Решение по дело №72/2020 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Радомир, 25.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Радомирският районен съд, ІІІ-ти състав, в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Татяна Тодорова

при секретаря: Илияна Стоева и прокурора: ................ като разгледа докладваното от съдията АНД № 72 по описа на РдРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Л.С. с ЕГН ********** *** против срещу наказателно постановление № .-.-…. от 28.11.2019 г. на Началник група към ОДМВР Перник, с-р “ПП”, с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

            Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, който обжалва същото, като твърди, че оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да г отмени.

            В съдебно заседание жалбоподателя лично и чрез адв. П. поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспореното наказателно постановление.

            Въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР Перник, с-р “ПП” в съдебно заседание представител не изпраща.

            Р.п.П.Т. в съдебно заседание, представител не изпраща.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.08.2019 г., свидетелите К.И.Л. и Л.З.А. – служители на А „ПИ“, сектор „Контрол и правоприлагане“ - Благоевград, били на работа и изпълнявали служебните си задължения, като се установили на път І-6, км.70+273, в посока на движение на моторните превозни средства от гр. Перник към гр. Радомир. След приключване на работния ден свидетеля Л. подал до началник сектор „Контрол и правоприлагане“ – Благоевград докладна записка, в която посочил, че осъществявайки контрол върху заплащането на такса по чл.10, ал.1 от ЗП, със сигнал за спиране било спряно ППС, марка Рено, модел Меган, с рег. № РК …. АТ и след извършена легитимация от негова страна, поискал от водача да предостави необходимите документи за проверка – свидетелство за регистрация на ППС, свидетелство за управление на ППС и документ за самоличност, като лицето отказало да предостави поисканите документи. В докладната посочил, че тези действия е извършил в присъствие на свидетеля Л.А..

Преписката била предадена за вземане на отношение по случая на свидетеля С.Н.П. – служител в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ при ОДМВР – Перник, който поканил жалбоподателя – А.Л.С. да се яви в с-р „ПП“ при ОДМВР – Перник. С. се явил на 30.09.2019 г. и дал сведение, че на 20.08.2019 г., при пътуване до гр. Радомир в 16:05 часа забелязал кола на БГ-ТОЛ, като твърдял, че не е бил спиран за проверка. На същата дата жалбоподателя подал и декларация по реда на чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на 20.08.2019 г., той е управлявал МПС с рег. № РК .. АТ.

На 23.10.2019 г., свидетеля К.И.Л. подал ново сведение, в което твърдял че на 20.08.2019 г., около 16:05 часа, на път І-6, км.70+273 в посока гр. Перник – гр. Радомир осъществявал контрол на пътното движение със служебен автомобил с рег. № СВ … НВ, като подал ясен сигнал за спиране на ППС Рено – Меган рег. № РК .. АТ в присъствие на колегата Л.А., след което водачът на автомобила не изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДвП да спре на подадения сигнал за извършване на проверка и продължил движението си в посока гр. Радомир. В сведението посочил, че в докладната записка погрешно бил записал, че водачът е спрял, но не си е представил документите.

Въз основа на събраните по преписката материали, на 29.10.2019 г, свидетеля П. съставил на жалбоподателя АУАН № …., в който описал като нарушение това, че на 20.08.2019 г., около 16:05 часа в обл. Перник, по първокласен път І-6, км.70+273 в посока от гр. Перник към гр. Радомир управлява собствения си лек автомобил Рено – Меган, с рег. № РК ….АТ, като при подаден сигнал за спиране със стоп – палка, образец „АПИ“ от контролен орган на НТУ – АПИ, сектор „Контрол и правоприлагане“ – гр. Благоевград, за извършване на проверка съгласно чл.167А, ал.1 и ал.2 т ЗДвП, същият не изпълнява задължението си да спре на посоченото място  продължава движението си в посока към гр. Радомир. В АУАН свидетеля изрично посочил, че същият е съставен на основание чл.40 т ЗАНН и преписка вх. № …-…/30.08.2019 г. по описа на ОДМВР – Перник. С описаното в АУАН актосъставителя приел, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.103, във вр. с чл.167а, ал.2, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на С., който в него вписал, че има възражения, които ще изложи пред съда.

Допълнителни възражения не направил в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, поради което и въз основа на акта е издадено атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, като на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Видно от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи началниците група към ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.

По делото са разпитани свидетелите С.Н.П., К.И.Л. и Л.З.А., като по искане на жалбоподателя е разпитан свидетеля Л. В.М..

В показанията си св. П., сочи че не си спомня за случая независим от предявения му АУАН, за който заяви, че той го е написал и подписал, като твърди, че не е очевидец, а е съставил същия въз основа на предоставена му преписка и сочи, че имало случай, в който била допусната грешка и разминаване, като в първоначално предоставените му документи било посочено, че водача не е спрял, а в последствие му казали, че не си е представил документите.

В показанията си свидетеля Л. след предявяване на съдържащия се в делото АУАН заяви, че не си спомня точно случая, не можа да уточни кой от него и колегата му е подал сигнал за спиране, като водача на автомобила не бил спрял и ги отминал. Сочи, че за целия си стаж в ТОЛ-системата е написал 5 докладни за неспиране, но не можа да посочи, дали са имали докладна за неоказване на съдействие и непредставяне на документи.

Пред съда св. А. след предявяване на АУАН заяви, че подписа за свидетел № 2 е негов, но не си спомня случая.

Разпитан по искане на жалбоподателя св. Мирчев, твърди, че на посочената в акта дата е пътувал заедно с жалбоподателя, като са и двамата са видели служителите на ТОЛ-системата, но пред тях се е движел друг автомобил, като и двата възприели сигнала за спиране на движещия се пред тях автомобил.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно-наказателната преписка, както и показанията на свидетелите: С.Н.П., К.И.Л., Л.З.А. и Л. В.М..

Въз основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима: подадена е в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, в съответствие с установеното изискуемо от закона съдържание и от лице имащо правен интерес от въззивно обжалване, а разгледано по същество се явява основателна, по следните съображения:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Съгласно чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Несъмнено служителите на „БГ ТОЛ” имат статута на контролни органи по смисъла на чл.167а, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата, но съдът намира, че в настоящия случай липсва пълно и точно описание на обстоятелствата при които е осъществено нарушението по чл. 103 от ЗДвП, като е затруднено правото на защита на жалбоподателя.

Следва да се има предвид, че в случай на ангажирана административно наказателна отговорност за нарушение по чл.103 от ЗДвП (неспиране на подаден сигнал със стоп палка) при изложено в жалбата изрично възражение, че сигналът не се е отнасял до жалбоподателя и са налице съмнения за неговото правилно възприемане от нарушителя, какъвто е настоящия случай, то в тежест на административно-наказващия орган е при условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране, и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е че той се отнася до него, както и посоченото място за спиране. Доказването може да стане или като в АУАН се опишат подробно тези обстоятелства и се ползва презумптивното доказателствено значение на АУАН или като актосъставителят или други свидетели ги установят по несъмнен начин при разпита им в съдебно заседание.

В процесния случай нито в АУАН, нито в НП са изложени факти за посочените обстоятелства, пради което АУАН не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН, а оспореното НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т-5 т ЗАНН. Отделно от това по делото са събрани противоречиви доказателства предвид докладната записка от 20.08.2019 г. на св. Л., в кято е посочил, че водача е спрял на подадения му сигнал, но е отказал да предостави поисканите му документи за прверка, и сведение от 23.10.2019 г., отново от същия свидетел, в което твърди, че жалбоподателя не е спрял на подадения му сигнал за спиране, като била допусната грешка при подаването на първата докладна записка. Тези противоречия не можаха да бъдат отстрани в съдебно заседание при разпита на свидетелите, тъй като св. П., в показанията си сочи, че не си спомня за случая, като твърди, че имало случай, при който била подадена първоначално докладна записка, че водача не е спрял, а в последствие била подадена такава, в която било посочено, че лицето не е предоставило документите си за проверка. Св. Л. – очевидец, е подал до ръководителя си първоначално и непосредствено след приключване на работния ден - 20.08.2019 г. докладна записка, в която е посочил, че водача ва л.а. Рено - Меган с рег. № РК .....АТ не е предоставил за проверка поисканите му документи, от където може да се направи извод, че на подадния сигнал за спиране, водача е спрял за проверка. По – късно – на 23.10.2019 г. свидетеля Л. е подал ново сведение, в което е посочил, че на подадения сигнал за спиране водача не е спрял. Разпитан в съдебно заседание Л. сочи, че не си спомня за случая, въпреки предявения му АУАН, като твърди, че за целия си трудов стаж в системата на БГ – ТОЛ е имал 5 докладни, от където и не може да се направи извод, че не би си спомнил конкретния случай, по който само има две докладни. В съдебно заседание св. А., въпреки предявеният му АУАН също не си спмня за случая, поради което чрез разпита на тези трима свидетели не можаха да бъдат изяснени обстоятелствата, при които се твърди, че жалбоподателя е извършил нарушението. Нито един от разпитаните свидетели не можа да посочи кой и как е подал сигнала за спиране, като и нито един от тях не можа да уточни дали подадения сигнал е бил възприет от жалбоподателя или не, както и не можаха да уточнят конкретната пътна обстнвка и дали пред управлявания от жалбоподателя лек автомобил се е движел друг автомобил. За тикава факти дава обяснения св. М., който твърди, че подадения сигнал за спиране е бил възприет както от него, така и от С. за отнасящ се досежно движилият се тогава пред тях автомобил. Макар и неговте пказания да са изолирани по делото, то от показанията на другите трима свидетели, двама от които са очевидци, не можаха да бъдат установени другите релевантни факти и обстоятелства за вмененото на жалбоподателя нарушение.

От друга страна, съгласно чл.6 и чл.7 от ЗАНН административно-наказателната отговорност на дееца може да бъде ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо. Съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН в административнонаказателния процес се прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и забрана за осъждане, само заради това, че нарушителят не е доказал възраженията си. С оглед гореизложените принципни съображения и предвид изрично направеното възражение на жалбоподателя, че не е възприел, че подадения сигнал се отнася до него и доколкото административнонаказващия орган, както се посочи, не е ангажирал каквито и да било доказателства за обстановката при извършване на вмененото на жалбоподателя нарушението, то следва да се приеме, че нарушението по чл. 103 ЗДвП не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна и НП следва да бъде отменено.

С оглед изложеното оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ..-.-.. от 28.11.2019 г. на Началник група към ОДМВР Перник, с-р “ПП”, с което на А.Л.С. с ЕГН ********** ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./