РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 10.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на първи юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА КАН дело №99 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от еднолично
дружество с ограничена отговорност под фирма „Дея Транс 12“ ЕООД против Решение
№ 981 от 20.12.2019 год. на Районен съд-Русе, постановено по а.н.д № 1516/2016 г.
по описа на съда,
с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 38-0000659 от 30.05.2019 год. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр. Русе . С постановлението е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на
5 000 лв.на дружеството за нарушение по чл.91в, предл.2, т.2 ЗАвтП на основание
чл. 104. ал. 7, предл.последно от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се сочат доводи в
подкрепа на наведените касационни основания и се конкретизира върху
обстоятелствата кои превозни средства са били обект на комплексната проверка
Претендира се отмяна на решението на
РС – Русе и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено
наказателното постановление.
Касационният ответник- сега
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, не изразява становище по
същество.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районният съд е събрал посочените от страните писмени и
гласни доказателства, които е обсъдил и предвид тази доказателствена съвкупност
приема, че фактическата обстановка, очертана в АУАН и издаденото въз основа на него НП, е безспорно
установена. Въззивната инстанция излага
мотиви, че в административната фаза на производството не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
дружеството, актовете на контролния и наказващ органи съдържат реквизитите,
изискуеми от закона за редовността им от формална страна, нарушението е описано
от правна и фактическа страна еднозначно с всички съставомерни признаци.
Отхвърлени са възраженията на дружеството-жалбоподател за допуснати съществени
нарушения на процедурните правила, тъй като изрично са били посочени и
индивидуализирани ППС, конкретен период на непредставена информация, както и
датата, на която дружеството не
представило за проверка информацията от дигиталните тахографи. Направен
е подробен анализ на относима по случая правна уредба. Отхвърлени са
възраженията на санкционирания субект по отношение оборване на фактите,
обусловили издаването на АУАН и НП, като изводите на съда са обосновани с данни от
представените писмени доказателства. Мотивите на обжалваното съдебно решение съдържат
и съображения за правилно ангажиране
отговорността именно на дружеството-жалбоподател, за правилно издирване и приложение
на санкционната разпоредба, чието наказание е в абсолютен размер, както и за
липса на предпоставките за приложение нормата на чл.28 ЗАНН. Така мотивиран,
районният съд е потвърдил изцяло обжалваното пред него НП.
Решението на РС – Русе е неправилно.
Макар и логически издържани,
изложените от въззивната инстанция съображения не могат да бъдат споделени, тъй
като повдигнатото с АУАН обвинение и наложената с НП санкция е за различен
състав на нарушение от обсъждания от районния съд. Санкцията е наложена не за
неизпълнение на задължението за съхраняване на тахографските листи, а за
тяхното непредоставяне на контролните органи при извършване на комплексната
проверка. Конкретната формулировка, използвана както
в АУАН, така и в НП, чрез която е описано вмененото на касатора нарушение, в
относимите й части, е следната: „…транспортното предприятие, при комплексната
проверка, не предоставя информация от ….“.
Основен принцип в административнонаказателното
право е принципът на законоустановеност на административните нарушения и
наказания. Административно нарушение съставлява само онова деяние, чийто състав
е уреден в закон или указ – чл.2, ал.1 от ЗАНН. От този принцип следва извода,
че в актовете, чрез които се установяват извършените нарушения и се налагат
санкции за тях, т.е. в АУАН и НП, нарушението следва да бъде описано със своите
съставомерни признаци. Неизпълнението на това изискване представлява съществено
нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което накърнява правото на
защита на наказаното лице, тъй като го лишава от възможността да узнае за какво
конкретно административно нарушение му е наложена санкцията.
В случая позитивните задължения на
превозвачите, какъвто е и касатора, във връзка с работата на дигиталните
тахографи, са уредени в чл.91в, т.2 от ЗАвПр. Според тази норма превозвачите са
„…длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи - информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и от картата на водача“. При уреждане на белезите от
обективната страна на нарушението санкционната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвПр
не просто препраща към чл.91в, т.1 и т.2 от ЗАвПр, а самостоятелно установява
две форми на изпълнителното деяние на предвиденото с нея административно
нарушение. Предвидената санкция се налага на превозвач или лице, извършващо
превози за собствена сметка, който не
съхранява разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или
картата на водача за период 365 дни или отказва
да ги предостави за проверка от контролните органи. Очевидно е, че втората
форма на изпълнителното деяние се изразява не в простото непредоставяне на
посочените документи при проверка, което
може да се дължи на различни причини, в това число и на пропуск от страна на
проверявания превозвач, а в отказ те да бъдат предоставени, т.е. в категоричното
волеизявление от страна на последния да изпълни задълженията по закон По
този начин (чрез посочване на съставомерното поведение на превозвача -„…отказва да предостави за проверка…“) нарушението
е следвало да бъде описано и в АУАН и НП, доколкото то е било квалифицирано от
административнонаказващия орган именно по чл.104, ал.7, пр.последно от ЗАвПр. В
случая това не е сторено, което съставлява съществено процесуално нарушение,
обуславящо отмяната на НП.
За пълнота следва да се отбележи, че
от събраните по делото доказателства – писмени възражения, не се установява по
несъмнен начин касаторът да е отказвал да предостави посочената в НП информация.
При изложеното в тези възражения обстоятелства, че товарните автомобили не са
били ползвани в транспортната дейност на предприятието, липсва разследване на
този факт по отношение на превозните
средства с рег. №Р 6150 ВХ и рег.№Р 1101 КА, съставляващо нарушение на
изискването по чл.52, ал.4 ЗАНН. Индиции в подкрепа на становището на
санкционираното дружество са данните от представения и на наказващия орган, и
на съда, Дневник за регистриране и водене на отчет на извършените предпътни
технически прегледи, където липсва каквото и да е отбелязване на предпътни
прегледи на тези два товарни автомобила за времето от 22.01.2018 г. до
20.05.2019 г. за първия от тях и в периода 25.01.2018 г. -20.05.2019 г. за
втория (л.112-л.147 от а.н.д.№1516/19 г. на РРС). Обстоятелствата, че
визираните превозни средства са включени в лиценза на санкционираното
транспортно предприятие и първият от тях е преминал технически преглед на
16.03.2019 г., не обосновават наличието на обективна възможност да бъде
извлечена информация (при наличен източник на захранване доставящо електричество
до тахографите) от дигиталните контролни уреди за регистриране на данни, а от
тук – че тази информация е извлечена и предприятие отказва да я представи на
контролните органи. Районният съд в мотивите си се е позовал на неспазен
3-дневен срок за подаване на възражение срещу АУАН (макар и представени 2 бр.
възражения от дена на съставяне на АУАН, 15.05.2019 г.), но тъй като НП не е
било издадено към момента на постъпване на възражението от 20.05.2019 г.,
настоящият състав счита, че действително наказващият орган, в нарушение на
чл.52, ал.4 ЗАНН, не е установил по несъмнен начин извършването на нарушението,
имащо за предмет отказ да се представи
информация от дигиталните тахографи, монтирани в товарни автомобили рег. №Р 6150 ВХ и рег.№Р 1101 КА.
Като е потвърдил
обжалваното пред него НП, районният съд е постановил едно неправилно решение, при
наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, което следва да
бъде отменено и да се постанови решение, с което НП да се отмени като незаконосъобразен акт.
Страните не са направили искания за
присъждане на деловодни разноски.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2, изр.І-во, пр.ІI-ро вр.чл.222, ал.1 от АПК във вр.
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 981/20.12.2019
г., постановено по АНД № 1516/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление(НП) №38-0000659/30.05.2019 г., издадено от
началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на „Дея Транс 12“
ЕООД, за нарушение по чл.91в, т.2 от
ЗАвПр и на основание чл.104, ал.7, пр.последно от същия закон, е наложено
административно нарушение „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, като
вместо това постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 38-0000659/30.05.2019 г.,
издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на „Дея Транс 12“ ЕООД, за нарушение по чл.91в, т.1 от ЗАвПр и на основание чл.104,
ал.7, пр.последно от същия закон, е наложено административно нарушение
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: