№ 1913
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330204835 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000432 от 12.07.2022г.,
издадено от и.д. Директор на РД „АА“ Пловдив, с което на А. Л. Д., ЕГН
**********, на основание чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е санкциониран с глоба в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. на МТИТС.
***, А. Л. Д., с жалбата и с депозирани от процесуалния му
представител писмени бележки, оспорва по същество вмененото му
нарушение и моли съда да отмени наказателното постановление (НП) като
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, се
явява лично и със защитника си адв.Н. М., която поддържа направеното с
жалбата искане. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Пловдив (РД „АА“ Пловдив), редовно призована, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата
1
и административната преписка, изразява становище за безспорно установено
нарушение, нарушител и неговата вина. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до
предвидения минимум.
От фактическа страна се установява следното:
На *** г. в ***, в контролно-технически пункт за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътни
превозни средства, стопанисван от ***, притежаващ разрешение № ***, бил
извършен технически преглед на моторно превозно средство (МПС) „***“ с
рег.№ ***, от категория ***. *** в качеството на *** бил *** А. Л. Д..
Осъщественият технически преглед бил отразен в протокол за техническа
изправност на ППС с № *** със заключение: "Допуска се ППС да се движи
по пътищата, отворени за обществено ползване".
На 08.06.2022г. в ИА „АА“ София била разпоредена и извършена
проверка върху пълния видеозапис, изготвен в хода на преминатия преглед за
техническата изправност на горепосочения товарен автомобил. При прегледа
на пълния видеозапис било установено, че при осъществяване на техническия
преглед на посоченото пътно превозно средство, не било извършено
измерване на степента на износване на елементите от теглително-прикачните
устройства на ППС, така както изисква Приложение 5, част ІІ, раздел V от
Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на ППС към Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС
/Наредбата/.
В тази връзка с писмо рег.№ 11-47-4070/1/10.06.2022 г. на ИА „АА“
било възложено на *** да извърши комплексна проверка на КТП *** с
Разрешение № ***. Проверката, извършена от *** от ***, сред които и св.И.
Г. С., на *** „***“ в ***, потвърдила констатациите на осъществената в ИА
„АА“ София проверка, а именно, че в хода на извършения в КТП на *** на
*** г. в *** периодичния преглед на горепосочения товарен автомобил, ***
Д., в качеството му на *** - *** не е извършил измерване на степента на
износване на елементите от теглително-прикачните устройства на процесното
ППС, съгласно Приложение 5, част ІІ, раздел V от Наредба № Н-
32/16.12.2011г. на МТИТС.
Констатираното в хода на проверката било квалифицирано от св.С. като
2
нарушение на чл.44, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на
МТИТС, за което съставил срещу А. Д. Акт за установяване на
административно нарушение бланков № 316530/20.06.2022г.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното постановление, с
което на А. Д. на основание чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.44,
ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № Н-32/16.12.11г. на МТИТС.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и
безспорен начин въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
както и от гласните такива – показанията на разпитания в качеството на
свидетел *** И. Г. С., който в своите показания е потвърдил отразените в
АУАН факти и констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
С правилото по чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства на техническия специалист, участващ в комисията, е
вменено задължение, когато извършва периодичен преглед на ППС, да
осъществява проверката на техническата му изправност съгласно методиката
по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.11г. на МТИТС и при спазване на
технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4 от същата Наредба. С разпоредбите
от б. "а" до б. "г" на чл. 44, ал. 1, т. 1 са въведени и отделни етапи под
формата на последователност от различни задължения, които техническият
специалист трябва да изпълни, когато осъществява проверката на
техническата изправност. Съответно в Приложение 5, част ІІ, Раздел V от
Наредбата е посочено, че степента на износване на основните елементи от
масово използваните теглително-прикачни устройства на ППС се определят
със съответните калибри или се измерват съгласно посочените размери с
шублери. Санкционната разпоредба на чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 предвижда
3
глоба в размер на 1500 лв. за ***, който не провери изправността на
оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и
характеристиките на ППС, които подлежат на проверка на техническата
изправност, по методите, определени с наредбата по чл.147, ал.1.
Горецитираните разпоредби отнесени към разглеждания казус и
събрания по делото доказателствен материал, формират у съда становище за
категорично осъществен от А. Л. Д., в качеството му на *** (***), състав на
визираното в АУАН и НП административно нарушение на чл.44, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. Безспорно на
процесната дата в КТП на *** е бил извършен технически преглед на ППС
„***“ с рег.№ ***, в който участие като *** и *** е взел жалбоподателя Д.. Не
се спори и че същият в качеството си на *** е имал задължение съгласно
Приложение 5, част ІІ, раздел V от Методика за извършване на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства към Наредба № Н-32/16.12.2011 г. да извърши измерване на
степента на износване на елементите от теглително-прикачните устройство на
проверяваното ППС. Въпреки това *** не е изпълнил тези нормативни
изисквания, което с категоричност се установява от съвкупния
доказателствен материал. Показателни в това отношения са свидетелските
показания на ***, който е категоричен, че измерване на степента на износване
на елементите от теглително-прикачните устройства на ППС е невъзможно да
бъде извършено, когато ремаркето е закачено за влекача, а отделяне на
отделните съставни елементи на ППС не се установява да е било направено,
видно от приобщения по делото като веществено доказателство компакт диск,
съдържащ пълен видеозапис на гореописания технически преглед.
Твърдението на санкционираното лице, че проверката е направена извън
контролно-техническия пункт и обхвата на камерите, където единствено било
възможно разкачането на ремаркето от влекача, останаха недоказани в хода
на настоящото производство.
В случая доказателства, които да оборват изведените в акта и НП
констатации, не бяха представени по делото, поради което съдът счита за
правилно ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
4
Действително установеното деяние на жалбоподателя е подведено под
нормата на чл.44, ал.1, т.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., включваща и
четири букви, във всяка от които е регламентирано различно
материалноправно задължение за техническия специалист, ***. В
наказателното постановление, а и в АУАН не е посочено пълното цифрово
изражение на това кое точно задължение от изброените не е изпълнил ***.
Последното обосновава извод за основателност на направеното в този смисъл
възражение, което обаче не обосновава целения от жалбоподателя
отменителен резултат. В случая даденото фактическото описание на
нарушението и обстоятелствата по неговото извършване е с необходимата
пълнота и конкретика, като и ***, и наказващият орган са изпълнили
задължението си да посочат какво е било дължимото поведение на дееца от
фактическа страна, което приемат да не е било изпълнено. И двата акта на
администрацията в описателната им част съдържат онези правнорелевантни
факти от състава на извършеното административно нарушение, които
позволяват да се формират категорични изводи от фактическа и правна
страна. Предвид на това изложените неточности се оценяват от настоящия
съдебен състав като несъществени и доколкото същите не се отразяват на
съставомерността на деянието, на факта на неговото извършване и най-вече
на правото на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди
да е извършило, през призмата на което следва да се преценява и това дали
нарушението е съществено, съдът намира, че същите не са годни да обосноват
извод за наличие на съществен порок в проведеното производство.
Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че в настоящето
производство защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите и тъй като в
случая същите са правилно отразени и интерпретирани, с недвусмислено и
конкретно словно описание на нарушението, се обосновава изводът, че *** е
разбрал какво нарушение се твърди да е извършил -който извод може да се
изведе и от наведените в жалбата доводи по същество. Предвид всичко
гореизложено посочените неточности в цифровата квалификация се оценят
като несъществени.
Съдът не споделя и изразеното от процесуалния представител на
жалбоподателя становище за относимост на описаното нарушение към
хипотезата на чл.44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. За да се
установи коя е приложимата правна квалификация, на първо място следва да
5
бъде изяснена разликата между двата състава, т. е. при приложението на
какви факти в обективната действителност ще бъде осъществен всеки от
двата състава. Това разграничение следва да се направи, отчитайки
различното материалноправно задължение, което се вменява с всяка от двете
разпоредби, като това на свой ред определя и различните изпълнителни
деяния на двете нарушения. И двете разпоредби имат за свой адресат
техническия специалист, участващ в комисията, но регламентират негови
различни задължения.С правилото по чл.44, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. на последния е вменено задължение, когато извършва
периодичен преглед на ППС, да осъществява проверката на техническата му
изправност съгласно методиката по чл.31, ал.1 от Наредбата и при спазване на
технологичната карта по чл.18, ал.1, т.4 от Наредбата, с посочени от б.“а“ до
б.“г“ различни задължения, които техническият специалист трябва да
изпълни, когато осъществява проверката на техническата изправност. В
зависимост от това коя конкретна проверка деецът не извърши или не
извърши надлежно в рамките на осъществения от него преглед, то деянието
му ще се квалифицира по някоя от четирите букви по чл. 44, ал. 1, т. 1 от
Наредбата. От своя страна с разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. се вменява общото и първично задължения за
техническия специалист да извърши периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътното превозно средство. Изпълнителното
деяние, с което ще бъде осъществено това нарушение, е неизвършването на
периодичен преглед, когато техническият специалист е бил длъжен да стори
това, каквито факти не се твърдят и установяват в настоящия казус.
За така установеното нарушение, наказващият орган правилно и
законосъобразно е санкционирал жалбоподателя на основание чл.178а, ал.7,
т.3, пр.4 от ЗДвП, като му е наложил глоба в размер на 1500 лв., чийто размер
е фиксиран и не подлежи на ревизиране. Наложеното наказание е съответно
на извършеното нарушение и с размер, необходим за постигане целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид установената по делото фактология и с оглед липсата на данни
за смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че
констатираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което констатираното
6
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на §1, т.4 от
Допълнителните разпоредби на ЗАНН.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на депозираната
жалба, поради което съдът следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Приобщеният като веществено доказателство по делото 1 бр.
компактдиск с фабричен надпис „MEDIA CD- R“, приложен в
административнонаказателната преписка, следва да се върне на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, заедно с
административнонаказателната преписка, след влизане на решението в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН,
въвзиваемата страна има право на разноски, поради което претенцията на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът намира
за неоснователна. Доколкото, обаче, липсва изрично искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски за процесуално представителство, такива
не следва да се присъждат и в нейна полза.
Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд ХХV н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000432 от
12.07.2022г., издадено от и.д. Директор на РД „АА“ Пловдив, с което на А. Л.
Д., ЕГН **********, на основание чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е санкциониран с глоба в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск с
7
фабричен надпис „MEDIA CD-R“, приложен в административнонаказателната
преписка, ДА СЕ ВЪРНЕ на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Пловдив след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8