Р
Е Ш Е
Н И Е № 3233
гр. Бургас, 26.11.2019 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 6082 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове
по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предявени от “A1 България” ЕАД против Ж.Н.З..
Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело
№ 8214/2018г. на РС Б. По него е била издадена такава за сумата от общо
1 235.04 лв. дължима по Договор № М2697165/16.02.2011г.,
в това число: 615.16 лв. – незаплатена цена
за ползвани услуги за периода от 19.04.2016г. до 18.10.2016г., и 619.88 лв. –
неу-стойки, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2018г. до окончателното
плащане, сумата 150.44 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
15.05.2016г. – 07.11.2018г., както и за деловодните
разноски. Твърди също, че ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК – за
неустойката и мораторната лихва. Предвид това моли Съда да постанови решение, с
което да се признае за установено по отношение на З, че същата му дължи
и тези две суми. Претендира разноски.
Ответницата не взема становище по исковете.
Съдът, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства,
намира за установено следното:
По заявление на “A1 България” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против З., включително и за исковите суми – по ч. гр. дело № 8214/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответницата
е подала възражение за мораторната лихва и неустойката.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото дружество
от водене на предявените установителни искове.
Заповедта за изпълнение, в частта й, досежно главницата –
615.16
лв., представ-ляващи незаплатена
цена за ползваните
мобилни услуги по Договор № М2697165/16.02. 2011г. за
периода от 19.04.2016г. до 18.10.2016г. е влязла в сила и
срещу ответницата е издаден изпълнителен лист за горната сума, ведно със
законната лихва, считано от 08. 11.2018г.
до окончателното й изплащане.
В хода на
заповедното производство З. изрично е признала
това задълже-ние, поради което следва да се приеме, че страните не спорят
относно наличието на со-ченото в исковата молба облигационно правоотношение за
процесния период, както и за надлежното изпълнение на задълженията на “A1 България” ЕАД
по него.
Съгласно чл.3.4 и чл.4.4 от Договора,
начинът и сроковете за плащане на сумите, дължими от абоната, са уредени в
Общите условия, екземпляр от които ответницата е получила с подписването на
същия.
Съгласно чл.26.4 от Общите
условия на дружеството заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, като за таксувания период, за който ще се из-дава такава, абонатът
се уведомява при сключването
на договора. Предвидено е и че не-получаването й не освобождава клиента от
задължението му за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл.26.5 от Общите
условия плащането на дължимите суми следва да се направи в 15-дневен срок след
издаването на месечната фактура, а в случай на частично или цялостно
неизпълнение на задължението на абоната, същият дължи обезщетение за забава –
чл.27.1.
В случая,
ответницата е ползвала предоставените й мобилни услуги, но
не е из-пълнила задължението си по договора
да заплаща тяхната стойност в уговорения срок и е изпаднала
в забава, поради което дължи на ищеца съответно обезщетение –
150.44 лв. по издадените в периода 19.04. – 18.10.2016г. и неоспорени от нея 7
броя данъчни фак-тури на обща стойност 615.16 лв., за времето от 15.05.2016г.
до 07.11.2018г.
Предявеният
установителен иск досежно горната сума е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По отношение на неустойката от 619.88
лв. претенцията е
неоснователна.
В заповедното производство ищецът е твърдял, че
задължението за заплащане на горната сума произтича от Договор за предоставяне на мобилни услуги № М2697165 от 16.02.2011г., както и че същата представлява неустойка за предсрочното му прекратява-не
– в
размер на сумата от стандартните за плана месечни абонаментни такси до края на
срока, за който е сключен. Така е отразено и в издадената Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което с оглед характера на иска по чл.422,
ал.1 от ГПК, определя и предме-та на настоящото дело. С
исковата молба, обаче, се твърди друго, а именно – че част от сумата, 319.88
лв., представлява неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за
електронни съобщителни услуги от 02.05.2015г. – в размер на 11 месечни вноски
от по 29.08 лв., дължими за периода от 16.05.2016г. до 02.05.2017г., а
остатъкът от 300 лв. за 3 броя невърнато техническо оборудване ”медиен център”,
всяко по 100 лв., по договор от 20.02.2014г. И тъй като производството по установителния иск се развива
стриктно в рамките на отразените в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК
фактически и прав-ни основания, претенцията
следва да се отхвърли само поради това несъответствие.
За пълнота, трябва да се посочи и следното:
Съгласно чл.92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
В коментираните клаузи е предвидено, че в
случай на предсрочно прекратяване на ползването на услугите, предоставяни от
оператора, по вина на потребителя, послед-ният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния план месечни абонаменти до края на срока
на договора.
Според разясненията,
дадени в т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клау-зата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санк-ционна функции, като тази преценка следва да се прави за
всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.
В настоящия казус,
преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвест-ността в гражданските
и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на всички месечни
такси по договора – от датата на едностранното прекратяване от опера-тора до
края на срока му, и то по стандартния, а не по действителния /промоционален/
план, при който е сключен, е в очевиден разрез с присъщите й по закон
обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразена с естеството на
обезпеченото задъл-жение и с възможните вреди при неизпълнението му от абоната.
Същата има подчерта-но санкционен характер и би довела до това, без да предоставя
ползване на услугата до-ставчикът да получи имуществена облага от насрещната
страна в значително по-висок размер от тази, която би реализирал ако договорът
не беше прекратен. Подобен неспра-ведлив правен резултат е несъвместим с
добрите нрави, защото създава условия за нео-снователно обогатяване на
търговеца и води до извод, че неустойката излиза извън при-същите й по закон
функции, още към момента на уговарянето й.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че клаузата за неустойката нарушава
добрите нрави и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД същата е нищожна.
На следващо място, уговорената неустойка е
нищожня и поради противоречието й с разпоредбите на ЗЗП.
Ответницата притежава
качеството ”потребител” – по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, като
физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни
услуги от ищеца – мобилен оператор. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договора, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискване-то за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълже-нията
на търговеца или доставчика и потребителя.
В т.5 от същата
разпоредба е предвидено, че такава е и тази, която задължава по-требителя,
при неизпълнение на неговите задължения, да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
В случая – неустойката,
начислена за периода от датата на прекратяването на
до-говора до
края на срока на действието му е необосновано висока, съображения за което вече бяха изложени.
Съгласно чл.146,
ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищож-ни, освен ако са уговорени
индивидуално, а в ал.2 е предвидено, че не са индивидуално уговорени тези,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаи на договори при
общи условия. Тежестта за доказване – съобразно ал.4, е за търговеца или
доставчика, а ищецът не е ангажирал надлежни доказателства в тази насока,
поради което следва да се приеме, че представения по делото договор е бланков и
неустоечната клауза не е би-ла предмет на предварително договаряне между
мобилния оператор и абоната.
При това положение, следва да се
приеме, че въз основа на нищожната клауза за неустойка за ответницата не е
възникнало валидно задължение да заплати на ищеца такава.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за сумата от общо 619.88 лв. е неоснователен и като такъв – следва
да се отхвърли.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски – общо 56.36 лв. за ДТ+БТ съразмерно
с уважената част от исковете.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.Н.З., с ЕГН: **********,***, че същата дължи
на “A1 България” ЕАД, с
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, район ““, ул.“ № , сумата
150.44 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на
главницата от 615.16 лв.
– по Договор № М2697165/16.02.2011г.,
за периода от
15.05. 2016г. до
07.11.2018г., за която е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 8214/2018г. на РС
Бургас, като досежно сумата
от 619.88
лв. – неустойка по същия договор, ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, ка-то
неоснователен.
ОСЪЖДА Ж.Н.З. да заплати на “A1 България” ЕАД направе-ните в
заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 56.36
лв. за държав-ни такси.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.