Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. София, 05.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6
състав в публично заседание на тринадесети октомври
две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Петя Алексиева гр.д.№ 16158
по
описа за 2017 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от К.П.Н., с която предявява пасивно субективно и обективно кумулативно
съединени искове, както следва: искове с правно основание чл.45 и чл.86, ал.1
от ЗЗД против Д.В.А. и искове с правно основание чл.49, връзка с чл.45 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД против П.П.„Г.“, за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на ищцата сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на предявяване на исковете-12.12.2017
г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищцата твърди, че с ответницата са народни
представители в 44-то Народно събрание, съответно ответницата е член на
парламентарната група на ПП Г., а ищцата-на групата на БСП. Твърди се, че с цел
да отклони вниманието на обществото от породилата се в парламента остра
политическа полемика във връзка с идеята на управляващото мнозинство за ревизия
на извършените до момента приватизационни сделки, вторият ответник подел
масирана клеветническа кампания срещу ищцата в качеството й на ръководител на
опозиционната партия. Поддържа се, че системно и организирано, през периода от
началото на месец ноември 2017 г. до момента, в множество изказвания от
парламентарната трибуна и в средствата за масово осведомяване, първата
ответница от името на партията, към която принадлежи, твърди неистини за
участието на ищцата в приватизацията на дружество „Т.“ ЕАД, чиято процедура е
проведена през 1998 г. и приключила с подписването на приватизационен договор
през м. януари 1999 г. Ищцата твърди, че е участвала в този процес като
съдружник в учреденото при условията на чл.5, ал.2 ЗППДОП дружество на
работниците и служителите в предприятието и в качеството си на изпълнителен
директор на приватизиращото се дружество към онзи момент. Твърди се, че по
повод извършената приватизация ВКП е извършила две проверки, резултати от които
са обективирани в нейни преписки № 326/98.ІІІ. от 26.11.1998 г. и № 1180/99 г.,
последната приключила с окончателно постановление от 07.05.2001 г., с което се
отказва образуване на предварително производство.
Поддържа се, че неверните твърдения са
изнесени от първата ответница както следва: интервю от 16.11.2017 г., излъчено
в сутрешния блок на телевизия БТВ с изявление: „поведението на Н. е истерично,
защото се говори за приватизация и промяна в конституцията“, интервю на
30.11.2017 г. излъчено в телевизионен канал на БТВ: „не е вярно, че лидерът на
БСП К.Н. е проверявана от трима главни прокурори за сделката за „Т.“, както тя
твърди. Всъщност никой не я е проверявал“, „Н. много често злоупотребява и
твърденията й не са приятел на истината“, интервю на 04.12.2017 г. в ТВ
предаване „Б. пита“, излъчено в ефира на „Канал 3“: „К.Н. не е приятел на
истината и се страхува от темата за приватизацията.“ Ответницата от името на
втория ответник заявила дълбоко позорящите ищцата твърдения, че е казала „че
трима прокурори са проверявали през годините, а това не е така и е крайно време
да излезе от истината. Констатацията, че
тя лъже е известна както у нас, така и на световната сцена. Тя не е приятел на
истината.“ Твърди се, че впоследствие изказванията на ответницата А. били
отразени в различни информационни източници, включително и публикувани на
интернет страницата на втория ответник www.gerb.bg.
Твърди се, че неверни и обидни изказвания ответницата е направила и в свое
интервю от 10.12.2017 г. по телевизия „Канал 3“, както и в профила си във
Фейсбук на същата дата. Поддържа се, че чрез публичните изявления в средствата
за масово осведомяване, които в едната си част са обидни, а в другата са
неверни, накърняват личното достойнство и чест на ищцата, изключително тежко
рефлектират върху нея като политически ръководител, разколебават доверието в
нея в това й качество, целят директно да я дискредитират и елиминират като
водач на политическата опозиция.
Ищцата твърди, че ангажира
отговорността на ответника ПП Г.за поведението на ответницата А.. Твърди, че
ответникът ПП Г.организира и методично провежда целенасочена клеветническа
кампания спрямо ищцата, във връзка с обсъжданата идея за проверка за сключени
приватизационни сделки, а реализацията на тази кампания се постига чрез
изявленията на ответницата А.. Твърди, че вторият ответник е възложил на
първата ответница да опозори, опетни и въведе в заблуждение цялата общественост
по отношение на личността на председателя на опозиционната политическа партия.
Поддържа, че ответницата А. осъществява възложените й работа, в качеството си
на народен представител от квотата на партията-ответник, на член на нейната
парламентарна група, при и по повод изпълнение на парламентарните си и
политически функции на депутат, провеждащ политиката на партията, в която
членува и към чиято група в парламента принадлежи, огласявайки го публично.
