№ 15054
гр. .., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря С. Р. Л.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110134875 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил срещу Д. Д. Д. осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 571.16 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер .., находящ се в гр.
С.., за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда (29.06.2022 г.) до изплащане на вземането, сумата от
69.74 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.06.2022 г., сумата от 61.41 лв., представляваща
цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда (29.06.2022 г.)
до изплащане на вземането, както и сумата от 11.90 лв., представляваща обезщетение за
забава по отношение на цената за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
15.06.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника –въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Сочи, че ответника има качеството на „битов клиент“. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
1
дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Б.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба №.. от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето
защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез
процесуалния си представител А. Б., с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Оспорва годността на отоплителното тяло и възможността му
да изчисли стойността на консумираната енергия, което било в пряко нарушение на чл. 13 от
Директива н.. от 5 април 2006 г. Оспорва извършеното служебно начисляване на топлинна
енергия, което не било извършено съгласно установения в закона ред. Оспорва да е налице
сключен договор с третото лице „Б.“ ООД. Оспорва да е потребила топлинна енергия за
описаната сума. Прави възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Ето
защо, моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже релевираните от него
възражения в отговора на исковата молба.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С доклада по делото е отделено като безспорно обстоятелството, че Д. Д. Д. е била
собственик на процесния имот за процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател
или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване. Ето защо, ответникът се явява материалноправно легитимиран да отговаря за
2
заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот
именно в качеството си на собственик на топлоснабдения имот. Същият в качеството си на
потребител на топлинна енергия е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване
и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на
договор не е необходима , достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това
обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като
извадка от публикация във вестник М.. По делото не е установено и ответникът да е
упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия,
действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на третото лице-помагач.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, като от справката от
топлорайон „З.“ се установява, че технологичните разходи са извадени от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество – за разпределяне между абонатите е дадено само „чистото
количество“ топлинна енергия. От заключението се установява, че общият топломер в
абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки.
Вещото лице е посочило, че за процесния период „Б.“ ООД е извършвало дяловото
разпределение в сградата, в която се намира апартаментът. За процесния период в имота има
четири броя радиатори с И.. /индивидуални разпределители на разходите за отопление/ и
един брой щранг-лира без И... Разяснено е, че за щранг-лирата винаги се начислява
служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход, тъй като това е отоплително
тяло без И... Вещото лице е посочило, че за периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г. абонатът не
ползва топлинна енергия от радиаторно отопление и не са му начислявани други суми за
отопление освен стойността на топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата. Освен това
абонатът заплаща и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от
3
ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. Топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/ се начислява по
показанията на един брой водомер за топла вода в имота, но абонатът не ползва и не
заплаща ТЕ за БГВ. Размерът на дължимите суми за топлинна енергия, потребена от
ответника, съответстват на начислените суми по изравнителните сметки. Начислените суми
за потребената топлинна енергия от ответника са в съответствие с действащите пределни
единични цени на топлоенергията за битови потребители за всеки ценови период в рамките
на съответния отчетен период, като тези цени са утвърдени от КЕВР за „Т.С.“ ЕАД.
Установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода м.05.2019 г. – м.
04.2021 г. е 571.16 лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за този период – за
периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. резултатът от изравнението е сума за получаване в
размер на 563.95 лв., за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. – сума за получаване в размер
на 19.94 лв. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в
общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца
по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово
разпределение. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се
уреждат според реално потребеното и по този начин абонатът заплаща действително
изразходваната от него енергия за целия отчетен период.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени.
Въз основа на изложеното съдът намира, че по делото безспорно се установи
размерът на реално потребената в процесния имот топлинна енергия, в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава X на ЗЕ, като не е включило неплатени суми, извън
заявения период и начислените лихви за тях. Също така вещото лице е съобразило, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за процесния имот и период е извършено
правилно, съобразно нормативните изисквания на действащата през периода нормативна
уредба. Ето защо, съдът възприема изцяло изводите на вещото лице по изготвената и
неоспорена СТЕ. Ответниците не са навели възражения за неточно по отношение на
качество и количество изпълнение от страна на дружеството, нито са ангажирали
доказателства в тази насока /Решение № 507/22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО/, поради което предявеният иск се явява доказан по основание и размер.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че за процесния период няма данни за извършени от страна на ответника плащания, като
размерът на непогасената сума по счетоводни данни на ищеца възлиза на 571.16 лв., отново
при съобразяване резултата от изравнителните сметки за процесния период – този размер
кореспондира с размера, посочен от вещото лице по СТЕ.
Във връзка с претенцията за услугата за дялово разпределение в имота съдът намира
следното:
Установява се, че за услугата дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.
04.2021 г. е начислена сума в общ размер на 61.41 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от
Общите условия, чл. 61, ал. 1 Наредба № ../06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
4
Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Видно от представените изравнителни сметки, главни отчети, както и от
изготвените експертизи, третото лице-помагач е извършило услугата „дялово
разпределение“, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва
да заплати на ищеца дължимото възнаграждение.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното в срок от ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането – т.е. в случая от
29.06.2022 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
22.04.2019 г., са погасени по давност. Такива вземания не се претендират. Вземанията за
м. май 2019 г. са станали изискуеми на 15.07.2019 г. /за цена на ТЕ/ и на 01.06.2019 г. /за
най-старото задължение за такса за ДР – м.05.2019 г./, поради което и погасителната давност
за тях, при отчитане на спирането, не е изтекла към момента на подаване на исковата молба
в съда.
Съдът не констатира и наличие на неравноправни клаузи в сочените от ответника
договор и общи условия, както и противоречие с актовете на ЕС, които да рефлектират на
извода на съда за дължимост на процесните суми.
Предвид изложеното исковете за цена на топлинна енергия и за такса за дялово
разпределение следва да бъдат уважени за посочените по-горе размери в пълен размер.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
5
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т.С.“ ЕАД не начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна
консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура,
като за вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл. не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното и
изводът на съда, че ответникът е в забава, считано от 16.10.2020 г. за задълженията по Обща
фактура № ./31.08.2020 г., и считано от 15.09.2021 г. за задълженията по Обща фактура №
**********/31.07.2021 г., то дължимата лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до
15.06.2022 г. върху уважения размер на главницата срещу ответника възлиза на сумата от
69.58 лв., в какъвто извод е и заключението на вещото лице по ССчЕ, при съобразяване на
периода на извънредното положение, по време на което съгласно чл. 6 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (загл. доп. – ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г., лихви за забава не текат.
Ето защо, предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен сумата от 69.58 лв. и за
периода от 16.10.2020 г. до 15.06.2022 г., респ. отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 69.74 лв. и за периода от 15.09.2020 г. до 15.10.2020 г. вкл.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 11.90 лв., за периода от 01.07.2019 г. до 15.06.2022 г. се явява изцяло
неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса, депозити за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лв. с оглед обичайната за този вид дела
фактическа и правна сложност на делото, тоест общо 700 лв. С оглед уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 688.18 лв. за исковото
производство.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. с
ДДС (700 лв. без ДДС) за исковото производство и 80 лв. за депозит за СТЕ, като са
представени и доказателства за сторените разноски. Процесуалният представител на ищеца е
релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за основателно, предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, поради което същото следва да бъде определено на минимума – 400 лв., а с ДДС –
480 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят
6
разноски в размер от 9.46 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за СТЕ.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. .., ул. ж.к. „Х..“ ., е., аа.,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. .., ул. „Я., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от
571.16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен номер .., находящ се в гр. С.., за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда(29.06.2022 г.) до
изплащане на вземането, сумата от 69.58 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 15.06.2022 г.,
сумата от 61.41 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда (29.06.2022 г.) до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за доставена
топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 69.74 лв.
и за периода от 15.09.2020 г. до 15.10.2020 г. вкл., както и изцяло иска за обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 11.90 лв. за периода 01.07.2019
г. – 15.06.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. .., ул. „Я. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 688.18 лв., представляваща разноски в исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. .., ул. „Я. да
заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 9.46 лв., представляваща сторените по исковото производство разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Б.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7