЕВА
при секретаря Деница
Кръстева и в присъствието на прокурора от ВОП Стоян Загоров, като разгледа
докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 1412 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Община Варна срещу Решение № 260610 от
11.03.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХVІ състав, постановено по н.а.х.д. №
4952 по описа на съда за 2020 г., с което е отменено Наказателно постановление
№ 560/28.10.2020 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което на Д.А.А.
за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева и общината е осъдена да заплати на А. 300 лева
разноски по делото.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
необосновано като се оспорват изводите на съда за допуснато от
административнонаказващия орган съществено нарушение на производствените
правила. Касаторът счита, че районният съд е изложил неправилни и противоречиви
мотиви по отношение на установената фактическа обстановка и е кредитирал
показанията на заинтересован свидетел, освен това не е установил правилно
естеството на територията, на която е бил паркиран автомобилът на А.. Моли
решението на районния съд да бъде отменено като незаконосъобразно и постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила, а наказателното постановление
да бъде потвърдено.
Ответникът в производството, Д.А.А. счита касационната жалба за
неоснователна. Посочва, че решението на районния съд е обосновано и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Варненски районен съд е било Наказателно
постановление № 560/28.10.2020 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което
на Д.А.А. за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 178е от ЗДвП.
От представените в
административнонаказателната преписка и събраните в съдебното производство
доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
09.10.2020 г. около 23,30 ч служител на Общинска полиция установил л.а. с ДК №
В **** КМ паркиран в гр. Варна, на пресечката на ул. „С.“ и ул. „С.“ бл. 12в, където
имало градина, в нарушение на изискванията на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, която
забранява паркирането в градини. За нарушението бил съставен фиш в отсъствие на
нарушителя и наложена глоба на А. като собственик на автомобила. Срещу фиша
постъпило възражение от А., депозирано от съпругата му, че оспорва нарушението,
поради което срещу А. бил издаден акт за установяване на административно
нарушение за описаното във фиша нарушение. Впоследствие било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
При така
установените факти, от правна страна районният съд приема, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни длъжностни лица в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но са
допуснати нарушения, налагащи отмяната на наказателното постановление.
Районният съд
счита, че в постановлението липсва изискуемото описание на нарушението. Във
фиша, издаден в отсъствие на нарушителя, е посочен като извършител собственикът
на автомобила, но срещу него било подадено възражение от А., която твърдяла, че
не е извършила нарушението. Предвид това, административнонаказващият орган
следвало да събере доказателства относно авторството на деянието, и
по-специално кое е лицето, управлявало автомобила. В наказателното
постановление не било обосновано и съставомерното обстоятелство, че мястото, на
което е паркиран автомобилът, е градина. С тези мотиви районният съд е отменил
наказателното постановление като незаконосъобразно и е присъдил на
жалбоподателя сумата 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа страна, както и правните му изводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление.
Твърденията в
касационната жалба, че изводите на районния съд относно неустановяване на
авторството на деянието, не могат да бъдат споделени. В подаденото възражение
срещу фиша от името на собственика на автомобила А. изрично е посочено, че той
твърди, че „не е извършител на нарушението“,
поради което отказва да плати глобата, но възражението не може да бъде
конкретизирано, тъй като фишът все още не е връчен надлежно. При това
положение, предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП е пристъпено към
провеждане на административнонаказателно производство по общия ред, но в хода
на това производство не е установен извършителят на деянието. В хипотезата на
чл. 186, ал. 1 от ЗДвП (нарушения, установени в момента на извършването, за
които не се отнемат контролни точки) няма презумпция за авторството на
нарушението, каквато е предвидена в чл. 186, ал. 4 от ЗДвП (при нарушенията,
установени с техническо средство или система). Ето защо в тежест на
административнонаказващия орган е да събере доказателства относно авторството,
като в обстоятелствената част на акта и постановлението посочи нарушителя и
доказателствата, които потвърждават, че привлеченото към отговорност лице е
този нарушител. Същото се отнася и до обстоятелството, че мястото, на което е
паркиран автомобилът, представлява градина. Посоченото място, а именно „на ул.
„С.“ с ул. „С.“ бл. 12в“, може да бъде възприето като кръстовище или улица, но точното
местоположение, предвид описанието на свидетелката А., не е посочено, и надлежни
доказателства, че това местоположение е именно в градина, не са приведени.
Предвид това, макар и с
лаконични мотиви, районният съд е направил правилният извод, че наказателното
постановление страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, и не са
налице твърдяните
касационни основания. При
извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в
касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК
не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
При
този изход от производството следва да бъде уважено искането на процесуалния
представител на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в
минималния размер по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г., или 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260610 от 11.03.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХVІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 4952 по описа на съда за 2020 година.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати
на А.Д.А., ЕГН **********, сумата 300 (Триста) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.