№ 19224
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110160950 по описа за 2022 година
Ищецът ЗД „Б...” АД е предявил срещу ответника С. Л. И. осъдителен
иск с правно основание чл.500 КЗ за заплащане на сумата от 389.69 лв., ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на
исковата молба до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 15.06.2017 г. в гр.
София по вина на ответника пътно-транспортно произшествие (ПТП) е
изплатил на ЗАД „А..“, във връзка със сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, сумата от 364.69 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил с марка
„БМВ“ с рег. № ...
Поддържа, че е обезпечил гражданската отговорност на ответника и
след заплащане на застрахователно обезщетение във връзка със задълженията
му по застраховка „Гражданска отговорност” е възникнало правото му на
регресен иск срещу него, тъй като посоченото ПТП е настъпило по вина на
ответника С. Л. И., който е напуснал мястото на ПТП, след неговото
настъпване.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът С. Л. И. е депозирал отговор на
1
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
При така предявения иск с правно основание чл. 500 КЗ, ищецът следва
да докаже съществуването на 1. валидно застрахователно правоотношение
между него и делинквентът (увреждащото лице), 2. противоправно поведение
на ответника при реализиране на процесното ПТП, 3. размера на вредите 4.
причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на
вредите и твърдените от ищеца претърпени вреди, 5. изплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице по застраховка ГО, както и
че 6. делинквентът е напуснал мястото на ПТП, след неговото настъпване.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на
предпоставките от фактическия състав на претендираното спорно материално
право е в тежест на ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да
докаже погасяване на дълга или възражението си за различен механизъм на
ПТП.
Не са спорни между страните по делото обстоятелствата, че водачът,
управлявал лек автомобил „Волво 850” с рег. № .., е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с ищеца, със срок на действие,
обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие,
както и че за вредите настъпили във връзка с реализирано на 15.06.2017 г. в
гр. София ПТП, ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
364.69 лв. и е направил разходи по неговото определяне в размер на 25.00 лв.
От представения по делото протокол за ПТП №1677793/15.06.2017 г.,
съставен от длъжностно лице при ОПП - СДВР – гр. София, се установява, че
на 15.06.2017 г. около 10.50 часа в гр. София, при движение по ул. „Св.
Пимен Зографски“ С. Л. И., като водач на лек автомобил „Волво 850” с рег. №
.. на около 150 м. преди ул. „Никола Габровски“ реализира ПТП в лек
автомобил с марка „БМВ“ с рег. № .., след което напуска мястото на ПТП.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, предвид
изрично предвидената в ЗДвП компетентност, и причинените вреди на
2
автомобилите. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът
приема за установено, че процесното ПТП е осъществено по вина на С. Л. И.,
управлявал лек автомобил с марка „Волво 850” с рег. № .., както и, че
делинквентът е напуснал мястото на ПТП, след неговото настъпване.
Установява се от представеното по делото наказателно постановление
№17-4332-014114/17.07.2017 г., че във връзка с процесното ПТП на С. Л. И. са
наложени административни наказания „глоба“ за виновно допуснатите
нарушения на чл.25, ал.1, чл. 123, ал.1, т.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ, неоспорена
от страните, което съдът намира за компетентно и обективно дадено,
потвърждава механизма на процесното произшествие, описан в представения
по делото Протокола за ПТП №1677793/15.06.2017 г. От заключението на
изслушаната и приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав
намира за компетентно и обективно дадено се установява, че стойността на
щетите по лек автомобил с марка „БМВ“ с рег. № .. по средни пазарни цени е
в размер на 680.54 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Регресната претенция се основава на наличието на предпоставката по
чл. 500, ал.1, т.3 КЗ – водачът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач.
В настоящия случай по делото безспорно се установи, че по вина на
ответника С. Л. И. на 15.06.2017 г. около 10.50 часа в гр. София е
реализирано процесното ПТП. Управляваният от него автомобил е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ищеца ЗД
„Б...” АД. На следващо място ЗД „Б...” АД е уважил и изплатил сумата от
364.69 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди на лек автомобил с марка „БМВ“ с рег. № .., причинени
във връзка с процесното ПТП, и е направил разходи по неговото определяне в
3
размер на 25.00 лв.
Настоящият състав на съда приема, че в конкретния случай е налице
хипотезата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, доколкото доказателствена сила на
констативен протокол за ПТП №1677793/15.06.2017 г., в частта, в която е
отразено, че С. Л. И. е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, не беше оборена.
Основанието на този регресен иск е фактът на изплащане на
обезщетение на третото увредено лице по силата на застраховката и даденото
от закона право на регрес срещу всяко лице, управлявало МПС към момента
на настъпване на застрахователното събитие, а не само срещу лицето,
сключило със застрахователя застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Въз основа на правото, произтичащо от закона,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите встъпва след плащането на застрахователно обезщетение в
правата на увреденото лице спрямо застрахования, като упражнява тези права
от свое собствено име.
Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото,
както и на заключението на съдебната автотехническа експертиза, съдът
приема за установено от фактическа страна, че ПТП е настъпило при
изяснения по-горе механизъм в резултат от неправомерните действия на
водача С. Л. И..
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за провеждане на
насрещно доказване по отношение на установените от посочената
доказателствена съвкупност причина и механизъм на ПТП, нито за
наведените от него твърдения за съпричиняване.
Вината на ответника се предполага до доказване на противното
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на
законовата презумпция.
Имайки предвид, че от кредитираното от съда заключение на приетата
САвТЕ се установи, че имуществените вреди, причинени на лек автомобил с
марка „БМВ“ с рег. № .. са в причинно следствена връзка с процесното ПТП,
както и че стойността на щетите по средни пазарни цени е в размер на 680.54
лв. и с оглед обстоятелството, че ищецът е изплатил обезщетение в размер на
4
364.69 лв. и е направил разходи по неговото определяне в размер на 25.00 лв.,
то искът е основателен и доказан до пълния предявен размер от 389.69 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от 10.11.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 500.00 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса,
депозити за вещо лице и свидетел, и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ..., да
заплати на ЗД „Б...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, ..., на основание чл. 500, ал. 2 КЗ сумата от 389.69 лв.,
представляваща изплатено по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователно обезщетение за застрахователно събитие
настъпило на 15.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
10.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ..., да
заплати на ЗД „Б...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, ..., сумата от 500.00 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5