МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 171/2019 г. на Районен съд - Т.
Повдигнати са
обвинения срещу двама подсъдими както следва:
1. Срещу подсъдимия
Г.П.М. *** по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и
т. 7 във вр. чл.194, ал. 1, във вр.
чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това,
че на 05.11.2018 г. в гр.
Т., при условията на повторност, като случаят не
е маловажен, в съучастие с М.Г.М.
*** като извършител, чрез използване на моторно превозно
средство- л.а. „Субару“ модел „Форестър“ с рег. № РР 18 07 ВК, отнел от владението
на М. Т.В. от гр. Т., без негово
съгласие и с намерението да я присвои, чужда
движима вещ - моторна резачка „STIHL“ модел „МS261“ на стойност 820,00 лева, собственост на П.Б.Ш. ***;
2. Срещу подсъдимия
М.Г.М. ***, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2
от НК за това, че на 05.11.2018 г. в гр. Т., в съучастие с М.Г.М. *** като
извършител, чрез използване на моторно превозно средство- л.а. „Субару“ модел
„Форестър“ с рег. № РР 18 07 ВК, отнел от владението на М. Т.В. от гр. Т., без
негово съгласие и с намерението да я присвои, чужда движима вещ - моторна резачка „STIHL“ модел „МS261“ на
стойност 820,00 лева, собственост на П.Б.Ш. ***.
Обвинението, като безспорно
доказано, се поддържа от
представителя на Районна прокуратура - Т., който пледира за преквалификация на деянието за подс. М. Миринов по чл. 197, т. 3 от НК предвид обстоятелството, че
отнетата вещ е била върната. По отношение на другия подс.
Г.М. намира пречка за приложението на цитираната норма предвид квалификацията
на деянието като извършено при условията повторност.
При това предлага наказания от осем месеца лишаване от свобода за М. и една
година лишаване от свобода за М.. Прокурорът
счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 66 от НК и за двамата
подсъдими, като изпълнението на наказанията бъде отложено с изпитателен срок от
три години. Пледира за отнемане в полза на държавата на лекия автомобил,
собственост на подс. М., като вещ послужила за
извършване на престъплението.
Подсъдимите Г.П.М. и М.Г.М. заявяват, че разбират в какво се състоят
обвиненията срещу тях, не се признават за виновни, категорично отказват да
дават обяснения на съдебното следствие и молят съда за оправдателни присъди.
Защитникът на подсъдимите а.. Др.
П. изгражда тезата, че за двамата подсъдими вещта, която са взели в автомобила,
е била изгубена вещ без конкретен владелец към момента на вземането и от
подсъдимите, поради което и липсва елемент от обективната страна на
престъплението по повдигнатото обвинение, а именно отнемането от владение.
Другия защитник на подсъдимите а.. Р. К. доразвива защитната теза, като
изтъква, че в конкретния случай липсва и субективния елемент на престъплението
кражба – намерението на подсъдимите да присвоят отнетата вещ. Подчертава, че
според техните обяснения целта им била да върнат вещта в определения в чл. 207
от НК седемдневен срок, което те и сторили. Предвид на това защитниците молят
съда за изцяло оправдателни присъди и за двамата подсъдими. Алтернативно
пледират за приложението на чл. 55 от НК и определяне на наказания пробация в минимален размер, както и за отнемане само на
една втора от лекия автомобил, който бил съпружеска имуществена общност на подс. М..
След като обсъди
посочените в чл. 301 от НПК въпроси, и като установи, че съответните действия по разследването
са извършени при условията и реда, предвиден в НПК, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
ФАКТИЧЕСКИ
ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимият Г.П.М. е осъждан
с Присъда
№ 488/12.11.2014 г. по НОХД № 476/2014г. на Районен съд – Разград, с която за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 3 месеца, отложено
за изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
3 години.
Присъдата е влязла в законна сила
на 28.11.2014 г., като към момента на извършване на деянието по настоящата
присъда е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
Подсъдимият М.Г.М. е осъждан два пъти, през 1986 г. и през 1999 г,. за
престъпление по транспорта – причиняване на смърт по непредпазливост, като към
момента на извършване на деянието по настоящата присъда е реабилитиран по
давност по чл. 88а от НК.
Двамата подсъдими
живеели в гр. Р., познавали се и били приятели.
На 05.11.2018 г.
сутринта двамата тръгнали от гр. Р. за гр. Т. с автомобила на подс. М.М. – л. а. „Субару“, модел „Форестър“ с рег.
РР 18 07 ВК, управляван от подс. М.М.. Целта на пътуването им била да приберат от гр. Т.
съпругата (св. В.Г.) и тъщата на колега и приятел на подс.
М., които сутринта били на преглед в очна клиника „Тасков“. Преди да влязат в гр.
Т. двамата подсъдими решили да посетят автокъща в кв.
„Въбел“, тъй като подс. М. търсел да си купи подходящ
джип.
Свидетелят
М. Т.В. живее в кв. Въбел на гр. Т.. През 2016 г. той взел за ползване от свой
приятел П.Б.Ш. *** моторна резачка „STIHL“ (Щил),
модел „МS261“. Уговорката между двамата била свидетелят В. да ползва за резачката
на свидетеля Ш. в замяна на извършване от В. на работа с нея, когато на Ш. му е необходима подобна услуга. На
05.11.2018 г. сутринта св. В. трябвало да отиде да реже с тази резачка дърва на
свой познат. Към 09.00 часа той излязъл от дома си в гр. Т., кв. Въбел, ул.
„Хан Тервел“ № 3, изкарал автомобила си от гаража до къщата и го паркирал
отпред, за да натовари в багажника му
необходимите му за целта вещи. След това взел от гаража в едната ръка сак, в
който имало туби с масло и бензин за резачката, а в другата ръка самата резачка
и така тръгнал към автомобила с намерението да ги натовари в багажника. Докато
вървял към колата си му звъннал телефона и св. В., за да отговори на обаждането
оставил моторната резачка от външната страна на вратата на гаража, на бордюра
на тротоара, а сака оставил в багажника на колата. След това, говорейки по
телефона, св. В. затворил багажника на автомобила си, качил се в него и
потеглил, забравяйки моторната резачка на тротоара пред гаража си.
По
същото време по улицата, на която живеел св. М. В. и на която, пред гаража си
забравил моторната резачка „Щил“, с автомобила на подс. М.Г.М. – л. а. „Субару“,
модел „Форестър“ с рег. РР 18 07 ВК, преминавали
двамата подсъдими. И двамата забелязали оставената от св. В. на бордюра моторна
резачка, която се намирала на отсрещния на тяхното платно на движение тротоар,
като подс. М. казал на подс.
М., че на улицата има резачка, и то „оригинална щилка“.
Около сто метра след като подминали
резачката, подс. М. направил обратен завой и се
върнал, вече откъм страната на тротоара, на който се намирал моторния трион. Двамата
подсъдими се огледали и след като установили, че наоколо няма никакви хора, подсъдимият
М. спрял автомобила на около метър от моторната резачка, при което подс. М. слязъл от него, взел резачката и я поставил на
пода зад предните седалки на автомобила. Веднага след това подс.
М. потегли с автомобила и двамата обвиняеми продължили към гр. Т.. Пред очна
клиника „Тасков“ качили в автомобила св. В.Г. и нейната майка и
продължили към гр. Р.. Там моторна резачка „Щил“
оставили в гаража на подс. М..
Междувременно св. М. В. спрял на близката
бензиностанция да зареди бензин за моторната резачка и установил, че нея е няма
в автомобила. Предположил, че я е забравил на тротоара пред гаража си, и след
около 15 минути се върнал обратно, за да я вземе, но нея вече я нямало.
На
следващия ден, 06.11.2018 г., подс. М. получил
призовка да се яви в полицията в гр. Т. на 07.11.2018 г. Подсъдимият
предположил, че призоваването му е във връзка с моторната резачка, и се обадил на
подс. М.. Така на следващият ден двамата взели
моторната резачка и се явили пред полицията в гр. Т.. С протокол за доброволно
предаване от 07.11.2018 г. подс. Г.М. предал
моторната резачка „Щил“ на служител на полицията и
същата с разписка е била върната на собственика св. П.Ш..
Видно от заключението на
изготвената по делото съдебно – оценъчна експертиза стойността на моторната
резачка „STIHL“ модел „МS261“ е 820.00 лева.
АНАЛИЗ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложените факти и
обстоятелства съдът прие за доказани въз основа на доказателствата, събрани в
досъдебното производство – обясненията на двамата подсъдими, свидетелските
показания, протокола за доброволно предаване, съдебно оценъчната експертиза,
както и останалите писмени доказателства. Същите са ясни, еднопосочни, взаимно
се допълват и очертават една безпротиворечива
фактическа обстановка.
Както вече бе
посочено, на съдебното следствие двамата подсъдими отказват да дават обяснения,
поради което и на основание чл. 279, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 4 от НПК на съдебното следствие към доказателствения
материал по делото бяха приобщени обясненията им от досъдебното производство,
дадени в присъствието на защитник. В тях двамата подсъдими описват по почти идентичен
начин фактическата обстановка, като не оспорват обстоятелствата относно
мястото, където се е намирала резачката (на бордюра на тротоара) и че са се
огледали и установили, че наоколо няма никакви хора, извършените маневри с
автомобила (извършването на обратен завой и спирането непосредствено до
моторната резачка), както и това, че веднага след като подс.
М. е натоварил резачката в автомобила, са потеглили за гр. Т.. В тази им част
обясненията на двамата подсъдими изцяло кореспондират с показанията на разпитаните
на досъдебното производство свидетели, приобщени на съдебното следствие по реда
на чл. 283 от НПК, поради което и съдът
не намира основание да не ги кредитира. В първоначалните си обяснения и двамата
подсъдими твърдят, че моторната резачка се е намирала на бордюра на тротоара,
което напълно кореспондира с показанията на св. М. В. и Г.И. Т.. Затова съдът
кредитира именно тях, и не прие последващите им
обяснения, че резачката се е намирала на пътното платно. Според обясненията на
двамата подсъдими те са се върнали обратно, защото забелязали в автокъщата джип и подс. М.
проявил интерес към него. В същото време и двамата признават, че не са посетили
автокъщата да огледат отблизо автомобила, дори не са
го огледали по - подробно от автомобила, в който са се намирали, а веднага след
като подс. М. е натоварил резачката в автомобила са
потеглили за гр. Т.. Отчитайки двойнствената природа
на обясненията на подсъдимите – едновременно като доказателствено
средство и като средство за защита, съдът не кредитира обясненията им в тази им
част. Освен това, макар дадени в присъствието на един и същ защитник, между
обясненията на двамата подсъдими има известни разминавания, които са съществени
относно действителните им намерения при извършване на маневрите с автомобила и
прибирането на резачката от тротоара пред къщата на св. М. В..
Съдът също така не
кредитира показанията на св. В.Г., която три месеца по – късно в детайли си
спомня разговора в автомобила, и то именно касаещ
намерението на подсъдимите да върнат щилката. Същата
безспорно е заинтересована, като съпруга на приятел и колега на подс. М., а нейните показания съмнително съвпадат с
обясненията на двамата подсъдими по отношение на намерението и към резачката,
поради което съдът ги счита тенденциозни и дадени в подкрепа на защитната теза
на двамата подсъдими.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така
установеното от фактическа страна могат да бъдат направени следните правни
изводи:
Подсъдимите Г.П.М. и М.Г.М. около
09.00 часа на 05.11.2018 г. в кв. Въбел на гр. Т. са отнели от владението на М.
Т.В. от гр. Т., без негово съгласие, чужда движима вещ - моторна резачка „STIHL“ модел „МS261“ на
стойност 820,00 лева, собственост на П.Б.Ш. ***.
На първо място няма спор, че подс. М. е спрял
автомобила си на един метър от резачката, при което другия подс.
М. я е взел от тротоара и я е прибрал в автомобила. Без съмнение двамата
подсъдими не са познавали ползвателя на вещта и не са искали неговото съгласия
за това.
Съдът счита за безспорно също така, че към момента на вземането на вещта
ползвателя М. В. не е бил изгубил владението върху същата, като не е бил лишен
от възможността да я упражни отново по всяко време. Последният по невнимание я
е забравил на тротоара пред дома си, като само няколко минути по – късно на
бензиностанцията, е установил нейната липса и веднага се е върнал да я прибере,
като това му е коствало общо около 15 минути. Вещта е била забравена пред дома
на свидетеля, на една сравнително спокойна, неоживена улица в кв. Въбел, който
на практика представлява малко село, като свидетелят е бил с ясното съзнание
къде се намира тя още от момента на установяване на нейната липса в автомобила.
Константна е съдебната практика, като още с Постановление на Пленума № 6/71 г.
(изм. С ППВС № 7/78 г.) Върховния съд е дал задължителни за съдилищата указания
относно „загубена“ или „забравена“ вещ и правилната квалификация на деянието, с
което деецът я отнема с намерение да я присвои -
„Забравените вещи в превозно транспортно средство, в чакалня или други
обществени заведения не следва да се считат за загубени вещи. В тези случаи
лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй като не е
лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Отнемането на
такава вещ с намерение да бъде присвоена е кражба.“ В този смисъл неизчерпателно
следва да се посочат и Решение № 219/14.11.2016 г. и Решение № 16/27.01.2014 г.
на ВКС.
Изхождайки
от изложеното дотук може да се направи извода, че двамата подсъдими са
осъществили от обективна страна основния състав на чл. 194, ал. 1 от НК –
отнели са от владението на М. Т.В. от гр. Т., без негово съгласие, чужда
движима вещ - моторна резачка „STIHL“
модел „МS261“ на стойност 820,00 лева.
За
отнемане на вещта е било използвано моторно превозно средство - л.а. „Субару“ модел „Форестър“
с рег. № РР 18 07 ВК, собственост на подсъдимия М., като по този начин са
осъществили квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. В цитираната
разпоредба са предвидени случаите, когато МПС е послужило за отнемане на
вещите, а също и когато деецът ги е отнел, без да си послужи с превозното
средство, но го е използвал за превоз и отдалечаване от престъплението, за да
установи трайна фактическа власт върху него. Настоящия съдебен състав счита, че
в случая моторното превозно средство е използвано и за двете цели. Моторната
резачка представлява един сравнително обемист и тежък предмет, за пренасянето
на който на значително разстояние без използване на МПС са необходими
значителни физически усилия, а освен това е била налице реална опасност
извършителите да бъдат забелязани от случайни минувачи или съседи (както в
случая св. И. е видял само лекия автомобил и мъж в гръб /л. 14 от ДП/).
Двамата
подсъдими са действали в съучастие като съизвършители
по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК – подс. М., след
като са видели резачката, е направил обратен завой, двамата внимателно са
огледали наоколо по улицата дали няма хора, М. е спрял съвсем близо до
резачката, при което подс. М. е слязъл и бързо я е
натоварил в колата. Впоследствие, прибирайки се в гр. Р., резачката е оставена
в гаража на подс. М.. Следователно и двамата са взели
активно участие в изпълнителното деяние – отнемането на вещта и придобиване на трайна фактическа власт върху нея.
Предвид на
това, че вещта е била върната на собственика още преди образуване на досъдебното
производство, деянието на подс. М.М.
следва да се квалифицира по привилегирования състав на чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр.
с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК.
За подс. Г.М., предвид предходното му осъждане, за което не е
изтекъл предвидения в чл. 30, ал. 1 във вр. с ал. 2
от НК срок, описаното по – горе деяние се явява извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, като мотивите съдът да не приеме
деянието за маловажно са изложени по долу. Поради наличието на повторност за него няма възможност за преквалификация на
деянието по привилигирования състав на чл. 197, т. 3
от НК, обхващаш само т. от 2 до 6 на чл. 195, ал. 1 от НК. Ето защо съдът
определи правната квалификация на извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1,
т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК.
От субективна страна двете деяния
са извършено под форма на
вината пряк умисъл, като подсъдимите
добре са разбирали свойството и значението на извършеното
и са целяли настъпването на крайния вредоносен резултат. В случая безспорно е бил налице и специфичния субективен
елемент – намерението на подсъдимите противозаконно да присвоят отнетата вещ.
Тук е момента да се
подчертае, че съдът не споделя тезата на защитата, че двамата подсъдими са
действали със съзнанието че „прибират загубена вещ“. На първо място, както вече
бе посочено, естеството на вещта и мястото, на което се е намирала, от гледна
точка на формалната логика не предполага да е била загубена. Процесната вещ е със значителен обем и тежест, намирала се
е на тротоара на една малка улица в тих квартал, пред гаража на св. М. В..
Установи се на съдебното следствие, че вещта не се е намирала на пътното
платно, а на тротоара, и е била поставена там, а не захвърлена в произволна
позиция, за да създаде представа у двамата подсъдими, че е изпаднала от някой
камион. Освен това намерението на подсъдимите може да се извлече и от техните
предхождащи и последващи отнемането на вещта действия.
След като са забелязали резачката на отсрещния тротоар, двамата подсъдими са
направили обратен завой с автомобила, огледали са се внимателно дали наоколо
има хора, подс. М. е спрял автомобила непосредствено
до резачката, а подс. М. незабавно я е прибрал и
веднага са потеглили с
автомобила. Не са позвънили или повикали в най – близката къща или в съседни
такива, не са влезли в автокъща (която е работила в
момента и която според тях е била причината за връщането им), а незабавно са
потеглили към гр. Т.. Не са се обадили в полицията, не са я предали там,
независимо дали в гр. Т. или в гр. Р., а са я прибрали в гаража на подс. М. и в продължение на два дни са я държали там, без
да предприемат каквито и да било действия да потърсят собственика.
Обстоятелството, че при призоваването на подс. М. в
полицията в гр. Т. са върнали вещта, съдът отдава на подозрението им, че вече
са били разкрити и желанието им да омаловажат своето деяние.
Подс. М.
отрича в обясненията си, когато първоначално са видели резачката, двамата да са
говорили по този повод, но подс. М. признава, че
веднага, след като я е забелязал, е казал за нея на другия подсъдим.
Същевременно подс. М. обяснява поведението си след
спирането на автомобила до резачката така “Реших да взема резачката, но не
казах нищо на М.. Слязох от колата, взех резачката и я сложих на пода долу на задните седалки.
Нищо не сме говорили тогава.“ Така цитираните обяснения противоречат изцяло на
формалната логика, като според тях излиза, че подс. М.
случайно е спрял точно до резачката, видял е, че подс.
М. я товари в колата и двамата въобще не са говорили за това. Според
обясненията на подс. М. обаче „Когато спрях колата Г.
каза ей резачка има тука, оригинална щил“. И двамата
подсъдими твърдят, че веднага след прибирането на вещта в автомобила не са
говорили за това, а „по – късно в колата решихме да я предадем“, но на практика
не са я предали, докато не са били призовани от полицията. Освен това подс. М. не представя каквито и да било доказателства в
подкрепа на твърденията му, че в четвъртък щял да ходи в гр. Т. и именно тогава
щял да върне резачката.
Съдът
счита за неоснователно становището на защитата, че в процесното
деяние на двамата подсъдими представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние представлява
маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на
основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване
на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В
конкретния случай деянието представлява отнемане на чужда вещ на една
значителна стойност от 820 лева, като начина, по който е било
реализирано - чрез ползване на МПС и в съучастие на двамата подсъдими, не позволява прилагането на хипотезата по чл. 194, ал.
3 от НК, а още по-малко на чл. 9, ал. 2 от НК. Същите аргументи са относими и
по повод личността на двамата подсъдими, които макар да
са реабилитирани към момента на извършване на деянието, в миналото са осъждани,
а както вече бе посочено, подс. Г.М. е извършил
деянието преди да е изтекъл петгодишен срок от осъждането му за друго такова
деяние. Обстоятелството, че вещта е била върната в един
съвсем кратък срок съдът отдава най – вече на това, че деянието на двамата
подсъдими вече е било разкрито и те са били призовани, и не се дължи единствено
и само на тяхната добра воля. Освен това, съгласно законодателят изрично е
предвидил, че маловажен случай по смисъла на чл. 195, ал. 4 НК може да има само
при наличието на две от квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1 НК, а
именно ако откраднатото имущество не е под постоянен надзор или деянието е
извършено от длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение.
Съдът
призна за невиновни и оправда подсъдимите Г.П.М. и М.Г.М. по повдигнатото
обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК
в това отнетата вещ да е била оставена без постоянен надзор. За да е налице
тази квалификацията отнетата вещ по
своето естество или по предназначение трябва да е такава, че да се остави на
обществено доверие без постоянен надзор, независимо къде се намира. Такива вещи
могат да бъдат селскостопански произведения или култури, животни, машини,
дрехи, оставени на неохраняем гардероб, паркирани
автомобили или вещи, оставени в тях. В случая моторната резачка, предмет на
престъпното посегателств,о безспорно не е такава вещ,
поради което квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК не касае процесния случай.
НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ:
След като призна
подсъдимите за виновни по повдигнатите обвинения, съдът им определи наказания както
следва:
За извършеното
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр.
с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на подс.
Г.П.М. – една година лишаване от свобода;
За извършеното
престъпление по чл. 197, т. 3 от НК във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК
на подс. М.Г.М. – шест месеца лишаване от
свобода;
За да определи
посочените наказания съдът съобрази подбудите за извършване на деянието,
обществената му опасност и тази на всеки от подсъдимите, както и всички
обстоятелства, касаещи отговорността им. На първо място съдът прие, че от доказателствения материал по делото не може да бъде
направен извод за по – голяма степен на участие или активност на един от
двамата подсъдими при извършване на изпълнителното деяние. Като смекчаващи
вината обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими съдът прие, че и
двамата са реабилитирани към момента на извършване на деянието, сравнително не
особено голямата стойност на отнетата вещ, а за подс.
М. и обстоятелството, че вещта е върната на собственика. Като отегчаващо вината обстоятелство по
отношение подсъдимия М. съдът прие лошите му характеристични данни – предишните
му осъждания, а за подс. М. по – големия брой на квалифициращите
признаци на деянието по чл. 195, ал. 1 от НК.
Отчитайки
изложеното съдът определи наказанието на подс. Г.М. при
превес на смекчаващите вината обстоятелства към минимума от една година
лишаване от свобода, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 195,
ал. 1 от НК
Наказанието на подс. М.М. съдът също определи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер, близък до абсолютния
минимум, предвиден в чл. 197, т. 3 от НК, а именно шест месеца лишаване от свобода.
Съдът счете, че за
поправяне на подс.
Г.М. и М.М. не е
наложително изолирането им от обществото. Ето защо и на основание чл. 66, ал. 1 от
НК съдът отложи изпълнението на така наложените наказания лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане в законна
сила на присъдата. Този срок съдът прие за
необходим и достатъчен двамата подсъдими да преосмислят поведението си и да не
извършват други посегателства срещу собствеността.
С
така наложените наказания съдът счете, че ще бъдат изпълнени целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
На
основание чл. 53, ал. 1, б."а" от НК съдът отне в полза на държавата
една втора идеална част от лек автомобил „Субару“,
модел „Форестър“, с рег. № РР 18 07 ВК, собственост
на подсъдимия М.Г.М., като средство, послужило за извършване на престъплението.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак през 1985 г. се
установява, че автомобила е закупен по време на брака на подсъдимия и
представлява семейна имуществена общност, поради което и следва да се отнеме
само до частта, собственост на подсъдимия.
Съдът осъди двамата подсъдими Г.М. и М.М. да заплатят всеки един от тях
по сметка на ОДМВР гр. Т. сумата от 20,53 лева, представляваща разноски за вещо
лице от досъдебното
производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: