№ 103
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500933 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260273 от 30.09.2020 г., по гр. д. № 15890/2018 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, I-11 състав, Прокуратурата на Република България (ПРБ) е осъдена да
заплати на ищeца Р. И. Б. с ЕГН: ********** на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата
в размер на 8 000 лева /осем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за престъпление по чл. 270,ал.1 НК, по което е оправдан с влязла в
сила на 02.12.2017 г. присъда по н.о.х.д. № 23156/2012 г. на СГС – НО – 20
състав, ведно със законната лихва,считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 791,11 лева лихва за забава за периода
02.12.2017 г. - 22.11.2018 г.,
както и сумата от 2 787,22 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди,изразяващи се в разходи за
пътуване с цел присъствие в открити съдебни заседания по н.о.х.д. № 23156/2012 г. на СГС
– НО – 20 състав, както следва: на 24.04.2013 г. – 175, 47брит.лири; на 11.07.2013 г.; на
18.11.2013 г.; и на 07.02.2014 г. – 97, 97 брит.лири; на 28.02.2014 г. – 82, 98 брит. лири; на
13.05.2014 г. – 41, 49 брит. лири и 1029 чешки крони; на 13.06.2014 г. – 75, 77 брит. лири; на
31.10.2014 г. – 58, 48 брит. лири; 04.06.2015 г. – 89,98 брит.лири; на 23.10.2015 г. – 89,
98 брит. лири; на 16.02.2016 г. – 82, 97 брит. лири; на 21.04.2016 г. – 37,99 брит лири; на
20.06.2016 г. – 98, 66 брит. лири; на 25.10.2016 г., на 16.02.2017 г. и 13.04.2017 г. –
1
161,48 брит. лири; 15.06.2017 г. – 48,33 брит лири; 25.09.2017 г. – 36,50 брит. лири;
16.11.2017 г. – 42,14 брит.
лири, ведно със законната лихва считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 275,63 лева – лихва за забава за периода 02.12.2017 г.
22.11.2018 г., като е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на
неимуществените му вреди за разликата над сумата от 8 000 лева
до пълния предявен размер от 500 000 лева, както и иска за лихва за забава на тази сума за
горницата до пълния предявен размер от 215 853,90 лева и за периода 14.04.2011 г. –
01.12.2017 г., както и иска за имуществени вреди за горницата до пълния предявен размер
от 5 764,09 лева и иска за лихва за забава на тази сума за горницата до пълния предявен
размер от 2 488,43 лева и за периода 14.04.2011 г. – 01.12.2017 г.
Постановеното решение е обжалвано със самостоятелни жалби, както от Софийска
градска прокуратура, така и от ищеца Б., съответно в осъдителната и отхвърлителната част,
с доводи за необоснованост и неправилност, що се отнася до преценката по чл. 52 ЗЗД
досежно обезвредата за неимуществени вреди. По отношение обезщетението за
имуществени вреди, ПРБ счита, че тази претенция останала недоказана и поради това била
неправилно уважена, макар и частично. Исканията на страните към САС са противоположни
– докато от страна на ПРБ се желае отхвърляне на исковете или намаляване на
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди (в условия на алтернативност), то от
страна на ищеца се претендира обезщетяване в пълния размер, сочен от него в първата
инстанция.
Страните не са депозирали писмени отговори, но в съдебно заседание взаимно
оспорват жалбите си, като пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови
доказателства.
САС констатира, че въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
отговарят на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими.
По същество:
Ищецът Р.Б. сочи в исковата си молба, че на 14.04.2011 г., около 00,20 ч., в гр. София,
на булевард „Фритьоф Нансен“ бил спрян за проверка на документи от цивилни полицаи,
които му взели личната карта, сложили му белезници и го пребили зверски, след което го
завели в първо РПУ и го задържали за 24 часа, като не му било обяснено защо е задържан.
Твърди, че с влязло в сила решение № 4512/20.10.2011 г. на Административен съд София-
град – 3 състав по а.д. № 4021/2011 г. заповедта за задържане била отменена като
незаконосъобразна. Сочи, че на следващия ден му било повдигнато обвинение по чл. 325, ал.
2 НК, което в хода на досъдебното производство било изменено по чл. 270, ал.1 НК. Твърди,
че незабавно след освобождаването му бил приет в болница за операция на носа, след което
бил в болничен отпуск в периода 15.04.2011 г. – 29.04.2011 г. Твърди, че още в деня следващ
задържането му получил обаждания от много свои познати, че по медиите от министъра на
2
вътрешните работи било оповестено, че е нападнал полицейски служители и им е оказал
съпротива, че не е изпълнявал полицейски разпореждания, че се е опитал да избяга и
обиждал грубо полицейски служители, както и че бил много пиян. Сочи, че случаят получил
широк медиен отзвук и станал най-известният случай на полицейско насилие у нас. Сочи, че
през 2012 г. бил внесен обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 23156/2012 г. по
описа на СРС, 20 състав, като с присъда, вляла в сила на 16.11.2017 г. е оправдан. Твърди,
че в хода на съдебното производство били насрочени 21 съдебни заседания, на които
присъствал лично. Сочи, че в датата на проверката му била направена полицейска
регистрация и при пътни проверки излизал като „криминално проявено лице“. Твърди, че
медийният шум и натиск са го принудили да емигрира през м. септември 2011 г. във
Великобритания, където живее и към момента и се наложило да пътува до България само, за
да присъства на съдебните заседания, за което били направени разходи подробно съдържащи
се в приложените към исковата молба доказателства. Поддържа, че в резултат на широката
медийна атака репутацията и доброто му име били разрушени, животът му коренно
променен, като все още има страх от полиция и прокурор. Въз основа на изложеното ищецът
претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 500 000 лева,
както и лихва за забава върху тази сума за периода 14.04.2011 г. – 22.11.2018 г. в размер на
215 853,90 лева. Претендира и обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за самолетни, автобусни и влакови билети за присъствие в съдебни
заседания, както и проведено допълнително лечение във Великобритания в размер на 5
764,09 лева и лихва за забава върху тази сума 14.04.2011 г. – 22.11.2018 г. в размер на 2
488,43 лева. Претендира разноски.
Ответникът ПРБ оспорва исковете по основание и размер. Твърди отсъствие на пасивна
процесуална легитимация досежно твърденията за понесени вреди, за които ищецът твърди
да са му причинени в следствие задържането му за 24 часа, от криминалистичната му
регистрация и от нанесените му наранявания по време на задържането му. Поддържа липса
на понесени неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка
между тях и повдигнатите обвинения, както и наличието на причинна връзка между
повдигнатите обвинения и претендираните имуществени вреди. Счита размера на иска за
неимуществени вреди като несъобразен с критериите, посочени в т. ІІ на ППВС 4/1968 г.
Оспорва твърдението, че наказателният процес е продължил прекомерно, акцентира върху
размера на наказанието по престъпния състав, за който била ангажирана наказателната му
отговорност, който го характеризирал като леко престъпление. Счита, че началният момент
на акцесорната претенция за лихва за забава следвало да бъде от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, а не от посочената в исковата молба дата на събитието, дало повод
за разследването.
Установява се от доказателствата по делото, че
с постановление от 26.05.2011 г. по ЗМ № 948/ 2011г. по описа на 01 РУ „Полиция“ – СДВР
по пр.пр № 15104/2011 г., ищецът Б. е привлечен като обвиняем за престъплениепо чл. 270,
ал.1 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“, като на 14.12.2012 г. е внесен
3
обвинителен акт срещу ищеца за това, че на 14.04.2011 г. около 00,40 часа, в гр. София, на
кръстовището на ул. „Карнеги“ и ул. „Фритьоф Нансен“ на спирка на обществения
транспорт, противозаконно пречил на орган на властта да изпълни задълженията си като
осуетил полицейска проверка от двама служители на 01 РУ – СДВР, изпълняващ
задълженията си като автопатрул в специализирана полицейска операция – нанесъл удари с
ритници на двамата служители, не предоставил документ за самоличност и се опитал да
избяга при извършване на проверката – престъпление по чл. 270, ал.1 НК.
В съдебната фаза на наказателното производство
са проведени 20 съдебни заседания и са направени следните разходи (отиване, връщане и
трансфери): 24.04.2013 г. – 175, 47брит.лири; 11.07.2013 г.; 18.11.2013 г.; 07.02.2014 г. –
97, 97 брит.лири; 28.02.2014 г. – 82, 98 брит. лири; 13.05.2014 г. – 41, 49 брит. лири и 1029
чешки крони; 13.06.2014 г. – 75, 77брит. лири; 31.10.2014 г. – 58, 48 брит. лири; 04.06.2015 г.
– 89,98 брит.лири; 23.10.2015 г. – 89, 98 брит. лири; 16.02.2016 г. – 82, 97 брит. лири;
21.04.2016 г. – 37,99 брит лири; 20.06.2016 г. – 98, 66 брит. лири; 25.10.2016 г.; 16.02.2017 г.;
13.04.2017 г. – 161,48 брит. лири; 15.06.2017 г. – 48,33 брит лири; 25.09.2017 г. – 36,50 брит.
лири; 16.11.2017 г. – 42,14брит. лири. Общата стойност на разходите в британски лири е
1 220, 19 и 1 029 чешки крони.
С присъда от 16.11.2017 г. първоинстанционният съд е признал Б.
за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 270, ал.1
НК. Присъдата е влязла в сила на 02.12.2017 г., а от съдържащото се в приобщеното
наказателното производство свидетелство за съдимост е видно, че към процесния период
ищецът не е бил осъждан.
По основателността на иска за обезщетяване на неимуществени вреди:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано – чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и
правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство, събрани ли са доказателствата необходими за разкриване на
обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако
намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа
обвинението в съдебната фаза на производството.
Безспорно е в случая, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение от Софийска
районна прокуратура с влязъл в сила съдебен акт.
Съгласно т.13 от ТР №3 от 22.4.2004г. на ВКС по тълк.д. №3/2004г., ОСГК, ако лицето е
оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по
чл.2, т.2 ЗОДВПГ (сега чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). Точка 4 от същото ТР указва, че
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи
4
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата.
За да е налице отговорността на държавата в настоящата хипотеза следва да бъде доказана
вредата, причинната връзка между действията на органите по чл.2 от закона и вредоносния
резултат, като тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своето искане – арг. от чл.154, ал.1 ГПК.
Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето основание в
закона.
Следователно, спорно се явява в случая справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, каквото ПРБ трябва да заплати на пострадалия ищец – чл. 52 ЗЗД.
При определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да
се вземат предвид правно значимите и установени в съдебната практика фактори, имащи
отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно –
времето, в което се е развивало цялото наказателно производство, дали инкриминираното
деяние се квалифицира като „тежко” предвид чл. 93, т. 7 НК, здравословното състояние на
ищеца и отразяването на обвинението върху здравето му, взетата мярка за неотклонение,
евентуална разгласа по медиите, ако има такава и т. н.
За установяване търпените болки и страдания и техния интензитет, Б. е ангажирал гласни
доказателства (трима свидетели) и е приета съдебна-психологическа експертиза (СПЕ).
Според показанията на свидетeля И. Т. - приятел на ищеца Б., за инцидента свързан с него
разбрал от началника му, който го търсел, тъй като не се явил на работа, нещо нетипично за
него. Започнали да го търсят по различни места, като по едно време Р. се появил в ужасно
състояние, като обяснил, че полицаи са го били и го завели в полицията, където изкарал
нощта. Свидетелят завел пострадалия до съдебна медицина, за да му извадят медицинско
свидетелство, след което отишли в прокуратурата, където Р. пуснал жалба поради
несправедливото си задържане и нанесения побой. В показанията си оприличава ищецът
като добро момче, което никога не е имало работа с подобни органи, бил кротък, културен и
възпитан. За свидетелят било учудващото, че на Р. било повдигнато обвинение, но по
неговата жалба не се случило нищо. Свидетелят сочи, че тогава с приятели се събрали пред
съда да протестират, тъй като случилото се било голяма неправда. Според св. Т. това
смачкало Р., като случката допринесла за неговото решение да емигрира в Англия. Побоят,
задържането, повдигането на обвинение се отразили съществено на ищеца, като дни и
седмици наред той бил в стрес, уплах, като се страхувал, „спичал“, като види полицейска
кола. Пред свидетелят пострадалият споделял, че въпреки липсата на нормална и реална
причина, могли да го вкарат и в затвора.
Свидетеля Ч. К. - ръководител на ищеца, докато същият работел в отдел „Реклама и печат“
5
на БНТ имал непосредствени впечатления за него, че е свестно и изпълнително момче, не
пиел, не пушел, дори кафе не пиел. В един от работните дни Р. не дошъл и започнал да се
чуди къде е и да го търси на навсякъде. Два дена по-късно Б. се появил в ужасно състояние,
бил жестоко бит и го били обработили психолози, защото повтарял, че той си е виновен.
Малко по-късно се оказало, че момчето се отказало да живее по този начин и решило да
замине за Великобритания, като от разговорите с него разбрал, че този случай е една от
основните причини за това.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Г. - приятел на ищеца от деца. Сочи, че
вечерта на събитието те били заедно на концерт, като двамата се разделили пред входа на
свидетеля, а Р. продължил към спирката. На следващия ден съквартирантът на Р. му се
обадил да го пита какво става, дали се е чул с него, че от работата също не са го чували и
питали къде е. Търси ли го в болници, полиция, но не го намерили, след което по-късно
същия ден той се появил в много лошо състояние. Свидетелят сочи, че Р. по същото време
се подготвял да учи магистратура в Англия, но след тази инцидент не искал да остава в
България.
Според заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-
психологична експертиза повдигнатото обвинение срещу ищеца и продължилото съдебно
производство, не са довели до психологична травма при ищеца, като той е успял да се
справи с преживяното, да се адаптира, да създаде семейство. Вещото лице, в т.ч. и в съдебно
заседание, проведено на 30.06.2020 г. сочи, че въпреки продължилите съдебни процедури те
не са достигнали до степен на стресори, които да нарушават неговото функциониране.
Вещото лице сочи, че повдигането на обвинение е екстремно събитие, което е довело до
негативни емоции и преживявания, но те не са довели дълготрайни последици.
При съобразяване с дадените задължителни указания на съдилищата в ППВС № 4/1968г. и
ППВС №4/1961г. на Върховния съд, и при внимателна преценка на доказателствата по
настоящето производство, Апелативен съд – София намира, че СГС е направил правилна
преценка за размера на обезщетението и то възлиза на 8 000 (осем хиляди) лв.
Съображенията за това са следните:
Не е вземана мярка за неотклонение, като е бил задържан само за 24 часа от МВР, но
отговорност за това не носи Прокуратурата. Обвинението не е било за престъпление, което
да се квалифицира като „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК видно от разпоредбата на чл.
270, ал. 1 НК. Що се отнася до твърденията, че Б. е бил бит при задържането си и при
престоя си в сграда на МВР, то съвсем ясно е, че отговорност за неимуществените вреди от
тези събития, не може да носи ПРБ, а друг държавен орган. Причинно-следствената връзка
между поведението на лица при ответника и вредите, претърпени от ищеца има само с
незаконно повдигнатото обвинение и поддържането му пред съответния първоинстанционен
съд, но нужно е да се посочи, че оправдателната присъда не е била протестирана пред СГС.
В тази връзка е нужно да се вземе предвид още и това, че съдебното производство е
продължило пет години, а като се вземе предвид и кога е привлечен като обвиняем Б.,
6
общият период на незаконна репресия става шест години. Нужно е да се припомни, че в
процесния период 2011-2017 г. социално-икономическата обстановка в България е от такова
естество, че съдебно присъжданите обезщетения за неимуществени вреди не са били твърде
високи като цяло.
Действително, гласните доказателства сочат, че вследствие наказателния процес, ищецът
се е променил, притеснявал се е, което в подобна ситуация е логично. Превес обаче следва
да се даде на приетата в първата инстанция СПЕ, в която в.л. К. сочи, че при Б. е налице
възстановяване – обвиненията не са довели до психологична травма при ищеца, като той е
успял да се справи с преживяното, да се адаптира, да създаде семейство. Негативните
емоции и преживявания от наказателното дело са факт, но те не са довели дълготрайни
последици и до нарушаване на функционирането му. Изводите на вещото лице, които се
възприемат и от САС като обективни и компетентни, дават основание да се счита, че към
настоящия момент Б. води живот, в който процесното наказателно дело не се отразява на
битието му. Ето защо, обезвредата от 8000 лв. за търпените болки и страдания се явява
отговаряща на стандарта по чл. 52 ЗЗД.
Досежно имуществените вреди:
СГС правилно е уважил частично този иск. Изводът е съобразен с датите и броя на
съдебните заседания и извършените пътувания на подсъдимия. Някои от представените
доказателства за закупени билети не съвпадат или не са близки по дати до проведените
заседания и те не се явяват в причинно-следствена връзка със съдебното производство. От
сумираната подробна разбивка на разходите за пътуванията е видно, че пострадалият е
заплатил 1 220, 19 британски лири, пресметнати по 2,21963 лв. - фиксинга на БНБ за
02.12.2017 г. (датата на влизане в сила на присъдата) са на стойност 2 708, 37 лв., а разходът
от 1 029 чешки крони по същата методика, но с фиксинг от 7,66271 лв. за 100 чешки крони е
на стойност 78,85 лв. Общата сума, която ответникът следва да заплати на ищеца за
претърпените от него имуществени вреди породени от нуждата да пътува от Англия до
София за проведените с негово участие съдебни заседания е на стойност 2 787, 22 лв.
Изводите, направени в същия смисъл от СГС са законосъобразни и заслужават подкрепа,
както и изводите на градския съд досежно дължимата от ПРБ законна лихва и нейния
размер.
Поради изложеното, неоснователни се явяват и двете въззивни жалби. Атакуваното с тях
решение на СГС следва да се потвърди в цялост, без присъждане на разноски за настоящата
инстанция, доколкото са претендирани такива.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260273 от 30.09.2020 г., по гр. д. № 15890/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, ГО, I-11 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8