М О Т И В И
към присъда № 260001/03.02.2021 г.,
постановена по НОХД № 475/2020 г. на
Врачанския окръжен съд
Окръжна
прокуратура Враца обвинява С.В.Б. *** в това, че на
07.08.2020 г. около 22.00 часа, движейки се по ул. „Георги Димитров“, в близост
до дом № 20 в с. *** /обл. Враца/, по посока гр. Оряхово, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“ с
peг. номер СВ *** МТ, нейна собственост е нарушила правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е управлявала лекия си
автомобил със скорост от 72 км/ч., при разрешена такава в населено място от 50
км/ч. и е предизвикала ПТП, при което по непредпазливост е причинила смъртта на
неправилно пресичащия пътното платно пешеходец Р. Г.С., като по този начин е осъществила състава на престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в", вр.чл. 342, ал. 1 НК.
В проведеното по делото открито разпоредително заседание, адв. Й.Д. - повереник
на наследниците на починалия Р. Г.С. - П.И.В., В.К.И., С.Г.С., Б.Г.Д., И.Л.Б. и Т.Л.В. заяви, че доверителите му желаят да
участват в делото само като частни обвинители, както и че не се противопоставя,
с оглед заявеното от подсъдимата желание делото да бъде разгледано при
условията и реда на Глава 27 и по точно - чл. 371, т. 2 и сл. НПК. С нарочно
определение, същите бяха конституирани като частни обвинители, въпреки дадените
им указания, че може да предявят и граждански иск срещу подсъдимата.
В с.з. подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, заяви съгласие да не се събират нови доказателства за тези
факти и направи искане производството по делото да се проведе при условията и
реда на Глава 27 и по точно - чл. 371, т. 2 и сл. НПК. Такова беше и становището
на нейния защитник.
Съдът след като установи, че така направеното самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
постанови съдебното производство да бъде разгледано по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 и сл. НПК, като на основание чл. 372, ал. 4 НПК, с
нарочно определение обяви на страните по делото, че при постановяване на
присъдата си, ще ползва направените самопризнания, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В това заседание представителят на Окръжна прокуратура Враца заяви, че поддържа
повдигнатото обвинение и счита, че то е доказано по несъмнен начин. Отправи
искане подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена, а наказанието й да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но и
при съобразяване разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК. Поиска, след определяне на
размера на наказанието, изпълнението на същото да бъде отложено с подходящ
срок, съгласно чл. 66, ал. 1 НК. Претендира и приложение на разпоредбата на чл.
343г вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, както и връщане на вещественото доказателство.
Повереника на частните обвинители – адв. Й.Д. заяви, че поддържа изложената
в обвинителния акт фактическа обстановка, но изрази становище, че наказанието
на подсъдимата следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, след което изпълнението му да бъде отложена с съответния изпитателен срок.
Заяви, че е наложително приложението на разпоредбата на чл. 343г вр.чл. 37, ал.
1, т. 7 НК, както и връщане на вещественото доказателство. Изяви претенция за
присъждане на разноски, съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Защитникът на подсъдимата - адв. С.Г. не оспори фактическата обстановка по
делото, но изрази становище за наличие на многобройни смекчаващи вината на
доверителката й обстоятелства. Желае съдът да определи наказанието на Б. при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Желае, след определяне на размера на
наказанието, съдът да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и да отложи
изпълнението на същото с минималният предвиден в закона срок. Заявява
становище, че приложението на разпоредбата на чл. 343г вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е наложително, както и връщането на вещественото доказателство след влизане
в сила на съдебния акт.
Подсъдимата Б. поддържа изложеното от своя защитник и заявява, че съжалява
за случилото се, но колкото и да иска, не може да върне времето назад.
В последната си дума подсъдимата отново заявява, че съжалява за случилото
се.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди събраните на досъдебното производство
доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с изразеното от
подсъдимата пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата С.В.Б. *** е правоспособен водач на МПС и притежава
свидетелство за управление на МПС, издадено на 03.07.2020 г. с категории: „В,
А, М“. Същата притежава МПС, лек автомобил „Хюндай“ модел „Елантра“, с
регистрационен номер СВ *** МТ. Работи като *** в „Ай Би Ем“ ЕООД - гр. София.
На 07.08.2020 г. около 18.30 ч., Б. тръгнала от гр. София с личния си
автомобил за гр. Козлодуй, където е настоящият й адрес. Около 22.00 ч. навлязла
в с. *** /обл. Враца/, като се движела се по ул. „Георги Димитров“, в посока
към гр. Оряхово. Движението в този участък било двупосочно, с видимост от двете
страни при дневно и ясно време не
по-малка от 200 метра. Всяка една от двете ленти на пътното платно била с
ширина 4,6 метра. Максималната допустима скорост в участъка била 50 км/ч.
Автомобилът, управляван от Б. бил с включени къси светлини, тъй като вече
било тъмно. Валял дъжд, което позволявало видимост напред от 50 метра пред
десния фар и 45 метра - пред левия. Автомобила се движел в дясната лента на
платното за движение със скорост от 72 км/ч., което било в нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, тъй като в
този участък от пътя, скоростта била ограничена на 50 км/ч.
В района на ПТП, лявата страна на пътното платно в посока гр. Оряхово било
ограничено от бордюри с последваща тревна ивица, с наличие на масивни дървета,
прекъсване за вход на имот и последваща автобусна спирка. От дясната страна се
намирало надлъжно асфалтирано уширение с ширина 4.2 м.
По същото време пострадалия Р. Г.С. /на 42 години/, б.ж. на с. *** /обл.
Враца/ седял отстрани на пътното платно в уширението, предназначено за
автобусна спирка, заедно със свидетелите В. Х. Д. от с. *** /обл. Враца/ и В.К.И.
***, като тримата употребявали алкохол. В момента, когато пострадалият попаднал
в зоната на осветеност на фаровете на лекия автомобил, същият се е намирал на
0,9 - 1,0 метра в дясно, от края на дясната лента на платното за движение към
гр. Оряхово и на 50 метра пред автомобила. В този момент, С. без видима причина
предприел тичешком пресичане на ул. „Георги Димитров“, в близост до дом № 20, отдясно
наляво спрямо движението на автомобила. Мястото,
в което той предприел пресичането на пътя не било осветено и сигнализирано за
пешеходци. Тичайки, С. изминал разстоянието от 5,7 метра в рамките на
осветената зона на лекия автомобил, преди да бъде застигнат от него.
Възприемайки притичващия пешеходец и при движение на л.а. със скорост от 72
км/ч., подсъдимата навила волана на ляво към насрещната лента за движение, като
едновременно с това задействала и спирачната система на автомобила, но не
успяла да го установи в покой преди удара с пешеходеца. Такъв бил реализиран на
разстояние от 0,5 метра, в дясно на осовата
линия на платното за движение по посока гр. Оряхово. Автомобила на Б. ударил с
предната си броня под десния фар пострадалия, който паднал на предния капак на
автомобила, плъзнал се по него, като с глава и тяло достигнал до предното
стъкло, ударил се в него, след което се отделил от автомобила и паднал до
контейнер за смет в ляво на платното за движение. От своя страна, автомобила
преминал през насрещната лента, ударил се във вертикалната предна колона на
автобусната спирка, продължил през затревената ивица в страни на пътя, ударил и
повалил дърво, намиращо се в тази ивица и се установил в покой.
Б. излязла от предната дясна врата на автомобила, тъй като лявата не можело
да се отвори и от личния си мобилен телефон позвънила на тел. 112 за да съобщи
за настъпилото ПТП.
На мястото пристигнал екип на ФСМП - Оряхово, който констатирал смъртта на
пострадалия Р. Г.С..
Пристигналия екип на МВР осигурил запазване
на местопроизшествието до пристигане на разследващ екип и извършване на оглед.
На основание
чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема изложената фактическа обстановка такава,
каквато е посочена в обвинителния акт, за точно отражение на действително
случилото се по отношение на събитието на престъплението, извършено от
подсъдимата.
В основата на
този си извод, съдът поставя направеното подробно самопризнание от страна на подсъдимата на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите В. И. /л.24/, П. В. /л.25/; В. И.
/л.27/; И. Б. /л.29/; В. С. /л.34/; Т. В. /л.36/; В. М. /л.38/; Ц. М.а /л.39/;
Б. Д. /л.40/; С. С. /л.42/; К. Н. /л.44/; В. Д. /л.47-48/ и Р. И. /л.49/ дадени на ДП, обясненията
на подсъдимата от ДП, които доказателства са безпротиворечиви и установяват по
един несъмнен начин авторството на деянието и начина му на извършване.
В подкрепа на възприетата и изложена
фактическа обстановка са и писмените
доказателства, в най-голяма степен протокола за оглед на местопроизшествие
и приложения към него фотоалбум, справки за нарушител/водач, удостоверения за
смърт и наследниците на пострадалия С., свидетелство за регистрация на МПС,
удостоверяващо собствеността на управлявания от подсъдимата автомобил,
характеристики за подсъдимата, свидетелство за съдимост, дипломи за завършено
образование и придобити специалности, трудов договор.
Освен от описаните по-горе
гласни и писмени доказателства, фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и възприета в настоящите мотиви се потвърждава в значителна
степен и от допуснатите на досъдебното производство специализирани експертизи -
съдебно-медицинска експертиза, съдебно химическа експертиза и автотехническа
експертиза, по които са изготвени и депозирани заключения.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп
и заключението на експерта д-р Ф. Т. е видно, че смъртта на Р. С. може да бъде
получена по време и по начин, посочени в досъдебното производство, т.е. при
пътнотранспортно произшествие — блъскане на пешеходец от лек автомобил.
Експерта е установил наличие на съчетана
травма - изразяваща се в черепно
- мозъчна травма — кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; мозъчен оток;
разкъсно-контузни рани в областта на главата и лицето; кръвопропиване на меките
тъкани на черепа; гръдна травма -
счупване на ребра двустранно по една линия; охлузвания в областта на гръдния
кош; коремна травма - травматично
разкъсване на черния дроб с кръвоизлив в коремната кухина.
Установено било и прекъсване на връзките между гръбначния стълб и основата
на черепа; аспирация на кръв от белия дроб.
Според експерта, причината за
смъртта е съчетаната травма довела до състояние несъвместимо с живота.
Смъртта е в пряка причинно следствена
връзка с установените увреждания и
е настъпила бързо. Всички увреждания са прижизнени и по механизъм отговарят да
бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
в условията на ПТП.
От заключението на изготвената по делото съдебно-химическа експертиза и заключението на експерта инж. М. И. е видно, че
установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на пострадалия е в размер
на 2.4 промила.
От изготвените по делото протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум
и автотехническа експертиза, както и
от заключението на експерта инж. Г. В. е видно, че пътнотранспортното произшествие
е станало в тъмната част на денонощието. Валяло е дъжд и пътната настилка е
била мокра. Нямало странично осветление.
Участъкът от пътя е бил прав хоризонтален, а движението е било двупосочно.
Всяка от лентите за движение в този участък била с ширина 4,6 м. Имало две
ленти - по една във всяка посока, разделени с прекъсната осева линия.
В района на ПТП, лявата страна на пътното платно в посока гр. Оряхово било
ограничено от бордюри с последваща тревна ивица, с наличие на масивни дървета,
прекъсване за вход на имот и последваща автобусна спирка. От дясната страна се
намира надлъжно асфалтирано уширение с ширина 4.2 м.
Разрешената скорост за движение на МПС в населеното място е била 50 км/ч.
Автомобила управляван от подсъдимата се е движел със скорост от 72 км/ч., с
включени къси светлини, при което видимостта на водача е била около 50 м. пред
л.а.
Когато подсъдимата се е намирала на около 50 метра от мястото на удара,
пострадалият С. в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, вменяваща задължение на
пешеходците преди на навлязат на платното за движение на необозначени за това
места да се съобразяват с приближаващите се пътни превозни средства, предприел навлизане в лентата за движение на
подсъдимата, тичайки към отсрещната страна на пътя.
Подсъдимата го е възприела като опасност и е реагирала с навиване на волана
наляво и аварийно спиране, но поради липса на време и разстояние настъпил удар между
предната броня на лекия автомобил и пешеходеца. Ударът настъпил в лентата за движение на лекия
автомобил, на около 0.5 метра в дясно от осовата линия.
Според експерта, опасната зона за спиране на лекия автомобил, при движението
със скорост от 72 км/ч. е била 65 метра, а разстоянието, от което пострадалия е
можел да бъде възприет като опасност, попадайки в зоната на осветеност на фаровете
на автомобила е 50 метра. От друга страна, според АТЕ, опасната зона за спиране
на лекия автомобил при движение с разрешената за участъка скорост от 50 км/ч. е
37,93 метра, т. е. по-малко от дължината на зоната за осветеност на фаровете,
което означава, че при движение с тази скорост на автомобила, ПТП би било
предотвратимо.
Като причина за ПТП, заключението
по АТЕ приема движението на лекия автомобил със скорост от 72 км/ч., при
максимално допустима за участъка на ПТП – 50 км/ч., с което водача на
автомобила сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпилото ПТП.
Изводите на експерта от
тази АТЕ са онагледени с приложена към заключението скица на ПТП.
Всички заключения, по обсъдените по-горе специализирани експертизи са изготвени
от компетентни лица, които обосновано са отговорили на всички поставени им от
органа на ДП въпроси. По тези съображения съдът приема тези заключения за пълни
и обективни и основава своите фактически и правни изводи на тях.
Съдът, след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което
изрази становището си по съответствието на самопризнанието на подсъдимия с
всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, не следва и не може в мотивите на присъдата да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния
акт. Това е една от същностните характеристика на съкратеното съдебно
следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимия – допуска се
изключение от принципите за непосредственост и устност, в интерес на
процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те
да се противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната
истина. В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като
задължително условие за нейното законосъобразно развитие, обективно да не
съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите самопризнанието
доказателствени материали от досъдебното производство. Оттук нататък, след като
окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността,
надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства,
съдът всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния акт
констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на
чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат
за верни в присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по
обсъждане и оценка на доказателствата. В рамките на компетентността си съдът
разгледал делото в съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, извършва
преценка на отношението на самопризнанието към доказателствата от досъдебното
производство, но няма правомощие да анализира в мотивите на акта си по
съществото на делото, доказателствената стойност на материали, които са събрани
от друг орган.
Въпреки това, съдът
намира за необходимо да отбележи, че с направеното пълно и подробно
самопризнание за извършеното престъпление, подсъдимата ясно и категорично заявява,
че приема повдигнатото й обвинение и признава достоверността на изложените
факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, основаващи се на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Подсъдимата С.В.Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 343, ал. 1 буква
"в", вр.чл. 342, ал. 1 НК.
От обективна страна деянието е осъществено от подсъдимата с допуснатото от нея нарушение на
правилото за движение, което е допринесло за ПТП, а именно на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
която разпоредба въвежда забрана водачите на МПС, категория "В" да
превишават допустимата за населено място скорост от 50 км/час.
Безспорно е установено, че подсъдимата е управлявала МПС със скорост от 72 км/час,
в резултат на което е причинила ПТП, като е ударила неправомерно пресичащия пътното
платно пред нея пешеходец - пострадалия С.. Този обективен елемент на извършеното
от нея престъпление е установен по несъмнен начин със заключението на вещото
лице по АТЕ, обсъдено по-горе. Съдът прие, че именно тази превишена скорост е в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
На следващо място, обективната страна на описаното
престъпление е осъществена и с факта на причинената смърт на пострадалия С. –
настъпила непосредствено след ПТП. Този факт също е признати от подсъдимата и е
подкрепен с приложените по делото доказателства и най-вече от заключението на
вещото лице по обсъдената по-горе СМЕ. Безспорно е установено, че смъртта на
пострадалия е настъпила в резултат на причинената му от ПТП съчетана травма, довела до остра дихателна и сърдечно съдова
недостатъчност. Смъртта е в пряка причинна връзка с установената съчетана
травма и е настъпила бързо.
Визираното
нарушение се установява както от заключението на вещото лице по изготвената АТЕ
и описания в нея механизъм на ПТП, така и от протокола за оглед на местопроизшествие
и изготвения фотоалбум.
Няма спор, че коментираното по-горе нарушение на правилата за движение е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта
на С., което обуславя от обективна страна съставомерността на престъплението по
чл. 343, ал. 1 буква "в", вр.чл.
342, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, при форма на вината - несъзнавана непредпазливост, т.нар. небрежност по
смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК - Б. не е предвиждала, но е била длъжна и е могла да предвиди настъпването на
обществено опасния резултат. Тази форма на вината се извлича от действията и цялостното
поведение на подсъдимата, описано по-горе. Същата, като правоспособен водач на
МПС – категория "В" е била
длъжна да спазва установената в населено място скорост и да кара с 50 км/час, а
не с тази, с която е управлявала МПС – 72 км/час. Като не е спазила това
изискване на правилата за движение, същата е предизвикал ПТП и по
непредпазливост е причинила настъпването на противоправния резултат – смъртта
на пострадалия С..
Затова и следва да носи наказателна отговорност.
Ако Б. се е движела с разрешената за пътния участък скорост, то тя
безпрепятствено е могла да спре движението на автомобила преди настъпването на
ПТП.
Като е допуснала
посоченото нарушение на ЗДвП, тя сама се
е поставила в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните
последици.
Безспорно установено е, че пострадалият С. също е
допринесъл за ПТП и вредоносния резултат с допуснатото от него грубо нарушение
на правилата за движение. При липсата на пешеходна пътека на мястото на което е
предприел пресичането на пътното платно, липсата на странично осветление и
излизайки на Главен път от крайпътна територия, не е пропуснал движещото се по
този път МПС и не е спазил задължението, установено в чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, като е
пресичал на място не обозначено като пешеходна пътека, а и преди на навлезе в
платното за движение не се е съобразил с приближаващото се пътно превозно
средство.
Освен
това, пострадалият е бил в средна степен на алкохолно опиване - 2,40 промила
алкохолна концентрация в кръвта му, която според заключението на СМЕ
концентрация се характеризира със значително нарушение на координацията на
движение, ориентацията и бързината на движение.
С това си поведение С. е поставил както себе си,
така и водача на лекия автомобил – подсъдимата в невъзможност да избегне ПТП
при тази скорост, с която се е движела.
При горните съображения, съдът с присъдата си
призна подсъдимата С.В.Б. за виновна в извършено престъпление по транспорта по чл. 343, ал. 1 буква
"в", вр.чл. 342, ал. 1 НК, по който текст й наложи наказание.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание "лишаване от
свобода" за срок от две до шест години.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, какъвто е и настоящия, съдът следва задължително да определи наказанието и
при условията на чл. 58а НК.
При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимата и ръководейки се от правилата на общата част на НК
за отмерване на единственото справедливо наказание, съдът съобрази наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие младата възраст на подсъдимата, чистото й съдебно
минало, изключително добрите й характеристични данни, обстоятелството, че е
трудово ангажирана и с добро образование, направеното още в хода на досъдебното
производство признание на вината и оказаното съдействие при провеждане на
разследването, критичното
й отношение към деянието и изразено съжаление за фаталния резултат, обстоятелството, че веднага след настъпването на ПТП се е обадила на тел. 112,
с намерение да окаже помощ на пострадалия /в тази връзка виж Решение № 103/26.07.2018г.
по наказателно дело № 307/2018г. на ВКС, второ наказателно отделение/, но и неправомерното движение на
пострадалия С..
Като единствено отегчаващо обстоятелство
съдът прие наличието на предишни нарушения по ЗДвП и правилника за приложението
му.
Извън отчетеното по-горе самопризнание от досъдебната фаза, съдът не третира допълнително направеното
самопризнание на Б. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК като допълнително
смекчаващо отговорността й обстоятелство, доколкото същото на практика
представлява признаване изцяло на обвинението и е послужило за провеждането на
привилегировано съдебно производство.
Макар деянието
да е с висока степен на обществена опасност, тази на дееца не е такава.
Имайки предвид
горното и съобразявайки императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр.чл.
58а, ал. 4 НК, съдът споделя становището на повереника на частните
обвинители и на защитата на подсъдимата, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
по смисъла на чл. 55 от НК, при които предвидено за престъплението наказание, "лишаване от
свобода" дори и в най-ниския предвиден от закона размер, не би било
подходящата санкция и ще се окаже несъразмерно тежко и не съответстващо на
обществената опасност на самия деец. Ето защо, съдът определи наказанието на Б.
при условията на чл. 58а ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, в размер на
една година “Лишаване от свобода.
Така наложеното наказание е съответно на обществената
опасност на извършеното от подсъдимата престъпление и в същото време
справедливо.
При преценката за начина на изтърпяване на това наказание, съдът прие, че с
оглед размера му, степента на обществена опасност, която разкрива деянието и
най-вече за постигане целите визирани в чл. 36 НК, а именно да се поправи и
превъзпита подсъдимата и същевременно да се въздейства предупредително
възпиращо върху останалите членове на обществото не е необходимо същото да бъде
изтърпяно ефективно.
Подсъдимата е трудово ангажирана,
без формирана престъпна нагласа, с отлични характеристични данни и изолирането
й в пенитенциарно заведение по-скоро би имало негативно влияние върху нея,
отколкото поправително или превъзпитателно такова.
За да достигне до този извод, съдът съобрази и разпоредбата на чл.66 ал.1 НК и на основание този текст
отложи изтърпяването на така определеното наказание "лишаване от свобода"
с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.
Адекватно допълнение на стремежа към превъзпитание е предвиденото в разпоредбата на чл. 343г НК наказание по чл.
37, т. 7 НК - лишаване от право да управлява МПС, което съдът
реши да наложи на подсъдимата, за срок от една година от влизане на присъдата в сила, за да разшири санкционния периметър и засили гарантиращите превенцията
механизми.
При определяне размера на това наказание, съдът отчете
както вида и характера на допуснатото от Б. нарушение, така и обществената
опасност на деянието и предходните санкционирания по административен ред за
нарушаване на правилата за движение от подсъдимата.
С така наложените наказания ще се въздейства
възпитателно и предупредително както върху останалите членове на обществото,
така и върху подсъдимата - да се поправи и превъзпита към спазване на законите
и в конкретност – правилата за движение.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди Б. да
заплати в полза на Държавата, по сметка на бюджета на ОД на МВР Враца
направените по делото разноски в размер на 1130,00 лв.
/Хиляда сто и тридесет лева/, както и да заплати адвокатско възнаграждение в размер
на 4 800 лв. на адвокат Й.Д., в качеството му на повереник на частните
обвинители П.И.В., В.К.И., С.Г.С., Б.Г.Д., И.Л.Б. и Т.Л.В.,
или по 800 лв. за всеки от тях, съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
С присъдата си съдът се произнесе
и по вещественото доказателство, като постанови лекия автомобил марка „Хюндай", модел Елантра", с peг. № СВ *** МТ, оставен на отговорно пазене в база на
ОД МВР гр. Враца, с. Косталево, да бъде върнат на подсъдимата след влизане на
присъдата в сила.
При горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: