№ 1459
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503042 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.420 , ал.3
ГПК.
Образувано е по частна жалба на ДР. Й. П.,ЕГН:**********, П. Й.
П.,ЕГН:********** и Й. П. П., ЕГН:**********, чрез пълномощника им –
адвокат А.Д. , срещу определение №263959 от 28.09.2021 година на
Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 14336/2020 година, с което
е оставена без уважение искането им за спиране на незабавното изпълнение
на Заповед от 18.05.2020 г.
В жалбата се релевират възражения за неправилност и необоснованост
на обжалваното определение.Като се позовават на неравноправни клаузи на
договора за банков кредит и на анексите към него, жалбоподателите
настояват за отмяна на обжалваното определение и за спиране на
незабавното изпълнение на издадената по чл.417 ГПК заповед.
Ответната страна „Юробанк България” АД, ЕИК *********, чрез
пълномощника си адв.Д.М., оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й
като неоснователна. Поддържа, че жалбоподателите нямат качеството на
потребители по смисъла на закона и не могат да се позовават на
неравноправни договорни клаузи.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
намира частната жалба за допустима като предявена в законоустановения
1
преклузивен срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана
страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Първоинстанционното дело е образувано по предявени искове от
"Юробанк България" АД с правно основание чл. 422 от ГПК срещу
ответниците „П.-Транс“ЕООД,ЕИК160084833, ДР. Й. П., ЕГН:**********, П.
Й. П.,ЕГН:********** и Й. П. П., ЕГН:**********. Установява се, че те са
длъжници по договор за банков кредит от 28.08.2008 г., с който на
кредитополучателя „П.-Транс“ЕООД, представлявано от управителя Д.П., е
предоставен кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер
от 40 000 лева, за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. С анекс към
договора от 10.05.2010г. , ответниците – физически лица са встъпили в дълг
по смисъла на чл.101 от ЗЗД, поради което и на това основание отговарят
солидарно заедно с главния длъжник – кредитополучателя.
С влязло в сила определение от 29.12.2020г., производството по делото
по отношение на ответника „П.-Транс“ЕООД е прекратено, поради
неподадено възражение в срока по чл.414 от ГПК и влизане в сила спрямо
него на издадената в заповедното производство заповед по чл.417 ГПК.
С молба от 27.09.2021 г. ответниците ДР. Й. П., ЕГН:**********, П. Й.
П.,ЕГН:********** и Й. П. П., ЕГН:**********, са поискали спиране на
незабавното изпълнение на издадената по чл.417 ГПК заповед,поради
наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите към
същия.
Разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК създава възможност, съдът да
спре незабавното изпълнение, без да е необходимо обезпечение по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства в
три хипотези. Първата е, когато длъжникът е направил възражение, че
вземането не се дължи. Втората е свързана с твърдение, че вземането се
основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Третата
хипотеза е при неправилно изчислен размер на вземането по договор,
сключен с потребител. В случая ответниците се позовават на втората
хипотеза, а именно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Неправилно е поддържаното по делото от ответниците-физически лица
2
разбиране, че регламентираната в ЗЗП и ЗПК защита на потребителите, има
място по делото. Трайно в съдебната практика /решение № 38/23.06.2017 г. по
т. д. № 2754/2015 г. на ВКС, І т. о., решение № 84/20.07.2017 г. по т. д. №
1934/2015 г. на ВКС, І т. о. /, както и в задължителната такава на СЕС
решения по дела № С-419/2011, № С-110/2014 г., № С-348/2014 г. и
определение по дело № С74/2015 г. на СЕС, се приема, че физическо лице –
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по
ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, само
ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. Ако обаче обезпечаващото физическото лице има тесни
професионални /функционални/ връзки с дружеството – главен длъжник, като
например неговото управление или мажоритарно участие в същото, то не
може да се приеме, че обезпечението е дадено за цел извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, в който случай физическото лице
няма качеството на потребител и не може да се ползва от защитните
разпоредби на потребителското право. Такъв е и настоящия случай. От
извършената от съда служебна справка в ТР се установява, че към датата на
сключване на договора на банков кредит и анексите към същия, ответникът
Д.П. е управител и едноличен собственик на капитала на „П.-Транс“ЕООД,
следователно по отношение на него категорично може да се заключи, че е
свързан професионално с търговското дружество и с тази цел е приел да
отговаря солидарно за вземанията по кредита. По отношение на останалите
двама ответници се установява, че същите са били към този момент
съдружници в дружеството. Затова и извършеното встъпване в дълг не може
да се приеме за извършено за цели извън рамките на тяхната търговска или
професионална дейност, т. е. те нямат качеството "потребители" по смисъла
на § 13, т. 1 ЗЗП, за тях се явяват неприложими разпоредбите на ЗЗП и ЗПК,
както и същите не могат да се ползва от привилегиите за признаване на
договорни клаузи за неравноправни.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна. Обжалваното
определени следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение №263959 от 28.09.2021 година на
Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 14336/2020 година.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4