Протокол по дело №3942/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3894
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Даниела Борисова
Дело: 20221100203942
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 3894
гр. София, 25.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Борисова
Съдия:Ирина Стоева
СъдебниСтефка Н. Дамянова
заседатели:Здравка М. Петкова
Петър Ст. Грошлев
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора М. Сп. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Борисова Частно
наказателно дело № 20221100203942 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Откритото съдебно заседание е насрочено за 12:00 часа, но поради изчакване
на съдебна зала, същото започва в 15:00 часа.
ОСЪДЕНИЯТ Г. А. Б. – редовно призован, явява се лично,
доведен от Затвора – София.
В залата се явява адв. Е. А. П. от САК, вписана под
№ 5219 на Националния регистър на правна помощ и
опредЕ. за служебен защитник на осъдения Б. съгласно
Уведомително писмо на САК № 515/18.10.2022 г.
Началникът на Затвора – София – редовно призован се
представлява от инспектор М.М., инспектор 4-та степен
при Затвора – София, 1-ва категория при ГДИН към
Министерство на правосъдието.
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Желая адв. П. да бъде назначена за
мой служебен защитник по делото. Получил съм
разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на
делото преди повече от 7 дни. Запознал съм се с него.
1

СЪДЪТ, с оглед становището и желанието на осъдения
Б., намира, че не са налице процесулани пречки за
назначаване на адв. П. за служебен защитник на осъденото
лице Б., поради което и на основание чл. 94, ал. 1, т.
2, т. 6 и т. 9 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. Е. А. П. от САК за служебен защитник
на осъдения Г. А. Б. в настоящото производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да не се дава ход на делото и
производство да бъде прекратено, доколкото молбата не е
допустима. Касае се за искане за замяна на наказанието
„доживотен затвор без право на замяна“ с по-леко
наказание, каквато процедура не е предвидена в НПК.
ИНСПЕКТОР М.: Поддържам становището на прокурора.
Наказанието „доживотен затвор без право на замяна“ е предвидено в чл.
28 НК, а наказанието „доживотен затвор“ е предвидено в чл.
38а НК, в Главата „Видове наказания“, като двете са
изрично отделени едно от друго. Тоест, имаме два вида
доживотен затвор и замяната касае конкретно наказанието
„доживотен затвор“.
АДВ. П.: Аз ще помоля да се даде ход на делото.
Видно от представените многобройни молби, както до Съда,
така и до Президентството се получава един затворен
кръг. Не е предвидена процедура за замяна наказанието
„доживотен затвор без право на замяна“, не е предвидена
такава процедура в НПК. Оставено е на волята на
Президента, който не реагира въпреки отправената до него
молба и така оставаме в една ситуация, в която
възрастен човек с много заболявания, който е прекарал
по-голяма част от живота си в място за лишаване от
свобода. Този човек има поне правото да се срещне с
близките си и да поживее оставащата му не много голяма
част от живота в семейна среда и по тази причина моля да
2
се даде ход на делото, въпреки че не е предвидена такава
процедура. Интересите на подзащитния ми са сериозно
нарушени и се въртим в едни затворен кръг.
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото в днешното съдебно заседание, доколкото по
депозираната молба от осъдения Б. е образувано
настоящето съдебно производство и Съдът го е насрочил в
открито съдебно заседание, а страните са редовно
призовани за датата на днешното съдебно заседание. По
отношение на искането на държавното обвинение и
представителя на Началника на Затвора - София за
прекратяване на делото, поради недопустимост на молбата,
депозирана от осъдения, която е инициирала настоящето
съдебно производство, Съдът ще се произнесе по същество.
Водим от горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на осъденото лице Г. А.
Б. на 78 години, роден на ******* г. в гр. Ихтиман,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, с
постоянен адрес: гр. Ихтиман, ул. „*******, бл.
*******, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на лишения от свобода Б..
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Разбирам правата си, предвидени по НПК. Нямам
искания за отвод на Председателя на съдебния състав, прокурора и съдебния
секретар.
АДВ.П.: Нямам искания за отвод на Председателя на съдебния състав,
прокурора и съдебния секретар. Представям една епикриза за моя
подзащитен, от която е видно, че същият е прекарал коронавирусна инфекция
през 2020 г. Нямаме други искания по доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателства.
ИНСПЕКТОР М.: С оглед разпореждането на Съда представям
3
експертна оценка за лишения от свобода Б., изготвена от инспектор-психолог
при Затвора – София. Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА становище на ЗНРНОД при Затвора - София;
доклад на инспектор СДВР, Затвора - София: писмо на Началника на Затвора
– София, към което са приложени медицински документи, както и справка на
директора на медицински център при Затвора- София.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат докладваните от съда писмени
документи.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за приемане на докладваните от Съда писмени
документи като писмени доказателства по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото като писмени доказателства
докладваните от съда писмени документи, а именно: становище на ЗНРНОД
при Затвора-София; доклад на инспектор СДВР, Затвора- София: писмо на
Началника на Затвора – София, към което са приложени медицински
документи, справка на директора на медицински център при Затвора- София
и епикриза за осъдения Б..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания от страните по
реда на чл. 275 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба, депозирана от осъдения Г. Б., с която
моли да бъде заменено наложеното му наказание „доживотен затвор без
право на замяна“ със следващото по тежест наказание „доживотен затвор“.
/Прочете се./
АДВ. П.: Поддържам молбата. Нямам искания по доказателства.
Намирам същата за основателна.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Намира същата за недопустима.
Моля производството да бъде прекратено. Нямам искания по доказателствата.
ИНПЕКТОР М.: Поддържам становището на прокурора. Молбата е
4
недопустима. Нямам искания по доказателствата. Само да добавя също, че от
предната молба за замяна не са изминали 2 години.
ОСЪДЕНИЯТ Б.: Няма на какво основание да те пуснем ми казват и
много пъти ми отказа госпожата вицепрезидент. Имам награди в досието. Аз
съм сирак, няма кой да ми помага.
СЪДЪТ с оглед липсата на доказателствени искания от страните по
реда на чл. 275 НПК и на основание чл. 283 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените и приложени по делото
писмени доказателстваписмени доказателства
Счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВЕИ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ.П.: Ще помоля да уважите поредната молба на моя подзащитен,
тъй като той е в доста напреднала възраст. Преживял е по-голямата част от
живота си в затвора. Има моралното и човешкото право да приключи живота
си на свобода. Приел е християнската вяра, както каза, осъзнал е това, което е
извършил и дълбоко се разкайва за всичко и остава единствено едно
наказание, което е по-жестоко дори от смъртното наказание, защото той няма
никакъв шанс да бъде свободен. Нито се изпълнява генерална превенция,
нито персонална превенция с това наказание. Какво се вижда от
многобройните молби, президентът не е дал никакъв отговор и така на
практика моя подзащитен е в затворен кръг. Той не може да получи
разрешение да упражни едно изконно човешко право – правото, след като
изтърпи определен период от наказание, да бъде свободен. Това сериозно
нарушава неговите права и аз ще помоля Съда да се произнесе, като промени
„доживотен затвор без право на замяна“ на „доживотен затвор“ и уважи
молбата му.
ПРОКУРОРЪТ: Според мен жалбата е недопустима, даже не е
неоснователна. Тази процедура, колкото и да е справедлив българският съд,
няма възможност да разгледа молбата и ще ви моля да я изпратите за пореден
5
път към президентската институция. Очевидно стана ясно, че осъденият е
получавал отговори от президента, които за съжаление не ни предоставя за
запознаване на нас.
