Присъда по дело №122/2023 на Районен съд - Перник

Мотиви към Присъда № 10 от 22.02.2023г. по НОХД № 00122/2023г.
на Районен съд П.:
С обвинителен акт на Районна прокуратура П. на А. М. С. е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, тъй като за
периода от месец септември 2018г. до месец декември 2022г. вкл. в гр. П.,
след като е бил осъден (с Решение № 865/13.08.2018г., постановено по гр.д. №
03394/2018г. по описа на Районен съд П., влязло в законна сила на
30.08.2018г.) да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си – Х. А. С.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 52 месечни вноски.
Съдебното производство е проведено по реда на диференцираната
процедура на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т.2 от
НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура П.
поддържа повдигнатото обвинение. Предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен и му бъде определено наказание „пробация”, което да бъде
редуцирано по реда на чл. 58а, ал.1 от НК, след което да му бъдат определени
пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с
периодичност два пъти седмично с продължителност от осем месеца и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” с
продължителност от осем месеца.
Подсъдимият А. М. С. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се признава за виновен по
предявеното му обвинение.
Защитникът на подсъдимия С. – адв. М.В. от ПАК, лансира тезата за
определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.
14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна :
Подсъдимият А. М. С. е роден на ***г. в гр. П.. Към настоящия момент
е безработен. Не е осъждан.
Подсъдимият А. М. С. и св. И. Б. С. са бивши съпрузи, като по време на
брака се родила дъщеря им Х. А. С. (родена на 17.02.2006г.). С решение №
870 от 04.12.2006г. по гр.д. № 4172/2006г. по описа на Районен съд П.
родителските права върху детето били предоставени на майката - св. И. С., а
подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 50
лева на дъщеря си, която била платима в гр. П., чрез майката и законен
представител на детето. С Решение № 865 от 13.08.2018г. по гр.дело №
03394/2018г. по описа на Районен съд П., влязло в сила на 30.08.2018г.
размера на дължимата издръжка бил изменен на 250 лв. След влизане в сила
на решението, подсъдимият преустановил плащанията и не изпълнил
1

задължението си относно дължимата месечна издръжка за своето дете за
периода от месец септември 2018г. до месец декември 2022г. вкл. или в общ
размер на 52 месечни вноски.
По доказателствата:
Задължението на подсъдимия за ежемесечна издръжка на дъщеря си
Х. С. по несъмнен начин се доказва от приетия като писмено доказателство
препис на Решение № 865 от 13.08.2018г. по гр.дело № 03394/2018г. по описа
на Районен съд П., влязло в сила на 30.08.2018г., с което е бил определен
ежемесечния размер от 250 лева на дължимата от подсъдимия издръжка за
своята дъщеря.
Съдът прие като безспорно доказано, предвид самопризнанието на
подсъдимия, направено по реда на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от
дадените в хода на досъдебното производство свидетелски показания на И. Б.
С. и Х. А. С., че през инкриминирания период деецът не е извършил никакви
плащания във връзка с дължимата от него издръжка, въпреки естеството на
това му задължение, което цели задоволяване на ежедневни нужди на детето.
Посочените гласни доказателствени източници кореспондират и с
приложеното по досъдебното производство писмо от частен съдебен
изпълнител, удостоверяващо, че по образуваното изпълнително дело №
20187510400549/2018г. със страни взискател И. С., като законен представител
на Х. С. и длъжник А. С. няма постъпили плащания.
Не е спорно, с оглед приетите като писмени доказателства в хода на
съдебното следствие справка за съдимост на С. и извлечение от
Унифицираната информационна система на Прокуратура на РБългария, че
подсъдимият не е осъждан и няма регистрирани други криминални прояви.
От правна страна:
Съдът намира, че подсъдимият А. М. С. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на чл. 183, ал.1 от НК, тъй като за
периода от месец септември 2018г. до месец декември 2022г. вкл. в гр. П.,
след като е бил осъден (с Решение № 865/13.08.2018г., постановено по гр.д. №
03394/2018г. по описа на Районен съд П., влязло в законна сила на
30.08.2018г.) да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си – Х. А. С.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 52 месечни вноски.
От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие – А. С. не
е плащал дължимата ежемесечна издръжка за дъщеря си за горепосочения
инкриминиран период, който включва 52 месечни вноски.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Този извод се
налага, с оглед неговите обективни действия, тъй като С. е съзнавал характера
на задължението си, защото е бил наясно със съдържанието на влязлото в
2

сила Решение № 865/13.08.2018г., постановено по гр.д. № 03394/2018г. по
описа на Районен съд П., но въпреки това не е осъществил дължимото според
закона поведение.
Причина за извършване на деянието е заниженото правно съзнание на
подсъдимия.
По вида и размера на наказанието:
Съставът на чл. 183, ал.1 от НК предвижда налагане на алтернативни
наказания - лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът счита,
че адекватно на извършеното и личността на дееца се явява по-лекото по вид
наказание – „пробация”. Подсъдимият е с добри характеристични данни, не е
осъждан, няма други криминални прояви, като данните по делото сочат, че
финансовото му положение обективно е било затруднено. Ето защо
настоящият състав намира, че налагането на двете задължителни
пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с
продължителност от една година, с периодичност на изпълнение два пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” с
продължителност от една година са съответни на реализираната престъпна
деятелност. Наказанието се явява под средния предвиден в закона размер и
над минималния такъв, предвид наличните отегчаващи отговорността
обстоятелства - значителния период през който низходящата е била лишена от
задоволяване на присъщите за възрастта й нужди и упоритостта на
проявеното от подсъдимия бездействие, като отчете като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното съжаление и чистото съдебно минало на
подсъдимия. Самопризнанието на С. в хода на съдебното следствие не
третира допълнително като смекчаващо обстоятелство, доколкото то е
основание за разглеждане на делото по предвидената в глава 27-ма от НПК
диференцирана процедура. Благоприятната последица от този вид
самопризнание е предопределена в закона (чл.373, ал.2 НПК), поради което и
то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение. В този смисъл
са и задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г.по
т.д. № 1/2008г. на ВКС, ОСНК.
Настоящият състав прецени, че така определеното наказание с
посочената съвкупност от мерки е съответно на обществената опасност на
деянието и дееца, като същото би оказало своето предупредително и
превъзпитаващо въздействие спрямо обществото и подсъдимия. Същото не
отнема възможността А. С. да полага труд, от който да реализира доходи, за
да заплаща дължимата издръжка.
Неприложима е исканата от прокурора редукция на наказанието
„пробация” с една трета по реда на чл. 58, ал.1 от НК. В тази насока е
изричната разпоредба на чл. 58а, ал.5 от НК, според която правилата по ал.1-4
от същия текст не се прилагат за предвидените в Особената част наказания по
чл. 37, ал.1, т.2-11, а наказанието „пробация” се намира под т.2 на чл. 37, ал.1
от НК. Следва извод, че редукцията на наказанието „пробация” с една трета
3

по реда на чл. 58а, ал.1 от НК е невъзможна, поради което съдът съобрази
срокът със законовите рамки по чл. 42а, ал.3, т.1 от НК.
Наличието на посочените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства не води до извод за многобройност или изключителност, така
че и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко, поради което съдът прие за неоснователна лансираната теза от
защитника на подсъдимия за налагане на наказание в хипотезата на чл. 55 от
НК.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл съдът постанови
диспозитИ. на присъдата.
4

Номер на акта:	10
Дата:	22 февруари 2023 г.
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20231720200122
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 януари 2023 г.

Присъда по дело №122/2023 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите