Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 30.04.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Шумен, в публичното заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Татяна
Димитрова
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от
административния съдия АД № 89 по описа за 2018 година на
Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
- 178 от Административнопроцесуалния
К.декс/АПК/, във връзка с чл. 68, ал. 1
от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба на „А.и
КО“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Ж.А.Н.против Решение № 42/25.01.2018г. на Комисията за защита
от дискриминация (КЗД), с което е установено, че дружеството е извършило нарушение на чл.37, ал.1 от Закона за защита
от дискриминация /ЗЗДискр/ спрямо Р.В.Р. *** и на основание чл.80, ал.2 от ЗЗДискр му
е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева и на основание
чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр
е дала на дружеството задължителни предписания да предприеме мерки да отмени Заповед
№ 92/29.01.2016г., както и на
всички други с подобно съдържание, ако няма обективна
и оправдана причина за тяхното издаване.
В жалбата са развити доводи за неправилност на
обжалвания административен акт, като постановен в противоречие с
материално-правните разпоредби и с целта на закона. Жалбоподателят счита, че в
процесния случай не се установява наличие на дискриминация по нито един от
изброените признаци в чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. по отношение на заинтересуваната страна Р.Р.. Твърди се,
че от страна на дружеството не е налице отказ за предоставяне на стоки и услуги
от дружеството на Р. на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр., поради
което и не е налице нарушение на чл.37 ал.1 от с.з. В действителност,
единственото основание за налагане на процесното ограничение е агресивното поведение на Р., нарушаващо
обществения ред, а не обстоятелството, че се е оплакал от измереното количество
гориво. Въз основа на това се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
отменено оспореното решение и на дружеството да се присъдят направените
разноски по делото. В съдебно заседание
и в писмена защита, дружеството, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и направените в нея искания.
Ответникът - Комисия за защита от дискриминация /КЗД/
- редовно призован, не изпраща представител, но в писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна и излага аргументи, че оспореното решение е правилно
и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и в условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано от оспорващия.
Заинтересуваната страна Р.Р., се явява лично в съдебно
заседание, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Производството пред КЗД е образувано по жалба вх. №
44-00-1362/10.05.2017г. и допълнение с вх. № 44-00-2185/19.07.2017г. и вх. №
44-00-2560/05.09.2017г., подадени от Р.В.Р. ***, в които се твърди, че със
Заповед № 92/29.01.2016г., издадена от изпълнителния директор на „А.и Ко“
АД-гр.Шумен, му е забранено да зарежда във всички обекти на дружеството. Жалбоподателят
твърди, че често изразявА.недоволство от това, че констатира нередности при
зареждането на метан станцията, собственост на дружеството, а на 01.01.2016г.,
бил излъган нагло с количеството зареден метан, което наложило да извика
полиция. В резултат на това била издадена и горепосочената заповед, с която било разпоредено Р., управляващ лек автомобил „Хюндай“ с рег.
№ Н 89 32 АР, да не бъде допускан на територията на търговските обект,
собственост на дружеството и същият да не бъде обслужван по какъвто и да е
повод от служители на дружеството. Поради това жалбоподателят счита, че с тези
действия дружеството е нарушило принципа на равно третиране и го е поставило в
положение на дискриминация.
След определяне на докладчик на решаващия състав е
проведена и процедура по проучване, съгласно чл.55 и сл. от ЗЗДискр. За
изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към
административната преписка становищата на участниците в производството и
ангажираните от тях доказателства, описани подробно в атакувания
административен акт.
След преценка на доказателствения материА.и на
изложените от страните доводи, КЗД е постановила процесното решение, с което е
приела за установено на основание чл. 65 от ЗЗДискр., че спрямо Р.В.Р. от
страна на "А.и Ко" АД-гр.Шумен е извършено нарушение на чл. 37 ал.1 от ЗЗДискр., тъй като за разлика от
лицата, които не са оспорвали показанията на измервателните уреди на „А.и Ко“
АД пред органите на реда и съответно безпрепятствено са използвали услугите на
дружеството, жалбоподателят е бил поставен в по-неблагоприятно положение с
отнетия му достъп до предоставяните от дружеството стоки и услуги. С решението на "Ал и Ко“ АД, на
основание чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. е наложена и имуществена санкция в размер на
1000 лева, а на основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. му е дадено задължително
предписание да предприеме мерки за отмяна на Заповед № 92/29.01.2016г., както и
на всички други с подобно съдържание, ако няма обективна и оправдана причина за
тяхното издаване, с цел недопускане на нарушения на ЗЗДискр. при предоставянето
на стоки и услуги от дружеството.
За да постанови този резултат КЗД е приела за
установено от фактическа и правна страна следното: На 01.01.2016г. между
жалбоподателя и служител на един от обектите на дружеството-метан-станция,
находяща се на адрес гр.Шумен, ул. „Цветан Зангов“ № 2, възникнал конфликт, по
повод количеството на заредения на автомобила му метан. По повод възникналия
конфликт били извикани полицейски служители, които констатирали, че при
зареждане на бутилка с вместимост 8кг.
колонка № 9 е отчела зареждане от 8.500кг. метан, както и че Р. няма
претенции към служителя на бензиностанцията.
При така установените факти, КЗД приела, че не са
установени данни поведението на клиента да е било застрашаващо живота и здравето на служителите или на
другите клиенти на обекта, за да се оправдае постановената със Заповед №
92/29.01.2016г. на изпълнителния директор на дружеството забрана за допускането
на Р. до обектите на дружеството, поради което с издаването на тази заповед
дружеството е извършило нарушение на чл.37, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо Р.. Посочената
разпоредба забранява отказ от предоставяне на услуги, както и предоставянето на
услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на
защитените от закона признаци, а в случая е несъмнено, че за разлика от
жалбоподателя, лицата, които не оспорват зареденото от тях количество гориво,
безпрепятствено ще използват услугите
на дружеството. С оспореното решение КЗД приела, че с посочената заповед жалбоподателят
е поставен в по-неблагоприятно положение с отнетия му достъп до предоставяните
от дружеството стоки и услуги заради личното му положение, характеризиращо се с
обстоятелството, че е бил недоволен от измервателните уреди на метан станцията,
същото станало и причина да бъдат
извикани органите на реда. За установеното нарушение на чл.37, ал.1 от
ЗЗДискр., на основание чл.80, ал.2 от с.з. на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв., а на основание чл.76, ал.1, т.1 от
с.з., за преустановяване на нарушението по чл.37, ал.1 от с.з. по признак
„лично положение“, както и за предотвратяване на нови такива на дружеството е
дадено задължително предписание да предприеме мерки за отмяна на Заповед №
92/29.01.2016г., както и на всички други с подобно съдържание, ако няма
обективна и оправдана причина за тяхното издаване, с цел недопускане на нарушения
на ЗЗДискр. при предоставянето на стоки и услуги от дружеството.
При така установените факти,
съдът съобрази следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима - насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК, който подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 68 от ЗЗДискр. Подадена е в срок и от активно
легитимирано лице - адресат на
акта. Видно от приложената по делото обратна
разписка оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 05.02.2018г., а жалбата
срещу него е подадена на 15.02.2018 г., съгласно поставен
върху нея вх. № 16-20-122/15.02.2018 г.
Разгледана по същество, след проверка на
административния акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Оспореният административен акт е постановен от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от
ЗЗДискр. В съответствие с чл. 48, ал. 1
и ал. 2
във връзка с чл. 54 от
ЗЗДискр. решаващият състав на КЗД е определен с разпореждане №
987/15.09.2017 г. на председателя на КЗД.
Актът е постановен в предписаната от закона форма и
при спазване на административно-производствените правила. Видно от проведеното
проучване, органът е извършил пълно, обективно всестранно изясняване на
релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от
ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в
производството за защита от дискриминация. В решението са изложени
съображенията, обосноваващи постановеният правен резултат.
Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и
преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3
от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК
е обсъдила обясненията и възраженията на страните. С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че КЗД е изпълнила регламентираната процедура,
като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че
решението на КЗД е постановено при неправилно прилагане на материалноправните
разпоредби. С императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. По смисъла на ал. 2 на същата норма пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, от
колкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. По аргумент от разпоредбата на § 1, т. 7 от
ДР на ЗЗДискр. "неблагоприятно третиране" е всеки акт,
действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни
интереси. А според § 1, т. 8 от
ДР на ЗЗДискр. "на основата на признаците по чл. 4, ал. 1"
означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано
наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице,
с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е
причина за дискриминацията. От анализа на цитираните норми следва извода, че
дискриминация е налице винаги когато някой, на основата на защитен признак, е
по-неблагоприятно третиран, в сравнение с другиго в сходна ситуация. В
процесния случай заинтересованата страна Р.Р. нито в настоящото съдебно
производство, нито в производството пред КЗД, е доказал факти, от които да може
да се направи извод, че ответната страна "Ал и Ко" АД - жалбоподател
в настоящото съдебно производство, го е третирал по-неблагоприятно от други
лица в сходна ситуация. В този смисъл не е достатъчно да се установи
по-неблагоприятно третиране на определен кръг лица в конкретен случай, а е
необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някои
от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряко причинно-следствена
връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, като при всички
случаи следва да се изразява в някой признак по чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. Изрично също така в сочената от КЗД за нарушена
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. е предвидено, че не се допуска отказ от
предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от
по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците
по чл. 4, ал. 1. С оглед на изложеното, за да се приеме, че недопускането на
заинтересованата страна Р.Р. до търговските обекти на дружеството има
дискриминационен характер, то той следва да се основава само и единствено на
признака "лично положение" на засегнатото лице.
Съгласно
специалната норма на чл. 9 от
ЗЗДискр. страната, която твърди, че е жертва на дискриминация следва
да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация,
а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е
нарушено. От ангажираните по делото доказателства обаче не може да се направи
обоснован извод, че е налице дискриминация по признак "лично
положение", в това число и извършено нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр., спрямо заинтересованото страна Р.Р.. От една
страна по делото, както и в административното производство, не се установява,
като доводи в тази насока не се и излагат от КЗД, Р. да е различно третиран в
сравнение с лица в същото или сходно на неговото положение по отношение на
предоставянето на стоки и услуги от страна на жалбоподателя, както и че по
някакъв начин е бил третиран по-неблагоприятно от лице, което се намира в
сходна на неговата ситуация. При липсата на безспорни доказателства в тази
насока неправилно административният орган е приел, че се установява дискриминационно
отношение на жалбоподателя по смисъла на чл. 4, ал. 2
от ЗЗДискр. От друга страна в чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. законодателят изрично посочва, че "не се
допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги ....., на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1". Действително, в конкретния случай е
безспорно, че Р. е възпрепятстван да посещава търговските обекти на
жалбоподателя, поради отказ от предоставяне на стоки и услуги от страна на
жалбоподателя, но по делото не се установява този отказ да е по признаците на чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. В тази връзка следва да се има предвид, че настоящият
съдебен състав намира, че неправилно административният орган е приел, че
поведението на жалбоподателя, изразяващо се в забрана достъпа на Р. до търговските
обекти на дружеството, попада под обхват на защитения признак "лично
положение". Съдът намира, че не е осъществен фактическият състав на пряка
дискриминация в конкретния случай, тъй като обективираният отказ за
предоставяне на стока чрез недопускане на Р. до търговските обекти на
жалбоподателя не е в причинно-следствена връзка с признака по чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. - "лично положение". Законодателят не е дал
легално определение на защитения признак "лично положение". За разлика
от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно
положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично
положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това
предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на
значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде
прилаган еднакво и който отчита универсалния /материален и персонален/ обхват
на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. От фактите по делото не
е видно да е налице значим за личността на заинтересованата страна Р. белег,
който да е обусловил различното третиране. Посочването от страна на
административния орган на възпрепятстване на Р. да посещава търговските обекти
на жалбоподателя, поради изразено от него недоволство от измервателните уреди
на метанстанцията, не може само по себе си да обоснове същностен за отделната
личност белег, който го отличава от другите клиенти, ползващи услугите на търговските
обекти на дружеството, и който би могъл да бъде съдържание на защитения признак
"лично положение".
По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че така подадената жалбата е основателна и доказана и като такава
следва да бъде уважена, а решението отменено, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора и направено искане от
процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, ответника следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски по делото в общ размер на 450 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева и държавна такса в размер на 50 лв.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
42/25.01.2018г. на Комисията
за защита от дискриминация, с което е установено, че „АЛ и
КО“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, е извършило нарушение на чл.37, ал.1 от Закона за
защита от дискриминация спрямо Р.В.Р. *** и
на основание чл.80, ал.2 от ЗЗДискр му
е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, а на
основание чл.76, ал.1, т.1 от
ЗЗДискр са му дадени задължителни предписания да предприеме мерки
да отмени Заповед № 92/29.01.2016г., както
и всички други с подобно съдържание, ако няма обективна
и оправдана причина за тяхното издаване.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на „АЛ и КО“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителния директор Ж.А.Н., сума в размер на 450 (четиристотин и петдесет)
лева разноски по делото.
Решението подлежи
на касационно обжалване чрез Административен съд - Шумен пред Върховен административен съд на РБ - София в 14-дневен срок от съобщаването му.
На
основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: