Определение по дело №522/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл.144 АПК.

Постъпила е молба вх.№4462 от 01.10.2024 г. /л.311 от делото/, уточнена по указание на съда с молба вх.№4554 от 08.10.2024 г. /л.316 от делото/, двете по описа на АС-Русе, от жалбоподателя по делото „Сириус Стар БГ“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, чрез процесуалния представител - адв. И. М., с която се иска да се измени постановеното решение №2776 от 30.09.2024 г. по адм. д. № 522/2024 г. на АС-Русе, в частта му за разноските, като се присъдят разноски и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Насрещната страна - Т. И. Ц., на длъжност „Старши експерт“ в отдел УООП при РИОСВ – Русе, В. Ц. П., на длъжност „Началник на отдел ПКЗОХВ“ при РИОСВ – Русе и Е. В. Е., на длъжност „Старши експерт“ в Дирекция „Превантивна дейност“ при РИОСВ – Русе, чрез процесуален представител – упълномощения старши юрисконсулт М. К., в депозиран писмен отговор с вх.№4650 от 11.10.2024 г. по описа на АС-Русе, навежда доводи за прекомерност на възнаграждението за адвокат на жалбоподателя, предвид правната и фактическа сложност на спора.

От фактическа страна се установява следното:

С постановеното решение №2776 от 30.09.2024 г. по адм. д. № 522/2024 г. на АС-Русе, по жалба на „Сириус Стар БГ“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, съдът е обявил нищожността на задължително предписание №3, дадено от длъжностни лица в РИОСВ – Русе по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗООС, обективирано в Констативен протокол № ТЦ-44 от 28.04.2023 г., а именно: „24 часа преди третиране на отпадъци (прегрупиране, смесване, препакетиране, разделяне, предварително третиране) РИОСВ - Русе писмено да бъде информирана, с цел присъствие на контролните органи. Срок - съгласно текста; Отговорник: управител“.

С решението съдът се е произнесъл и по претендираните разноски от жалбоподателя като е осъдил Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе да заплати на „Сириус Стар БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Русе, сумата от 50, 00 (петдесет) лева - разноски по делото за платената държавна такса.

Към 20.09.2024 година - датата на приключване на устните състезания по делото /протокол от открито съдебно заседание на л.292-л.293/, не са представени доказателства за договорени и заплатени от „Сириус Стар БГ“ ЕООД, със седалище: гр. Русе разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Съдебното решение по спора е с дата 30.09.2024 година, а доказателства за договорените и заплатени от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева – договор за правна защита и съдействие №003490 от 01.08.2024 г. /л.313/ и банков документ за превода на възнаграждението от 01.08.2024 г. /л.312/, са представени едва с молбата вх.№4462 от 01.10.2024 г. за изменение на съдебното решение в частта за разноските /л.311 от делото/.

При гореустановените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искането е допустимо за разглеждане.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 АПК - в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Искането на „Сириус Стар БГ“ ЕООД, със седалище: гр. Русе за изменение на съдебното решение по делото в частта му за разноските, е подадено в срок, тъй като съобщението за постановения съдебен акт е връчено на страната на 07.10.2024 г. /разписка на л.307 от делото/, а искането е депозирано на 01.10.2024 г. т.е. дори преди поставяне в течение на срока за обжалване пред ВАС. Съгласно изричната разпоредба на чл.80 от ГПК вр. чл.144 АПК, представянето на списък с разноски най - късно до приключването на последното заседание в съответната инстанция е условие за допустимост на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските. В случая това условие е спазено, тъй като от оспорващата страна е депозиран списък на разноски /л.287 от делото/, който включва и претендираното възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лева, преди приключване на последното съдебно заседание.

По съществото си, искането е неоснователно.

При уважаване на жалбата и съгласно чл.143, ал.1 от АПК разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения, в случая обявения за нищожен административен акт.

Присъждане на разноските се следва обаче, при следните нормативни изисквания, анализирани в ТР № 6/06.11.2013 година на ОСГТК на ВКС по ТД № 6/2012 година: - страната да е заплатила възнаграждението; - в договора да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка; - представянето на доказателства за заплатено от страната адвокатско възнаграждение да е най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.

В конкретната хипотеза, страната-жалбоподател не е представила доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение най-късно до приключване на последното заседание в АС-Русе на 20.09.2024 година, а след това - на 01.10.2024 г., което дори е след постановяване на съдебното решение на 30.09.2024 г. С оглед на това липсва основание за присъждане на разноски за адвокат, респ. за изменение на съдебния акт в частта му за разноските.

Водим от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК съдът,

ОПРЕДЕЛИ :

ОТХВЪРЛЯ искането по молба вх.№4462 от 01.10.2024 г., уточнена по указание на съда с молба вх.№4554 от 08.10.2024 г., двете по описа на АС-Русе, от жалбоподателя по делото „Сириус Стар БГ“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, чрез процесуалния представител адв. И. М., за изменение на постановеното решение №2776 от 30.09.2024 г. по адм. д. № 522/2024 г. на АС-Русе, в частта му за разноските, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението му на страните.