Р Е Ш Е Н И Е
№ 260382, 06.10.2021 г., гр.
Пловдив
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 28.09.2021 г. в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при участието на
секретаря : РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 607 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищецът Н.С.Т. с ЕГН **********,***, представляван за времето от датата на подаване
на исковата молба в съда – 18.07.2019 г., до 02.03.2021 г. от адвокат С.А., а
впоследствие от адвокат В.Г., твърди, че на 06.11.2015 г., около 23:20 часа
дядо му Н.И.Н.управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”, peг. № РВ **** СВ, собственост на И.С.Ч., в който пътували и И.И.С.- на предна
дясна седалка, и Ш.А.Ш.- на задна дясна седалка, със скорост на движение около
70 км/ч.q по първокласен път І-6 в посока запад /***/. В същото време в
противоположна посока от изток на запад към ***се движел лек автомобил марка
„Ауди 80”, peг. № СТ ****СР, собственост на С.К.Л.и
управляван от употребилия алкохол А.Р.О., в който пътували и М.О.Ч.- на предна
дясна седалка, С.С.И.- на задна лява седалка и О.Я.О.- на задна дясна седалка.
По време на движението - в зоната на км. 280+300, на десен завой, водачът А.Р.О.
изгубил контрол върху управлението на автомобила и последният навлязъл в
срещуположната лента за движение, където около 69-70 м, западно от мерната
линия и на 2,3 м южно от северния край на платното за движение настъпил удар с
лек автомобил марка „Мерцедес”, peг. № РВ **** СВ, вследствие на което
дядото на ищеца и водачът на лек автомобил марка „Ауди 80”, peг. № СТ ****СР починали. Във връзка с пътнотранспортното произшествие било образувано
д. п. № ЗМ 1592/2015 г. по описа на РУ – Казанлък срещу неизвестен извършител,
в хода което е установено по категоричен начин, че основната причина за
настъпването на ПТП е навлизането на л. а. „Ауди 80” в насрещната лента на
движение, причина за което е моментно отклоняване на вниманието на водача,
моментно заспиване на водача и забавени реакции на водача вследствие на
управление под въздействието на алкохолно опиянение, както и е направен
категоричен извод, че смъртта на пострадалите и в частност водача на л. а. „Мерцедес”
е в пряка причинна връзка с виновното
поведение на А.Р.О., който е нарушил правилата за движение по ЗДвП и че е
налице хипотеза на чл. 24, ап.1, т.4 от НПК, поради което наказателното
производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал.
4 във връзка с чл. 343, ал. 3, б „а” и б. „б” във връзка с чл. 343, ал. 1 б.
„в” във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК е прекратено.
Продължение на решение по т. д. № 607/19 г. на ОСПд -
стр. 2/9
Вследствие на загубата на дядо си ищецът претърпял,
продължава да търпи, както и ще търпи и за в бъдеще, до края на живота си
изключителни болки и страдания с оглед на съществуващата трайна и дълбока
емоционална връзка помежду им, като въз основа на така изложената фактическа
обстановка, както и предвид факта, че към 06.11.2015 г. гражданската
отговорност на А.Р.О. за причинените на трети лица имуществени и неимуществени
вреди свързани с притежаването и/или използването на лек автомобил марка „Ауди,
модел „80”, peг. № СТ ****СР е била застрахована
по сключен със „ЗК Лев Инс“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите във формата на застрахователна полица № BG/**/************, с настоящата искова
молба ищецът моли съда да осъди дружеството да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. ведно със
законната лихва от датата на уреждането – 06.11.2015 г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 226, ал. 1 Кодекс за
застраховането /отменен с § 34 от ПЗР на Кодекс за застраховането - КЗ, обн. ДВ
бр. 102 от 29.12.2015 г., но приложим при разрешаване на настоящия спор на
основание § 22 ПЗР на КЗ/.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, представляван от пълномощника му юрисконсулт К.А., оспорва предявения
иск, тъй като : наведените в исковата молба твърдения обосновават претенция за
парична сума, а не накърнени права на ищеца, нуждаещи се от съдебна защита;
ищецът не е наследник на пострадалия по права линия доколкото последният е
оставил наследници от първи ред, като не са налице и твърдения за юридически
факти, определящи връзка между ищеца и пострадалия, обосноваващи в достатъчна
степен изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия; пътнотранспортното
произшествие не е произтекло по описания в исковата молба механизъм; дядото на
ищеца е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат; претенцията за лихва
за забава за период по-дълъг от три години преди датата на завеждане на
исковата молба в съда, т. е. за времето преди 16.07.2016 г. е погасена по
давност, поради което моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира
присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт. Прави и
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, тъй като то не съответства на вложения труд, а предметът на
правния спор не съставлява фактическа и правна сложност, а и не са представени
доказателства от страна на ищеца за заплащане на адвокатски хонорар за
процесуално представителство по делото.
Третите лица-помагачи на страната на ответника - Р.А.Р.
с ЕГН **********, и А.А.Р. с ЕГН **********, в качеството им на наследници по
закон на А.Р.О., и двамата с адрес ***, не вземат становище по предявения иск.
Продължение на решение по т. д. № 607/19 г. на ОСПд -
стр. 3/9
Съдът като обсъди
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № /не е посочен/, рег. №
284р-29195/26.11.2015 г. на ОД на МВР – Стара Загора, в който е удостоверено,
че на 06.11.2015 г., около 23,00 ч. съставителят му Г.Г.- мл. автоконтрольор
при РУ – Казанлък, е посетил пътнотранспортно произшествие на път ПП І-6, км.
280+300 /лист 7 от делото/, при което е констатирал, че участници в него са : Участник
1 - ППС с рег. № СТ *****СР, марка „Ауди“, модел „80“, собственост на С.К.Л.и
управлявано от А.Р.О. и Участник 2 - ППС с рег. № РВ **** СВ, марка „Мерцедес“,
модел “С180“, собственост на И.С.Ч. и управлявано от Н.И.Н., че при
произшествието има 6 пострадали лица, три от които, в това число и водачите на
двата автомобила са починали, а на останалите три са причинени телесни повреди,
като в графата обстоятелства и причини за ПТП е отразено следното : „Уч. 1 поради
движение с несъобразена скорост навлиза в лентата за насрещно движение и удря
Уч. 2 челен удар.“
Според представения от ответната страна заверен препис
на Удостоверение за наследници изх. № 010/20.01.2020 г. издадено от Кметство с.
Тъжа наследници по закон на покойния А.Р.О. са децата му Р.А.Р. и А.А.Р., които
по силата на закона – чл. 60, ал. 1 Закон за наследството, отговарят за
задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които
получават.
В съответствие с
твърдението на ищеца установява се от приетото като доказателство заверено копие
на Постановление от 16.11.2016 г. по пр. пр. № 3851 по описа на Окръжна
прокуратура – Стара Загора, за 2015 г., че във връзка с горното
пътнотранспортно произшествие е образувано д. п. № ЗМ 1592 по описа на РУ –
Казанлък за 2015 г. водено срещу неизвестен извършител за това, че на
06.11.2015 г., около 23:20 часа на път ПП І-6, километър 280+300 в землището на
***, при управление на МПС е нарушил правилата за движение на ЗДвП, като по
непредпазливост е настъпила смъртта на повече от две лица – А.Р.О., Н.И.Н., С.С.
И. и телесна повреда на повече лица – О.Я.О., М.О.Ч.– престъпление по чл. 343,
ал. 4 във връзка с чл. 343, ал. 3, б. „а“ и б. „б“ във връзка с чл. 343, ал. 1,
б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, като наказателното производство е
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 Наказателно-процесуален кодекс –
поради смърт на дееца А.Р.О., по отношение на който е прието, че виновно е
нарушил правилата за движение по ЗДвП и в причинно-следствена връзка с това
негово поведение е произтекла неговата смърт, а също и смъртта на С.С.И.и на Н.И.Н..
Продължение на решение по т. д. № 607/19 г. на ОСПд -
стр. 4/9
Констатациите на
органите на досъдебното производство се подкрепят и от заключението на вещите
лица инж. С.М. и д-р М.Б. по допуснатата по делото комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, според което : непосредствено преди
произшествието водачът А.Р.О. е управлявал лек автомобил „Ауди 80“ по платното
за движение на път І-6 в посока от запад на изток, а водачът Н.И.Н.е управлявал
лек автомобил „Мерцедес С180“ по платното за движение на същия път в посока от
изток на запад, срещу лек автомобил „Ауди 80“; скоростта на последния в момента
на удара е била около 108 км/ч, а тази на лек автомобил „Мерцедес С180“ – около
80 км/ч; най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на ПТП –
при преминаване през десен завой на пътя лек автомобил „Ауди 80“ е навлязъл в
лявата лента и така е настъпил неизбежен удар в предната лява част на лек
автомобил „Ауди 80“ и в предната лява част на лек автомобил „Мерцедес С180“;
причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на лек
автомобил „Ауди 80“ А.О.е допуснал автомобилът му да навлезе в лявата /северна/
лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е
било безопасно, т. е., когато там насрещно се е движел лек автомобил „Мерцедес
С180“; водачът на лек автомобил „Мерцедес С180“ е нямал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране, тъй като лек автомобил „Ауди 80“ се е движел
насрещно на лек автомобил „Мерцедес С180“.
Според неоспореното
заключение на вещото лице д-р М.Б. по допуснатата по делото съдебна медицинска
експертиза при пътнотранспортното
произшествие на Н.И.Н.е била причинена множествена травма при
автозлополука – кръвонасядане на меките черепни обвивки, оток на мозъка,
счупване на носните кости, охлузвания и кръвонасядания по лицето,
кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош, счупване на ребра ІІІ-Х влялво и на
гръдна кост с кръвонасядане, разчленен гръбначен стълб на ниво Х гръден прешлен
с пълно прекъсване на гръбначния мозък и обвивките му, разкъсване на черния
дроб, кръвоизлив в корема, разчленено лонно съчленение на таза, открити
счупвания на костите на лявото бедро, лявата и дясната подбедрица, множество
разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по крайниците, които
травматични увреждания са несъвместими с живота и са причинили смърт, която е
настъпила много бързо.
Съобразно чл. 5,
ал. 1, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, последният регламентиращ правилата
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към
пътните превозни средства за участие в движението по пътищата отворени за
обществено ползване, изискванията за правоспособност на водачите на пътните
превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на
съответните служби и длъжностни лица, принудителните мерки и наказанията за
нарушаване на разпоредбите му и на издадените въз основа на него нормативни
актове, едно от основните задължения на всеки участник в движението по пътищата
е да не
Продължение на решение по т. д. № 607/19 г. на ОСПд -
стр. 5/9
създава с поведението
си опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето
на хората и да не причинява имуществени вреди, като според чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно
средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне.
В разрез с тези
правила за движение по пътищата отворени за обществено ползване според приетия
като доказателство заверен препис на Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № /не е посочен/, рег. № 284р-29195/26.11.2015 г. на ОД на МВР – Стара
Загора, съставляващ официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал.
1 ГПК, тъй като е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му и по
установени в закона - Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд,
форма и ред, поради което съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК съставлява доказателство
за изявленията пред съставителя и за извършените от него и пред него действия,
а също и според заключението на вещите лица по допуснатата по делото комплексна
автотехническа и медицинска експертиза на 06.11.2015 г., около 23:00 ч. А.Р.О.
като водач на лек автомобил „Ауди 80“ е допуснал и последният е навлязъл в
лентата за насрещно движение, по която в този момент се е движил управляваният
от Н.И.Н.лек автомобил „Мерцедес С180“, в резултат на което е произтекъл удар
между двата автомобила, като съгласно заключението на вещото лице д-р Б.
вследствие на пътнотранспортното произшествие на водача на лек автомобил
„Мерцедес С180“ Н.И.Н.са причинени множество травматични увреждания,
несъвместими с живота и той е починал.
Или въз основа на
анализираните до тук доказателства и посочените правни норми настоящият състав
приема за установено, че е налице противоправно поведение на наследодателя на третите
лица-помагачи на страната на ответника - А.Р.О., при управление на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „80“, рег. № СТ ****СР на 06.11.2015 г., в
причинно-следствена връзка с което е произтекла смъртта на Н.И.Н..
В срока за отговор
на исковата молба ответникът не е оспорил, а и видно от приетия като
доказателство заверен препис на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
/не е посочен/, рег. № 284р-29195/26.11.2015 г. на ОД на МВР – Стара Загора,
към 06.11.2015 г. гражданската отговорност на А.Р.О. за причинените на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с използването на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „80“, рег. № СТ ****СР е била застрахована по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен между собственика на автомобила и ответното дружество.
Последното, обаче, по подаденото от ищеца Заявление вх. № 14355/22.10.2018 г.,
заверен препис на което е приет като доказателство по делото, е отказало
плащане на застрахователно обезщетение за
Продължение на решение по т. д. № 607/19 г. на ОСПд -
стр. 6/9
неимуществени вреди
от смъртта на Н.И.Н., като твърди, че същият не е материалноправно легитимиран
да получи такова.
Принципно законът – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, постановява, че
всеки има право на обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая,
обаче, се търси обезщетение не от самия увреден, а се иска обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на увредения. Въпросът за имащите право
на такова обезщетение лица не е законодателно решен, поради което отговор на
същия е даден от съдебната практика. Така в т. 1 от задължителното
по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт за всички съдилища
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. постановено от ВКС на РБ, ОСНГТК по т.
д. № 1/16 г. е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са : лицата посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г., а те според последното са най-близките на
пострадалия - низходящи /деца/, съпруг и възходящи и то след като се установи,
че действително са претърпели вреди; лицата посочени в Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд - отглежданото, но неосиновено дете,
отглеждащият го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия
при непозволено увреждане, без да е бил сключен граждански брак, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала;
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Съобразно приетото като доказателство
заверено копие на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 10У-4290,
издадено на 18.07.2018 г. от Община Пловдив, район „Източен“ ищецът е внук на
покойния Н.И.Н., поради което не попада в кръга на лицата имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на
Пленума на Върховния съд. Следователно и въз основа на посочената задължителна
съдебна практика за уважаване на предявения иск съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в негова
тежест е да установи, че е създал трайна и дълбока емоционална връзка с дядо си
и търпи от смъртта му продължителни болки и страдания.
В тази насока му бе допуснат като свидетел И.С.Т.-
негов брат, според показанията на който: към датата на разпита – 29.09.2020 г.,
ищецът не е семеен и живее с брат си при родителите си; като научили за смъртта
на дядо си на всички им било много тежко, особено на ищеца, защото двамата с
дядо му били много близки; дядо им много помагал и на двамата, винаги, когато
имали нужда от нещо им давал съвети и с пари им помагал; дядо им живеел в с. ***,
а свидетелят и ищецът в гр. ***; ищецът се виждал с дядо си 2-3 пъти в месеца,
чували се и по телефона; когато ищецът искал съвет от майка му и баща му и те
не можели да му го дадат, той се обаждал на дядо си; дядо му му давал съвети и
винаги им помагал в това отношение.
Продължение на решение по т. д. № 607/19 г. на ОСПд -
стр. 7/9
Запитан за какво
покойният Н. Н.е давал съвети на ищеца, свидетелят отговори : „…Сега не мога
точно да се сетя за какво му е искал съвети, но винаги, когато имаше нужда му
звънеше.“
Според свидетеля
още : когато ищецът научил за смъртта на дядо си се чувствал не много добре,
изпаднал в депресия, плачел постоянно, не можел да спи, било му много тежко и
това се случвало в продължение на няколко месеца, вечер се будел доста често;
не е преодолял загубата и към 29.09.2020 г. /датата на разпита/; преди да почине
дядо му нямал заболявания, бил пенсионер, но ходел да работи от време на време;
когато се налагало винаги си помагали – дядото на внуците си, а те на него;
даже ходели да му помагат по време на летните ваканции, прекарвали ги при него;
последната ваканция, която ищецът прекарал при дядо си, била през 2013/2014 г.
В противовес с
твърденията на ищеца, че детството му минало заедно с дядо му и че до толкова
бил свикнал с присъствието на дядо си в живота си, са показанията свидетеля,
съобразно които покойният Н. Н., а ищецът живеел в гр. *** при родителите си,
като посещавал дядо си 2-3 пъти в месеца и през летните ваканции.
Неустановени от
показанията на свидетеля и от останалите събрани по делото доказателства останаха
твърденията на ищеца, че дядо му бил особено привързан към него, защото носел
името му, а също и че го научил на всичко, което знаел за земеделието, ремонт
на домашни уреди.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в частта им, в която той заключава, че след смъртта на
дядо му брат му изпаднал в „депресия“, доколкото свидетелят няма данни да
разполага със специални познания в областта на медицината и в частност на
психиатрията, а от друга страна по делото нито е събрано мнението на
компетентно за това вещо лице, установяващо проявата на подобно състояние у ищеца,
нито е представена медицинска документация в тази насока.
Съдът не кредитира
показанията и в частта им, в която свидетелят сочи, че ищецът и дядо му били
„…много близки“, тъй като са абсолютно пестеливи и голословни – липсва пояснение,
от какво произтича тази „близост“ и въз основа на какви конкретни обстоятелства
свидетелят квалифицира отношенията помежду им като „много близки“.
Или от показанията
на св. Т. и техния анализ не могат да се извлекат конкретни обстоятелства, навеждащи
на извод между ищеца и дядо му приживе да е била изградена особена близост и
дълбока емоционална връзка. Не предполага такива и сам по себе си фактът, че
ищецът е носел собственото име на дядо си. Напротив разборът на показанията води
до заключение, че отношенията им са били в рамките на обичайните такива за връзката
дядо – внук : ищецът и покойният Н. Н.са живеели в различни населени места,
като внукът е посещавал дома на дядо си в с. *** 2-3 пъти в месеца, обаждал му
се е по телефона, разчитал е на него, като последният го е подпомагал със
съвети и с пари, поради което житейски е абсолютно очаквано от загубата на
близък родственик да се търпят неимуществени вреди. Последните, обаче, не
Продължение на решение по т. д. № 607/19 г. на ОСПд -
стр. 8/9
подлежат на
репариране предвид неустановяването на трайна и дълбока емоционална
привързаност в отношенията между внук и дядо.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че ищецът не е материално-правно легитимиран да
получи обезщетение от ответника за неимуществени вреди от смъртта на дядо му,
произтекла от противоправното деяние на наследодателя на третите лица-помагачи,
поради което на това основание предявеният иск с правно основание чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ като неоснователен следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат
наведените от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на дядото на ищеца и правопогасяващо възражение по отношение на част от
акцесорната претениця.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 385
лева разноски по производството, в това число 5 лв. държавна такса за издаване
на съдебно удостоверение и 380 лв. депозитни разноски по допуснатата по делото
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, а на основание чл.
78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
450 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт, което е в увеличен размер
съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба за плащането на правната помощ, към която
препраща Закон за правната помощ от 50 на сто от максимално предвидения такъв по
чл. 25, ал. 1 от Наредбата, тъй като материалният интерес по делото надвишава
10 000 лева и защитата е осъществявана в продължение на повече от три
съдебни заседания.
По изложените
мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.С.Т.
с ЕГН **********,***, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, иск с правно основание чл. 226, ал.
1, Кодекс за застраховането /отменен/ за заплащане на сумата от 100 000
лева като обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на дядо му Н.И.Н.,
произтекла при пътнотранспортно произшествие, причинено от А.Р.О. на 06.11.2015
г., около 23,20 ч. на път ПП І-6, км. 280+300 поради нарушаване на правилата за
движение по Закон за движението по пътищата при управление на лек автомобил
марка „Ауди“, модел „80“, рег. № СТ *****СР, за който е имало сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗК
Лев Инс“ АД във формата на застрахователна полица № BG**************, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.С.Т. с ЕГН **********,***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А : сумата от 385 лв. /триста
Продължение на решение по т. д. № 607/19 г. на ОСПд -
стр. 9/9
осемдесет и пет лева/
разноски по производството и сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението е
постановено при участието на Р.А.Р. с ЕГН **********, и А.А.Р. с ЕГН **********,
като трети лица-помагачи на страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, в качеството им на наследници по закон на А.Р.О..
Решението може да
бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страната.
СЪДИЯ :