ИНСПЕКТОР М.: Както вече казах, смятам, че молбата на осъденото
лице е процесуално недопустима. Извън правомощията на съдебния състав е
да взема отношение по нея, но след като заседанието е продължено смятам, че
молбата му трябва да остане без уважение. Първо, тъй като влиза в сила
разпоредбата на чл. 36, ал. 3 НК, то най-тежкото наказание, което е наложено
на осъдения вече е отменено със следващото. Второ не са минали 2 години от
отказа на Съда, което също е основание да не се уважи молбата му. Адвокатът
каза, че не се изпълнява генералната превенция. Един от мотивите, с които се
налага доживотното наказание е, че то не се налага на лица, които подлежат
на превъзпитание. След това престъпление, за което е съден, той е извършил
още едно. Вярно, че преди 40 години, но е пуснат условно предсрочно и не си
е взел никаква поука от това нещо. С оглед на изложеното, моля да оставите
молбата без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ Б.: 34 ГОДИНИ съм бил без наказание, имам награди в
досието и винаги слушам, с никой не се закачам. Изобщо наказание нямам.
Християнин съм и вярвам на Бога. Аз съм сирак, имам две деца, нямам майка,
баща нямам. Моля да ми помогнете да падне замяната. 34 години без
нарушение, без наказание. Всеки ден на черква ходя, водя затворниците с
мен.
На основание чл. 297 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Б.: Амин на Бога, да ми се
махне без замяната. Нямам сила и имам много болести: диабет, кръвно
високо. Моля ви се да се махне замяната и да бъда на 3- години. Аз съм тук
заради един друг, аз не съм го извършил, за един любовник съм тук.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, съобразявайки исканията,
доводите на страните, депозираната молба от осъдения Б., както и
материалите по делото и въз основа на закона, намира за установено
следното:
Настоящият съдебен състав е сезиран с молба, депозирана от осъдения
6
Г. А. Б., с която моли да бъде заменено наложеното му и изтърпявано към
настоящия момент наказание „Доживотен затвор без право на замяна“ със
следващото по тежест наказание „Доживотен затвор“. Настоящият съдебен
състав, съобразявайки разпоредбите на НК и НПК, както и Конституцията на
Република България намира, че в конкретния случай молбата на осъдения Б. е
недопустима и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане.
Независимо от това обаче и в подкрепа на казаното относно недопустимостта
на молбата, Съдът намира за необходимо да посочи следните факти и
обстоятелства, изхождащи от затворническото досие на осъдения Б., а
именно:
Видно от приложените в затворническото досие писмени документи е,
че осъденият Б. е признат за виновен с присъда постановена на 08.12.1989 г.
по НОХД № 291/1989 г. по описа на Окръжен съд – София, НО, 1 състав, с
която присъда е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.
116, т. 6, предл. 3 и предл. 4, т. 11, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ НК, за което
престъпление осъден на наказание „Смърт чрез разстрел“. Така постановената
присъда е бил потвърдена с решение от 28.06.1990 г. на Върховния съд на
Република България и на посочената дата е влязла в законна сила.
С указ № 4 на Вицепрезидента на Република България е постановена
замяна на наложеното наказание „Смърт чрез разстрел“ с наказание
„доживотен затвор без замяна“. Именно това наказание, във връзка издадения
указ на 25.01.1999 г. осъденият Г. Б. изтърпява и към настоящия момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 74 НК, президентът може чрез помилване
да опрости изцяло или отчасти наложено наказание „доживотен затвор без
замяна“. Това правомощие на президента е закрепено в разпоредбите на чл.
104, вр. чл. 98, т. 11 от Конституцията на Република България, поради което и
наказанието „доживотен затвор без замяна“ може да бъде само и единствено
заменено с наказанието „доживотен затвор“, чрез издаден указ от президента
или вицепрезидента на Република България.
В правомощията на Съда не е предоставена възможност, от страна на
законодателя, да замени наказанието „доживотен затвор без замяна“ със
следващото по тежест наказание „доживотен затвор“. Това е така и защото
съгласно правилото визирано в разпоредбата на чл. 38а НК, регламентираща
замяната на всяко едно от предвидените в НК наказания по чл. 37 НК със
7
следващото по тежест наказание, не е предвидена материално правна
възможност за съдебна санкция при искане на осъдено лице за замяна на
изтърпявано от него наказание „доживотен затвор без замяна“ с наказанието
„доживотен затвор“. При това положение и с оглед на гореизложеното, съдът
намира, че молбата на осъдения Б. следва да бъде оставена без разглеждане и
същата изпратена по компетентност на президента на Република България по
компетентност, с оглед дадените му с Конституцията на Република България
правомощия.
Вярно е в случая, а и това е видно от приложените в затворническото
досие писмени материали, че осъденият Б. е награждаван три пъти в периода
от 2021 г. – 2022 г. Вярно е също, че съгласно текущия доклад, изготвен за
него от инспектор СДВР при Затвора – София, стойностите за оценка на
риска от рецидив при него са занижени от първоначалните 74 точки до 56
точки, но независимо от това работата с осъдения Б. според затворническата
администрация следва да продължи. При това са планирани цели с оглед
необходимостта от минимизиране на рисковите ситуации в битието му, за
съхраняване на личностовия имунитет и психо-физически статус,
необходимост от повишаване на нивото на саморефлексия и личностова и
социална зрялост. Именно заключението в посочения доклад води до извод,
че при осъдения Б. целите на наказанието по чл. 36 НК независимо от
недопустимостта на депозираната от него молба, все още не са постигнати.
Съдът констатира, че в материалите по делото се съдържа и справка за
помилване, която по искане на президента на Република България е изготвена
за осъдения Б., от страна на затворническата администрация. В същата е
посочено, че предвид напредналата възраст и настъпилата промяна във
възгледите и нагласите на Б., които са ориентирани пък православните
религиозни ценности, предвид подкрепата от неговите близки и финансовата
обезпеченост, която има, поради получаваната от него пенсия в
пенитенциарното заведение, както и получаваната финансова помощ от
своите близки и наличие на жилище в гр. Ихтиман, то може да се изведе
извод, че са налице предпоставки за нормална интеграция и адаптация в
обществото за него, ако бъде помилван. Независимо от така изготвената
справка, в кориците на делото и по специално в затворническото досие на
осъдения Б. не се съдържа отговор от страна на президентството на
Република България.
8
Съдът също така констатира, че молбата инициирала настоящето
производство е поредна поред, може би десета поред молба, по която
различни съдебни състави от НО на СГС са се произнасяли, като всеки един
от тези състави е оставял без разглеждане молбата на осъдения Б., поради
нейната недопустимост, а всяка една молба е била изпращана на президента
по компетентност с оглед разпоредбата на чл. 74 НК и чл. 104, вр. чл. 98, т. 11
от Конституцията на Република България, но до момента не е била уведомена
затворническата администрация от страна на президентството, за да може и
съдът при поредно разглеждане на молба, депозирана от осъдения Б., да
съобрази становището на президентската институция със своето произнасяне.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът счита, че молбата на
осъдения Г. Б. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима,
настоящето производство прекратено, а молбата на осъдения Б. изпратена на
президента на Република България, по компетентност. Съдът също така
намира, че след произнасянето на президента или вицепрезидента на
Република България по молбата на осъдения Б., следва да бъде уведомена,
както затворническата администрация, така и настоящият съдебен състав.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба депозира от осъдения Г. А. Б.,
с която моли да бъде заменено изтърпявано от него наказание „доживетен
затвор без замяна“ със следващото по тежест наказание „доживотен затвор“,
като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД № 3942/2022 г. по
описа на СГС, НО, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 7-дневен
срок от днес пред САС.
ИЗПРАЩА молба, депозирано от осъдения Г. А. Б. на президента на
Република България, с оглед правомощията му по чл. 104, вр. чл. 98, т. 11 от
Конституцията на Република България.
Да се изпрати заверено копие от настоящото определение на президента
9
на Република България, ведно с молбата на осъдения Б..
В писмото до президента на Република България да се впише, че след
произнасяне по молбата на осъдения Б., която е изпратена от настоящия съд,
следва да бъде уведомена, както затворническата администрация, така и
уведомен настоящият съдебен състав.
Препис от протокола да се издаде на служебния
защитник адв. П. за представяне пред НБПП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 15:50 часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
10