Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна, .03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия
Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Елка Иванова като разгледа
докладваното от съдия Ю. Бажлекова въззивно гр.д. № 2281 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.Р.М. срещу решение № 3677 от
09.08.2019 г., допълнено с решение № 4915/13.11.2019г., постановено по
гражданско дело № 8604 по описа за 2018 г. на Х състав на Районен съд – Варна,
в частите с които е отхвърлен предявения
от Е.Р.М., ЕГН **********, срещу
Г.И.И., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.132, ал.1,т.2 СК,
ответникът Г.И., да бъде лишен
от родителски права спрямо детето К. Г. И., ЕГН **********, поради
обстоятелството, че трайно и без основателна причина не полага грижи за детето
и не му заплаща издръжка; определен е режим на лични контакти на детето с
бащата Г.И. и е отхвърлен иска за осъждане на бащата да заплаща издръжка в
полза на детето за разликата над 150 лв. до претендираните 400лв.
Във
въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и не са обсъдени
всички представени по делото доказателства, поради което и постановеното
решение е и необосновано. Счита, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът не се интересува от детето, никога не е полагал грижи
за него, а освен това не притежава желание и капацитет да се грижи за детето.
Въззивницата излага също, че по отношение на претендираната издръжка за детето
с определение от съдебно заседание е допуснато изменение на иска и същият е
предявен за сумата от 400лв. месечно, както и по отношение издръжката за минало
време в размер на 4800лв. Счита, че съдът неправилно и необосновано е приел, че
е налице съгласие между страните относно размера на дължимата от ответника
издръжка, присъдил е такава в размер на 150лв. Посочва се, че необосновано и
неправилно с решението са присъдени разноски по предявения от ответника
насрещен иск
Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да се
уважат изцяло.
С писмен
отговор, ответната страна оспорва жалбата като неоснователна, като моли същата
да се остави без уважение. Посочва, че контактите му с детето не са били
редовни и регулярни, поради това, че е работил в Германия и е отсъствал от
страната в периода 2013г.-2016г. От м. май 2016г. до м. март 2018г. той е живял
и работил в България, след това до м. юли 2019 отново е работил извън страната,
но сега се е завърнал с решение да се установи и работи в България. Излага, че
е изпълнявал задължението си да заплаща издръжка за детето, интересувал се е от
него и е поддържал контакти с него. Твърди също, че срещите с детето се
възпрепятстват и осуетяват от страна на майката.
Моли да се потвърди обжалваното решение и присъждане на
разноските по делото.
Дирекция Социално подпомагане Варна не изразява становище по
жалбата.
Прокурор от ВОП изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
За да се
произнесе ВОС съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК.
В исковата си молба Е.М. е изложила твърдения, че с ответниккът Г.И.И.
са родители на детето К., р.25.12.2012г. След раздялата на родителите през
2013г., детето живее и се отглежда от майката. Бащата живее в Германия и след
раздялата с ищцата не се грижи за детето, не се интересува от него и не търси
контакт и не заплаща издръжка. Изложени са твърдения, че И. проявявал суицидни
намерения, държал се грубо с ищцата. и
не заплащал издръжка за детето. Детето
живее с майката в жилище с подходящи битови условия и семейна среда, в която се
задоволяват потребностите му. Предвид на това е предявила и исковата претенция
за лишаване от родителски права на Г.И.И. по отношение на детето К. И..
Предявен е иск за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за детето в
размер на 400лв., като се определи режим на лични контакти с детето.
Ответникът
оспорва иска, с твърдения, че майката системно създава пречки за контакти на
бащата с детето; отказва срещи между него и детето и го поставя в невъзможност
да го вижда. Оспорва твърденията, че се е дезинтересирал от детето, като
заявява, че до раздялата на родителите се е грижел за семейството, като е
заплащал битови сметки, наем, купувал е храна, лекарства и дрехи. Не оспорва,
че след 2013г. ежедневните грижи за детето се полагат от майката, но той е
изпращал редовно парични суми за издръжката на детето. В периодите, през които
е работил извън страната, по обективни причини не е осъществявал редовни контакти
с детето, но дори и тогава, както и когато е пребивавал в различни градове в
България, по повод трудовата си дейност, не е прекъсвал контактите с детето по
телефон. Заявява също, че желае да контактува с детето и да заплаща издръжка в
размер на 150лв., като моли при евентуалното уважаване на иска по чл.132 СК на
бащата да се определи режим на лични контакти с детето, като му се даде
възможност да го вижда и взема всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до
16 часа в присъствието на майката или посочено от нея лице, а когато бащата е
извън страната, контактите да се осъществяват в посоченото време по телефон или
интернет.
Отправено е
искане, на основание чл.127, ал.1 СК за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето на Майката Е.М. и определяне на
местоживеене на детето при нея, като се определи режим на лични контакти на
детето с бащата, както следва:всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. в
събота до 18 часа в неделя с преспиване, всяка нечетна година за Коледа от 17ч.
на 24 декември до 17часа на 29 декември, всяка четна година за Нова година от
17часа на 28 декември до 17часа на 02.януари, всяка четна година за Великден от
10 часа на Разпети петък до понеделник до 18 часа, както и 20 дни през лятото,
когато майката не е в платен отпуск.
Съдът, като
взе предвид становищата и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства и съобразно нормата на чл.235 ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Липсва спор, а това се
установява и от приетите пред ВРС доказателства, че Г.И. и Е.М. са родители на
малолетното дете К. Г. И. – на седем. Не е спори също, че след раздялата на
родителите през 2013г., детето живее при майката, която е полагала преките и
ежедневни грижи за него.
От
представените при първоинстанционното разглеждане на делото превод на трудов договор
и справка от движение по сметка за периодите: 01.01.2013г.-31.122015г.;
01.01.2016г- 31.12.2016г.; 01.01.2017г. – 31.12.2018г., издадена от „Мъни грам“
и справка от „Уестърн Юниън“ се установява, че Г.И. е работил в Германия в
периода 2013 – 2015г. и е превеждал суми пари на Е.М. общо за периодите в
размер на 820 евро.
В
изготвения по делото Социален доклад от ДСП гр.Варна е посочено, че от 2013г.
след раздялата на родителите детето К. живее с майка си. Родителите не са
водили дела за родителски права, като са постигнали договорка за това къде ще
живее детето, контактите между детето и бащата и финансовата подкрепа, която
той ще оказва на майката. В последствие са настъпили разногласия по тези
въпроси. След 2014г., когато Е.М. е сключила брак с Ивайло Миланов грижи за К.
се полагат от майката и съпруга й. Майката изпълнява родителските си задължения
спрямо детето, като осигурява потребностите му и го отглежда при подходящи
битови условия. В доклада е посочено, че по отношение на бащата детето е по-дистанцирано,
но разпознава като баща. Родителите комуникират рядко и отношенията им са
влошени, като двамата имат негативни нагласи един към друг. В доклада е
посочено, че срещите на детето с бащата са редки и кратки, като бащата е
заявил, че редовно изпраща средства за издръжка на детето.
Фактите, че
след раздялата на родителите, от 2013г. детето К. живее при майката си, която
полага грижи за него и има редки и кратки контакти с бащата, се установяват и
от показанията на разпитаните свидетели И.В., В.Г., Й.Ф.и Д.К.. Свидетелите
посочват, че детето се отглежда при подходящи условия. От показанията се
установява, че ответникът е звънял по телефона от Германия, за да се чува с
детето, интересувал се от него и макар не редовно е изпращал суми за издръжка
на детето. Изпращал е и подаръци за детето. В показанията си свид. Г. е
заявила, че ответникът й е изпратил пари за да купи подарък на детето К. за
първия му рожден ден, а свид. Фройденрайх /майка на ответника/ е изпращала пари
на Е.М. от името на Г..
От
показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели Р.И./баща на
въззивницата/, Р.П., С.Х./годеница на въззиваемия/ и Д.К. се установява, че
определения с обжалваното решение режим на лични контакти на детето с бащата не
се осъществява фактически. Детето не виждало баща си от м. септември 2019г.
Ангажираните от въззивницата свидетели посочват в показанията си, че между
родителите възникват конфликти и скандали по повод осъществяването на режима.
Ответникът не спазвал уговорките и не идвал да вземе детето. Свидетелите И.и П.са
присъствали на скандали между родителите, предизвикани от Г.И., който е бил в
нетрезво състояние. Обратно, в показанията си ангажираните от въззиваемата
страна свидетели посочват, че майката възпрепятства срещите на детето с бащата,
като той е имал възможност да го види само случайно. Свид. Х.и К.заявяват в показанията
си, че са присъствали лично на случаи, при които бащата е искал да види детето,
но не му е било позволено. И двете групи свидетели обаче заявяват, че бащата
заплаща определената издръжка за детето.
Установява
се също, че от есента на 2019г., бащата Г.И. се е установил да живее постоянно
в България.
От
представените пред въззивната инстанция писмени доказателства – банково
удостоверение от 16.01.2020г., издадено от „Банка ДСК“ЕАД операционни бележки и
служебна бележка от Агенция по заетостта Варна се установява, че Г.И. е
заплащал издръжка за детето К. в размер на 150лв. в периода м. май 2019г. –
февруари 2020г. и е регистриран като безработен в Бюро по труда Варна на
06.12.2019г.
От приетото при първоинстонционното разглеждане на делото
заключение на проведената комплексна СППЕ се установява, че употребата на
алкохол от Г.И. не може да се диагностицира като системна зависимост към
алкохол или друга зависимост и не дава основание да се посочи, че същият
проявява агресивно поведение. Не са диагностицирани данни за наличие на психично
заболяване на Г.И., като вещите лица са посочили, че родителския му модел е
дефицитарен, но той проявява нагласа за приемане на детето , положително
отношение, обич и емоционална отзивчивост към детето и желание да прекарва повече време с него.
Изразява готовност да се съобразява с неговите нужди и интереси. Вещите лица са
констатирали спокойно общуване между детето и баща му и липса на напрежение,
тревожност и ли страх у детето. Детето е изразило желание да се вижда с баща си
и да остава насаме с него. Налице е емоционална връзка между детето и бащата с
неразвита привързаност. Последното според вещите лица е индикатор за липса на
доверие от страна на детето към бащата, което се дължи на кратките и епизодични
контакти. Липсват данни за наличие на родителско отчуждение на детето от
бащата. В заключение вещите лица са изразили мнение, че в интерес на детето и
за да се осигури развитие и надграждане на съществуващата емоционална връзка на
детето с бащата е препоръчително провеждане на по-чести, регулярни и предвидими
контакти на детето с бащата в протективна среда. Честите срещи с бащата биха
способствали за правилното емоционално и личностно развитие на детето.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Нормата на
чл.132 СК предвижда, че родителят може да бъде лишен от родителски права в
няколко хипотези на особено негативно отношение към детето или трайно
бездействие и липса на интерес към отглеждането му. Специално в хипотезата на
чл.132, ал.1, т.2 СК се мат предвид случаи, когато без основателна причина
трайно не се полагат грижи за детето и не се дава издръжка за него. Наведените
в исковата молба твърдения сочат на последната хипотеза, защото майката
заявява, че бащата не полага грижи за детето и не дава издръжка за него.
Настноящият състав на съда изцяло споделя изводите на първата инстанция за
неоснователност на предявения иск. Лишаването на родителя от правата му върху
неговото дете е крайна мярка за защита на последното, която следва да се
прилага при доказана нужда. Основание за налагането й са случаи, в които с
поведението си родителя създава риск за отглеждането и възпитанието на
ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в които е демонстрирано пълно
равнодушие и неизантересованост за живота и развитието на детето. Друга
предпоставка за лишаване на родителя от права, ведно с горното е наличие на
субективно отношение към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не
плод на обективни пречки, осуетяващи съществуването на обичайните и дължими
отношения.
В конкретния случай, съдът
счита, че посочените предпоставки за приложение на нормата на чл.132, ал.1, т.2 СК не са налице. Действително неизпълнение на родителски задължения от страна
на ответницата спрямо детето К. е имало за определени периоди от време след
раздялата на родителите. Но обстоятелствата, че ответникът е полагал грижи за
детето докато е живял заедно с майката, както и, че след раздялата им е търсила
контакт с детето и макар нередовно и ежемесечно е изпращал подаръци и е
изплащал редовно издръжка, води до извода, че същият не следва да бъде лишаван
от права върху детето.
Този съд
споделя изводите на първата инстанция, че неизпълнението на задължението за
заплащане редовно на месечната издръжка е укоримо поведение. Но установеното от
събраните по делото доказателства регулярното изплащане на издръжката в периода
след м. януари 2019г. и опитите от страна на бащата да се вижда с детето сочат,
че същият не се е дезинтересирал от детето. Редките срещи на бащата с детето
може да се обясни и с факта, че за продължителни периоди от време той е работил
извън България, но въпреки това, той е контактувал с детето по телефона.
Конфликтните отношения между родителите, които вече са преустановили връзката
си не следва да рефлектират върху тази на детето с бащата. В тази връзка, съдът
има предвид и установеното от СППЕ, че интересът на детето предполага наличие
на позитивна връзка с всеки от родителите и има рик за психичното здраве и
нормалното личностно развитие на детето, ако не се подкрепи нуждата му да
контактува с бащата. Освен това, предвид установените влошени отношения и
негативната нагласа от страна на майката към бащата, не би могла да се приеме,
че бащата без основателна причина не е осъществявал контакт с детето.
В
заключение, поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на ВРС обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен иска с правно
основание чл.132, ал.1,т.2 СК следва да бъде потвърдено.
Решението,
в частта с което упражняването на родителските права по отношение на детето К.
е предоставено на майка не е обжалвано от страните и не е предмет на проверка
от въззивната инстанция.
Съвкупното
обсъждане на посочените в чл.59, ал.4 СК, в ППВС №1/1974г. критерии и условия
налага извод, че интересът на детето ще се охрани най-добре, ако се определи
местоживеене на детето при майката, на която се предостави и упражняването на
родителските права.
Следва да
се регламентира режим на лични отношения с бащата, за да не бъде изгубена
емоционалната връзка на детето с този родител. Настоящият състав на съда
намира, че определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти на
детето с бащата осигурява в достатъчна степен интереса на детето за възможност
за лични контакти с бащата за да може да се съхрани и развие емоционалната
близост.
С оглед
установените възможности на родителите да осигуряват материално и
социално-битово детето, неговата възраст и нужди, както и размера на
получаването от тях доходи, съдът приема, че нужната му обща месечна издръжка е
в размер на 300лв. Майката следва да поеме по-малката част – 140лв., предвид
обстоятелството, че ще полага преките и непосредствени грижи за детето. Бащата
следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 160лв.
Първоинстанционното
решение в частта относно определената
издръжка, дължима от бащата следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
иска за заплащане на издръжка за бъдеще време за разликата от 150лв. до 160лв.
Решението, в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 160лв. до 400лв.
следва да се потвърди.
Решението в
частта, с която е определена издръжка в полза на детето К. в размер на 150лв.
за минал период от 31.05.2017г. до
30.05.2018г. в размер на 1457лв. следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Въззиваемият
Г.И. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса
с оглед размера на издръжката за бъдеще държавна такса още в размер на 15 лв.
Предвид
изхода от спора, аправеното искане и представените доказателства въззивницата Е.Р.М.
следва да заплати на въззиваемия Г.И. сторените в настоящото производство
разноски в размер на 1200лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №3677/09.08.2019г.,допълнено с решение №
4915/13.11.2019г. постановено по гр.д. № 8604/2018г., в частите, с които Г.И.И.
, ЕГН ********** е осъден да заплаща в полза на К. Г. И., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Е.Р.М., ЕГН **********, сумата от 150лв.
месечно, платима на всяко пето число на съответния месец, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, дължима от датата на подаване на исковата
молба, до настъпване на основание за прекратяване или отпадане на задължението
за заплащане на издръжка и е отхвърлен иска на Е.Р.М., ЕГН **********,
действаща като законен представител на малолетното дете К. Г. И. с правно
основание чл.143 СК за осъждане на Г.И.И. , ЕГН ********** за разликата над
150лв. до 160лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Г.И.И. , ЕГН ********** да заплаща на К. Г. И., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Е.Р.М., ЕГН ********** месечна издръжка
в размер на 160лв., считано от датата на подаване на исковата молба –
31.05.2018г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.143, ал.1 СК.
ОСЪЖДА Г.И.И. , ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на
още 15лв. над определената с първоинстонционото решение в размер на 274,28лв.,
съобразно определения размер на месечната издръжка за детето К. И..
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3677/09.08.2019г.,допълнено с
решение № 4915/13.11.2019г. на ВРС, постановено по гр.д. № 8604/2018г. в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е.Р.М.,
ЕГН ********** да заплати на Г.И.И. , ЕГН ********** сумата от 1200лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред ВОС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
месечен срок от съобщаването му на страните по реда и условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: