М О Т И
В И към решение № 452
по АНД № 1415 по описа за 2019 год. на Районен съд Сливен, шести наказателен
състав, изготвени на 29.11.2019 год.
По
отношение на обвиняемия М.Р.М. *** е внесла предложение за извършено от М.
престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание.
В съдебно заседание представител на РП
Сливен се явява и поддържа предложението, като предлага на подсъдимият да се
освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание
в"глоба" в размер на 1000 лева. Обвиняемият се явява лично и със
защитник - адв. Мирчева от АК Сливен, като се признава за виновен и изразява съжаление
за стореното. Защитникът на обвиняемия пледира за налагане на административно
наказание "глоба" в размер на 300.00 лева. Обвиняемият моли съда да
му определи глоба в по-малък размер.
След
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
На 06.07.2019 год. свидетелите Антон Митев и Младен Попов - полицейски служители в РУ
Сливен изпълнявали служебните си задължения по опазване и охрана на обществения
ред. Около 19.00 часа те спрели за
проверка в гр. Сливен, по ул. "Димитър Пехливанов Добрович"
обвиняемия, който управлявал лек автомобил марка "Рено", модел
"Меган" с ДК № СН 9658 СА. При проверката полицейските служители
забелязали, че обвиняемият е притеснен, със зачервени очи и широки зеници. Св. Попов
попитал обвиняемия дали е употребил упойващи вещества, на който въпрос
обвиняемият отговорил отрицателно, но признал,че носи в себе си топче
марихуана, което предал с протокол за доброволно предаване на св. Попов.
Обвиняемият бил тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества в сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР Сливен, като пробите били отрицателни.
На предаденото с протокол за доброволно
предаване топче бил направен оглед на веществено доказателство, както и полеви
тест, при който веществото реагирало на канабис.
В хода на разследването била извършена
физикохимична експертиза, при която било установено, че предаденото от
обвиняемия вещество има нето тегло 0,661 грама и се определя като коноп /марихуана/
със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -
11,4 %. Стойността на предаденото доброволно наркотично вещество е 3.97 лв.
Разпитан в хода на досъдебното
производство обвиняемият Николов се признава за виновен по предявеното му
обвинение.
Конопът (канабис, марихуана) и
активният му компонент тетрахидроканабинол са поставени под контрол в Списък I
- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за квалифициране на растенията и
веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП
Гореизложената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите Младен Попов и Антон Митев, протокол за оценка на наркотични вещества, протокол
за доброволно предаване , протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум (л.6 от ДП),
приемателно-предавателен протокол, физикохимична експертиза, чиенто заключение
съдът кредитира като изготвено от компетентно лице, в мчията безпристрастност
съдът няма основание да се съмнява.
Видно от приобщената справка за
съдимост на обвиняемия същият е неосъждан.
От престъплението няма причинени
съставомерни имуществени вреди.
При така
установената фактическа обстановка становището на прокурора с внесеното
предложение до РС Сливен е, че се касае за извършено от обвиняемия от
обективна и субективна страна престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1,
предл.1 от НК, а именно, че на 06.07.2019г.,
в гр.Сливен, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични
вещества - коноп (марихуана) с нето тегло 0.661 грама с
концентрация на активния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 11,40
%, съгласно физикохимична експретиза на БНЛ Бургас /забранени, съгласно
Приложение 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите/ на стойност 3,97 лв., като случаят е маловажен.
Този извод на прокурора
се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и изцяло се
подкрепя от съда. Съдът
намира, че случаят е маловажен предвид факта, че се касае до наркотично
вещество, което е в количество малко над половин грам, на ниска парична
стойност. Освен това, при тази преценка е съобразена и личността на дееца, а
именно касае се до млад човек, без предходни осъждания, с изразено съжаление за
извършеното. В случая все пак обаче, се касае до престъпление, което поради
характера на засегнатите обществени отношения и начина на засягането им,
широкото му разпространение и обществената нетърпимост към същото, е принципно
със завишена степен на обществена опасност и поради това съдът счита, че е
неприложима нормата на чл.9, ал.2 от НК. Що
се касае до субективната страна на престъплението, то е осъществено от
обвиняемия умишлено, като същият е съзнавал общественоопасния му характер,
разбирал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици. За
горното се съди от самото обективно поведение на обвиняемия на инкриминираната
дата. За така извършеното деяние по чл. 354а,
ал.5, вр. ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК законът предвижда наказание
глоба до 1000 лева. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК,
а имуществени щети от деянието не са настъпили.
Ето защо и съдът счете, че следва да освободи обвиняемия М. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба. Що се касае до
неговия размер, то като се има предвид, че в процедурата по чл.378, ал.4 от НПК
съдът освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и следва да му определи
административно наказание глоба, съобразно с нормата на чл.78а, ал.1 от НК,
която към датата на извършване на престъплението предвижда административна глоба от 1000 до 5000 лева,
Съдът, при приложението на този специален институт, тогава, когато в общата
част на наказателния кодекс е предвидено наказание глоба, следва да се съобрази
с разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, която поставя конкретна забрана
административното наказание да надвишава размера на предвиденото за съответното
престъпление наказание глоба. Ето защо и при определяне на административното
наказание според съда, същото не би могло да надхвърли размера на глобата,
предвиден в разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК, а именно 1000 лева.
Минималният размер на административното наказание обаче, е визиран в
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК и поради това съдът следва да се съобрази
именно с него в тези случаи, а не с минималния размер предвиден за наказанието
глоба по чл.47 от НК. В този смисъл е и практиката на ВС/ ВКС/ и в този смисъл
решение № 69/2010 г. на ВКС по н.д. №684/2009 г., ІІ н.о., в което се
коментира, че административното наказание по чл.78а, ал.5, вр. с ал.1 от НК не
може да бъде по-малко от предвидения в ал.1 минимум. Такова именно разрешение
държи сметка за особения институт на освобождаването от наказателна отговорност
и неговия характер, като един режим, който не води като последица осъждане на
извършителя на престъплението по смисъла на НК и затова винаги е
по-благоприятен за същия, независимо от размера на предвиденото административно
наказание. Ето защо и съдът определи и наложи административно наказание глоба
на обвиняемия в размер от 1000 лева, който едновременно се явява минималният
предвиден в закона и затова е съобразен с данните относно личността на обвиняемия,
изразеното от него признание и съжаление, а от друга страна, не е в
противоречие със забраната предвидена в ал.5 на чл.78а от НК. Веществени
доказателства – опаковки в хартен плик с мокър мастилен печат, съдът счете, че
следва да се унищожат след влизане в сила на решението, доколкото са вещи без стойност.
По
делото са направени разноски за експертиза от 59.62 лева, поради което и с
оглед признаването на обвиняемия за виновен в извършване на вмененото му
престъпление, същият бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР Бургас, като орган направил разноските.
По
изложените мотиви съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: