№ 167
гр. Варна , 23.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000343 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба от „ИСТ – АГРО КОМЕРС“ ЕООД, гр.
Варна, чрез адв. Ц., срещу определение №260178/12.04.2021г. по т.д.№204/2020г. на ОС –
Добрич, с което е прекратено производството по делото на основание чл.119, ал.3 от ГПК и
делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Тервел.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се,
че производството пред ОС – Добрич е образувано по два предявени иска: - с правно
основание чл.422 от ГПК за установяване вземането на ищеца за сумата от 22 500лв., ведно
със законната лихва върху нея считано от 09.10.2020г. до окончателното изплащане
дължими по запис на заповед от 17.03.2020г. предявен на 31.07.2020г., за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.г.д.№304/2020г. на РС –
гр.Тервел, обезпечаващ вземане за връщане дадения задатък в двоен размер по Договор
№**********/17.03.2020г. за продажба на пшеница, реколта 2020г.; и - с правно основание
чл.93, ал.2 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумата от
22 500лв., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, представляваща част от задължението на продавача за връщане
на дадения задатък в двоен размер по Договор №**********/17.03.2020г. за продажба на
пшеница, реколта 2020г.
Предвид изложеното се твърди, че неправилно съдът е приел, че са предявени два
отделни иска. С исковата молба са въведени твърдения за каузалното правоотношение във
връзка, с което е издаден и процесния запис на заповед, а с оглед постъпилите отговори, по
1
делото липсва спор по този въпрос. Съгласно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при
въвеждане на каузалното правоотношение в производството по иск с правно основание
чл.422 от ГПК, то същото подлежи на изследване в производството.
Предвид изложеното и доколкото каузалното правоотношение, по което е издаден
записът на заповед е именно Договора за покупко - продажба на пшеница, реколта 2020г. и
претендираното вземане е част от задължението на продавача за връщане на дадения
задатък в двоен размер, а предмета на осъдителния иск е останалата част от същото
задължение, то следва че материално правното основание на посочените претенции е чл.93,
ал.2 от ЗЗД. Единствената разлика е различния процесуален ред, по който ищецът е
предприел защита на правата и законните си интереси.
Ето защо, съдът следва да приеме, че не са налице два отделни иска с цена под
25 000лв., а се касае за една претенция, произтичаща от едно правоотношение и предявена
частично по различен процесуален ред. Предявените искове са родово подсъдни на ОС –
гр.Добрич.
По същество се претендира отмяна на определението и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответните страни „АГРО ЕГЕР“ ООД, гр.Тервел и ЕГД. М. Н. с писмен отговор, чрез
адв.Друмева, оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че по делото са предявени два
иска – установителен по реда на чл.422 от ГПК и осъдителен с цена на всеки от тях в размер
на 22 500лв., определени като част от вземането на ищеца по Договор за покупко-продажба
на пшеница, реколта 2020г. за връщане на дадения задатък в двоен размер /45 000лв./.
Действително, претенциите на ищеца по двата обективно съединени иска се основават на
едно правоотношение – договора, но това са различни вземания. Още повече, че двата иска
са различни, поради което и съдът следва да се произнесе с два отделни диспозитива по
всеки един от тях.
По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди определението на ОС –
Добрич. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по т.д.
№204/2020г. на ОС – Добрич, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството по т.д.№204/2020г. на ОС – Добрич е образувано по предявени
искове от „ИСТ – АГРО КОМЕРС“ ЕООД срещу „АГРО ЕГЕР“ ЕООД и ЕГД. М. Н., както
следва: 1/ с правно основание чл.422 от ГПК за установяване вземането на ищеца от
ответниците, при условията на солидарност, за сумата от 22 500лв., ведно със законната
лихва върху нея считано от 09.10.2020г. до окончателното изплащане дължими по запис
2
на заповед от 17.03.2020г., предявен на 31.07.2020г., за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.г.д.№304/2020г. на РС – гр.Тервел,
обезпечаващ вземане за връщане дадения задатък в двоен размер по Договор
№**********/17.03.2020г. за продажба на пшеница, реколта 2020г.; 2/ с правно основание
чл.93, ал.2 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумата от
22 500лв., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска. до
окончателното изплащане, представляваща част от задължението на продавача за връщане
на дадения задатък в двоен размер по Договор №**********/17.03.2020г. за продажба на
пшеница, реколта 2020г.
По делото са постъпили писмени отговори от всеки един от ответниците „АГРО
ЕГЕР“ ООД, гр.Тервел и ЕГД. М. Н. с писмен отговор, чрез адв.Друмева, в които са
направени възражения за родова неподсъдност с искане делото да бъде изпратено на
Районен съд – Тервел.
Възражението за родова подсъдност по чл.119, ал.1 от ГПК е направено
своевременно - в срока за отговор по чл.131 от ГПК.
С обжалваното определение №260178/12.04.2021г. съдът е уважил направеното
възражение, прекратил е производството по делото и е изпратил същото за разглеждане в
РС – гр.Тервел.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл.104 от ГПК на окръжен съд като първа инстанция са
подсъдни само изрично посочените дела, едни от които са исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за
трудови спорове и за вземания по актове за начет.
Така определената родова подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на производството и съдът следи служебно за нея, съобразно разпоредбата
на чл.119, ал.1 от ГПК. В процесния случай, макар и касаещи едно и също вземане, по един
договор, претенциите са предявени за части от това вземане, на различни правни основания
по различен съдопроизводствен ред, поради което представляват частично предявени искове
на едно вземане.
При проверка допустимостта на производството и редовността на предявените
обективно съединени искове, съдът констатира, че същите са с цена под 25 000лв. всеки
един от тях, тъй като при частичните искове родовата подсъдност се определя от предявения
размер, а не от размера на цялото вземане, макар и при отхвърляне на иска да се формира
сила на пресъдено нещо за пълния, а не само за съдебно предявения размер.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявените в настоящото производство искове
следва да бъдат разгледани от компетентния по правилата на родовата подсъдност /арг. за
3
противното от текста на чл. 104, т. 4, предл. 2-ро ГПК/ РС – гр.Тервел, като производството
по делото бъде прекратено и изпратено по подсъдност на РС.
Предвид съвпадане изводите на двете инстанции, определението на ОС – Добрич
следва да бъде потвърдено.
Разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. Същите следва
да бъдат присъдени с постановеното решение, съобразно изхода на спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260178/14.04.2021Г. ПО Т.Д.№204/2020Г. на ОС –
Добрич, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на РС
– гр.Тервел.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4