№ 207
гр. Варна, 20.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000389 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№762/30.01.2023г. от адв.Ж.T. и адв.П.Т., процесуални
представители на въззиваемата страна Й. Б. И., за изменение на постановеното решение
№11/09.01.2023г. в частта за разноските, присъдени на страната и пълномощника , в
следния смисъл:
-присъждане на адв.възнаграждение, определено от съда по чл.38 ЗА единствено
за посочения в договора за правна помощ адв.Ж. T., а не общо за двамата явили се в открито
заседание пълномощници адв.T. и адв.Т.;
-съобразяване на определеното от въззивния съд адв.възнаграждение с
предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. размери, в редакцията в ДВ, бр.88/04.11.2022г. с
оглед датата на сключване на договора за правна помощ. Претендира се възнаграждение в
увеличен размер на 3450 лева съобразно обжалваемия интерес във въззивното производство.
В срока за становище по искането с правно основание чл.248 ГПК, насрещната
страна ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД не е депозирала такова.
Съдът намира молбата по чл.248 ГПК за редовна и производството по същата за
допустимо. Молбата е подадена от процесуални представители на въззиваемата страна,
явили се в открито съдебно заседание пред въззивния съд, в преклузивния срок, считано от
датата на съобщаване на съдебния акт. По делото е бил представен списък по чл.80 ГПК, в
който изрично е направено искане за определяне на възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на въззиваемата. /т.12 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС/
Разгледана по същество, съдът намира молбата за частично основателна.
С решението си от 09.01.2023г. съдът е отхвърлил подадената от застрахователя
въззивна жалба като потвърдил решението на първата инстанция в обжалваната част.
Съобразно този изход от спора е постановил присъждане разноски на въззиваемата Й. И. в
размер на 1 580 лева, изчислени по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. /ДВ,
бр.68/2020г./ и обжалваемия интерес. Страната е представила списък по чл.80 ГПК в
последно заседание, в който е обективирано искане за определяне на адв.възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв. във връзка с чл.7, ал.2 от Наредбата за МРАВ. Към
1
списъка е приложен договор за правна помощ от 05.12.2022г. с изрично уговаряне
предоставянето на безплатна такава по чл.38, т.2 от ЗА. Договорът е подписан с адв.Ж.T..
Приложено е и общо пълномощно за адв.Ж. T. и адв.П. Т., за процесуално представителство
по делото до приключването му.
Съгласно чл.38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите по ал.1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. Следователно, цитираният текст от закона препраща
към подзаконовия нормативен акт /НМРАВ №1/2004г./ и функционирането му е обвързано с
него. Наредбата има значение за определяне размер на възнаграждението съобразно
обжалваемия интерес във въззивното производство. Тъй като договорът за предоставяне на
правна помощ при условията на чл.38 ЗА е сключен с адв.Ж.T., то определеното от съда
адв.възнаграждение следва да бъде определено за същата. В този смисъл следва да бъде
допуснато изменение на предходно определение на съда, обективирано в постановения
съдебен акт с осъждане на задължената страна да заплати възнаграждението на посочения в
договора адвокат.
От друга страна, при определяне на възнаграждението от съда съгласно чл.38 ЗА,
договорът за правна помощ единствено посочва оправомощеното да получи
възнаграждението лице. Процесуалното представителство пред съда се извършва въз основа
на представеното по делото пълномощно съгласно чл.25 от ЗА. Във въззивното
производство е депозирано пълномощно за двама пълномощници на страната като по
отношение на адв.Ж.T., процесуално представителство е било учредено още пред първата
инстанция до окончателното приключване на спора.
С оглед оказаната безплатна правна помощ, на осъществилия я адвокат следва да
бъде определено възнаграждение съобразно методиката в Наредба №1/2004г., което е
сторено от съда съобразно редакцията на чл.7, ал.2 от Наредбата, действала до 04.11.2022г.
и обжалваемия интерес. По отношение размера на същото, съдът намира искането за
увеличаването му съобразно нова редакция на Наредба №1/2004г. за МРАВ /ДВ
бр.88/2022г./, за неоснователно. Действително, договорът за правна помощ представен във
въззивна инстанция е от 05.12.2022г., но в него е уговорено предоставяне на безплатна
правна помощ по чл.38 ЗА за адв.T., каквато е посочена и в приложеното пълномощно за
въззивното производство. Процесуалното представителство от адв.T. е възникнало още в
първоинстанционното производство, а за въззивното – от самото му образуване и с подаване
отговор на въззивната жалба. Договорът за правна помощ не е от значение при определяне
на размер на възнаграждението от съда по реда на чл.38 ЗА и чл.2 от Наредбата. В хода на
производството не е налице изменение в статута на представляваната страна на материално
2
затруднено лице, нито по отношение качеството пълномощник на адв.T.. Освен това,
предвид ограничения въззив и качеството на представляваната от адв.T. страна /на
въззиваема/, не са налице основания за определяне възнаграждение на пълномощника за
въззивното производство в увеличен размер спрямо присъдения в първоинстанционното
производство. Съгласно чл.36 ЗА, определеното от съда възнаграждение следва да е в
справедлив и обоснован размер, който не може да бъде по-нисък от предвидените
минимални размери в Наредбата. Съгласно постановена вече съдебна практика, меродавен е
нормативният акт, уреждащ минимални размери на адвокатското възнаграждение, действал
към момента на образуване на производството пред съответната инстанция. /в идентичен
смисъл решение по т.дело №2530/2021г. на Първо т.о. на ВКС/ Определяне на
възнаграждение по чл.38 ЗА не може и не следва да е поставено в зависимост единствено от
датата на договора за правна помощ при заварено процесуално представителство на
пълномощника, претендиращ възнаграждение по този ред.
Въз основа на изложеното, съдът на основание чл.248 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №11/09.01.2023г. по в.т.дело №389/2022г. на ВАС в частта за
разноските, представляващи адв.възнаграждение, определено по реда на чл.38 ЗА, като:
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, *****, да
заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на адв.Ж. В. T., гр.*****,
ул.************, в размер на 1 580 лева, на основание чл.78 вр.чл.38 от Задв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е искане на адв.Ж. T., в качеството и на процесуален
представител на въззиваемата Й. Б. И., за изменение на решение №11/09.01.2023г.,
постановено по т.дело №389/2022г. по описа на ВАС, в частта, имаща характер на
определение по разноските, с изменение размера на адв.възнаграждение по чл.38, т.2 ЗА
съобразно чл.7, ал.2 от Наредба за МРАВ №1/2004г., в редакцията в ДВ, бр.88/04.11.2022г.,
от 1 580 лева на 3 540 лева, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3