Решение по дело №2422/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2132
Дата: 24 ноември 2020 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20207180702422
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2132

 

гр.Пловдив, 24.11.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

               Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на пети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Несторова

 

При секретаря  М. Г.

Като разгледа докладваното АД № 2422 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производство по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

  Образувано е по жалба на Й.Т.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, против отказ на Кмета на община Родопи да издаде заповед на основание чл. 194 от ЗУТ за преминаване през недвижим имот, съставляващ УПИ IV-689, кв. 57 по плана на с. Крумово, за извършване на  строителни работи-текущ ремонт-измазване задната стена на гаража; запушване на дупки по оградата, замазване на паднала мазилка, обективиран в писмо с изх. № 94Й-12-1#4 от 01.09.2020г.

  В жалбата  и в уточняващата такава, направена в съдебно заседание, проведено на 05.11.2020г., се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен, като е поискано от жалбоподателката издаване на заповед на основание чл. 194, ал.1 от ЗУТ.

            Претендира се отмяната на оспорения отказ и разноските по делото. Представя подробни писмени съображения.

            Ответникът – Кметът на Община „Родопи“, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира се отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.

            Заинтересованата страна Г.Д.П. намира жалбата за неоснователна.

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок /отказът, обективиран в писмо с изх. № 94Й-12-1#4 от 01.09.2020г. е връчен на 04.09.2020г /л. 28 по делото/, а жалбата е депозирана чрез административния орган на 11.09.2020г../ и от имаща правен интерес от оспорването страна.

    Като съобрази доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на основание чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

   Административното производство е стартирало във връзка със заявление на Й.Т.С. от 20.07.2020г /л. 8 по делото/, с което е поискано издаването на заповед по реда на чл. 194, ал.1 от ЗУТ за извършване на СМР-текущ ремонт, измазване на задната стена на гараж, запушване на дупки по оградата, замазване на паднала мазилка.

    Със съобщение от 13.08.2020г /л. 17 по делото/ административният орган е уведомил заявителката да представи конкретни параметри на зоната за достъп, както и разрешение за извършването на посочените ремонтни дейности, ако такова се изисква съгласно разпоредбите на ЗУТ.

    Писмото е получено от С. на 17.08.2020г. С молба от 17.08.2020г. същата уточнява, че за извършването на текущия ремонт, необходимата площ е 20м дължина, започваща от задната стена на гараж, построен на стената на оградата и 2м ширина по цялото протежение на дължината. Представя и СТЕ, изготвена по АД №  1648/2019г по описа на ПАС.Не се представя разрешение или предписание за извършване на исканите ремонтни работи.

     В хода на административното производство е изпратено  уведомление до Г.Д.П. /л. 16/ на основание чл. 26 във вр с чл. 34 от АПК. Определен е 7-дневен срок за депозиране на писмени искания и възражения. Постъпило е възражение от Г.П., в което се сочи несъгласие относно искането на издаване на заповед по реда на чл. 194, ал.1 от ЗУТ. Твърди се, че същите сгради са незаконни и има издадена заповед № 591 от 07.07.2015г. за премахването на тези постройки /незаконна баня и лятна кухня/.

    Последвало е издаването на оспорения отказ.  

 С оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна страна:

  Оспореният отказ, обективиран в писмо с изх. №94Й-12-1#4 от 01.09.2020г. на кмета на община Родопи, носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и е издаден от компетентен административен орган-кметът на община Родопи в необходимата писмена форма.

Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.

  По смисъла на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ "свободен достъп" е правото на определено лице да се ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане целите, визирани в същата разпоредба. Този "свободен достъп" следва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено, т. е при наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота. Т. е. за да се издаде заповед по реда на чл. 194 от ЗУТ следва да е налице необходимост за извършване на строителни работи, които са или разрешени или предписани, следва да се определят както времевите, така и пространствените параметри на разрешения достъп, отделно от това следва да липсва и друга техническа възможност за извършване на строителството, по аргумент от нормата на ал. 4 и 5 на чл. 194 от ЗУТ .

  Следователно когато става въпрос за строеж или основен ремонт е необходимо за тези СМР да има издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти или разрешение за строеж и становище на инженер-конструктор/чл. 147 ЗУТ/. Когато строителните работи съставляват текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал.1 ЗУТ за тях не е необходимо издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционни проекти.

 Съгласно §5, т.43 ЗУТ текущ ремонт на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съораженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства при които не се а/засяга конструкцията на сградата: б/ извършват се дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, които засягат конструкцията на сградата: в/променят предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

  Дори да се касае за извършване на ремонтни работи, както в конкретния случай, които не попадат под определен разрешителен режим, разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ изисква те да се били предписани, т. е. за извършването им не е достатъчна инициативата на собствениците, а следва конкретните ремонтни работи да са указани по административен ред от компетентен орган.

  В този смисъл, овластеният, съгласно закона, не може да вменява задължение за осигуряването на свободен достъп при липса на разрешени или предписани конкретно определени ремонтни дейности. Обратното би създало предпоставки за безконтролен достъп до чужд имот, ограничаване вещното право на собственика и затруднения при изпълнение и спорове във връзка със задължението на ползващия и определяне размера на обезщетението за причинени вреди.

   Жалбоподателката е следвало да поиска издаването на предписание от кмета на община Родопи за извършване на текущите ремонтни дейности и след това издаването на заповед по реда на чл. 194, ал.1 от ЗУТ.

   При издаването на оспорения отказ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е пълна възможност на оспорващата страна да участва пълноценно в административното производство. Уведомявана е своевременно за всички действия по движението на преписката.

  При това положение жалбата се явява неоснователна, а оспореният отказ законосъобразен.

  С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв. /сто лева/, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ ЗПП/.                           

            Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Пловдивският административен съд, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

              ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Т.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, против отказ на Кмета на община Родопи да издаде заповед на основание чл. 194 от ЗУТ за преминаване през недвижим имот, съставляващ УПИ IV-689, кв. 57 по плана на с. Крумово, за извършване на  строителни работи-текущ ремонт-измазване задната стена на гаража; запушване на дупки по оградата, замазване на паднала мазилка, обективиран в писмо с изх. № 94Й-12-1#4 от 01.09.2020г.

             ОСЪЖДА Й.Т.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Община Родопи сумата в размер на  100лв. /сто лева/.

             Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

 

             

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :