№ 63
гр. П., 15.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно
гражданско дело № 20245000500091 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподател П. Г. Б., редовно призован се явява лично и с адвокат Н.
Ц. М..
Жалбоподател П.Р.Б., редовно призовани, представлява се от
апелативния прокурор А.Я..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. № 15127/01.12.2023 г. от П.Р.Б. против
Решение № 371/16.11.2023 г. , постановено по г. д. № 364/2023 г. по описа на
ОС – С.З. в частта, с която е осъдена П. да заплати на П. Г. Б. ЕГН **********
от гр. Г., ул. „С.“, № 6А сумата от 60 000.00 лева, представляваща
обезщетение на претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), както
и сумата от сумата от 6001.46 лева, представляваща обезщетение на
1
претърпени имуществени вреди (заплатени от ищеца пътни разходи за
пътуване до гр. С., гр. П. и гр. С.З.), всички вреди причинени му в резултат на
неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл.
311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК; по чл. 311, ал. 1, във връзка с
чл. 93, т. 1, б. „б“ във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ във връзка с ал. 1, във
връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и по чл. 321, ал. 3,
предл. предпоследно във връзка с ал. 2 от НК по ДП № 1/2009 г. и №
241/2015г. по описа на ОСлО при ОП-П., производството по което е
продължило извън рамките на разумния срок и е прекратено с постановления
от 17.11.2014 г. и 26.02.2021 г., двете на Специализираната прокуратура,
заедно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и законната
лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 22.02.2021 г.
до окончателното изплащане. Жалбоподателят моли съда да отмени
обжалваното решение в съответните части и да отхвърли предявените искове
или да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. С нея не са
направени доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор вх. № 442/11.01.2024 г. от П. Г. Б. ЕГН
**********. С него не са направени доказателствени искания.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 16264/22.12.2023 г. от П. Г. Б. ЕГН
********** против Решение № 371/16.11.2023 г. , постановено по г. д. №
364/2023 г. по описа на ОС – С.З. в частта, с която е отхвърлен иска на да бъде
съдена П. да заплати на П. Г. Б. ЕГН ********** сумата над размера от 60
000.00 лева до размера от 150 000.00 лева, представляваща обезщетение на
претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), причинени му в
резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на
престъпления по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК; по чл.
311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с
ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ
във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от
НК и по чл. 321, ал. 3, предл. предпоследно във връзка с ал. 2 от НК по ДП №
1/2009 г. и № 241/2015 г. по описа на ОСлО при ОП-П., производството по
което е продължило извън рамките на разумния срок и е прекратено с
2
постановления от 17.11.2014 г. и 26.02.2021 г., двете на Специализираната
прокуратура, заедно със законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответната
част и да уважи иска за заплащане на обезщетението за неимуществени вреди
в размер от минимум 150 000.00 лева. Претендира разноски. С нея не са
направени доказателствени искания.
По тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор.
Адв. М.: Поддържам жалбата и подадения отговор. Нямам
доказателствени искания.
Прокурорът: Поддържам жалбата на П. единствено в сегмента й, с
която се претендира намаляване на обезщетението по отношение на
причинените неимуществени вреди. Нямам доказателствени искания.
Адв. М.: Представям списък с разноските.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло въззивната
жалба и нямам никакво намерения да я преповтарям.
Искам да направя два акцента във връзка с насрещната въззивната
жалба.
Решението е отхвърлително както по отношение на част от
претендираните неимуществени вреди, така и по отношение на претенцията
за имуществени вреди в частта й за адвокатския хонорар, изчислен на база
минимум. Считам, че съвсем неоснователно окръжният съд е приел, че няма
доказателства. То дето се казва, няма доказателства и за уважената част,
защото не сме представили бонове за стойността на горивото. Но съдът
назначи експертиза и се установи колко струва транспортът. В този смисъл,
моля в тази част решението да бъде отменена и постановите уважаване на
3
адвокатското възнаграждение така, както е претендирано. Има данни във
всичките 47 съдебни протокола на Специализирания съд, че моят доверител
се е явявал с адвокат Р., гласните доказателства подчертават, че е заплащано
за адвокат.
Другият важен акцент е по отношение на неимуществените вреди.
Основен аргумент на П. е, че видите ли - да, дълъг срок, ама много
обвиняеми, много събрани доказателства и би следвало съдът да го приеме за
разумен. Моля да направите следното разграничение. ДП е образувано 2009
г., 2012 г. ОА в Специализирания съд. Да кажем много обвиняеми, много
доказателства, да кажем - добре. Но 17-18 месеца по- късно оправдателна
присъда - февруари 2014 г. на Специализирания съд. Август 2021 г., когато
делото повече не вижда светъл съдебен ден, а се играе процесуален
прокурорски тенис между Специализирана прокуратура – Окръжна
прокуратура П.. Защо са били нужни тези 7 години и половина и това
категорично е неразумен срок.
И последният акцент, която е най-болната част от цялата тази сага. Аз
не се сещам за по-голям процес с над 10 обвиняеми лица и с толкова
продължителен срок. Най-порочното, от което ме е срам е, че вие ще
прочетете от съдебен протокол от показанията на ген. ТТ.М. за това как Ц.
лично му се е разпоредил да го разчисти на терен, цитирам буквално, този
кмет на Г., който видите ли претендирал двата американски ТЕЦ-а да платят,
както всеки български бизнесмен плаща на общината местните данъци и
такси. Кой е той, който си позволява да бръкне в джоба на американците?!
Политическа поръчка, грозно от всякъде. Най- ценното за мен е и тук се
разчувствам, защото съм дългогодишен адвокат и ще спра да се явявам в съд,
ако това се промени. Българският съд е най-ценното в тази система, смелостта
и куража на един съдия в новообразувания специализиран съд, който е имал
да постанови тази оправдателна присъда на тези хора, които с нищо не са
виновни, че са били на неправилното място в неправилното време. Аз вярвам
в справедливостта и в абсолютната независимост на българския съд и затова
съм тук пред вас.
Критериите за справедливост на различните съдии са различни. Съвсем
неотдавна решение на старозагорски съдия по иск за неимуществени вреди,
средна телесна повреда, беше увеличена от 60 000 на 120 000 лева от друг
4
състав на апелативен съд. Но аз апелирам за тези 12 години да проявите
вашето чувство за справедливост. Считам, че присъдената сума от 60 000 лева
е неадекватна, защото за една телесна повреда е толкова, но за този човек са
12 години. Обърнете внимание как изглежда този човек. Беше с черна коса, а
вижте го сега - побелял. Претендирам разноски.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, поддържам само частично
жалбата от страна на ОП С.З.. Няма да навлизам в големи подробности и
дискусии. Длъжен съм да отбележа, че аз нямам особени критики по акта на
първата инстанция, освен в няколко пункта.
Все пак е бил длъжен да се вземе някакво отношение по направеното
възражение за изтекла давност относно претенцията за деянието по чл. 321 от
НК , което е част от формиране на обезщетението. Дали тази инстанция е
била съгласна с този довод на П. или не, е следвало не да се подмине с
мълчание, а все пак да вземе някакво отношение. Отчитайки определението, с
което първият съд се е произнасял по допустимостта на иска и
доказателствата, там е казал, че този въпрос е по същество, но нищо по
същество не фигурира в неговия акт. И тук не става въпрос за оспорване на
това, че следва да бъдат делени обезщетенията. Всеизвестно е, че те се
присъждат общо и конкретно в случая е - следва ли при формиране на
размера на обезщетението да фигурира и такъв сегмент, за когото давността
е изтекла. Отговор по този въпрос няма.
На следващо място изцяло споделям обстоятелството, че размерът на
обезщетението не следва да е нито занижен, нито пък някакъв, с който да се
цели бранене на бюджета на органите на държавата. Разбираемо е, че с оглед
характера на обвиненията и особено длъжностното качество, което е заемал
ищецът, размерът на обезщетението следва да е немалък в сравнение с други
ситуации, в които се разглеждат подобен тип дела. Но все пак в конкретния
случай е следвало да бъдат обсъдени и някои обстоятелства, които могат да
бъдат преценени с оглед възможността да се определи по-нисък размер на
обезщетенията от този, който е бил присъден от първата инстанция. Мярката
за неотклонение не е била от най- тежките, не е имало и „Задържане под
стража“ дори и в минимален срок. Не са действали и някакви ограничителни
мерки от типа „Забрана напускане пределите на страната“. Същият не е бил
отстраняван и от длъжност. Тоест, интензитетът на принудата е по-малък от
5
обичайните случаи, в които за да се определи такъв размер на обезщетението
са били отчитани обстоятелства от характера, които споменах. Затова счита,
че справедлив би бил размерът на обезщетенията и като се отчетат и тези
обстоятелства в рамките на 30 – 40 000 лева.
Длъжен съм да взема отношение и по отношение защо не поддържам
жалбата в частта й за имуществената част. По отношение началния момент на
присъдената законна лихва. Макар и да споделям аргументите на колегата от
ОП, те не се споделят от трайната практика на съдилищата. В нея очевидно е
посочено от кога следва да се брои началния момент на лихвата, а това е
датата на издаване на прокурорското постановление, когато същото е
предявено на заинтересованата страна. Тоест, в конкретния случай е без
особено значение какви доводи могат да бъдат изложени при положение, че
трайната практика и особено на ВКС е в обратна насока. Затова и излишно
разсъждение по темата не е необходимо.
Що се касае до оспорването на присъдените разходи за пътувания под
предлог, че липсвали съответните доказателства, то очевидно съдът е
подходил, спазвайки нормата на чл. 162 ГПК, а именно, че когато
претенцията е доказана по основание, тя не може да бъде отхвърлена само
заради проблеми при определяне на нейния размер. В този смисъл се
пристъпва към два възможни механизма. Единият е чрез изготвяне на
експертиза, което е станало, другият е чрез свидетелски показания. Така или
иначе действията са в съответствие със съдебната практика и закона, поради
което няма какво да добавя повече.
Адв. М. (реплика): Струва ми се, че тук по това дело се поставя един
въпрос, по който може би ще се стигне до тълкувателно дело. Тъй като
актовете на П. не се ползват със СПЕ и едно прекратено обвинение винаги
може да бъде възобновено, то лично аз не си представям ситуация, в която
леките обвинения са прекратени, а тежките се поддържат и тече процес и аз
почвам да броя давността и си завеждам иск по гражданския ред по ЗОДОВ
при положение, че съм клиент по най-тежките обвинения. Поставя се въпроса
дали трябва да се приеме чисто формално, че давността тече от момента, в
което е прекратено с прокурорски акт, докато съм обвиняемо лице или след
като бъдат свалени всички обвинения и от тогава започва да тече давността.
Според мен съдебният състав би следвало да има смелостта да ми отговори на
6
този въпрос с мотивите си.
Прокурорът (дуплика): По тази логика на адвоката по същия начин би
могло да бъде поставен въпросът и с постановлението, с което е даден
окончателен финал на делото, тъй като и то не влиза, по този начин на
разсъждение, в сила. Винаги може да бъде обвинен, респ. давност не тече.
Следва да подхождаме по един и същи начин, когато се касае за прокурорски
акт.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 15.04.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7