№ 516
гр. Дупница, 11.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Ганева
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20211510201032 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподателят М. ИВ. СТ., редовно призована, не се явява. Вместо
него адв. С., надлежно упълномощен с пълномощно от днес.
Въззиваемата страна ОДМВР-Кюстендил, редовно призована, не
изпраща представител.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА ПОСТЪПИЛАТА ЖАЛБА.
Адв. С.: Поддържам жалбата. Моля да приемете представените със
същата писмени доказателства и АНП от въззиваемата страна. На този етап
нямам други искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИСЪЕДИНЯВА към материалите по делото
приложените към жалбата и АНП доказателства.
Адв. С.: Няма да соча други доказателства. Нямам други искания.
Счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. С.: Уважаема госпожо Председател, моля да отмените обжалвания
1
електронен фиш като незаконосъобразен по съображенията, подробно
изложени във въззивната жалба, както и поради следните:
Считам, че обжалваният ЕФ № 2534815 по описа но ОДМВР-
Кюстендил, е незаконосъобразен, а жалбата ми - за основателна.
Съображения в тази насока се съдържат във въззивната жалба, които
поддържам. Допълвам следното:
Описаното в процесния електронен фиш нарушение по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, е недоказано.
Липсват доказателства, че инкриминираната скорост е заснета в
участък от пътя, попадащ в рамките на зоната на действие на пътен знак В26,
ограничаващ скоростта на движение на МПС до 60 км/ч.
Привлечена съм към административнонаказателна отговорност за
нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тази правна
квалификация е неясна и недопустима, тъй като са смесени два различни
фактически състава, а в ЕФ липсва описание на нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Налице е нарушаване на материалния закон от АНО.
На приложението със снимка са посочени географски координати, но
липсват в делото доказателства, че тези географски координати (GPS:
42.268774 23.123964) определят именно посоченото в ЕФ място на
нарушението. Нещо повече, в представения по делото протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движението по пътищата (Наредбата) в графата за точно местонахождение на
мястото за контрол с техническото средство е записано: „ПП1 Е79, км.
328+170“, което е възпроизведено и в ЕФ като място на извършване на
твърдяното нарушение. На снимката обаче е посочена локация: „ПП1 Е79 км.
328.300“, тоест 230 м след локацията (местонахождението) на техническото
средство, респективно след като процесния автомобил е минал покрай
техническото средство, което техн. средство, видно от протокола по чл. 10 от
Наредбата, е контролирало МПС (насочено е било) в посока от София към
Кулата и няма как да е фиксирало скоростта на отминалото процесно МПС.
По отношение мястото на осъществяване на нарушението намирам, че са
били нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, тъй като по никакъв
начин не става ясно как отразената в приложената снимка координатна
географска система е приложена към конкретно местоположение на
ПП1)Е79), като също така не става ясно дали записаните координати касаят
конкретна географска ширина и географска дължина. Аз не съм длъжна да
притежавам знания, които да ми предоставят възможността да съпоставя
отразените в снимковия материал данни и изписания адрес, на който е било
констатирано нарушението, и така да установя дали се касае за едно и също
място в пространството. Описанието на нарушението в ЕФ, в това число и
мястото, на което е било извършено, следва да са ясни, точни и конкретни и
да не се налага тълкуване, каквито в настоящия случай не са. Не случайно
2
законодателят е предвидил, че при изпращане на материалите в съда следва
да се посочат, респективно да се представят, всички доказателства в подкрепа
на обжалвания ЕФ, в това число информация за участъка от пътя с описание
на мястото и действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП. Това е
така, защото в случай на оспорване на мястото на нарушението, какъвто е
случаят, няма как да бъде установена тази връзка, а тъй като ЕФ се издава въз
основа констатациите на обсъдения клип, при положение, че тази връзка не
може да се направи следва извода, че административното обвинение не може
да се докаже по несъмнен начин, така както вменява законът, респективно
съдът, следва да отсъди в полза на жалбоподателя и ЕФ да бъде отменен като
незаконосъобразен. Коректно описание на мястото на нарушението би било
такова с посочване на някакъв ориентир (сграда, съоръжение, знак, улица,
кръстовище и т. н.), който недвусмислено да установи, че нарушението е
извършено на ПП1 (Е79), км. 328+170. Субективните отразявания в
протокола по чл. 10 от Наредбата на полицейските служители на Пътна
полиция също не спомагат за това и съдържат същото такова общо и
неконкретно описание на пътния участък, без посочване на допълнителен
ориентир относно местоположението. Всичко това препятства в значителна
степен ефективното упражняване на правото ми на защита, тъй като ако знаех
в точно коя част от пътя съм обвинена да съм превишила скоростта бих могъл
да направя конкретни възражения или да ангажира допълнителни
доказателства относно пътния участък и максималната скорост предвидена в
него с пътни знаци и т.н.
Административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства
относно информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото с
действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и
разположението на автоматизираното техническо средство.
Съгласно чл. 8, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.)
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, издадена от МВР (Наредбата), при контрол на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта, а съгласно чл. 9, ал. 1 от същата Наредба
за осъществяване на контрол с АТСС, служителят позиционира служебен
автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя
и насочва уреда в контролираната посока. В делото липсват доказателства, че
в процесния случай са били спазени тези изисквания. Липсват и
доказателства, че мястото на нарушението попада в зоната на действие на
пътен знак, както и че такъв е бил поставен на процесната дата и място и е
бил видим за водачите на МПС по маршрута им на движение. В електронния
фиш и в делото липсват данни, които да подкрепят извода, че на процесното
място е било налице ограничение на скоростта до 60 км/ч с пътен знак.
3
Отделно от това, в описание на мястото на извършване на нарушението в ЕФ
не може да се направи извод, а и в самия ЕФ не е записано, че същото попада
в зоната на действие на ПЗ В26. В делото липсват доказателства къде се е
намирал пътният знак, въвеждащ ограничение на скоростта, и къде, а и на
какво разстояние от знака, се е намирало техническото средство, като тези
обстоятелства са съществени, тъй като дават възможност за преценка относно
зоната на действие на знака, респ. дали техническото средство е било
ситуирано на такова разстояние от пътния знак, че да може да фиксира
скоростта на МПС в зоната на действие на този знак, а не преди или след нея,
тоест дали са спазени изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. Не са налице доказателства, от които да се направи извод
къде е позиционирано процесното АТСС и в случая не може да бъде
направена преценка дали са спазени изискванията на Наредба № 18 от
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, с оглед
възможността за възприемане на знака и съобразяване скоростта преди да се
попадне в обхвата на средството за измерване.
Липсата на снимка на разположението на АТСС не позволява в случая да се
установи категорично дали наистина мобилната камера за видеоконтрол е
била разположена на мястото, което е отразено в протокола и как
е разположена спрямо посоката на движение на заснетия автомобил. Това
място не може да бъде определено и от представените и приети по делото
снимки на заснетото МПС. При това положение не може да се прецени дали,
когато е бил засечен автомобила на жалбоподателката, АТСС е
било разположено именно там, където е посочено в протокола. В този смисъл,
не може да се направи категоричен извод за местоположението на мобилното
АТТС, както и за местоположението на заснетия автомобил в
момента на засичането на скоростта му. Липсата на доказателства за
разположението па автоматизираното техническо средство, за което се
твърди, че е заснело нарушението, а именно АТСС - СПУКС модел АRН
САМ S1 № 11743С6, от своя страна води до незаконосъобразност на
издадения ЕФ. За да мога да се защитя или да понеса отговорност за
извършеното нарушение, трябва да съм наясно кога е извършено
нарушението и къде, предвид обстоятелството, че собственик на автомобила е
друго лице.
Налице са нарушения на процесуалните правила, които водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. Атакуваният
електронен фиш не съдържа нужните реквизити , липсва описание на
нарушението от фактическа и правна страна и в този смисъл в него са налице
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
4
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
С оглед липсата на писмени доказателства към ЕФ, трябва да се приеме
за недоказано извършването на съставомерното деяние в района на действие
на общо ограничение на скоростта до 60 км/ч. Описанието на нарушението и
събраните доказателствени средства не съдържат факти, относно наличието
на общо ограничение на скоростта, местоположението на пътния знак,
въвеждащ ограничение на скоростта и местонахождението на същия, с оглед
преценката, дали фиксираната скорост е в обхвата му, респ. в условията на
общо ограничение на скоростта. Електронният фиш не се ползва с
доказателствена сила относно възприетите с него фактически положения,
затова в тежест на издателя му е да бъдат установени по недвусмислен начин
всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез
предвидените доказателствени средства.
В случая задължително следва да се има предвид и разпоредбата на чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движението по пътищата, която норма в никоя от трите алинеи, не е
изменяна от момента на приемането и влизането в сила на Наредбата и до
настоящия момент и действа във вида и редакцията си, в която е била приета.
В чл. 10, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че за всяко използване на
мобилно АТСС за контрол /каквото мобилно АТСС е използвано в настоящия
случай/ се попълва протокол съгласно приложението, а в ал. 2 на същия текст
е регламентирано, че "Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с
мобилно АТСС се отбелязва началото и края на контролирания участък." В
ал. 3 на същия чл. 10 от Наредбата пък е регламентирано, че "При работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко
място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.“ В
конкретният случай е изпратен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, но в
него липсват необходимите данни, от които да се установи дали е спазено
изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, според която: "(…) мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта", като
в случая не е спазено и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. на МВР, съгласно който, съставеният на основание ал. 1 от
същата норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. Такава снимка не е представена, а тя има за предназначение да даде
визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени
дали това място отговаря на посоченото в протокола. Представения по
преписката такъв, е непълен, като е попълнена само част от него. Протокол
- приложение 1 към чл. 10 от Наредба № 8121з-532, е официален
свидетелстващ документ и следва да съдържа всички реквизити, визирани в
5
него, които да са попълнени от съответното длъжностно лице, удостоверени с
неговия подпис, без да се създават съмнения в датата на съставянето му,
както е в настоящия случай. Както бе посочено и по-горе, цитираният
протокол представлява официален свидетелстващ документ и предвид това е
недопустимо органите, извършващи контрол, сами да преценяват кои графи
от протокола ще попълнят и кои ще пропуснат да попълнят. Подобни
пропуски опорочават процедурата по контрол върху скоростта на
придвижване на водачите на МПС, а оттам рефлектират и върху
законосъобразността на издаденото НП. Предвид на това намирам, че при
установяване на нарушението не са спазени действащите изисквания на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., свързани с коректно попълване на
протокол съгласно приложението към Наредбата, както и относно
установяване на мястото, на което е бил разположен уредът за измерване на
скоростта, поради което обжалваният ЕФ като незаконосъобразен следва да
бъде отменен на още едно основание (срв. Решение № 348/19-12-2019 г. по
КАНД № 334/2029 г. на Административен съд-Кюстендил). Липсата на
необходимите данни в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата и
приложенията към него, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, сочи на
недоказаност на нарушението, поради което обжалваното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
След като наказващият орган не е установил по делото категоричното
спазване на всички изрично предвидени изисквания за удостоверяване
съблюдаването на условията и реда за използване на АТСС в Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г., липсват гаранции за законосъобразно
ангажиране на отговорността на нарушителите, респ. налице е основание за
отмяна на акта, с който е наложено административното наказание.
Общественият интерес несъмнено изисква санкциониране на водачите на
МПС, несъобразяващи скоростта си на движение с въведените ограничения,
но именно защото РБ е правова държава, ангажирането на отговорността
следва да става въз основа на установени нарушения, но при съблюдаване на
разписаните в нормативните актове ред и условия. Законодателят,
определяйки подробни правила, гарантира и правото на защита на лицата.
Неспазването на установената с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. процедура
за ползване на мобилното АТСС, съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила при установяване на самото административно
нарушение, за което е издаден ЕФ, поради което същия следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Неспазването на установената с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
процедура за ползване на мобилното АТСС, съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила при установяване на самото
административно нарушение, за което е издадено НП, поради което същото
следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Липсата на представените
писмени доказателствени средства и непълнотата на представените
препятства установяването на релевантни за доказване факти от обективната
6
страна на деянието, свързани с мястото на контрол в съответния пътен
участък, обозначаването с пътни знаци и начина на позициониране на АТСС
/в служебен автомобил или като временно разположено средство/, от което
зависи и необходимостта от придружаване на Протокола със снимка за
разположението на уреда по арг. от чл. 10, ал. 3, във вр. с чл. 9, ал. 1 от
Наредбата. Приобщената като доказателство снимка от паметта на средството
за измерване не може да докаже визираните факти, тъй като не съдържа
горната информация (срв. Решение № 348/19-12-2019 г. по КАНД № 334/2029
г. на Административен съд-Кюстендил).
Не на последно място следва да се посочи, че в ЕФ не е посочен какъв
толеранс е приспаднат в полза на возача, а е посочена само установената
скорост (101 км/ч), но не и фиксираната с техническото средство скорост.
Доколкото това не е сторено, трябва да се приеме, че в ЕФ липсва пълно и
точно описание на нарушението, което е основание за отмяната му. От
приложения по делото снимков материал е видно, че е отчетена скорост на
движение на процесното МПС: „+ 104 км/ч „(прибл.)”. В никое от
представените и приобщени като доказателства писмени материали
/електронен фиш, снимков материал, протокол за използване на АТСС/ не е
отразено, че е отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч. Съгласно
техническите и метрологични характеристики на техническото средство,
които са служебно известни на съда, установената максимално допустима
грешка при полеви тест е „± 3 км/ч при движение до 100 км/ч; ± 3 % над 100
км/ч”. Това налага извод, че съм била наказана за превишение на разрешената
скорост без да е бил приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Правото ми на
защита изисква да бъде определена действителната скорост на движение, като
в зависимост от превишаването са предвидени различни по своя размер
наказания с разпоредбата на чл. 182, ал. 2, от т. 1 до т. 6 от ЗДвП. Предвид
техническите характеристики на процесния тип средство за измерване,
правото ми на защита е изисквало от стойността на измерената скорост да се
приспаднат 3 км/ч, като само при това положение деецът би бил наказан за
действителната скорост, с която е управлявал МПС, а не за отчетената
такава.
От приложената в делото снимка е видно, че същата е с изображение №
11743С6/0038390, а под изображението, на бялото поле, е посочен и № 24052.
Тоест заснетия с техн. средство клип е с № 0038390 или № 24052. В
протокола по чл. 10 от Наредбата в графата „№ на първо статично
изображение/видеозапис“ като първо изображение/видеозапис е посочено
такова с № 23928, а в графата „№ на последно статично
изображение/видеозапис“ е посочено това с № 24050“. Тоест процесното
изображение/клип 38390 или № 24052 не попада в заснетите и протоколирани
такива на 23.11.2018 г. и няма как да съм отговорна за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. И още нещо - от снимката е видно, че процесният лек
автомобил е заснет в тъмната част от денонощието, а нарушението е прието
за извършено в 15:14 часа, тоест в светлата част на деня.
7
Разпоредбата на чл. 303 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, императивно
забранява решението на съда да почива на предположения, като задължава
всеки български съд да признава обвинения в извършване на
административно нарушение за виновен, само когато обвинението е доказано
по несъмнен начин. В настоящия случай това не е сторено от АНО със
събраните и приложени по делото доказателства. Не случайно, законодателят
е предвидил, че при изпращане на материалите в съда от АНО следва да се
посочат, респективно да се представят всички доказателства в подкрепа на
обжалваното НП, в това число информация за участъка от пътя с описание на
мястото и действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, каквито
липсват.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9:15 часа.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
Секретар: _______________________
8