№ 44
гр. Кърджали, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Светла В. Радева
в присъствието на прокурора Ж. Д. Ст.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20225100600082 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 8/20.01.2022 год., постановена по Н.о.х.дело № 629/2021
год., Кърджалийският районен съд е признал М. Р. С. от с.К., общ.Х., обл.Х.
за виновен в това, че на 21.03.2021 год. на път I-5 в землището на с. П., общ.
Ч., обл. К., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ситроен Ц1“ с рег. № С. **** Р. с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда, а именно – 1.82 на хиляда, установено по надлежния ред,
поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е
осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, както и на
наказание „глоба“ в размер на 200 лева. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът
е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от
свобода” за срок от три години. С присъдата, на основание чл.343г, във вр.с
чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът е наложил на подсъдимия М. Р. С. и кумулативно
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца,
считано от датата на отнемане на СУМПС – 21.03.2021 год.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подс.М.С. – адв.Н.П. от АК – Х., в която се твърди, че
1
присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна,
като се прави искане за отмяната й изцяло. В допълнителни писмени
изложения към жалбата адв.П. развива подробни съображения относно
недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Твърди, че показанията на
полицейските служители, възпроизвеждащи проведената беседа с
подсъдимия не могат да бъдат ценени, тъй като М.С. към момента на ПТП не
е имал качеството на обвиняем. Счита, че дори и това да не е така, то следва
тези извънпроцесуални признания да бъдат подкрепени и от други
доказателствени източници, каквито в случая липсвали. Защитникът на
подсъдимия твърди още, че към момента на беседата с полицейските
служители подс.С. не е бил адекватен и е нямал възможност да осъзнае
случващото се.
Въззивна жалба против първоинстанционната присъда е подадена и от
другия защитник на подс.М.С. – адв.Н.М. от АК – Кърджали, с която
присъдата се обжалва като постановена при неправилно приложение на
материалния закон, с искане за отмяната й и признаване на подсъдимия за
невинен и оправдаването му по повдигнатото му обвинение. В жалбата се
развиват подробни съображения относно липсата на безспорно установяване
на осъществяване от подс.М.С. на инкриминираното деяние от обективна и
субективна страна.
В съдебно заседание защитниците на подсъдимия С. поддържат
подадените жалби по изложените в тях и в допълнителните писмени
изложения съображения.Адв.П. твърди още, че писмените доказателства по
досъдебното производство не са приложени по предвидения в закона ред,
като твърди, че по делото няма приложена справка, от която да е видно
разпечатката на техническото средство в кой ден, в кой час и за кой водач се
отнася, при което обвинението за наличие на 1.8 промила алкохол почивало
изцяло на свидетелски показания. Адв.М. пък твърди в съдебно заседание, че
съдът не бил съобразил, че след ПТП подс.С. бил в шок и било нормално да
има неадекватно поведение; както и счита, че полицейските служители не
били незаинтересовани от изхода на делото. Подсъдимият М.С. в съдебно
заседание моли да бъде признат за невинен, тъй като не бил карал
автомобила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание
2
изразява становище, че жалбите са неоснователни. Счита, че няма никаква
пречка полицейските служители да възпроизведат в показанията си не само
какво са видели при пристигане на мястото на ПТП, но и какво им е казал
подсъдимия. Намира първоинстанционната присъда за постановена при
обективно, пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото,
като развива подробни съображения в тази връзка. Прокурорът счита, че
присъдата на първоинстанционния съд е правилна, мотивирана и
законосъобразна, поради което предлага същата да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда,
с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбите, на основание чл. 313
и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
легитимирани за това страни и в законоустановения срок, поради което
същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите на защитниците на подс.М.С. са
неоснователни.
Първоинстанционният съд е положил усилия за цялостното изясняване
на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение, относими към
предмета на доказване по чл.102 от НПК, събрал е исканите и сочени от
страните доказателства, като не се е наложило извършването на процесуално-
следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. От събраните от
първоинстанционния съд доказателства по несъмнен и категоричен начин се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. Р. С. е роден на **.**.**** год. в гр.С., като живее в
с.К., общ.Х., обл.Х.. Има завършено средно образование, женен е, не работи,
не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.
Подсъдимият М. Р. С. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство, с придобити категории за правоуправление „А“, „В“, „СЕ“, „С“,
„АМ“, „ТКТ“ и „ВЕ“, като последно издаденото му свидетелство за
управление на МПС е с № *********, валидно до 07.06.2023 год.
Многократно бил наказван по административен ред за извършени нарушения
на правилата за движение.
На 21.03.2021 год. около 19.30 часа, въпреки че бил употребил алкохол,
подсъдимият М.С. управлявал лек автомобил, марка „Ситроен Ц1” с рег.№ С.
3
**** Р. по път I-5 след с.Ч. в посока гр.Х.. Движейки се по посочения път, на
+100
километър 325 в землището на с.П., общ.Ч., обл.К., подс.С. загубил
управлението на лекия автомобил марка „Ситроен Ц1” с рег.№ С. **** Р.,
навлязъл в лентата за насрещно движение, пресякъл я, паднал в канавката и
се ударил в бетонен водосток. От удара автомобила заседнал в бетонната
канавка, като двигателя му продължил да работи, а подс.С. останал зад
волана на шофьорската седалка. По същото време, неустановено лице
сигнализирало за настъпилото ПТП в РУ - Кърджали. ОДЧ в РУ - К. изпратил
на място автопатрулен наряд, обслужващ територията на Община Ч., в състав
- свидетелите А. Б. и Ю. Р.. Свидетелите Б. и Р. пристигнали за около 5
минути на мястото на настъпилото ПТП, където заварили лек автомобил
„Ситроен Ц1“ с рег.№ С. **** Р. с работещ двигател, който се намирал в
бетонната канавка вляво по посока на движението от с. Ч. към с.П..
Свидетелите Б. и Р. забелязали, че зад волана на автомобила седи водач, на
когото казали да загаси двигателя, предвид наличието на разлята течност под
автомобила. Водачът загасил двигателя на автомобила. При проверка на
документите му, свидетелите Б. и Р. установили, че водачът се казва М.С.,
който им обяснил, че управлявайки автомобила, е загубил контрол над
управлението му и е паднал в канавката. По време на проверката свидетелите
Б. и Р. установили, че подс.С. миришел на алкохол, поради което св. Б. се
обадил на дежурния да изпрати екип на „Пътна полиция“, за да извършена
проверка на подсъдимия за употреба на алкохол. Свидетелите уведомили
подсъдимия, че ще бъде тестван за употреба на алкохол, при което
последният им казал, че не той е управлявал автомобила, а друго лице. На
въпросите на полицаите кой е управлявал автомобила, подс.С. не съобщил
име, а само заявил, че автомобила е управлявал човек от гр.Х.. След около 20
минути пристигнали служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
К. - свидетелите Б. М. и Е. Н.. Същите заявили на подс. С., че ще го изпробват
за употреба на алкохол. Подсъдимият С. обяснил на св.М., че празнували с
приятели, които го оставили в с. П., след което той решил да се върне в с. Ч. с
автомобила, за да купи алкохол. С техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр.
№ ARNA 0150, св.М. изпробвал подс.М.С. за употреба на алкохол, като при
проверката уредът отчел наличие на алкохол в концентрация от 1.82 промила.
На подс.С. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
серия GA, бл.№ 400604/21.03.2021 год., който подсъдимият подписал без
4
възражения. На подс.С. бил издаден талон за медицинско изследване, в който
подсъдимият отразил, че приема показанията на техническото средство.
Подс.М.С. бил откаран в СПО при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски АД – гр.К.,
където отказал да даде кръвна проба за химически анализ, като отказът му
бил отразен в съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози.
Със Заповед № 21-1300-00166/21.03.2021 год. за прилагане на
принудителна административна мярка, издадена от мл.автоконтрольор при
сектор „ПП” при ОД на МВР – Кърджали, на основание чл.171 т.1 б.„б” от
ЗДвП е било отнето временно свидетелството за правоуправление на подс.С.,
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Със Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз – 68/21.03.2021 год.,
издадена от полицейски орган на основание чл.72 ал.1 т.1 от МВР, подс.М.С.
бил задържан за срок до 24 часа.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен начин от обясненията на подс.С., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, които е кредитирал отчасти; от
гласните доказателства, установени чрез гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите А. Б., Ю. Р., Б. М. и Е. Н., на които съдът е дал
вяра изцяло; показанията на св.Н. К., дадени пред първоинстанционния съд,
които същия е кредитирал отчасти, и показанията на св.Б. Д., дадени по
същото дело на досъдебното производство пред орган по разследването,
прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.3 от
НПК; както и от писмените доказателства, събрани и приобщени от
първоинстанционният съд към доказателствената съвкупност по надлежния
ред: Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
400604/21.03.2021 год., Талон за изследване № 079210, Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози от 21.03.2021 год.,
Справка за нарушител/водач, издадена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Кърджали за подс.С., Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз -
68/21.03.2021 год., Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1300-00166/21.03.2021 год., Справка за съдимост на подс.М.С. с
5
рег.№ 383/25.03.2021 год., издадена от РС - Кърджали, характеристична
справка на подсъдимия, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подс.С., и др.
При така установената по безспорен начин и от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.С. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б
ал.1 от НК - на инкриминираните дата и място - на 21.03.2021 год. на път I-5 в
землището на с. П., общ. Ч., обл. К., управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Ситроен Ц1“ с рег. № С. **** Р. с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.82 на хиляда, установено
по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен
извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод,
първоинстанционният съд е извършил подробен анализ и оценка на
събраните по делото доказателства, излагайки съображения кои от тях приема
и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като тези съображения се
споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите А. Б., Ю. Р., Б. М. и Е. Н., като обосновано е счел същите за
логични, последователни, кореспондиращи помежду си и подкрепени от
останалите доказателства по делото, вкл. и от съставения АУАН /подписан от
подс.С. без каквито и да е възражения/, показанията на техническото
средство, издадения талон за изследване и др. Действително, никой от
посочените свидетели не е пряк очевидец на управлението на МПС от подс.С.
преди настъпилото ПТП, както твърди и защитата на подсъдимия.
Същевременно, от показанията на свидетелите Б. и Р. се установява по
несъмнен начин, че след получаване на сигнала от ОДЧ за настъпилото ПТП,
същите свидетели са пристигнали на местопроизшествието, където заварили
лекия автомобил, зад волана на който седял подс.С., влязъл в канавката от
лявата страна на посоката на движение от с. Ч. към с.П. и с работещ двигател.
Както правилно е посочи и първоинстанционния съд в мотивите към
присъдата, и двамата посочени свидетели установяват безпротиворечиво с
показанията си, че подс.С. първоначално им обяснил, че е изгубил контрол
над автомобила, излязъл е от пътната лента и е паднал в канавката, като едва
след като го уведомили, че ще бъде тестван за употреба на алкохол,
6
подсъдимият им казал, че друго лице е управлявало автомобила, без да
посочи конкретно име на такова лице. Аналогични обстоятелства установява
в показанията си пред първоинстанционния съд и св.Б. М., който твърди, че
когато пристигнал на местопроизшествието, за да извърши проверка за
употреба на алкохол на подс.С., по време на проверката последният му
споделил, че празнували някъде с приятели, които го оставили в П., но
подсъдимия решил да се върне до с.Ч. за алкохол. В тази връзка следва да се
отбележи, че е изцяло неоснователен довода на защитника на подс.С. – адв.П.,
направен в допълнителните писмени изложения към въззивната жалба и
поддържан и в съдебно заседание – че показанията на полицейските
служители, възпроизвеждащи проведената беседа с подсъдимия не могат да
бъдат ценени, тъй като М.С. към момента на ПТП не е имал качеството на
обвиняем; а и дори и това да не е така, то следвало тези извънпроцесуални
признания да бъдат подкрепени и от други доказателствени източници,
каквито в случая липсвали. Всъщност, няма никаква процесуална пречка
свидетелите - полицейски служители да дават показания относно факти и
обстоятелства, които са възприели лично преди образуване на наказателното
производство, включително и относно извънпроцесуални изявления на
подсъдимия, направени пред тях. Вярно е, че тези доказателства са
производни и следва да бъдат подкрепени от други доказателства, както
твърди защитата на подсъдимия, като настоящият състав на въззивния съд
намира, че сочените доказателства се подкрепят отчасти и от обясненията на
самия подсъдим, който не оспорва обстоятелството, че при пристигане на
полицейските служители е седял на шофьорското място, с работещ двигател
на автомобила; както и от АУАН, талона за медицинска изследване и
показанията на техническото средство, чрез което е установена употребата на
алкохол от подсъдимия. Както правилно е посочил и първоинстанционният
съд, не без значение относно достоверността на показанията на посочените
свидетели – полицейски служители, е и установеното обстоятелство, че
подс.С. е заявил на свидетелите, че не той е управлявал автомобила, едва след
като същите го уведомили, че му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол, без да посочи името на водача на автомобила /т.е. св.К., според
неговите последващи твърдения/, което поведение противоречи на
елементарната житейска логика, ако същия не е управлявал автомобила при
настъпването на ПТП. Още повече, че подс.С. по никакъв начин не е възразил
7
нито срещу изпробването му с техническото средство за алкохол, нито е
изразил каквото и да било несъгласие в издадените му по този повод няколко
документа – АУАН / с посочено в същия нарушение на правилата за
движение, извършено именно от него – управление на МПС след употреба на
алкохол/, Талон за изследване, заповед за прилагане на принудителни
административни мерки, както и същият не е изразил каквото и да било
несъгласие, че е смятан за водач на МПС, при отвеждането му в СПО за
даване на кръв за извършване на химичен анализ, а напротив – отразил е в
издадения му талон за изследване, че приема показанията на техническото
средство. Несъстоятелни са и направените от защитниците на подс.С. доводи
– че вследствие на настъпилото ПТП подсъдимият С. е бил в шок, нямал
възможност да осъзнае случващото се и било нормално да има неадекватно
поведение, както и доводът на адв.М. - че свидетелите – полицейски
служители не били незаинтересовани от изхода на делото. Това е така, тъй
като от показанията на свидетелите А. Б., Ю. Р., Б. М. и Е. Н. се установява,
че подс.С. на инкриминираните дата и място е бил видимо повлиян от
алкохола, но не е имал неадекватно поведение, а напротив – същият е
споделил какво се е случило – че е изгубил управлението на автомобила и е
влязъл в канавката, като едва след уведомяването му за предстояща проверка
за употреба на алкохол е променил твърденията си, заявявайки, че друго лице
е управлявало автомобила. От друга страна, твърденията на защитника на
подс.С. за заинтересованост на полицейските служители са голословни,
изцяло лишени от доказателствена основа, без да се сочат каквито и да било
конкретни факти и обстоятелства, които биха могли да породят съмнение в
достоверността на показанията на свидетелите А. Б., Ю. Р., Б. М. и Е. Н.. С
оглед изложените съображения настоящата инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на посочените
свидетели.
Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на
подс.С. и на показанията на св.К., в частите им, с които същите установяват,
че на инкримираната дата и на инкриминираното място лекия автомобил
„Ситроен Ц1“ бил управляван не от подс.С., а от св.К.. В тези части
обясненията на подсъдимия и показанията на св.К. са нелогични,
непоследователни и не се подкрепят от друго доказателства по делото, а
напротив – опровергават се по категоричен и несъмнен начин от показанията
8
на свидетелите А. Б., Ю. Р., Б. М. и Е. Н., както и от другите писмени
доказателства /АУАН, талон за изследване и др./, кредитирани от съда по
съображения, изложени по-горе, като очевидно обясненията на подсъдимия и
показанията на св.К., които се намират в близки приятелски отношения, имат
за цел изграждането на защитна версия в полза на подсъдимия С.,
предназначена да го оневини. Така, св.К. твърди в показанията си пред
първоинстанционния съд, че на инкриминираната дата подс.С. му се обадил
по мобилния телефон и му казал да дойде с колата да го вземе от с. Ч.. Когато
К. отишъл, подсъдимият седял в един рибен ресторант и бил употребил доста
алкохол. Качил го в колата на задната седалка, тъй като на предната имало
щайги със сирене. Времето било дъждовно, пътната настилка мокра. Когато
настъпило ПТП, св.К. оставил колата запалена, а подс.С. лежал на задната
седалка. Отишъл пеш да вземе микробус, с който да изтегли колата от
канавката, но понеже буса нямал нафта, започнал да точи гориво от трактора,
като точно тогава докарали колата с платформа, но той не разбрал, че подс.С.
е задържан. Въпреки твърденията на подсъдимия и на св.К. - че автомобила
бил управляван от св.К., а подс.С. спял пиян на задната седалка на
автомобила, нито в обясненията на подс.С., нито в показанията на св.К.
намира логично обяснение обстоятелството, че при пристигане на
свидетелите Б. и Р. подс.М.С. е седял зад волана, на шофьорската седалка,
като и двамата посочени свидетели заявяват в показанията си, че на задната
седалка на автомобила е имало разпилян багаж /щайги/, което противоречи на
твърдяното от подсъдимия и св. К. - че багажът е бил на предна дясна
седалка, а подс.С. е спял на задната седалка на автомобила. Противоречие е
налице и между показанията на св.К. и обясненията на подс.С. досежно
мястото откъдето се твърди свидетелят да е взел подсъдимия в с.Ч.. Така,
подсъдимият твърди, че отишъл в рибния ресторант в с.Ч., но нямало места
вътре, поради което не влязъл вътре, а направо се обадил на св.К. да го вземе;
докато в показанията си св.К. твърди, че по молба на подсъдимия отишъл с
лекия автомобил на последния в с.Ч., като подс.С. бил в рибния ресторант,
откъдето го взел. По изложените съображения не следва да бъдат
кредитирани и показанията на св.Б. Д., дадени по същото дело на досъдебното
производство пред орган по разследването, прочетени в съдебно заседание по
реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.3 от НПК.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че по несъмнен
9
начин е установено от събраните по делото доказателства извършването на
престъплението, за което подс.С. е предаден на съд, от обективна страна.
Това е така, тъй като е безспорно установено по делото, че на 21.03.2021 год.
в землището на с.П., общ.Ч., обл.К. подсъдимият е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен Ц1“ с рег. № С. **** Р. с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.82 на
хиляда, установено по надлежния ред. Концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия С. е установена по надлежния ред – по реда на Наредба №
1/2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, а именно: от показанията на техническо
средство „Дрегер“, съгласно разпоредбата на чл.6 ал.9 от посочената наредба,
поради отказа на подсъдимия да даде кръв за химическо изследване за
употреба на алкохол. В тази връзка съдът намира за неоснователен довода на
защитника на подс.С., изложен в пледоарията му в хода на съдебните прения
пред въззивния съд - че по делото нямало приложена справка, от която да е
видно разпечатката на техническото средство в кой ден, в кой час и за кой
водач се отнася, при което обвинението за наличие на 1.8 промила алкохол
почивало изцяло на свидетелски показания. Това е така, тъй като показанията
на техническото средство са вписани от извършилите проверката полицейски
служители в акта за установяване на административно нарушение и в талона
за изследване, съгласно разпоредбата на чл.6 ал.2 от Наредба № 1/2017 год. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, с което напълно са удовлетворени изискванията на НК за
установяване употребата на алкохол от подс.С. при управлението на МПС,
предмет на настоящото наказателно производство, по „надлежния ред“.
Изцяло неоснователен е и другия довод на защитника на подс.С. – че
писмени доказателства по делото /АУАН, заповед за налагане на
принудителни административни мерки, справка за нарушител от региона,
талон за медицинско изследване, както и справка за състоянието на
техническото средство/ не били приложени по досъдебното производство по
предвидения от законодателя ред, тъй като налице било само едно писмо от
ОД на МВР до РУ – Кърджали, с което били изискани тези документи, но не
било ясно кой ги е предал, нямало приемо-предавателен протокол, нямало и
оглед, т.е. същите доказателства не били легализирани по съответния ред,
предвиден в НПК. Всъщност, такъв ред като твърдяния от защитника на
10
подсъдимия не е разписан в разпоредбите на НПК – съставяне на приемо-
предавателен протокол за приобщаване на писмени доказателства по
досъдебното производство /или оглед на такива/, като в досъдебното
производство същите се приобщават с прилагането им. Още повече, че от
материалите по делото е видно, че в отговор на цитираното от защитата
искане от И.Ф.Началник на РУ – Кърджали до началник сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Кърджали за предоставяне на документи във връзка със
започналото разследване по досъдебното производство /към онзи момент
образувано като БП/, писмените доказателства – АУАН, СУМПС, талон за
медицинска изследване и др. /всички касаещи подс.М.С. и инкриминираното
в настоящото производство негово деяние/, са били описани и изпратени с
писмо на ВПДНачалника на сектор „Пътна полиция“ до Началника на РУ –
Кърджали, като същите са приложени по досъдебното производство, с което
са изпълнени изискванията на НПК по отношение на приобщаването на
писмените доказателства в досъдебното производство.
Престъплението е извършено от подс.С. и от субективна страна, при
форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия при осъществяване на
престъплението е обективиран в поведението му – несъмнено, с оглед
възрастта му, образованието, нивото му на физическо и психическо развитие,
придобитата правоспособност за управление на МПС и дългогодишния му
опит като водач на МПС, подсъдимият С. е съзнавал, че е употребил алкохол,
въпреки което е управлявал МПС на инкриминираните дата и място.
Или, настоящата инстанция намира, че от съвкупността от преки и
косвени доказателства по делото по несъмнен начин е установено
осъществяването от обективна и субективна страна от подсъдимия С. на
престъплението, предмет на повдигнатото му в настоящото наказателно
производство обвинение, вкл. авторството на деянието, времето, мястото и
начина на извършването му, както и формата на вината на подсъдимия при
осъществяването му, като с оглед изложените по-горе в мотивите
съображения, са изцяло неоснователни оплакванията на защитниците на
подсъдимия във въззивните жалби и в хода на съдебните прения пред
настоящата инстанция, свързани с неправилни оценка и анализ на събраните
по делото доказателства от първоинстанционния съд, респ. с оспорването на
11
авторството на престъплението.
За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия
С. по вид и размер, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи
отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, ниската степен
на обществена опасност на дееца, добрите му характеристични данни,
трудовата му ангажираност и оказаното съдействие на полицейските
служители; а като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е
отчел завишената обществена опасност на деянието, обусловена от високата
концентрация на алкохол у подсъдимия при управлението на МПС. Въз
основа на тях съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия С. обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало
несъразмерно тежко. С оглед на тях съдът е приложил разпоредбата на чл. 55
ал.1 т.1 от НК, като е определил на подс.С. наказание „лишаване от свобода”
под най-ниския предел, предвиден в закона за това престъпление, а именно:
наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Първоинстанционният
съд е приел, че с оглед наличието на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК,
както и с оглед възможността на подсъдимия да се поправи и превъзпита, без
да е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, изпълнението на така наложеното такова наказание
на подсъдимия следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Наложил е на подс.С. и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.343б
ал.1 от НК наказание „глоба” в минималния размер от 200 лв. На основание
чл.343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът е наложил на подс.С. наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца, считано от
датата на отнемане на СУМПС на подсъдимия – 21.03.2021 год., съобразно
утвърдената съдебна практика при налагане на наказания от този вид за
извършени престъпления по чл.343б ал.1 от НК. Настоящата инстанция
намира, че така наложените на подс.С. наказания по вид, размер и начин на
изтърпяване са необходими и достатъчни за постигане целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно - предупредително
спрямо другите членове на обществото, като същите отговарят на характера и
тежестта на извършеното престъпление, на обществената опасност на
12
деянието и на дееца, и са съобразени със смекчаващите и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, т.е. същите не са явно
несправедливи.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на
подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания
за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от горното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8/20.01.2022 год., постановена по
Н.о.х.дело № 629/2021 год. по описа на Кърджалийския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13