№ 42903
гр. София, 31.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:С.АТ.П.
като разгледа докладваното от С.АТ.П. Частно гражданско дело №
20211110172965 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от
„П.К.Б.“ ЕООД.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е
частично неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите
нрави.
В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му
произтичат от договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК,
според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за допълнителна
услуга „Фаст“ („приоритетно разглеждане“) не попада в приложното поле на чл. 10а
ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво
конкретно поведение. От описанието на услугата следва, че предоставянето й се
осъществява преди подписването на договора, при изпълнението, на който кредиторът
не дължи конкретно поведение. Описаното задължение възниква за потребителя със
сключване на договора без значение дали услугата е предоставена и без значение дали
кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или не. Отделно от това, същата
услуга съставлява по същество такава свързана с усвояването на кредита, за което
законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2
ЗПК).
Сходно е положението и със заявеното възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“ (гъвкав погасителен план), тъй като за заплащането на възнаграждението
кредиторът отново не дължи никакво конкретно поведение. От анализа на общите
условия е видно, че на практика до промяна в погасителния план може да се стигне
единствено при постигнато съгласие с кредитора, което на практика възпроизвежда по
смисъл чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Предвидените в договора параметри нямат самостоятелно
1
значение, тъй като и при неизпълнението ми страните са в състояние да изменят
погасителния план. Обозначаването на подобно развитие в правоотношението като
„услуга“ е без значение, тъй като на практика потребителят не получава насрещна
престация.
От изложеното следва, че посочените претенции по същество прикриват
истинската цел на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на
заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя тяхната нищожност (чл.
19, ал. 5 ЗПК). Този извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания
(630,00 лв. за услугата „Фаст“ и 1302,00 лв. за услугата „Флекси“), който доближава
размера на заетата главница (2100,00 лв.) и надвишава значително този на дължимата
по договора лихва.
По аналогични съображения следва да се отхвърлят и претенциите за такса
разходи за извънсъдебно събиране. От съдържанието на договорните клаузи е видно,
че посочените такси се дължат и в случай, че заемодателят не извърши никакви
разходи, а заплащането им не е обвързано по никакъв начин от предоставянето на
насрещни услуги. Ето защо, претендираните вземания не представляват такси, тъй като
не се дължат за реално извършени разходи, а по същество служат като обезщетение за
вредите от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Доколкото процесните договорни клаузи са
предназначени да заобиколят императивната забрана, т.е. преследват забранена от
закона цел, същите се явяват нищожни. Отделно от това, те противоречат и на добрите
нрави, тъй като не изпълняват присъщите на неустойките функции, тъй като целят
неоснователното обогатяване на заемодателя, който се счита обезщетен с отделно
претендираната от него лихва за забава.
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се иска
издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение за допълнителна услуга „фаст“,
възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“ и за неплатени такси за
извънсъдебно събиране.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в
частта, с която от заявителят „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* е поискано издаването
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. ГР. Й., с ЕГН **********, за
следните суми: 630,00 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, 1302,00 лв.
– възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ и за сумата от 30,00 лв. – такси за
извънсъдебно събиране на вземане.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
2
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3