Поддържа, че партията-ответник не се е разграничила от твърденията и
квалификациите на своя член и народен представител.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от 30 000 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-12.12.2017 г. до окончателното
изплащане.
В законоустановения едномесечен срок на
09.02.2018 г. е постъпил отговор и от двамата ответници.
Ответницата Д.А. чрез процесуалния си представител
адвокат Н., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора, оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди се, че не е налице хипотезата на
чл.49 ЗЗД, тъй като липсва каквото и да било възлагане на работа от страна на
ПП Г.. В качеството си на народен представител ответницата следва единствено
своята собствена съвест, политически разбирания и ценностна система. Поддържа
се, че първото изказване в интервю от 16.11.2017 г. е истина и е свързано с
поведението на ищцата на 15.11.2017 г. в редовно пленарно заседание на НС,
когато по време на изказване на Н. от трибуната, след многократно отправени
спрямо нея предупреждения за непристойно и неприлично поведение, председателят
на НС бил принуден да накара квесторите да въдворят ред в залата, което било
възможно само чрез принудителното отстраняване на ищцата от нея. По повод това
поведение на ищцата е и изказването на ответницата на следващия ден в интервюто
пред БТВ.
По отношение на интервюто от 30.11.2017 г. твърди се,
че изложеното от ответницата е напълно вярно. Казаното от ответницата, че К.Н.
не е била проверявана от трима главни прокурори, че никой не я е проверявал, че
много често злоупотребява и твърдения й не са приятел на истината, са изцяло
верни. Поддържа се, че тези твърдения не са обидни по съществото си. Поддържа
се, че в посоченото интервю ответницата е взела участие в свое лично качество
на депутат-представител на своите избиратели от съответния избирателен район.
Същото се твърди и по отношение на интервюто на 04.12.2017 г. в телевизионното
предаване „Б. пита“. Твърди се, че констатацията на ответницата, че Н. лъже, е
известна и у нас, и в чужбина. Твърди се, че Генерал Л.Р.-председател на руския
институт за стратегически изследвания, е автор на писмо до българските политици
и журналисти, публикувано от сайта „Афера“, в което той твърди, че Н. лъже.
Същото твърди и Р.П.в изявление, публикувано в сайта 24 часа.bg на 27.12.2016
г. Поддържа се вярност и на твърдението, че ищцата се „страхува от темата за
приватизация“. Твърди се, че ищцата е била поканена за съвместно участие с
ответницата в същото телевизионно предаване на 04.12.2017 г. „Б. пита“, била е
запозната предварително с обстоятелството, че темата на разговора ще бъде
въпросът за приватизацията в България, включително и тази на „Т.-98“ ЕАД,
получила е поканата и въпреки всичко не е взела участие в предаването. Поддържа
се, че ответницата е изразила лично свое становище по повод неявяването на Н.,
на каквото безспорно тя има право. По отношение на интервюто от 10.12.2017 г.
се поддържа, че изречените изрази не са обидни, тъй като се касае за народни
представители, които са в политически сблъсък помежду си по важна за цялото
общество тема и да отстояват своите политически разбирания в подобни сблъсъци,
е тяхна работа и задължение. Поддържа се, че в публикацията в профила на
ответницата във Фейсбук всички твърдения на ответницата или представляват
цитати, или се основават пряко на твърденията, направени в издадената от Висшия
съвет на БСП през юни 2001 г. книга, озаглавена „Корупцията-основен елемент в
управлението на СДС“. Поддържа се, че процесното изказване съдържа цитат от
тази книга на стр.50, а дружеството „Т.-98“ ЕАД е посочено категорично в
приложение 19-списък, наречен „Съмнителни сиви сделки“ на стр.243, ред 13.
Твърди се, че информацията в книгата е вярна, тъй като видно от декларацията на
ищцата от 02.07.2004 г. по чл.223а, ал.2 от ТЗ, същата е притежавала 5550
бр.акции, представляващи 37% от капитала на въпросното дружество. Поддържа се,
че всички твърдения в исковата молба, относно търпените от ищцата тежки
неимуществени вреди са неверни, житейски нелогични и в крайна сметка
неоснователни.
Моли съда да отхвърли иска като недоказан и затова
неоснователен, както и да присъди на ответницата сторените в производството
разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът ПП „Г.“ чрез процесуалния си представител
Адвокатско дружество „М.М. и съдружници“, представлявано от адвокат М. по
същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва твърденията
на ищцата, като твърди, че ПП „Г.“ не е възлагала на Д.В.А., за да отговаря за
вреди, причинени от нея при или по повод изпълнението на тази работа. Поддържа
се, че Д.А. не участва в органите на управление на ПП „Г.“, не е говорител на
партията, няма функции да представлява, нито да изказва мнения от името и за
сметка на партията, както и да извършва каквито и да било правни действия от
името и за сметка на ПП „Г.“. На следващо място твърди се, че нито първият,
нито вторият ответник са извършили непозволено увреждане спрямо ищцата.
Посочените изказвания не са обидни, нито клеветнически, не се разгласяват
никакви неверни позорни обстоятелства, нито се приписва извършването на
престъпление. Предвид обществените си функции ищцата следва да има по-висок
праг на търпимост към изказванията относно нейната личност. Оспорва изцяло
твърденията на ищцата, че изявленията, предмет на исковата молба са от името на
ПП „Г.“ и са резултат на предварителна подготовка и разработен сценарии.
Оспорва твърдението, че искането за проверка от ДАНС и другите компетентни
органи на сделката за „Т.“ ЕАД през 2017 г. е начало на този сценарии и
кампания организирана от втория ответник срещу ищцата.
Моли съда да отхвърли предявения иск и да осъди ищцата
да заплати на ответника направените по делото съдебни разноски, включително и
за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалните си
представители поддържа предявените искове и моли съда да присъди претендираното
обезщетение в пълен размер. Претендира разноски, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответницата А..
Ответницата Д.В.А. в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани по съображения подробно изложени в писмено становище. Претендира
направените разноски.
Ответникът П.П.Г.в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Подробни съображения излага в представените по делото писмени
бележки. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и
общоизвестен факт е, че ищцата и ответницата А. са народни представители в
44-то Народно събрание, съответно ответницата е член на парламентарната група
на ПП Г., а ищцата-на групата на БСП.
На 15 ноември 2017 г. на 73-то
заседание на 44-то НС, по време на свое изказване, във връзка с провеждани
дебати, свързани с внесен законопроект, относно промени в Конституцията,
свързани с приватизацията и отпадането на давността за тези сделки, ищцата е
отстранена от заседанието на основание чл.162, ал.1 от Правилника за
организация и дейността на Народното събрание, а заседанието е прекъснато за
десет минути, докато госпожа Н. напусне залата.
По-рано сутринта на същата дата, ищцата
е дала интервю за предаването „Тази сутрин“ по БТВ, в което е заявила: „Тази
сделка е проверявана три пъти от три различни прокуратури, и три различни
главни прокурори, по различно време. Винаги, когато тръгна нещо да правя в
политиката по-рязко, се разглежда сделката с „Т.“… Прокурорска линия. Жалби,
сигнали, да се провери тази сделка, К.Н. какво е направила. Три пъти е
проверявана. Да го проверят и четвърти път.“
На следващия ден-16 ноември 2017 г. в
интервю по сутрешния блок на телевизия БТВ, ответницата А. заявява:
„поведението на Н. е истерично, защото се говори за приватизация и промяна в
Конституцията“.
В интервю на 30 ноември 2017 г. отново
по телевизия БТВ ответницата А. заявява: „не е вярно, че лидерът на БСП К.Н. е
проверявана от трима главни прокурори за сделката за „Т.“, както тя твърди.
Всъщност никой не я е проверявал“…“Н. много често злоупотребява и твърденията й
не са приятел на истината“.
На 04 декември 2017 г. в телевизионно
предаване „Б. пита“, излъчено по телевизия Канал 3, ответницата А. заявява: „К.Н.
не е приятел на истината и се страхува от темата за приватизацията“….“че трима
прокурори са я проверявали през годините, а това не е така и е крайно време да
излезе истината. Констатацията, че тя лъже е известна както у нас, така и на
световната сцена. Тя не е приятел на истината.
От приетата по делото
съдебна-компютърно техническа експертиза, изготвена от вещото лице С.,
неоспорена от страните, се установява, че горните изявления са дадени по
следния начин:
Във връзка с молбата на водещата Б. към
ответницата А. да напомни съдържанието на писмото на Г.П.и какво пише в него,
ответницата отговаря: „В него пишеше, че за тези осемнадесет години толкова са
изтекли от приватизацията на Т., никога К.Н. не е проверявана във връзка с тази
приватизация, нито дружеството, нито тя в качеството му на управител. Тоест
всички твърдения от нейна страна са лъжа, че трима прокурори са правили
проверка на това дружество, тя го каза в една друга национална телевизия в
ефир, а и смятам, че е крайно време истината да се чуе.“
По делото и като доказателство е прието писмо на Г.П.С.Ц.ГП
№ 4035 от 29 ноември 2017 г., във връзка със запитване отправено от ответницата
Д.А., в което е посочено: “Считано от момента на сключване на договора за
продажба на дружеството-13.01.1999 г. е изтекъл срок от почти 18 години, през
който не са подавани сигнали, не са извършвани проверки и не е образувано
досъдебно производство относно приватизационната сделка.“
Във връзка с въпрос на водещата за
образувано от К.Н. против Б.Б. исково производство за това, че е наречена
„Госпожа лъжа“ и дали А. няма да си образува и тя едно производство,
ответницата отговаря: „Знаете ли, аз днес случайно попаднах на един линк,
защото Фейсбук има функция за напомняне на тази дата преди време какво се е случило.
На днешната дата генералР.е казал, че К.Н. лъже и обижда, тоест това не е
констатация на български политици или на опоненти в политическия живот, ами
явно вече сме и на международната сцена известни с госпожа Н. и нейните твърдения.“
С отговора ответницата си е представила
писмена разпечатка от линк: https://clubz.bg/47736-*************,
от който е видно, че на 02.12.2016 г. действително е публикувана статия озаглавена:
Р.: Н. лъже и клевети. В статията е
посочено, че Генерал Л.Р. - председателят на Руския институт за стратегически
изследвания (РИСИ), е написал писмо до българските политици и журналисти. То е
публикувано от сайта "Афера" и е по повод твърденията на лидерката на
БСП К.Н.. И към момента при влизане на посочения линк, се появява статията.
В отговор на Б.: “Тоест, в момента
давате знак на госпожа Н., че ако ще съди всички, които споменават, че може би
тя има неверни твърдения, да не се изразявам с думата „лъжа“, ответницата А.
отговаря: “че не е приятел на истината“.
На 10 декември 2017 г. пак по телевизия
Канал 3 ответницата А. заявява: „….Това, че не присъства в предаването може да
й спечели само едно нарицателно име и това е „Госпожа Страхливка“…“Към медия,
която и да е тя, трябва човек да има необходимото внимание, особено когато е
политик и се самоназовава като лидер..“
От приетата по делото съдебна-компютърно техническа
експертиза, изготвена от вещото лице С., неоспорена от страните, се установява,
че горните изявления са дадени по следния начин:
На въпроса на Б.: „Госпожо А. не сядайте така удобно,
а станете да кажете коя сте Вие, че си позволявате да обсъждате госпожа К.Н..
Цитирам нейни думи“, ответницата А. отговаря: „Коя съм аз, знаят всички, които
ме познават и всички, които ме избират вече четвърти път да ги представлявам в
Народното събрание. Няма да влизам в тона на госпожа Н., но коя е тя, е загадка
вероятно и за членовете на БСП, и за Националния им съвет, защото за нас е ясно
коя е тя. Тя е приватизаторката. ГоспожаИ.и още други имена, спечелила ги с
цялата си метаморфоза и катарзис в политиката.
На въпроса на Б.:“обидена ли сте, че в момента К.Н. не
присъства тук. След като аз наистина се опитах да изпълня нейната заръка, даже
сега ще опитам да й звънна в ефир по телефона, за да попитам дали пък случайно
няма да се реши да дойде, но Вие обидена ли сте?“, ответницата отговаря: „Това може
да й спечели само едно нарицателно име и това е госпожа Страхливка, друго не
виждам какво би се променило. По принцип трябва да сте обидени Вие, защото към
медия, която и да е тя, трябва човек да има необходимото внимание, особено
когато той е политик, особено когато са самоназовава за лидера на втората
най-голяма партия и да има възможности да отговаря дори на неудобните въпроси.“
В профила си във Фейсбук на 10 декември
2017 г. ответницата А. пише: „Сделката за „Т. 98“, по която К.Н. е основен
играч с 33% участие, е анатемосана от БСП още през 2001 година, само три години
след приватизацията на скандалното дружество на 11 юни 2001 година Висшият
съвет на БСП тържествено раздава на журналистите своята книга
„Корупцията-основен елемент в управлението на СДС: юни 1997-април 2001 година“.
Тя е посветена на „синята“ приватизация по време на управлението на ОДС. При
представянето на „корупционната книга“ говорителят на БСП М.Ч. обяснява, че
поне половината от „сините“ приватизационни сделки са съмнителни.
Социалистическата партия твърди, че РМД-приватизацията е овладяване на
предприятията чрез мажоритарно участие от „партийни парашутисти“ и
„братовчеди“. Схемата с РМД-тата е описана изцяло в корупционен аспект-там е и
„Т.-98“, и приватизаторката!“
По делото като доказателство е приета
книгата озаглавена „Корупцията-основен елемент в управлението на СРД юни 1997
г.-април 2001 г., издадена юни 2001 г. от Българска социалистическа партия Висш
съвет, от която се установява, че в поста си във Фейсбук, действително
ответницата е цитирала именно изложени в книгата на стр.50 твърдения:
„Възможността за овладяване на мажоритарното участие в РМД от „партийни
парашутисти“ и „братовчеди“, която стана правило след променянето на закона за
приватизация от синьото мнозинство, превърна самата идея за
работническо-мениджърско изкупуване във фарс. В същата книга на стр.243, ред
13, в Приложение 19-сделката с „Т.“ е включена в списъка на съмнителните сиви
сделки.
Съдът намира, че изявленията на
ответницата А. на посочените четири дати и в посочените медии и социална мрежа
Фейсбук са установени с представените по делото писмени доказателства, както и
с приетите по делото експертизи. Самата ответница не оспорва, че на посочените
дати и място е направила съответните заявления. Оспорването се свежда до
твърденията, че тези изявления са верни и в този смисъл не са нито
клеветнически, нито обидни.
Изявленията се установяват и с
показанията на разпитаните по делото свидетели-Б.Д. Б.-съветник на ищцата по
медийните въпроси, А.К.Н., Е.Г.С.-П..
Разпитана свидетелката Б. установява,
че след интервютата на БТВ, на ищцата й станало много неприятно, проведена била
специална пресконференция в централата на БСП, по време на която пред
журналистите били представените документите, с които ищцата разполага във
връзка със случая „Т.“ и извършените проверки. Тези интервюта имали позорящ
ефект и ищцата се притеснявала не само за ефекта върху себе си, но и за този
върху партията. В този период било много напрегнато, защото медиите канели
представители на БСП само по темата „Т.“. Интервютата довели и до много
обаждания в централата от членове на БСП и симпатизанти, които изразявали
негативно отношение и търсели обяснение от К.Н.. Този въпрос се поставял и на
всички събрания. От всичко това ищцата се чувствала изключително омерзена.
СвидетелятА.Н.установява, че по
политическия дебат във връзка с идеята на ПП Г.да се проверяват всички сключени
до 2017 г. приватизационни сделки в страната, БСП взела принципната позиция, че
това предложение е противоконституционно. Свидетелят установява, че след тази
позиция на партията, започнала персонална атака към К.Н. като участник в
приватизацията, изразила се в няколко поредни предавания, участия в различни
телевизии и медии, в които се появило обвинение към ищцата като участник в
приватизацията. Свидетелят установява, че вследствие на горното ищцата била
разстроена, защото е много чувствителна, когато се прави опит да бъде накърнено
името на партията, чрез злепоставянето на ищцата. Свидетелят установява, че след
излъчването на интервютата, въпросите дали всичко по приватизационната сделка е
проверявано, дали е в рамките на закона, бил поставен на заседание на
изпълнителното бюро, което заседава всеки вторник. След това имало въпроси от
членове на ръководството на партията на Националния съвет. Свидетелят ставал
свидетел на няколко участия на ищцата или среща със симпатизанти или структури
из страната, където на ищцата й се налагало да отговаря на въпроси, свързани с
това обвинение.
Свидетелката Пенева установява, че
ищцата била много затормозена от емоционална гледна точка, споделила със
свидетелката, че е обидена от несправедливото отношение и изказване, че е лъжец
и това нарушава партийните принципи и ценностите.
Свидетелят Ц.П.П.установява, че е
административен секретар на ПП Г.от 2007 г. Установява, че политическите
решения, които се вземат от изпълнителната комисия се документират административно и с подписите
на членовете на комисията. Нито тази комисия като най-висш изпълнителен орган
на партията, нито която и да било друга общинска комисия или районна структура,
е възлагала ангажимент за провеждане на тенденциозна кампания срещу госпожа К.Н.
с цел тя за бъде оклеветена и дискредитирана в обществото. Свидетелят
установява още, че Д.А. не е член на изпълнителен или на контролен орган на
партията. Единствените й ангажименти са като народен представител. Няма решение
на партията, с което да е възложено на ответницата А. да говори от името на
партията, както и конкретно да изказва мнение от името на ПП Г.и конкретно
против ищцата по темата за приватизацията на Т..
Свидетелят А.Д.Т.установява, че
участвал заедно с ответницата А. в предаването на Илияна Б. в Канал 3 в началото
на декември. В това предаване била поканена и госпожа К.Н., но тя не дошла,
защото не успели да я намерят по телефона.
От приетото по делото постановление от
07.05.2001 г. на зам.-гр.прокурор в СГП се установява, че с постановление от
08.06.1999 г. Софийска апелативна прокуратура е отменила постановлението на СГП
и е указала допълнителна проверка и извършване на финансова ревизия на
дружеството за 1998 г. В изпълнение дадените от САП указания, СГП е възложила
на ДНСП допълнителна проверка и с постановление от 10.07.2000 г. е разпоредила
извършване на финансова ревизия на „Т.“ АД обхваща периода м.01.-м.12.98 г. В
постановлението е прието, че от предварително извършената проверка,
допълнителна такава, включително и по заключението на извършената финансова
ревизия за 1998 г. се налага извода, че при осъществяване на приватизационната
сделка на „Т.“ ЕАД, Министерството на търговията и туризма е спазило
необходимите процедури, изискуеми от закона и нормативната уредба, действащата
в този период, поради което СГП е отказала да образува предварително
производство и е прекратила пр.пр. № 1180/99 г.
От писмо на Г.П.С.Ц.ГП № 4035 от 29
ноември 2017 г. и във връзка със запитване отправено от ответницата Д.А. е
видно, че след проверка в информационните масиви на ВКП се установява, че на
15.05.2017 г. е била образувана пр.пр. № 15254/2017 г. по описа на СГП по
изпратени по компетентност материали от ВКП на ДА „НС“ по пр.пр. № 12315/2016
г. по описа на ВКС, отдел 01 „Специализиран“, ведно с приложена обобщава
справка от извършена проверка по повод постъпило писмо в ДА „НС“ вх.№
Д-552/20.03.2017 г. от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол,
относно процедурата за приватизация на „Т.“ ЕАД, гр. София. С постановление от
26.05.2017 г., допълнено с постановление от 01.06.2017 г., е отказано
образуване на досъдебно производство, тъй като наказателното преследване е
изключено по давност, когато не е възбудено в продължение на десет години.
Считано от момента на сключване на договора за продажба на
дружеството-13.01.1999 г. е изтекъл срок от почти 18 години, през който не са
подавани сигнали, не са извършвани проверки и не е образувано досъдебно
производство относно приватизационната сделка. Установява се още, че с
резолюция на АП-София е потвърдено постановлението на СГП за отказ да се
образува досъдебно производство, като освен това е посочено, че по преписката
не са налице данни за извършени престъпления по чл.282 от НК и чл.220 НК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск спрямо
ответницата Д.В.А. е с правно основание чл.45 от ЗЗД, а спрямо втория ответник П.П.„Г.“-с
правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищцата ангажира отговорността им съответно за лични виновни действия, по
отношение на физическото лице и за чужди действия на юридическото лице-политическата
партия, чийто член е ответницата А.. В практиката на ВКС трайно и
безпротиворечиво се приема, че предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД са наличие на вреди, деяние на ответника,
противоправност на същото, причинна връзка между деянието и вредата, и вина-като
установяването на първите четири е в тежест на ищцата, а оборването на
презумпцията за вина-на ответника. Ангажирането на отговорността по чл.49 ЗЗД
за чужди действия предполага допълнително установяване и на възлагане на
работата, което е в тежест на ищцата.
На следващо място ищцата претендира пасивната
солидарна отговорност на непосредствения извършител и лицето, което му е
възложило работата.
Тази претенция е допустима, но не намира своето правно
основание в чл.53 от ЗЗД, както е посочено в исковата молба, а е в съответствие с практиката на Върховния съд, намерила
израз в ППВС № 7/1958 г., като съгласно разясненията, дадени в него, пострадалият
има възможност да предяви иска за обезщетението от деликта солидарно срещу
непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата.
Пак съгласно разясненията, дадени в Постановлението на ВС, фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция, тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекия причинител на вредата не е действал виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Съображенията на съда за това са следните:
Ищцата и въпреки разпределената й доказателствена
тежест в посочения по-горе смисъл, не доказа главно и пълно възлагане на работа
от втория на първия ответник, така както е заявена с исковата молба, а именно: че
вторият ответник е възложил на първата ответница да опозори, опетни и въведе в
заблуждение цялата общественост по отношение на личността на председателя на
опозиционната политическа партия, че ответницата А. осъществява възложената й
работа, в качеството си на народен представител от квотата на
партията-ответник, на член на нейната парламентарна група, при и по повод
изпълнение на парламентарните си и политически функции на депутат, провеждащ
политиката на партията, в която членува и към чиято група в парламента
принадлежи, огласявайки го публично, че партията-ответник не се е разграничила
от твърденията и квалификациите на своя член и народен представител. По делото
ищцата не е ангажирала нито едно доказателство в горния смисъл.
Напротив ответниците с проведеното от тях насрещно
доказване установиха, че ръководството на ответната партия никога не е
възлагало на първата ответница да опозори, опетни и въведе в заблуждение цялата
общественост по отношение на личността на председателя на опозиционната
политическа партия.
На следващо място съдът намира, че липсва
противоправност на деянието на ответницата А., защото изразите, посочени в
исковата молба, нямат опозоряващ, обиден или клеветнически за ищцата характер, на
първо място, защото част от тях представляват изложени от ищцата факти, които
се установи, че са цитати от други източници, а друга част са мнения с оценъчен
характер, представляващи израз на свободата на словото. За даването на мнения с
оценъчен характер ВКС устойчиво приема (така в решение № 209 по гр.д. №
1747/2013 г., ІІІ г.о., и цитираните в него други съдебни решения), че когато
не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто
име на другиго, твърдения и оценки чрез медия могат да се разпространяват
свободно; не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие, освен когато правото на изразяване на мнение е в нарушение
на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България; така и негативните
оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в
обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на
личността; оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност -
те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност.
Безспорно, ищцата е известен политик, председател на
политическа партия, заемала е важна позиция към момента на сключване на
процесната приватизационна сделка в качеството си на изпълнителен директор на „Т.“
ЕАД, и като такава е нормално да бъде подлагана на щателно наблюдение от
обществото и медиите, и действията й да бъдат обект на засилена и крайна
критика, включително и негативна.
От процесните изявления на ответницата А., твърдения
за факти са, само следните:
1.“В него /писмото на Главния прокурор/ пишеше, че за
тези осемнадесет години толкова са изтекли от приватизацията на Т., никога К.Н.
не е проверявана във връзка с тази приватизация, нито дружеството, нито тя в
качеството му на управител. Всички твърдения от нейна страна са лъжа, че трима
прокурори са правили проверка на това дружество, тя го каза в една друга
национална телевизия в ефир.“
2. „На днешната дата генералР.е казал, че К.Н. лъже и
обижда, тоест това не е констатация на български политици или на опоненти в
политическия живот, ами явно вече сме и на международната сцена известни с
госпожа Н. и нейните твърдения.“
3. „Сделката за „Т. 98“, по която К.Н. е основен играч
с 33% участие, е анатемосана от БСП още през 2001 година, само три години след
приватизацията на скандалното дружество на 11 юни 2001 година Висшият съвет на
БСП тържествено раздава на журналистите своята книга „Корупцията-основен
елемент в управлението на СДС: юни 1997-април 2001 година“. Тя е посветена на
„синята“ приватизация по време на управлението на ОДС. При представянето на
„корупционната книга“ говорителят на БСП М.Ч. обяснява, че поне половината от
„сините“ приватизационни сделки са съмнителни. Социалистическата партия твърди,
че РМД-приватизацията е овладяване на предприятията чрез мажоритарно участие от
„партийни парашутисти“ и „братовчеди“. Схемата с РМД-тата е описана изцяло в
корупционен аспект-там е и „Т.-98“, и приватизаторката!“
Както е посочено по-горе всяко едно от изложените
твърдения са съответно цитати от писмо на Г.П.С.Ц.ГП № 4035 от 29 ноември 2017
г., от книгата озаглавена „Корупцията-основен елемент в управлението на СРД юни
1997 г.-април 2001 г., издадена юни 2001 г. от Българска социалистическа партия
Висш съвет, чийто Председател е ищцата, статии от сайтове в Интернет.
В писмото на Г.П.е посочено: “Считано от момента на
сключване на договора за продажба на дружеството-13.01.1999 г. е изтекъл срок
от почти 18 години, през който не са подавани сигнали, не са извършвани
проверки и не е образувано досъдебно производство относно приватизационната
сделка.“, т.е. това не са твърдения на ответницата, а цитат на отговор от
длъжностно лице и този цитат е вярно възпроизведен от нея.
Факт е, че досъдебно производство относно
приватизационната сделка не е образувано. На два пъти /с постановление от
07.05.2002 г. и от 26.05.2017 г., допълнено с постановление от 01.06.2017 г. по
същата преписка, постановлението от 08.06.1999 г. е отменено/, е налице отказ
за образуване на такова, поради липса на достатъчно данни, даващи основание за
образуване на предварително производство, както и поради изтекла абсолютна
давност.
Следователно отрицателното твърдение, че не е
образувано досъдебно производство е вярно.
Верни са и отрицателните твърдения, че
за периода от датата на сключване на приватизационната сделка 13.01.1999 г. в
продължение на 18 години, т.е. до 13.01.2017 г. не са подавани сигнали и не са
извършвани проверки. Първата проверка е започнала преди тази дата-пр.пр. №
326/1998 г. от 26.11.1998 г. на ВКП и е касаела проверка на дейността на Министерството
на търговията и туризма, във връзка с осъществената приватизация на „Т.“ ЕАД /в
този смисъл са и констатациите в прокуроското постановление-„при осъществяване
на приватизационната сделка на „Т.“ ЕАД, Министерството на търговията и туризма
е спазило необходимите процедури, изискуеми от закона и нормативната уредба,
действащата в този период“/, а втората проверка на 15.05.2017 г., когато е
образувана пр.пр. № 15254/2017 г. По делото има данни и за проверка № 1180/99
г., прекратена с постановлението от 07.05.2001 г., но няма доказателства от
които да се установи дали се касае за трета отделно образувана прокурорска
преписка или пък за преобразуването под нов номер на вече образуваната пр.пр. №
326/1998 г. от 26.11.1998 г. на ВКП. Ето защо съдът приема, че са извършвани
две прокурорски проверки, но преди и след изтичането на посочения в писмото на Г.П.срок.
Останалите процесни изявления на
ответницата, от които ищцата претендира да е претърпяла неимуществени вреди, са
коментар и оценка за поведението на ищцата в качеството й на участник в
приватизационна сделка през 1999 г. /съдружник
в учреденото при условията на чл.5, ал.2 ЗППДОП дружество на работниците и
служителите в предприятието и в качеството си на изпълнителен директор на
приватизиращото се дружество, както сама ищцата сочи в исковата си молба/.
Общоизвестно е, че темата за
приватизацията извършена в България в периода 1997-2001 г. е особено болезнена
тема за българското общество, самият процес има отражение върху по-голямата
част от обществото и е във фокуса на общественото внимание. Като лице, което
през 1999 г. е участвало в този процес, а към 2017 г. е и Председател на
най-голямата опозиционна партия, ищцата неминуемо става обект на обществения
интерес и по отношение на нейната личност допустимите коментари и оценки са
повече от тези, които се налага да търпи всеки друг гражданин. Съответно
ответницата в качеството си също на народен представител от парламентарната
група на управляващата партия има основание да търси данни за дейността на
ищцата по време на осъществената приватизация, да дава информация за нея и да
изразява мнението си доколко действията на ищцата са благоприятни за обществото
или му вредят. Изразните средства, с които мнението е обективирано, се избират
свободно от автора му и той не е ограничен по никакъв начин, освен от
разпоредбата на чл.39 ал.2 от Конституцията на Република България.
Според настоящият съдебен състав и в конкретния случай
нарушение на тази разпоредба няма, защото използваните изрази не са обидни, а
са израз на оценката на дейността, която ищцата е извършила в обществения
процес на приватизация /сключила приватизационна сделка в качеството си на
изпълнителен директор на дружеството/. Изявленията на ответницата, обсъдени в
тяхната съвкупност, а не изолирано като отделни твърдения, извадени от
контекста на дадените от ответницата интервюта, внушават мнението на ответницата,
че ищцата е участвала в съмнителна сива сделка, като каквато е посочена и
определена от самата партия, чийто председател е ищцата. Представената с
отговора на ответницата книга като доказателство, не е оспорена от ищцата с
твърдението, че такава книга не е издавана от Висшия съвет на БСП, напротив
ищцата не се е противопоставила на приемането на представените от ответниците
доказателствени средства.
Безспорно оценката за личността на ищцата е негативна,
но изразяването й не е противоправно. Тази оценка може да бъде направена
свободно съгласно чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България и тя не
нарушава забраната по чл.39 ал.2 от Конституцията на Република България, щом не
са използвани обидни изрази.
По горните съображения, настоящият съдебен състав
намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По
разноските:
Предвид изхода на делото, заявеното своевременно
искане от ответниците и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да заплати
направените от тях разноски в настоящото производство.
Основателно е възражението на ищцата по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответницата А. адвокатско
възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС.
При материален интерес от 30 000 лв., минималното
адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г.
възлиза на сумата от 1430 лв., съответно 1716 лв. с ДДС. Делото не се отличава
с фактическа или правна сложност, поради което съдът намалява претендираното
адвокатско възнаграждение от 2400 лв. с ДДС на 1716 лв. с ДДС. Останалите
направени от ответницата разноски във връзка със събиране на допуснатите й
доказателства, за което е представила писмени доказателства, следва да й бъдат
присъдени в пълен размер: 120 лв.-за запис заплатен на „БТВ М.Г.“ ЕАД, 5
лв.-държавна такса за СУ и 250 лв.-депозит вещо лице. Или ищцата дължи на
ответницата А. разноски в общ размер на сумата от 2091 лв.
На ответника ПП „Г.“ ищцата дължи направените разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1716 лв. с ДДС.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К.П.Н., ЕГН
**********,***, пл.“*********пасивно субективно и обективно кумулативно
съединени искове, както следва: искове с правно основание чл.45 и чл.86, ал.1
от ЗЗД против Д.В.А., ЕГН **********,***, пл.“*********и искове с правно
основание чл.49, връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД против П.П.„Г.“, гр.
София, пл.“*********, НДК, административна сграда, етаж 17 за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 30 000 лв. /тридесет
хиляди лв./-обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване
на исковете-12.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА К.П.Н., ЕГН **********,***, пл.“*********да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Д.В.А., ЕГН **********,***, пл.“*********сумата
от 2091лв. /две хиляди деветдесет и един лв./, а на П.П.„Г.“, гр. София, пл.“*********,
НДК, административна сграда, етаж 17 сумата от 1716 лв. /хиляда седемстотин и
шестнадесет лв./ разноски направени от ответницата пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: