РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330200699 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: ..., чрез адв.
И.П. против Електронен фиш серия К № 4647251 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателката
твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения поради
непосочване на лицето издател и на дата на издаване на ЕФ. Поддържа по
този начин да е препятствана проверката за компетентност на лицето, издало
фиша. Твърди още правото на защита да е съществено ограничено поради
непосочване пред кой орган и в какъв срок електронният фиш подлежи на
обжалване. Взема становище липсата на дата на издаване на ЕФ да не
позволява извършването на проверка за спазване на давностните срокове за
реализиране на административнонаказателната отговорност. Поддържа при
използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на
деянието чрез издаване на електронен фиш да е неприложим. Намира вината
си за недоказана, като счита, че изводите в санкционния акт почиват на
предположение. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно
1
заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не
представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от г. ю. И. П., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и
да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Н. И. Г., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 05.01.2022 г., установено от справката от системата АИС АНД, приложена
по преписката, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
на 19.01.2022 г. съгласно датата на пощенското клеймо на лист 8 от делото,
поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 26.03.2021 г. в 15:33 часа в гр. Пловдив, на бул. „Мария Луиза“ № 70
в посока изток жалбоподателката Н. И. Г. управлявала собствения си лек
автомобил „Хюндай И 40“ с рег. № ... със скорост на движение от 64 км/ч при
разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на
автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер 11743ca. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 67 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 64 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
2
против жалбоподателката Г. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия
К № 4647251, с който й било наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca е
преминало последваща метрологична проверка на 28.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички
необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се
и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч
при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-8954/29.03.2021 г. се установява, че на дата 26.03.2021
г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с № 11743ca
е заснела статични изображения с начален час на работа 07:00 ч. и краен час
на работа 18:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза“ №
70 в посока от запад към изток, където е действало общото ограничение на
скоростта на движение от 50 км/ч.
От снимка № 0515007 от радар с № 11743ca се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ..., че стойността на
измерената скорост е 67 км/ч, а заснемането е извършено на 26.03.2021 г. в
15:33 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № ... се установява, че същото е
собственост на жалбоподателката Н. И. Г.
От писмо с вх. № 31465/19.04.2022 г. от началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 21 от делото) се изяснява, че не е
подавана писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП по повод обжалвания
Електронен фиш серия К № 4647251.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Мария Луиза“ № 70; датата – 26.03.2021 г.; точният час на извършване на
нарушението – 15:33 часа; регистрационният номер на МПС – ...;
3
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателката Н. И. Г.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 64 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 50 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
При служебно дължимата проверка за законосъобразност на първо място
съдът приема, че обжалваният електронен фиш не е издаден в противоречие с
нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Макар действително да има формирана
противоречива съдебна практика, настоящият състав намира, че за
разрешаването на спора законът следва да бъде приложен съгласно
действителната законодателна воля. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
гласи, че:
„За случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал.2, за което се издава електронен фиш.“
Противоречието при тълкуването на разпоредбата се дължи на
използваната формулировка „могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2“, като в тази връзка следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не
е съдържала правило, че налагани глоби под определен размер принципно не
подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за
противоконституционно с Решение № 1 от 2012 г. на Конституционен съд на
Република България (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в други
разпоредби – чл. 59, ал. 3 от ЗАНН и чл. 189, ал. 13 от ЗДвП. Всъщност
необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал. 1 от ЗАНН и на фишовете по
чл. 39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от
волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така
и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл в чл. 39,
ал. 3 от ЗАНН изрично е посочено, че:
„ … ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати
глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този
раздел…“.
Действителната воля на законодателя при тълкуването на правилото по
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се установява при съобразяване на мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП (със сигнатура 054-01-
84 по описа на Народното събрание на РБ), с който в позитивното ни право
едновременно са въведени както институтът на електронния фиш, така и
нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите:
- изрично е посочено, че недостатък на съществуващата нормативна
уредба към 2011 г. е, че предвижда възможност при административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система,
4
контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране на дееца
чрез фиш само ако нарушението представлява маловажен случай и размера
глобата е до 50 лева;
- констатирано е, че тази нормативна уредба не отговаря на обществената
необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП;
- констатирано е още, че целта на законопроекта е да предвиди
възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш
над размерите, до които това е било възможно до този момент.
От гореизложените мотиви е видна законодателната воля нормата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН да има „овластитителен характер“, тоест да предостави
възможност на контролните органи да санкционират нарушителите по
опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размерът на
наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквито правомощия до този
момент те не са разполагали). Нормата обаче по никакъв начин не ограничава
възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби, по-малки или
равни на 50 лева.
Този извод следва по несъмнен начин и при систематичното тълкуване на
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с останалите законодателни промени, осъществени със
същия законопроект и обнародвани в същия брой на ДВ - бр. 10 от 2011 г.
Така с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е извършена
промяна в чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, като след думата „постановления“ са
добавени думите „и електронните фишове“, като нормата е придобила
следната редакцията:
„Не подлежат на обжалване наказателните постановления и
електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева
включително.“
Същевременно с § 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е
предвидено, че досегашната алинея 5 на чл. 189 от ЗДвП става ал. 13, като
след думата „постановления“ се добавя „и електронни фишове“. Така чл. 189,
ал. 13 от ЗДвП придобива следната редакция:
„Не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни
фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително“.
Със същия параграф 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) са
създадени нова ал. 4 на чл. 189 от ЗДвП, в която е дадена общата уредба на
електронния фиш и нова ал. 10 на чл. 189 от ЗДВП, в която изрично е
посочено че влизат в сила електронните фишове, които:
-не подлежат на обжалване;
-не са обжалвани в срока по ал. 8;
-са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.
Ако волята на законодателя е била контролните органи да нямат
правомощие да издават електронни фишове на стойност до 50 лева, то
нямаше в закона изрично да предвиди с разпоредбата на чл. 189, ал. 10 от
ЗДвП, че влизат в сила ЕФ, които не подлежат на обжалване, както и че
такива съгласно чл. 189, ал. 13 от ЗДвП са ЕФ на стойност до 50 лева
5
включително.
Нормите на чл. 189, ал. 13 и на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН не се намират в
конфликт помежду си, доколкото чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е уреждал
необжалваемостта в общия случай, докато нормата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП
е регламентирала специална необжалваемост само за обществените
отношения, регулирани от ЗДвП. Действително и двете норми (чл. 189, ал. 13
от ЗДвП и чл. 59, ал. 3 от ЗАНН) към настоящия момент са обявени за
противоконституционни с Решение № 1 от 2012 г. на Конституционния съд
(ДВ, бр. 20 от 2012 г.), в резултат от което чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е и отменена.
Посоченото обаче не променя факта, че:
- двете норми са били действащо право една година след приемане на
новелата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН;
- в тях са внесени гореизложените промени със същия ЗИД на ЗДвП, с
който е приет чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което категорично доказва, че волята на
законодателя е контролните органи да могат да издават електронни фишове
на стойност 50 лева или 10 лева.
Със същия ЗИД на ЗДвП е приета и разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН. Тя
обаче не представлява пречка за издаването на електронен фиш на стойност,
равна или по-малка от 50 лева, доколкото предвид разтълкуваната разпоредба
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН тя не съдържа такава забрана.
В тази връзка следва да се отбележи, че с § 36 на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г .) в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е внесено
изменение, като след думата „постановления“ се добавя „и фишове“, като
нормата придобива следната редакция:
„За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по
изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на
Закона за административните нарушения и наказания“.
Че под фишове по смисъла на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП се имат предвид
именно електронните фишове е видно от систематичното място на посочената
алинея – в чл. 189 от ЗДвП, който урежда електронните фишове за разлика от
чл. 186 от ЗДвП, който урежда обикновените фишове.
От изричния текст на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е видно, че по нарочната
законодателна воля след бр. 101 на ДВ от 2016 г. досежно материята на
издаването, обжалваемостта и съдържанието на електронните фишове ЗДвП е
специален закон спрямо ЗАНН. Нормата на чл. 189, ал. 14 от ЗДВП в
актуалната си редакция е по-нов закон от чл. 85а от ЗАНН, уреждащ същия
кръг обществени отношения, поради което следва да се приеме, че мълчаливо
я дерогира.
Следователно след измененията на чл. 189, ал. 14 от ЗДВП не съществува
съмнение:
- че ЗДвП се явява специален закон прямо ЗАНН досежно материята на
ЕФ;
- забрана за издаване на електронни фишове на стойност до 50 лева не
6
произтича нито от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, нито от специалния закон ЗДвП.
Поради изложеното следва да се приеме, че в позитивното ни право
съществуват само две забрани за издаването на електронни фишове:
- ако за даденото нарушение е предвидено и наказание лишаване от права
/чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/;
- ако мобилното АТСС се намира в патрулен автомобил, който е в режим
на движение /чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./.
В процесния случай нито една от тези две пречки не е на налице.
В актуалните си произнасяния касационният съд приема, че издаването
на електронен фиш, с който се налага административно наказание глоба от 50
лева, е допустимо и не противоречи на правилата на процесуалния закон. В
този изричен смисъл: Решение № 382 от 09.03.2022 г. по к.а.н.д. №
3244/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 404 от 10.03.2022 г. по к.а.н.д. № 3246/2021 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2120 от 10.11.2021 г. по
к.а.н.д. № 2219/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение №
2567 от 22.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2948/2021 г. на Административен съд –
Пловдив.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от касационната
инстанция съображенията, че няма законодателен резон контролните органи
да могат да използват облекчения ред за санкциониране на нарушителите с
електронен фиш при по-сериозни нарушения, при които санкциите могат да
надхвърлят и 700 лева, но да бъдат обвързани да използват по-сложната и
тромава процедура на съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление при нарушения с много по-ниска степен на обществена
опасност, които се санкционират с глоба до 50 лева.
В същия смисъл, че няма пречки да се налагат глоби на стойност 50 лева
с електронен фиш е и съдебната практика на административните съдилища от
останалите съдебни райони в страната - така Решение от 15.02.2022 г. по
к.а.н.д. № 1173/2021 г. на Административен съд – Хасково; Решение № 25 от
10.02.2022 г. по к.а.н.д. № 155/2021 г. на Административен съд – Ямбол;
Решение № 12 от 21.01.2022 г. по к.а.н.д. № 482/2021 г. на Административен
съд – Стара Загора; Решение № 693 от 30.09.2021 г. по к.а.н.д. № 835/2021 г.
на Административен съд – Пазарджик; Решение № 536 от 02.07.2021 г. по
к.а.н.д. № 446/2021 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 46
от 14.03.2022 г. по к.а.н.д. № 358/2021 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 93 от 04.03.2022 г. по к.а.н.д. № 698/2021 г. на
Административен съд – Враца; Решение от 28.02.2022 г. по к.а.н.д. №
108/2021 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 12 от 22.02.2022
г. по к.а.н.д. № 183/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение № 129
от 07.02.2022 г. по к.а.н.д. № 40/2022 г. на Административен съд – Бургас;
Решение № 10 от 03.02.2022 г. по к.а.н.д. № 243/2021 г. на Административен
съд – Видин; Решение № 1655 от 10.12.2021 г. по к.а.н.д. № 1943/2021 г. на
Административен съд – Варна; Решение от 08.11.2021 г. по к.а.н.д. №
7
269/2021 г. на Административен съд – Русе; Решение от 11.10.2021 г. по
к.а.н.д. № 114/2021 г. на Административен съд – Габрово.
На следващо място съдът приема за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на
електронния фиш. Тези задължителни реквизити са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Посочените в жалбата
обстоятелства – издател (имена и длъжност) и дата на издаване на ЕФ, не
попадат сред тях. Непосочването на обстоятелства, които не са част от
нормативно установено задължително съдържание на електронния фиш, не
представлява процесуално нарушение и не обосновава отменително
основание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и изключва тяхното приложение в производството по
издаване на електронен фиш.
Липсата на данни – имена и длъжност, за издател на електронния фиш не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си и поради това въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. Съгласно § 1, ал. 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В случая в
електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението, което
обективно попада на територията на област Пловдив, посочено е и че фишът е
издаден от ОД на МВР – Пловдив, поради което е доказано, че същият е
издаден от компетентната териториална структура на МВР - така Решение №
1272 от 23.06.2021 г. по к.а.н.д. № 948/2021 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к.а.н.д. № 1508/2021 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1493 от 10.08.2020
г. по к.а.н.д. № 1440/2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив. Аргументи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза не
могат да се черпят и от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Същата
приравнява влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно
постановление относно правните последици, но не и досежно процедурата по
издаването на двата акта - в този смисъл Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по
к.а.н.д. № 3366/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2438/2020 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив. При наличието на изрична правна
уредба за реквизитите на съдържанието както на електронните фишове, така и
на наказателните постановления несподелимо е становището по тълкувателен
път да се извеждат и други, непредвидени от законодателя реквизити за
електронните фишове. Действащата подробна и ясна правна регламентация за
издаването на електронните фишове прави излишно и неприложимо
8
търсенето на аналогия с процедурата по установяване на нарушението с
АУАН и неговото санкциониране с наказателно постановление. В случая не
намира приложение правилото на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, тъй като Законът за
движението по пътищата не е непълен нормативен акт досежно правната
уредба на съдържанието на електронните фишове. Напротив, има нарочна и
изрична правна регламентация на тази материя.
Липсата на дата на издаване на електронния фиш също не е съществено
процесуално нарушение, тъй като такъв реквизит не е нормативно предвиден.
Не се споделя твърдението, че по този начин е препятствана преценката за
спазване на давностните срокове за реализиране на
административнонаказателната отговорност на дееца. Съдът служебно следи
за спазването на този срок и в случая давността не е изтекла, тъй като
деянието е извършено на 26.03.2021 г. При осъществяване на отговорността
на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение
сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по
к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за
установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа,
подобно на общия процес по ЗАНН, с повдигане и предявяване на обвинение
и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният
срок тече от датата на извършване на деянието, като отговорността на
нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок,
който в случая е и прекъснат с образуването на съдебното производство.
Следователно преценката за спазването на давностните срокове, противно на
твърдяното от жалбоподателя, не е препятствана.
Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява срокове за съставяне на
актове за установяване на административни нарушения и за издаване на
наказателни постановления, които не са част от специалното производство по
издаване на електронните фишове. В случая, тъй като нарушението се
установява от автоматизирана система, то датата на установяването му и
датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат - така изрично
Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Процесното нарушение е извършено на 26.03.2021 г., от който момент
тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване,
респективно от тази дата е започнала да тече и абсолютната давност в размер
на четири години и шест месеца. С образуване на съдебното производство
давността е прекъсната и е заместена с нова тригодишна давност. По тези
съображения не е изтекла нито общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
нито абсолютната давност по 81, ал. 3 от НК, а възражението да е
препятствана възможността за преценка за спазването на давностните срокове
е неоснователно.
Непосочването на ред и срок за обжалване на електронния фиш не
9
представлява съществено процесуално нарушение и не влече за последица
неговата отмяна. Описването на тези обстоятелства е насочено единствено
към обезпечаване на възможността реално да бъде упражнено правото на
обжалване по преценка на правоимащото лице. В случая това е сторено от
жалбоподателката Г., която своевременно е подала жалба против електронния
фиш, пред компетентен орган на съдебната власт, като жалбата е приета за
процесуално допустима и е разгледана по същество. Посочването на ред и
срок за обжалване на електронния фиш има значение единствено за
допустимостта на жалбата, но няма отношение към законосъобразността на
ЕФ - така Решение № 1570 от 20.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1335/2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1633 от 02.08.2021
г. по к.а.н.д. № 1638/2021 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив. Следователно правото на защита на жалбоподателката не е
нарушено, а това възражение също е неоснователно.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между обжалвания ЕФ и изготвеното статично
изображение с № 0515007 от радар № 11743ca. От протокола за използване на
АТСС се установява, че видеоконтролът е извършван в гр. Пловдив, на бул.
„Мария Луиза“ № 70, посоката на задействане на радара е при отдалечаване
на МПС от него, а работата с техническото средство е започнала на 26.03.2021
г. в 07:00 часа и е приключила в 18:00 часа на същата дата. През този времеви
интервал и на посоченото място е заснето и процесното статично
изображение от АТСС тип ARH CAM S1 с № 11743ca.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 26.03.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
10
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Не се споделя от съда и възражението по жалбата за недопустимост за
реализирането на административнонаказателната отговорност чрез издаване
на електронен фиш, когато нарушението е установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система. Смисълът на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, вложен в израза: „в отсъствието на контролен орган и на
нарушител“, се отнася до действието по издаване на електронния фиш, а не до
процеса на установяване на нарушението, който без съмнение винаги изисква
присъствие на нарушител – водач на заснетото моторно превозно средство -
така Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по
к.а.н.д. № 2039/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2160 от 12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив. Характерно както за стационарните,
така и за мобилните АТСС е, че осъществяваният от тях контрол винаги е
автоматизиран, без значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на
контролен орган. Контролният орган не участва в процеса на установяване на
нарушението чрез преки действия и субективни възприятия и поради това
неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и
заснемане на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Позоваването на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС също е
неоснователно, тъй като макар със същото да се прие, че електронни фишове
могат да се издават само ако нарушението е установено със стационарно
АТСС, то това тълкуване е направено с оглед законовата регламентация към
момента на приемане на тълкувателното решение. След постановяването му е
налице изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с
ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от
2015 г., в съответствие именно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение
и допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от
11.12.2014 г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено
задължение да приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. В изпълнение на законовата делегация е издадена Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр.
36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както
стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. стационарните и мобилните АТСС заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
11
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а
по силата на чл. 3 от Наредбата за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система. Следователно с
изменението на ЗДвП и приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са
приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с
което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС празнота, която е в основата на
даденото със същото решение тълкуване на материалния закон. Към датата на
извършване на процесното деяние /26.03.2021 г./ е налице детайлна
нормативна уредба за използването на мобилни технически средства, както и
процедура, регулираща действията на контролните органи при използването
на мобилни технически средства, поради което нарушенията от този вид
могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – така Решение № 565 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д.
№ 55/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2250 от
25.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2049/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 33 от 11.01.2017 г. по к.а.н.д. № 2695/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 15 от 06.01.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2637/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1799 от
11.10.2016 г. по к.а.н.д. № 1816/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 60/2016 г. на Административен
съд – Пловдив. Обратното становище, застъпено в жалбата, не се споделя от
съда. То е преодоляно от години в съдебната практика и почива на
разрешения, постановени при действието на различна нормативна уредба.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателката Г. е извършила от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 26.03.2021 г. в 15:33 часа в град Пловдив, на бул. „Мария Луиза“
№70 в посока изток жалбоподателката е управлявала собствения си лек
автомобил „Хюндай И 40“ с рег. № ..., като се е движила със скорост от 64
км/ч при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Така
направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението да
бъде еднозначно определено и отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, като същевременно не възниква съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в
нарушение на правилата за движение, както и че това е станало в границите
на населено място. Описанието на мястото на деянието е достатъчно ясно, тъй
като е сведено до конкретен административен адрес, който е уникален, т.е. не
е дублиран и съдържа посочване на номер по протежението на булеварда, с
12
което е постигната пълна индивидуализация. Същевременно от
доказателствата по делото /протокол за използване на АТСС/ се установява,
че именно на това място е осъществяван видеоконтролът за спазване на
правилата за движение с процесното техническо средство ARH CAM S1 №
11743ca към 15:33 часа на 26.03.2021 г. Отново съгласно надлежното
удостоверяване в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. е доказано по делото и че разрешената максимална скорост в
процесния пътен участък е била 50 км/ч.
Неотносимо е възражението да не е доказано наличието на пътен знак в
процесния участък от пътя, с който да е сигнализирано приложимото
ограничение на скоростта от 50 км/ч. В случая забраната за превишаване на
скоростта от 50 км/ч, определена съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, произтича от
самия факт, че движението е осъществено в границите на населено място по
смисъла на § 6, т. 49 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Съгласно
правилото по ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП поставянето на пътен знак, който да
указва максимално допустимата скорост на движение, е необходимо, когато
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Тъй като в случая тя не е била различна спрямо общото
ограничение за движение в населено място, то поставянето на пътен знак,
който да указва действащо ограничение от 50 км/ч, не е било необходимо.
Възраженията за недоказаност на авторството на деянието от страна на
жалбоподателката съдът намира за неоснователни. С електронния фиш
наказанието глоба е наложено на жалбоподателката Г. в качеството й на
собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, и който не
е посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от
закона право. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено
правото на собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на
жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Чрез възможността за подаване на писмена
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило
нарушението, е създаден механизъм, по който собственикът може да отблъсне
понасянето на отговорност за чуждо поведение. От справката на лист 21 от
делото се установява, че жалбоподателката Г. не е подавала писмена
декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е
извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
именно нейната отговорност като собственик на превозното средство. Това е
така, защото с безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена
декларация от собственика с данни за друго лице, което да е извършило
нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира около
13
обстоятелството кой е бил собственик на автомобила към датата на
деянието, а не кой е бил негов водач. При доказаното по делото бездействие
по неподаването на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП от жалбоподателката
като собственик, то неоснователно се явява възражението да не е определен
правилно субектът на отговорността. С неподаването на писмената
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Г. съзнателно се е съгласила да не
въвежда в процеса твърдения, че друго лице е извършило нарушението,
поради което на настоящия етап съдът изследва именно кой е бил собственик
на превозното средство, а това прави разгледаното възражение и неотносимо.
Жалбоподателката не следва да черпи права от бездействието си.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателката е
формирала съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавала е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието й
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е
осъществила деянието си. Формирала е представа и за това, че е собственик
на процесния лек автомобил.
За така извършеното от жалбоподателката административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 14 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 11 до 20 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 64 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 67 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 64 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Приспадането на максимално
допустимата грешка от 3 км/ч като гаранция за правилно измерена скорост е
изцяло в полза и в защита на интереса на жалбоподателя, пряко следва от
правилото по чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а в
обстоятелствената част на ЕФ изрично е описано, че такова действие е
извършено, поради което жалбоподателката е уведомена за механизма, по
който е определена установената стойност на скоростта. Стойността на
разрешената скорост пък е 50 км/ч, поради което доказано превишаването й е
14
с 14 км/ч.
Видът и размерът на наказанието са определени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателката наказание
с електронния фиш е правилно определено и индивидуализирано. По
аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за
определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателката е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Н. ИВ. Г..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4647251 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР ПЛОВДИВ, с който на Н. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: ... на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: ... да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
16