РЕШЕНИЕ
№ 367
град Велико Търново, 03.12.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на четвърти ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
и секретаря С.Ф.
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 626/2020г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.248 от АПК, във вр. с чл.219
от Закона за устройство на територията, вр. с §8 от ПР на същия специален закон.
Касае се за ново разглеждане на делото от първата
инстанция след отмяна на влязлото в сила съдебно решение, постановено по АД №
635/2017г. по описа на АСВТ.
Образувано е по жалба, подадена от В.Ц.И., действаща
чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде
отменена Заповед № РД 22- 1222/ 14.07.2017г.,
издадена от Кмета на Община Велико Търново/Заповедта/. Със същата е одобрено частично
изменение на подробен устройствен план - план за регулация по кадастралния и
регулационния план на град Дебелец, състоящо се в промяна на вътрешната регулационна линия между УПИ V-790 и УПИ VI-795
от квартал 74, по съществуващата между тях имотна граница.
Оспорващата твърди, че притежава наследствен имот, като в
нотариалния акт е вписано, че имотът е с уредени регулационни отношения, което
я е мотивирало да не подава молба за започване на производство по § 8 от ПР на
ЗУТ. Сочи, че административния орган не е посочил защо приема за
законосъобразна една от посочените в цитирания параграф хипотези. Намира, че в
административното производство не й е дадена възможност за правене на
възражения и представяне на доказателства. Според нея е необходимо съгласие за
уреждане на вътрешната регулационна линия. Моли заповедта да бъде отменена.
В съдебно
заседание и представена писмена защита процесуалния представител на
жалбоподателката пледира за отмяна на оспорената
Заповед, поради допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие с
материалния закон. Намира, че заявлението за изменение на плана не е направено
от собственик на придаваемото място. В нарушение на чл.26 от АПК АО не дал
възможност на доверителите й да изразят становище и да представят
доказателства. Не били събрани необходимите доказателства, за да се изясни дали
регулацията между двата имота не е приложена още преди влизане в сила на ЗУТ.
Настоява, че последното обстоятелство сочи, че разпоредбата на §8 от ПР на ЗУТ
е неприложима. В представените от доверителите й и ЗС А. НА е описано, че
регулационните отношения за имотите са уредени. Обръща вниманието на съда върху
показанията на разпитаните свидетели, които сочат наличие на стара бетонна
ограда между двата имота. ВЛ потвърждава, че същата е в права линия. Именно по
тази права регулационна линия имотите били владени повече от 35г. В тази връзка
е приложен НА от 217г. съставен въз основа на обстоятелствена проверка за
придобита по давност собственост върху 3кв.м., касаещи именно чупката с
проекцията на колоната и покрива на сайванта в съседния имот, т.е. придаваемото
място. При това, ЗС А. не бил оспорил този НА пред гражданския съд. По
изложените съображения ПП на жалбоподателката и заинтересованата страна Н.И.
моли съда да отмени оспорената Заповед и претендира възстановяване на сторените
разноски за производството.
Ответникът по оспорването – Кметът на
Община Велико Търново, действащ чрез процесуалния си представител, намира
жалбата за неоснователна и недоказана. Счита, че оспорената Заповед е издадена
от компетентен орган и съдържа фактически и правни основания. Между тях на
първо място следва да бъде ценено наличието на неприложена дворищна регулация в
източната част на имота на ЗС А.. В тази връзка с процесната Заповед вътрешната
регулационна линия между двата имота е поставена в съответствие със
съществуващите граници на имотите. Процедурата по §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ не
изисква съгласие на собствениците на съседните имоти. Липсват доказателства за
уреждане на сметките относно предаденото по регулация, поради което не са
налице пречки за процедурата по §8 от ЗУТ. Упълномощеният ПП пледира за
отхвърляне на жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения излага в подробна писмена защита.
Като заинтересовани
страни са конституирани служебно К. М.А., за който оспореният ИАА е
благоприятен и Н.И., последният в изпълнение на указанията на ВАС. Поради това,
че е съсобственик с жалбоподателката на засегнатия от изменението имот/УПИ VI 795/, при
наличие на съпружеска имуществена общност/СИО/.
ЗС Н. И. се представлява от упълномощения ***В. К. от
ВТАК, която представлява и съпругата му В. И. - жалбоподател по делото и
интересите им не са противоречиви. Поради това съдът препраща към становището,
застъпено от името на оспорващата, поместено по-горе в настоящото.
ЗС Кр. А. се представлява от упълномощения адвокат,
който в подробна писмена защита привежда аргументи за неоснователност на
жалбата. Настоява, че жалбоподателката и ЗС И. не са представили доказателства
в законоустановения срок по §6, ал.2 от ЗУТ да е подала искане до общината за
изготвяне на оценка на придаваемата част от парцела. Позовава се на ТР №
3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС, като сочи,
че придаваемата част не е била заета по
никой от предвидените в закона начини. Посочва, че оградата между двата съседни
имота е нанесена по идентичен начин в КП от 1956г. и 1985г, както и в КККР от
2019г., като има чупка на ъгъла на селскостопанската постройка в имота му, а не
е права линия. В тази връзка сочи, че свидетелските показания са противоречиви,
поради което не следва да се кредитират. Дворищно-регулационният план има
непосредствено отчуждително действие, но се счита за приложен след като
придаваемите части са били заплатени/чл.114 ЗТСУ отм./ Доказателства за това
жалбоподателката не представя. ПП на ЗС А. обръща вниманието на съда върху
обстоятелството, че в периода от 1973г. до 2000г. има забрана за придобиване, вклч. по давност на реални части
от ДРПарцели/вж. чл.59 ЗТСУ отм./. Поради това счита, че въпросните 3кв. м. не
могат да са придобити по давност от жалбоподателката. ЗС счита, че за
неуредените регулационни отношения между двата имота сочат скиците, издадени
при изповядване на НА от 2008г. и Разрешението за строеж на ограда от 2014г. по
изложените съображения ЗС А. оспорва жалбата и я намира за неоснователна. ПП на
същия претендира възстановяване на сторените разноски за делото.
По допустимостта на оспорването съдът прие следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице – собственик на
имот, засегнат неблагоприятно при ЧИ на ПУП-ПР с оспорения индивидуален
административен акт. Оспорването на заповедта на кмета на Община Велико Търново
е извършено в определения в закона - чл. 215, ал. 4 от ЗУТ преклузивен срок. Съобщението
е от 31.07.2017г., а жалбата е депозирана на 04.08.2017г. пред компетентния да
я разгледа съд. Съдът я намери за процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните
съображения по фактите и правото:
Делото е основано на множество писмени доказателства,
представени съответно с жалбата и административната преписка, приети в
съдебната фаза на първоначалното разглеждане по делото, които са приобщени като част от доказателствената съвкупност и
понастоящем. При новото разглеждане на
делото са представени допълнително писмени такива от жалбоподателя и двете ЗС,
но същите не са нови, а са представени за удобство при илюстриране на всяка от
тезите. Ново ДС/съставен след издаване на оспорената Заповед/ е НА №2230 от
27.11.2017г. по н.дело № 1346 от 2017г. на нотариус Т. Братванова с район на
действие ВТРС, находящ се на л.46 от делото, представен от ПП на жалбоподателя
и ЗС И., за придобиване по давност на 3кв.м, същите тези, придадени по
регулация. Този нотариален акт бе оспорен от ПП на ЗС А., но съдът не откри
производство по чл.193 от ГПК, като указа на страната, че това оспорване следва
да се осъществи в производство пред гражданския съд и не може да бъде разгледано
от АСВТ. Представен от ПП на ЗС А. е Заповед от 2019г. за одобряване на КККР на
гр. Дебелец и извадка от същия/вж. л.121 и сл./. Изслушани бяха показанията на
двама свидетели, водени от жалбоподателя и ЗС И., които потвърждават фактическа
обстановка, такава каквато сочи ВЛ от извършения оглед и извадките от КП и РП.
Съдът им се доверява, т.к. са резултат на непосредствени впечатления, дадени са
под страх от наказателна отговорност за лъжествидетелстване, не са
противоречиви помежду си и кореспондират с доказателствата по преписката. На
пракитка страните не спорят по факитте, сочени от свидетелите, а по въпроса
приложена ли е регулацията между двата УПИ. По делото е прието по предвидения
процесуален ред и заключение на ВЛ по СГЕ, което съдът кредитира като
компетентно и обективно представено. Същото не е оспорено от страните и ще бъде
обсъдено по-долу в настоящото.
Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на
всички събрани по делото доказателства. Прецени същите по отделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. На основание чл.
168, ал.1 от АПК служебно провери законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това,
съдът намери за установено следното по фактите:
1. При влизанев сила на ЗУТ/ДВ бр. 1 от 2001г., в сила
от 31.03.2001г./ е заварен действащ Кадастрален и общ Регулационен план на гр.
Дебелец, одобрен със Заповед № 166/29.01.1985г. на председателя на ИК на ОНС В.
Търново. За
съществуващите поземлени имоти са отредени парцели по ПУП УПИ V-790 и УПИ VI-795
от квартал 74, като вътрешната регулационан линия между тях е предвидена като
права линия/вж. ЕЗ на л.198/. Същата се явява източна граница за
първия имот и западна за втория на комбинираната скица на л.203 от делото.
2. Според ВЛ имотната граница между същите имоти
покрива регулационната, с изключение на чупката,
образувана при североизточния ъгъл на навеса, разположен в южната част на УПИ V-790,
собственост на ЗС А.. В тази чупка е налице разлика, около 3кв.м., между
границата по регулация и имотната граница, т.е. налице е придаваемо място към
парцела на жалбоподателката - УПИ VI-795 от квартал 74. Границата по кадастралния
план от 1985г. между имотите, собственост на жалбоподателката и заинтересованото
лице минава не в права линия, а следвайки очертанията на наличната в имота на А.
сграда. С тази чупка е нанесена границата между двата процесни имота и
понастоящем по КККР на гр. Дебелец, одобрена през 2019г., като не се твърди
същата да е обжалвана.
3. При огледа на място ВЛ е установило материализирана
на терена ограда, която в спорната чупка
е прекъсната. Това обстоятелство се потвърждава и от издаденото през 2014г.
Разрешение за строеж/вж. л.150/. Разрешение за строеж № 255/08.10.2014 година
на главния архитект на Община Велико Търново, съгласно което на
жалбоподателката е разрешено изграждането
на „плътна ограда по западната граница на имота- разположена изцяло в
УПИ VI -795 от квартал 74 по плана на град Дебелец (без участъка към УПИ V
-790, за който не са уредени регулационните отношения)“ Свидетелите сочат, че
старата ограда също е била в права линия, но св. К. потвърждава, че колоната,
която подпира покрива на навеса в съседния имот на ЗС А. е била в имота на
жалбоподателката и към периода 1985-86г.
4. За придадената по РП част от дворно място от имота
на ЗС А. към този на жалбоподателката и ЗС И. не се представят доказателства да
е завзет по предвидения в чл.114 от ЗТСУ/отм./ ред, т.е. преди влизане в сила
на ЗУТ, нито след това. Не се представят доказателства и не се твърди да е
заплатено обезщетение на собственика за отчужденото място. Представя се от
жалбоподателката и ЗС И. НА НА №2230 от 27.11.2017г., с който се сочи да е
придобита по давност именно тази част от имота, придадена към имота им по ДРП от 1985г./вж. л.46/
5. Със заявление вх. № 94КК - 5344 - 1/30.06.2017 година заинтересованото лице
А. е поискал изменение на плана за регулация в частта му за вътрешната
регулационна линия между собствения му УПИ V - 790 и собствения на
жалбоподателката УПИ VI - 795 от квартал 74 по плана на град Дебелец. В
заявлението си е посочил, че вътрешната регулация не е приложена и че имотите
са владеят по имотната им граница, която е материализирана на място със сграда
и ограда, както и че не са извършвани процедури по § 6 ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ.
5.1. Към заявлението си А. е представил нотариален акт
за покупко - продажба от 04.10.2007 година, както и скица № 95/05.11.2014
година на Община Велико Търново, в която е посочено, че регулационните
отношения с процесния имот на жалбоподателката не са уредени. Площта на имота,
собственост на заинтересованото лице, съгласно посочената скица е 387 кв.м., а
на УПИ V – 790 - 380 кв.м. или със 7 кв. метра по - малко.
5.2. С Писмо № 1012/07.07.2017 година Кметство Дебелец
е изискало от отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново данни за
собствениците на УПИ VI - 795 от квартал 74 по плана на град Дебелец и установено, че жалбоподателката е собственик
на посочения имот.
6. Производството е приключило с издаване на Заповед №
РД 22-1222/14.07.2017г. на Кмета на Община Велико Търново, с която е одобрено
процедираното изменение. Според текстовата част на същата е одобрено цитирам: “…Частично изменение
на ПУП-план за регулация по КРП на гр. Дебелец: - промяна на вътрешната
регулационна линия между между УПИ V-790
и УПИ VI-795 от квартал 74, по съществуващата между тях имотна граница. Неразделна
част от Заповедта е скица - ситуация на изменението, която сочи наличито на
чупка в границата между двата имота, следваща очертанията на сградата в имота
на А./вж. л.21 и 22/.
6.1. Заповедта е съобщена на жалбоподателката на
31.07.2017 година. Недоволна от Заповедта жалбоподателката я оспорва пред съд.
Образувано е АД № 635/2017г. на АСВТ. Постановено е решение по същото, с което
жалбата е отхвърлена.
6.2. В резултат на молба от ЗС И. е образувано АД № 4777/2019г. на ВАС и с
Решение № 12517/09.10.2020г. е постановена отмяна на влязлото в сила Решение № 530/20.12.2017г.
на АСВТ по АД № 635/2017г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АСВТ. Образувано е под
настоящия номер – АД № 626/2020г. на АСВТ.
Горните фактически констатации са основани на
съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, свидетелски показания и
заключението на ВЛ, които не са противоречиви. Всъщност спорно между страните е
само обстоятелството дали регулацията между процесните два имота е била
приложена. Съответно преди влизането в сила на ЗУТ или евентуално в сроковете
по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Изнесените в
жалбата твърдения за факти разкриват правен спор с административно естество, който се поражда в
отношенията между гражданин, собственик на поземлен имот, находящ се в
регулация и АО, разполагащ с властнически правомощия да одобрява изменения на
ПУП за територията на съответната община, в случая съгласно специалната
хипотеза на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ.
Приложим материален закон при издаване и
обжалване на оспорения индивидуален административен акт/ИАА/ е Закон за
устройство на територията – специален по материя такъв. Приложим процесуален
закон – субсидиарно в административната фаза на производството и пряко в съдебната е АПК.
В
административната преписка, а и в самата оспорена Заповед като правно основание
на разпоредените правни последици е посочена нормата на §8, ал.2, т.3 и ал.4 от
ПР на ЗУТ. Алинея първа на същата разпоредба предвижда прекратяване на
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове, заварени от ЗУТ. С ТР № 3/28.03.2011г. по тълк. дело № 3/2010г. на
ОСГК на ВКС бе прието, че това действие се прекратява автоматично по силата на
закона с изтичане на съответния срок, без да е необходимо провеждане на адм.
процедура по §8, ал.1 от ПР на ЗУТ. В случая при установените факти съдът
установи, че действително става въпрос за приложение на разпоредбата на § 8,
ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. След изтичане на сроковете по §6, ал.2 и ал.4 отчуждителното действие на влезлите в
сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имито или части от поземлени имити се прекратява. Това е основание за приложението на §8, ал.2, т.3 от
ПР на ЗУТ, при което собствениците на такива имоти могат да поискат изменение на
дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този текст, като се поставят новите вътрешни регулационни
линии по съществуващите граници на поземлените имоти.
Тази разпоредбата установява ново и специално основание за изменение на
устройствения план в регулационната му част, различно от основанията,
предвидени в чл. 134 ЗУТ. Нормата на §8 самостоятелно урежда материалноправните
и процедурни условия за изменение на регулационните планове, определяйки и
обхвата на изменението.
След
служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният административен акт
е издадена от оправомощен с нормата на §
8 ал. 4 от ПР на ЗУТ орган, в рамките на неговата материална компетентност.
Поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.
Съдът намери, че в оспорената Заповед са
изложени фактическите основания за нейното издаване, а именно: заявено искане
за частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация в частта
за вътрешната регулационна линия между
УПИ V - 790 и УПИ VI – 795 от квартал 74 по плана на град Дебелец, по
съществуващата между тях имотна граница. Посочено е и обстоятелството, че
служебната проверка сочи липсата на постъпили искания от собствениците на
засегнатите имоти в срока по § 6 ал. 2 от ПР на ЗУТ. Самата жалбоподателка и ЗС
И. не твърдят, нито представят доказателства за противното, което е в тяхна
доказателствена тежест, разяснена им още при първото разглеждане на делото. В
тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателката, че в оспорената Заповед
не са изложени фактически основания. Не е налице основание за отмяна по смисъла
на чл.146, т.2 от ЗУТ, във вр. с чл.59, ал.2 от АПК.
Фактическите основания са юридическите факти,
от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. В
настоящият случай юридическите факти са посочени в нормата на § 8, ал. 2, т.3
от ПР на ЗУТ. Преклузивният срок по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ е изтекъл/
прилагане на дворищнорегулационните
планове в 6 месечен срок от влизане в сила на ЗУТ/. Поради това се дава
възможност за изменение на плана по реда на §8 от ЗУТ. Това фактическо
основание е посочено конкретно в оспорената заповед. При прекратяване на това
отчуждително действие собственикът на придаваемата се част, в случая
заинтересованото лице А. може да поиска поставянето на вътрешната регулационна
линия по съществуващата граница, като съществуваща по смисъла на нормата е
границата на имота по кадастъра, а не материализираната на място такава.
Безспорно се установи, че според действащия КП//1985г. при влизане в сила на
ЗУТ границата между двата имота е с посочената по-горе чупка, а не е права
линия. Видно от представеното копие от
кадастралния план на град Дебелец, както и от представената скица №
95/05.11.2014 година на Община Велико Търново кадастралната граница е различна
от регулационната такава и материализираната на място.
Основанието
за изменение на регулацията по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, за разлика от
това по ал. 2 т. 2 на същата правна норма е самостоятелно и не попада в нито
една от хипотезите на чл. 134 ал. 1 и 2 от ЗУТ и изисква само доказване на собствеността на искащия изменението
върху придаден имот, отчуждителното действие за който е отпаднало по § 8 ал. 1
от ПР на ЗУТ. Съдът не сподели твърдението на жалбоподателя, че А. не бил
собственик на придаваемото място, поради което не могъл да инициира изменение
на плана по реда на §8 от ЗУТ, т.к.
същото било придобито по давност с НА № 2230/27.11.2017г. На първо място в този НА нищо не сочи, че става въпрос за
част от имот, придобита по регулация, т.е. за завземането му след като е
заплатено съответното обезщетение на собственика, съгласно чл.134, ал.2 от
ЗТСУ/отм./. Не е налице
индивидуализация, която да сочи, че става въпрос именно за тази и такава част от
имота. Няма доказателства, че „сметките по регулацията са уредени”/нито
заявление, нито оценка, нито плащане/, за да бъде завзета законно придадената
част от имота. Нито АО, нито АСВТ могат да решават спорове за собственост. Поради
това не следва да се обсъжда въпроса изтекъл ли е в действителност срокът на
придобивната давност. Но процесният НА не е намерил отражение в КККР, данните в
който са обвързващи съда понастоящем, съгласно чл.2 от ЗКИР и не са оспорени от жалбоподателката при
одобряване на КККР през 2019г. Отразяването в НА за придобиване на
собствеността на ЗС А., че имотът е с уредена регулация не е обвързващо на
стоящия съд, т.к. не е посочено, че именно с имота на жалбоподателката
регулационните отношения са уредени.
Тук е
мястото да отбележим, че §8 от ПР на ЗУТ е специална процедура, която не
изисква съгласието на др. собственици. Поради което оплакването в тази връзка
за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно.
Не се
потвърди и оплакването, че при постановяване на процесната заповед
административния орган не е събрал данни дали действащия план в тази му част е
приложен. Дори и да се приеме, че жалбоподателката не е била уведомена за
поисканото изменение на плана за регулация, то в хода на съдебното производство/вклч.
новото разглеждане/ същата имаше възможност при наличието на плащане на
регулационните сметки да представи доказателства за това. Нейно задължение е
доказване на плащането на придаваемото се дворно място, ако такова е извършено.
Такива доказателства не са представени по делото.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателката, че съгласно чл. 135 ал. 3 от ЗУТ е
следвало да се постанови заповед, с която да се разреши или откаже
изработването на проект за изменение на плана. Хипотезата на изменение на плана
по § 8 ал. 2 т. 3 от ПР на ЗУТ не предвижда такова изискване. Проектът се
изработва служебно от общината, т.к. законът изрично посочва какво е
съдържанието на изменението.
Съдът намира
за неоснователно и оплакването за допуснати съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, изразено в това, че кметът на общината
е бил задължен да уведоми известните лица за откриване на производството по
повод искането на заинтересованото лице. Съществено е само това нарушение,
което създава вероятност за неистинност на фактите, които административният
орган е счел за установени и които са от значение за съществуването на
разпореденото или отказаното от него субективно право. Съдът не констатира
неистинност на някой от фактите, които са приети от административния орган, още
повече, че на жалбоподателката е осигурена равнопоставеност и тя е имала
възможност в съдебния процес да представи всички свои възражения, както и
доказателства, но такива не бяха представени.
В заключение
съдът не установи основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
По отношение на съответствието на оспорената
Заповед с материалния закон съдът прие следното:
Последиците
на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ възникват при наличие на следните предпоставки:
1. влязъл в сила дворищно регулационен план, заварен от ЗУТ; 2. предвижданията
на същия да включват или образуване на съсобствени парцели по регулация или
придаване на поземлени имоти или части от тях /т.е.отчуждителни последици/; 3. планът да не е приложен - да няма
заемане и заплащане на придаваемите места, по предвидения в специалния закон
ред. При съвкупната наличност на тези предпоставки, собствениците на поземлени
имоти, спрямо чиито имоти е прекратено отчуждителното действие каквото са имали
влезлите в сила, но неприложени към 31.03.2001г. ДРПланове, могат да искат
вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в
съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.
В случая е
налице заварен дворищно регулационен план - този от 1985г. с отчуждително
действие и придаваемо място, т.е. първата и втората предпоставки за издаване на
Заповедта са налице. Спори се по въпроса дали ДРП е бил приложен. Съгласно чл.
182а ал. 1 от ЗТСУ /отм./ и § 22 ал. 1 от ЗР на ЗУТ планът се счита приложен с
плащането на регулационните сметки за придадените имоти. Плащането в случая не
е доказано, нито в периода до влизане в сила на ЗУТ, нито в сроковете по § 6
ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ. Твърденията на жалбоподателката, че според нея
регулационните отношения между двата имота са уредени са необосновани.
Представеният НА от 2017г. за придобиване на част от имот по давност не
съставлява пълно главно доказване на факта, че ДРП в тази му част е бил
приложен, т.е. сметките по регулация са били уредени. Напротив косвени данни,
че това не е така се съдържат например в Скица № 95 от 05.11.2014г./вж. л.95 от
делото/. Но най-показателно е, че при издаването на Разрешение за строеж №
255/08.10.2014 година на главния архитект на община Велико Търново тази част то
границата е посочена като спорна и там не е разрешено изграждане на плътна
ограда в права линия. Тоест в архива на Общината няма данни за уреждане на
сметките по регулация. РС не е оспорено от жалбоподателката. Авторът на
оспорения ИАА сочи, че в общинската администрация няма данни за постъпили
искания от собственици по § 6 ал. 2 от ПР на ЗУТ. Товае отрицателен факт.
Следователно жалбоподателката в хода на съдебното производство следваше да
представи доказателства за плащане на регулационните сметки. По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че ДРП от 1985г. не е приложен,
поради което е налице и третата предпоставка за издаване на процесната Заповед.
Фактите от значение за претендираното право от страна на ЗС А. са безспорно
доказани, а волеизявлението, направено от
кмета на общината съответства по
съдържание на материално правната норма на чл.8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ. Като е
приложил същия закон според действителния му смисъл, АО е постановил акт,
съответстващ и на законовата цел. А именно: регулационните отношения да се
уреждат доброволно от страните като се зачита правото на собственост, а не с
властнически метод да се въздейства върху тези отношения. Именно в тази връзка
следва да се отбележи, че в рамките на настоящото производство е без всяко
значение какъв е видът на заварената сграда в югоизточната част на имота на ЗС А..
Същата е негова собственост и е търпима като изградена още към 1959г./при
предходния план/. Няма значение за процедурата по §8 от ЗУТ и това дали преди
или впоследствие на одобрената КККР сигнатурата на СО/посочената сграда е
правилен или не. Това, че ставав въпрос за навес, а не за масивна сграда е ирелевантно.
Предвид изложените мотиви решаващият правен
извод на съда е, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Със
съответните последици относно разноските. Своевременно и доказано такива са
претендирали ответникът по оспорването и ЗС А.. На първия от тях се
следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв., на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр.
с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП, т.к. делото не разкрива фактическа и правна
сложност. На ЗС се следват разноски в размер на 900,00лв., от които АВ в размер
на 600,00лв./платени в брой съгл. ДПЗС на л.72/ и депозит за СТЕ – 300лв.
Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2 предложение
последно от АПК, VII - ми адм. състав на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по жалба на В.Ц.И. срещу Заповед № РД 22- 1222/
14.07.2017г., издадена от Кмета на
Община Велико Търново, с която е одобрено частично изменение на подробен
устройствен план - план за регулация по кадастралния и регулационния план на
град Дебелец, състоящо се в промяна на вътрешната регулационна линия между УПИ
V-790 и УПИ VI-795 от квартал 74, по съществуващата между тях имотна граница.
ОСЪЖДА В.Ц.И., с ЕГН ********** ***
разноски за производството в размер на 100,00/сто лева/.
ОСЪЖДА В.Ц.И., с ЕГН ********** да заплати
на К. М.А. с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 900,00/деветстотин
лева/.
Решението е постановено с участието на ЗС Н.Д.И. и ЗС К. М.А..
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено като
касационната жалба се подава чрез ВТАС.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: