№ 2437
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20251110206181 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № 111141 от 28.03.2025г. по описа на СРС от В. В. К.
с ЕГН ********** и адрес в гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „Каменица“ № 41А , чрез адв.
К. Т. с адрес в гр. София, ул. Кръстьо Сарафов № 40, сутерен срещу Наказателно
постановление N 24-4332-030718 от 18.12.2024г. , издадено от началник група, отдел “ПП“
към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва:
1. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на
чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят В. К., редовно призован не се явява и не се
представлява.
Постъпила е молба от адв. Т., в която се поддържа изцяло жалбата по изложените в
нея съображения . В жалбата се сочи, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила
Излагат се доводи , че жалбоподателят не е водач на МПС.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
1
явява.
Представлява се от юрк. Пашунов с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последният иска потвърждаване на НП, като правилно и
законосъобразно и претендира разноски.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на В. В. К. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 24-4332-
030718 от 18.12.2024г. , издадено от началник група, отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 09.12.2024 г. св. В. М. и колегата й С. Г. - двамата ,служители на 06 РУ СДВР били
на работа. Около 11:00ч. при обход на маршрута си двамата забелязали лек автомобил
марка ''Мерцедес'', модел ''Ц-200'' с рег. № СВ 9171 НЕ, който се движел по бул.
''Симеоновско шосе'' с посока на движение от ул. ''50-та'' към ул.'' Горска ела'' и го спрели за
проверка пред № 107А .
От представените документи от водача се установило, че това е В. В. К. с ЕГН
**********. Последният не представил СУМПС, което наложило проверка чрез ОДЦ. От
проверката се установило , че В. К. е с временно отнето свидетелство .
Тъй като св. Михалкова и колегата й се усъмнили в поведението на водача го
поканили да бъде тестван за употреба на наркотични или упойващи вещества посредством
техническо средство.
К. категорично отказал да бъде тестван с –Drugtest 5000 с фабричен № ARRM 0045.
За направените констатации св.Михалкова съставил на В. В. К. с ЕГН **********
АУАН серия GA № 1271853/09.12.2024г. за това , че управлявал л.а. ''Мерцедес'', модел ''Ц-
200'' с рег. № СВ 9171 НЕ в гр. София, по бул. ''Симеоновско шосе'' с посока на движение от
ул. ''50-та'' към ул.'' Горска ела'', като при извършена проверка се установило , че е с отнето
СУМПС на 24.01.2024г. с НП № 24-4332-000677 за срок не повече от 18 месеца от датата на
връчването му и към 11:10 отказва да бъде изпробван с техническо средство –Drugtest 5000 с
фабричен № ARRM 0045 за употреба на наркотични или упойващи вещества .''
Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушения на чл. 150А, ал. 1 чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Същият подписал и АУАН без възражение.
Наред с това на жалбоподателя бил издаден от С. Г. и връчен талон медицинско
изследване № 264491 с указания да се яви в ВМА Софи до 45 мин. от връчването на талона.
В. Кирило удостоверил получаването на талона с подпис в 13:00ч. , след което бил
отведен от служителите на 06 РУ СДВР за медицинско изследване във ВМА(тъй като бил
задържан), но отказал даване на проба, за което бил съставен протокол.
2
Въз основа на посочения АУАН на 18.12.2024г. началник група в ОПП към СДВР ,
издал Наказателно постановление N 24-4332-030718 от 18.12.2024г., с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл.
177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от
ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и
териториална компетентност. В тази връзка са неоснователни бланкетните възражения за
нищожност, наведени в жалбата.
По делото са приети Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024г. и Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021г. и двете , издадени от министъра на вътрешните работи, с които се установява
компетентността на АНО и контролните органи .
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
Административното обвинение , предявено на жалбоподателя е описано ясно и
съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна
квалификация, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно
възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си.
Действително в АУАН е посочено , че ''….. е с отнето СУМПС на 24.01.2024г. с НП №
24-4332-000677 за срок не повече от 18 месеца от датата на връчването…..'', което е
некоректно . От своя страна в НП е посочено , че СУМПС на водача е било отнето на
24.01.2024г. с НП № 24-4332-000677 за срок не повече от 12 месеца от датата на
връчването…..''. Каса е за несъщественено нарушение, доколкото от доказателствата по
делото се установява, че с НП № 24-4332-000677 от 24.01.2024г. , издадено от началник
група в ОПП към СДВР на В. К. са били наложени наказания, както следва: 1. на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 1000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 07.05.2024г. и е влязло законна сила на
22.05.2024г.
Очевидно е , че употребата на условност (…не повече от….)досежно срока е
неправилно , но съдът счита , че това не нарушава правото на наказаното лице да разбере
адмиистративното обвинение, дококото то е получило НП № 24-4332-000677 от 24.01.2024г.,
респективно е знаело , че наложеното лишаване от пава е именно за 12 месеца.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното
3
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.
По същество на обвинението съдът намира следното:
Съдът счита, че описанието на нарушението по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и
обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретизирани, както в съставения
акт, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са посочени
всички съставомерни факти, поради което и съдът приема, че АУАН и НП отговарят на
условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
По делото е установено безспорно от представената по делото справка-картон на
водача К., че същият няма СУМПС. Същото е отнето временно за срок от 12 месеца с НП №
24-4332-000677 от 24.01.2024г. и срокът на лишаване се засича от датата на влизане на
посоченото НП в сила – 22.05.2024г., респективно към 18.12.2024г. наказанието е било в
процес на изпълнение.
В този смисъл правилно контролният орган е ангажирал отговорността на К. за
нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, а АНО му е наложил административно наказание
глоба в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На следващо място:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".
Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както
позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването
му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко
алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на
нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията
на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние,
както е в настоящия случай.
От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или"
следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с
обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.
Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен
анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са
4
елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи
довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и
противоправността на извършеното.
Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения
индикират, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
за посочване на съставомерните фактически обстоятелства.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че В.
В. К. с ЕГН **********, в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията си
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на компетентните държавни органи по
установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които безспорно попада и
проверката за управление на МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества.
Неоснователни са възраженията, че при жалбоподателя не е управлявал процесния
автомобил.
От съдържанието на АУАН и талон за медицинско изследване, както и от показанията
на св. Михалкова се установява, че водачът получил двата документа на място не е възразил,
че не е управлявал автомобила , а тази дейност е била установено в момента на спирането
му за проверка.
Съставът на нарушението в процесната му форма включва изпълнително деяние,
което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие.
От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като
нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени
задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде
тестван за употреба на наркотични или упойващи вещества, без да е налице уважителна
причина за това.
В случая, на жалбоподателят е вменено , извършването на нарушение, което се
изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на нарконтични или упойващи вещества и ,
както беше вече посочено, последващите действия/бездействия на нарушителя по
извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и
провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване
на отговорността на дееца.
В случай , че нарушителят беше дал кръвна проба в указания срок , то това би могло
да доведе до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.
По делото не е установено жалбоподателят да е бил обективно препятстван да се яви
и да даде кръв за изследване, напротив: бил е съпроводен до ВМА , но е отказал да даде
биологични проби и като не е сторил това, сам се е лишил от възможност да ползва
привилегията.
Наказанието за допуснатото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено в
5
съответствие с предвиденото в закона.
Кумулативно предвидените от закона наказания за тези нарушение са в абсолютно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.
Съдът намира, че нарушенията не са маловажни.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде
определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото се касае за две деяния,
които по оделно и заедно не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай.
От една страна следва да се държи сметка, че видно от справката картон на водача,
същият е многократно санкциониран за различни нарушения на правилата за движение по
пътищата, като поледната му санкция е за управление на МПС след употреба на алкохол.
Наложените до момента санкции очевидно не са изпълнили целите на специалната
превенция.
Изключителната обществена опасност на нарушенията по чл. 174, ал. 3 ЗДвП
произтича от това, че същите не само се явяват предпоставка за избягване на евентуална
наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, но и крият потенциален риск от значително
засягане на обществените отношения, гарантиращи безопасността на транспортната дейност,
живота и здравето на участниците в движението, което и обуславя необходимостта от
обществена нетърпимост към тях.
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че към момента на спиране на
автомобила за проверка , освен водача К. , в него са се возели още две лица , чиййто живот и
телесен инегритет е бил поставен в опасност.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза
на АНО, който е поискал своевременно присъждането на такива.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 5 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 24-4332-030718 от 18.12.2024г. ,
издадено от началник група, отдел “ПП“ към СДВР, с което на В. В. К. с ЕГН ********** са
наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП; 2. на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и „лишаване от право
6
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. В. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР сумата в размер на
100 лева, представляваща разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7