Р Е Ш Е Н И Е №134
гр. Пазарджик, 01.06.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на осми май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря К. Рядкова, разгледа докладваното от съдия Димитрова т. д. N 36 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото се разглежда по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Ищецът „Инвестбанк“ АД – гр. София е предявил против трима ответници: 1.„Памексвин“
ООД – с актуално седалище и адрес:с. Крачимир, обл. Видин /в открито
производство по несъстоятелност с решение № 4/09.03.2016 г. по т. д. №
49/2016 г. но Окръжен съд – Видин/,
2.„ЕС Памексвин“ АД /Н/ и 3.„Соло
екс“ ЕООД /Н/ искове
по чл. 694 от ТЗ за установяване съществуването на свои вземания срещу тях,в
качеството им на солидарни длъжници, срещу които има издадена заповед за
изпълнение на осн. чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги
на банката, но които вземания не били приети в производствата по несъстоятелност
срещу двама от ответниците –
„ЕС Памексвин“ АД /Н/
и 3.„Соло екс“ ЕООД /Н/.
Срещу ответника „Памексвин“ ООД, с актуално седалище и адрес: с. Крачимир, обл. Видин /в открито
производство по несъстоятелност с решени № 4/09.03.2016 г. по т. д. № 49/2016
г. но Окръжен съд – Видин/, производството по делото е прекратено поради
недопустимост на исковете, с влязло в сила определение от 23.03.2016 г.
Обстоятелствата, на
които се основават исковете срещу останалите двама ответници са, че първото
дружество като кредитополучател, а „Соло екс“ ЕООД - като солидарен длъжник,
имали неизпълнени задължения към банката по Договор за банков кредит №
С-М-2/2007 –Л/20.08.2007 г. по който била отпусната и усвоена общо сумата от
4 355 780 лв., Договорът за кредит бил изменен и допълнен с Анекс
1/20/09/2007 г. и още седем поредни анекси, подробно описани в исковата молба.
Ищецът твърди,
че задълженията станали изцяло и
предсрочно изискуеми преди крайния срок за погасяване на дълга и на това
основание банката изпратила на кредитополучателя и на двамата солидарни
длъжници нотариална покана в тази връзка, връчена на всички на 22.11.2013 г. и
тъй като не последвало изпълнение били подадени заявления по чл. 417 ГПК за
издаване на заповеди за изпълнение.След възражения от длъжниците били предявени
установителни искове по чл. 422 ГПК по отношение на съответната част от
вземанията.
А след откриване на
производство по несъстоятелност срещу двамата ответници баката предявила по
всяко от тях пълния размер на вземания си кредния договор, то не били приети,
вкл. онази вземания, за които не е подавало заявление за заповед за изпълнение.
Именно тези вземания са предмет на исковете, разглеждани в настоящия процес.
Исковете по чл.694 ТЗ са предявени в
предвидените процесуални срокове, като са доказани и останалите предпоставки за
тяхната допустимост: процесните вземания са предявени в производствата по
несъстоятелност срещу двамата ответници и не са приети – включени са общия
размер на неприетите вземания, чието основание да възникване, видно от молбите
за предвявяването им е процесния договор за банков кредит.
По делото е извършена
задължителната за производството по търговски спорове двойна размяна на
книжата.
Отговор на исковата и на
допълнителната исковата молба са подадени от синдика на тези две дружества - М.Н.,
който участва в процеса в лично качество на осн. 694, ал.4 ТЗ
Основното възражение на синдика, /който иначе не
оспорва факта на сключване и
действителността на договор и анексите към него, получаването на кредита от
единия ответник и поемането на солидарна отговорност за всички задължения от другите две дружества/,
е това за осъществено заместване в дълг, по смисъла на чл.102 от 33Д. Позовава
се на сключен договор между всички страни в кредитното правоотношението,
включително двамата солидарни длъжници , и трето лице – поемател на дълга,
договор за заместване в дълг от 27.02.2012 г. Смята, че по силата на този
договор са настъпили правните последици както на субективна новация – смяна на
длъжника, така и на обективна – възникнало било едно ново задължение, с нов
размер и нов погасителен план, период на погасяване и различни месечни вноски.
Поемателят на дълга „Юрпиън Дивелопмънт“ АД започнал на изпълняна задълженията и до
датата на подаване на писмения отговор от ответниците те твърдят, че погасил
589 058,37 лв.
Призна е факта, че
„Инвестбанк“ АД отправило изявление за едностранното разваляне на договора за заместване в дълг - с
Нотариална покана от 14.10.2013г. с
рег.№2473, тм. 2, №4 на нот. В Г, но излагат съображения, че това действие не
може са породи последиците на възстановяване на старото правоотношение, по
което тримата те са длъжници. Считата,че Договора за заместване в дълг от
27.02.2012г. е в сила и към
настоящия момент, като се позовават на
неоттегляемост на веднъж даденото от кредитора съгласие по смисъла на чл.102 от ЗЗД. Изложени са съображения, че клаузата на чл.10 ал.1 от договора за заместване в дълг не може да дерогира общото правило на чл.102 ал.1, изр.2 от ЗЗД.
На следващо място са изложени съображения, че Кредиторът не може да развали
едностранно договора без
да даде подходящ срок за изпълнение съобразно императивното изискване на чл.87 ал.1 от ЗЗД. В тази
връзка ответниците твърдят, че отправеното от ищеца едностранно
изявление - с Нот.пок. №2472/14.10.2013г. на нот. В Г,
връчена на 25.10.2013г. за разваляне на договора за заместване в
дълг от 27.02.2012г., като е заявил, че счита същия за развален със задна дата -
от 09.10.2013г., без да даде подходящ срок
за изпълнение на задълженията, е незаконосъобразно
и не е породило действие. Предвиденото в чл.10 ал.3 от Договора за заместване в дълг „автоматично
разваляне“ не можело да дерогира императивната разпоредба на чл.87 ал.1 от ЗЗД
и не освобождавало кредитора от задължението
му да даде подходящ срок за изпълнение на задължението на длъжника. Твърди се /след анализ на характера на
нормата на чл.87 от ЗЗД/, че развалянето без даване на подходящ срок за
изпълнение, не е породило действие, тъй като се основава на неизпълнение на несъществено задължение.
Освен това се твърди, че извършеното разваляне е
проява на злоупотреба с право, тъй като едно от задълженията, заради които договорът е развален, е вменено
в задължение не само на
длъжника, но и на кредитора. Изявлението на кредитора за разваляне
на Договор за заместване в дълг от 27.02.2012г. било обосновано с неизпълнение от страна на дружеството на следните задължения: Неучредяване на допълнителни обезпечения в полза на
„Инвестбанк“ АД и невписване в Имотния
регистър към Служба по вписванията на извършеното заместване
в дълг по отношение на всички ипотекирани и заложени по реда на
ЗОЗ недвижими имоти. Пасивно легитимираната страна счита и излага съображения
/сочи и съдебна практика/, че неизпълнението на посоченото като първо задължение за
учредяване на допълнителни обезпечения е неизпълнение
на несъществено задължение /тъй като в полза на кредитора били учредени множество обезпечения/. Посоченото от страна на кредитора неизпълнение на
задължението за вписване в Имотния
регистър към Служба по вписванията на извършеното заместване в дълг по отношение на всички
ипотекирани и заложени по реда на ЗОЗ недвижими
имоти – се сочи за проява на злоупотреба с право, тъй като изпълнението на това условие не е вменено
единствено в задължение на „Памексвин“ ООД, а би могло да бъде извършено
и от кредитора „Инвестбанк“ АД, като се позовава на текста на чл.10 ал.1 от
Договора за заместване в дълг и на разпоредбата на чл.17 ал.1 от ПВ, съгласно която вписването става по молба на всеки
заинтересован. В тази връзка се твърди, че развалянето на договора, заради неизпълнение на задължение, което не само длъжникът, но и кредиторът не само може, но по
договор се е задължил да извърши, не е валидно направено и не е породило
действие, а с отправеното изявление
за разваляне е налице нарушение на принципа, че никой не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение.
На следващо място
се твърди, че извършеното
разваляне на Договор за заместване в дълг от 27.02.2012г. няма обратно действие,
тъй като се касае за договор с периодично и продължително изпълнение. /Това твърдение се сочи като евентуално по отношение на твърдението,
че не е налице валидно извършено
разваляне/. Ответниците се позовават на разпоредбата на чл.88 ал.1 от ЗЗД по
смисъла на която развалянето на договори за периодично изпълнение има действие
само занапред. В тази връзка се сочи, че след като развалянето няма обратно действие, то това не води до
възстановяване на качеството на длъжници на ответниците по отношение на
договора за банков кредит. Липсата на обратно действие на развалянето не можела
да „възобнови“ изискуемостта на вземанията към заместения длъжник и всички последващи действия по обявяване на
кредитите за предсрочно изискуеми и
пристъпване към реализиране на обезпеченията, дадени от стария длъжник за обезпечаване на задължения,
произтичащи от договорите за кредит, били незаконосъобразни.
В
представената по реда на чл.372 от ГПК допълнителна искова молба ищецът оспорва
фактическите твърдения и правни доводи на синдика по основателността на
претенциите. Не се отрича фактът на сключен Договор за
заместване в дълг от 27.02.2012г. и с Анекс №1 от 30.03.2012г. Ищецът обаче се
позовава и на сключен Анекс №2 от 17.07.2012г. /който представя като доказателство/.
Позовава се на клаузи от договора - чл.2 ал.1, букви З и Й
от договора за заместване в дълг и чл.10 ал.1 от същия и чл.1 от Анекс №2 от
17.07.2012г. към него, съгласно които страните се договарят, в срок до
30.10.2012 г., да бъдат учредени допълнителни обезпечения -
ипотеки върху изброени недвижими имоти, както и да извършат вписване в
имотния регистър на Договора за заместване в дълг, с оглед разпоредбата на чл. 171 от ЗЗД а
именно, запазване действията на учредените обезпечения върху недвижимите имоти.
Цитира се и клауза - чл.2 ал. 2 от Договора за заместване в дълг.
На свой ред ищецът развива съображения и правни доводи относно характера и
приложението на чл.102 от ЗЗД, твърдейки че с процесния договор за заместване в
дълг съгласието на кредитора е дадено под прекратително
условие, каквато възможност законът не изключвал, както и относно приложението
на разпоредбите на чл.87 и чл.88 от ЗЗД, излагайки съображения, че договорът за
заместване в дълг има еднократно действие и не обективира задължение с
периодично изпълнение.
В представения в срока по чл.373 от ГПК отговор на допълнителната искова
молба се поддържат и възпроизвеждат възраженията по основателността на исковата
молба, развити в първоначалния отговор.
След събиране на доказателствата и тяхното обсъждане във връзка с доводите
и възраженията на страните в процеса, а,
съдът достигна до следните изводи:
Представен е договора за
кредит № С-М-2/2007 –Л/20.08.2007 г. по
който банката – ищец е отпуснала първоначално сумата от 4 355 780 лв.
Сумата е получена от кредитополучателя „Памексвин“ ООД, а другите двама
ответници са поели солидарна отговорност за нейното връщане, както и за
изпълнение за всички останали задължения, произтичащи от този договор – за
заплащане на лихви, такси, неустойки.
Представени са всичките седем на
брой анекса, подписани от страните в кредитното правоотношение, които
позволяват да се проследи, как са променяни условията на договора в периода от
сключването му до 27.02.2012 г., когато
е сключен Договор за заместване в дълг, с поемател „Юрпиън Дивелопмънт“
АД .
Синдкът, който е отказал да
приеме предявените в производствата по несъстоятелност по т. д. № 74/15 г. и №
76/15 г. предявените от банката вземания с основание – посочения договор за
банков кредит, оспорва исковете за
съществуване на вземанията, като се позовава на договора за заместване в дълг.
Прави възражение, че по силата на чл.
102 от ЗЗД, по волята на поемателя и с дадено съгласие от страна на
банката-кредитор, ответниците са освободени изцяло от задълженията по
кредитното правоотношение.
Без да отрича сключването на този
договор и неговия характер, ищецът твърди, че той е прекратил действието си,
тъй като с анекс към него,представен като писмено доказателство са уговорени
определени условия, както и това, че ако не бъдат изпълнени договорът за
заместване в дълг се счита за „автоматично прекратен“.
Внимателния прочит на чл.2,
ал.2, на договора за заместване в дълг, от 27.2.2012 г., показва, че още в него, т. е. преди сключване на анекса, страните са се
съгласили заместването в дълг да породи своето действие и заместения длъжник да
бъде освободен от отговороност при едно условие /отлагателно по своя характер/
и то звучи по следния начин: „след осъществяване
на всички предвидени в него/в договора/ условия, включително
условието по чл.10, ал.1, от същия.
Тоест,
изричното съгласие на кредитора - по смисъла на чл.102, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите, е поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие -по
смисъла на чл.25, ал.1 от ЗЗД. Предвидените в договора за заместване от
27.2.2012 г., условия и по-конкретно:1.задължението,
по чл.2, ал.1, б."з", за учредяване на втора по ред ипотека за
задължение в размер на 616 694, 47 евро, представляващо разликата между
първоначално разрешеният размер на отпуснатите кредити и анексите към
тях на заместения длъжник и настоящият дълг, върху
недвижимите имоти подробно описани в нотариален акт за договорна ипотека № , том IV,
регистрационен № 6390, дело № 803 / 2007 г., на нотариус Н Х и 2.задължението, по чл.2, ал.1, б."й", за
учредяване - в срок до 31.3.2012 г. и за размера на сумата по чл.2,
ал.1, б."з", от договора за заместване в дълг, от 27.2.2012 г., на
допълнителни обезпечения на
поетите задължения, под формата на първа по ред договорна ипотека в полза на
банката, върху общия размер на поетото задължение, върху недвижими имоти, собственост
на „Соло екс" ЕООД (в несъстоятелност), находящи се в община Кула и община
Белоградчик и подробно описани, в чл.2, ал.1, б."й";
Т.е. изричното съгласие на кредитора - по
смисъла на чл.102, ал.1 от ЗЗД е поставено в зависимост от изпълнението на
посочените задължения, т.е. едно бъдещо несигурно събитие -
по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗЗД, не е дадено и ответниците не са освободени от
задълженията си по Договор за кредит № С-М-2 / 2007-Л, по реда на чл.2, ал.2, от
договора за заместване в дълг.
В анекса пък
вече е предвидено, че при неосъществяване на задълженията за
вписване на извършеното заместване в дълг, както и за учредяване
на допълнителните обезпечения в новия срок по предходната т.1, както и в
случай, че бъде установено, че са осъществени предходни вписвания на други
тежести към други лица, касаещи предоставените в полза на банката обезпечения,
при което банката не се явява първи по ред кредитор по отношение на тях,
договорът за заместване в дълг ще се счита автоматично за прекратен, като
банката може да предприеме всички действия за удовлетворяване на
вземанията си спрямо заместения длъжник „Памексвин" ООД и ипотекарните
длъжници „Соло екс" ЕООД и „Ес памексвин" АД."
Безспорно е установено по делото, ме тези
условия не са изпълнени, кредиторът е изразил воля, че желае да се ползва от
последиците на така предвиденото „автоматично прекратяване“, поради което
правната връзка между страните по договора за заместване в дълг, следва да се
счита за вече несъществуваща. Правната последица на това разваляне на договора
за заместване в дълг или автоматично му прекратяване, ако си послужим с
терминологията от самия договор, е възстановяване
на правното положение преди сключване на договора за заместване в дълг,
което означава отпадане на освобождаването на длъжника от отговорност
към кредитора и възстановяване на дадените обезпечения.
Неоснователни са
всички онези доводи на ищеца, изложени в подкрепа на тезата му, че действието
на договора за заместване в дълг не е прекратено или поне,че това не е станало
с обратна сила, а само за напред.
Общите правила
на ЗЗД намират приложение и при сключване на договора за заместване в дълг,
което означава, че е възможно съгласието на кредитора за заместването в дълг от трето лице да бъде дадено под
условие - отлагателно или прекратително. Никъде в закона не се
поставя изискване заместването в дълг да бъде уговорено непременно като
безусловно.
В случая,
наслагването на клаузите от първоначалиня договор за заместване в дълг и анекса
към него затрудняват определянето вида на уговореното условие: дали то е отлагателно или
прекратително.
В договора /чл.2,ал.2/ е предвидено освобождаване от отговорност на заместения
длъжник едва след „осъществяване на всички предвидени в него условия“. Това
звучи като отлагателно условие и ако е така и изобщо не би следвало да се
поставя въпроса за обратното или за в бъдеще действия на изявлението на
кредитора, че счита договора за“развален“. Всъщност той няма да е породил
изобщо действие поради неосъществяване на условията, предвиден в него.
Ако
с анекса на условието е предаден вече един прекрателен характер, то пак е неоснователно възражението, че
договорът е „развален“ за в бъдеще, защото бил с периодично изпълнение. Самият договор за заместване в дълг е различен от правоотношението, по
което се осъществява заместването и действието му се изчерпва с осъществяване
на това заместване. Затова
той има еднократно действие, дори и в случаите когато
правоотношението, по което е осъществено заместването е такова с периодично или продължително изпълнение. Затова и с настъпилия ефект от „автоматичното
прекратяване“ на договора е възстановяваоне на правното
състоянието от преди
сключването на договора за заметване в дълг.
А
това ще рече, че кредитополучателя „Памексвин“ ООД отново е добил качеството на
длъжник по кредитното правоотношение и е следвало да отговоря по отношение на
своя кредитор-ищеца.Както стана ясно вземанията, предявени въз основа на
процесния договор за кредити са изцяло приети в производството по
несъстоятелност срещу кредитополучателя пред Видинския окръжен съд, поради
липсва правен интерес в отделно исково производство да се установява
съществуването на тези вземания срещу този длъжник.
Въз
основа на горните си изводи относно неоснователното позовава на действието на
договора за заместване в дълг, съдът приема, че са налице основания да
ангажиране отговорността и на двамата солидарни длъжници за изпълнение на
поетите от кредитополучателя задължения по отношение на банката – ищец.
Тези двама ответници не
оспорват факта, че са изразили валидно съгласие да отговарят солидарно с
кредитополучателя „Памексвин“ ООД по отношение на неговия кредитор. Считат
обаче, че след като кредитополучателя е освободен от отговорност по силата на
договора за заместване в дълг, то е отпаднала и тяхната солидарна отговорност
по отношение на кредитора.
Тъй като става дума за
договорна солидарна отговорност, възникнала по волята на страните в
правоотношението, а не за пасивна
солидарност, произтичаща от законова разпоредба, то и нейното погасяване би
следвало да може да стане по волята на страните. И такава е била тя по принцип
според общия смисъл на договора за заместване в дълг, макар в него навсякъде да
се казва ,че поемателя ще замести „длъжника“, а не длъжниците. Доколкото
двамата солидарни длъжници са изразили съгласие да отговорят наред с определен
длъжник, не може при осъщественото заместване в дълг,без тяхно съгласие те да
се превърнат в солидарни длъжници на лицето, поело дълга. Такава недвусмислена
воля, те не са изразили, макар да са участвали като страни, подписали договора
за заместване в дълг.Ако този договор беше породил и запазил действието си, то
те би следвало да се считат за освободени от солидарния дълг към банката, още
повече, че между кредитора и новия длъжник са уговорени и едни нови параметри
на договора за кредит и не предвидено, че солидарните длъжници ще отговарят в
съответствие с тях.
В случая обаче, както
подробно бе обсъдено по-горе, не са били осъществени онези условия, с които в
договора за заместване в дълг и анекса към него страните обвързали реалното
освобождаване на старите длъжници от отговорност. Това е довело до
възстановяване на правното състояние от преди сключване на договора за
заместване в дълг и кредиторът е в правото си да иска изпълнение на
задълженията, както от кредитополучателя, така и от лицата, изразили съгласие
да поемат солидарна отговорност наред с него.
В настоящия процес от синдика
бяха направени и възражения относно
размера на задълженията, установени със заповедта за изпълнение, които обаче се
оказаха неоснователни с оглед приетите по делото заключения на вещото лице Л.Ц.,
от които се установява, че процесните вземания не се дублират с тези, за които
има издадени по-рано заповеди за изпълнение и че всички те съществуват до
размера, в който да заявени за установяване в настоящия процес.
Погасяване на някое от вземанията, предмет на делото, било то изцяло или от
части, не се установява от събраните доказателства.
След като не бе прието за
основателно нито едно от възраженията, направени в хода на процеса от синдика,
то следва да се постанови решение за
установяване съществуването на вземанията, които не са приети в производствата
по несъстоятелност срещу двамата длъжници.
По изложените съображения
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
По исковете с правно основание чл.
694 от ГПК, предявени от „Инвестбанк“ АД – гр. София Приема против ответниците „ЕС Памексвин“ АД /Н/-с.
Калугерово и „Соло екс“ ЕООД /Н/- с. Памидово, и при участието в процеса на синдика
на тези две дружества: М.И.Н. на осн. чл. 694, ал.4 ТЗ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните
вземанията на ищеца срещу двамата ответници /при условията на пасивна
солидарност/, неприети в производствата по несъстоятелност срещу длъжниците по т. № 74/2015 г. и т. д. № 76/2015 г. на Пазарджишкия
окръжен съд: 67 438,34 евро – лихва за забава върху просрочена главница по
инвестиционен кредит, 671 893, 65 евро – неустойка за забава върху
просрочени лихви по инвестиционен кредит, 84 529, 46 евро – такси, по
инвестиционен кредит, 374 684, 01 евро – просрочена договорна лихва по
кредит за оборотни средства, 305 881, 28 евро – лихва за забава върху
просрочена главница по кредит за оборотни средства, 384 225,08 евро –
неустойка за забава върху просрочените лихви по кредит за оборотни средства,
45 525, 76 евро –такси по кредит за
оборотни средства, на основание Договор за банков кредит № С-М-2/2007 –Л/20.08.2007 г. и анекси към него,
ОСЪЖДА ответниците „ЕС Памексвин“ АД
/Н/ - с.
Калугерово и „Соло екс“ ЕООД /Н/- с.
Памидово, представлявани от синдик М.И.Н., да заплатят на ищеца „Инвестбанк“ АД – гр. София разноските в исковото производство в общ размер на 200 лв. по равно или всеки от тях – по 100 лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от
получаване на преписи от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: