Р
Е Ш Е
Н И Е № 239
гр. Габрово, 27.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря Бояна Бобчева, като разгледа докладваното от
съдия Димова в.гр.д. № 270 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 183 от 15.06.2017 по гр.д. № 2437/2016
г. по описа на Габровски районен съд, е признато за установено по отношение на Ц.К.Б.
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.
Д.К., С.М.С.и Г. К. К., и М.П.Б., ЕГН ********** с адрес ***, че 1/6 ид.ч. от
следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 14218.505.62.1 със застроена
площ от 19 кв.м; сграда с идентификатор 14218.505.62.2 със застроена площ от 36
кв.м; сграда с идентификатор 14218.505.62.3 със застроена площ от 24 кв.м;
сграда с идентификатор 14218.505.62.4 със застроена площ от 72 кв.м, които са
построени в Поземлен имот с идентификатор 14218.505.62, с адрес в гр. Габрово,
ул. „Обзор” № 1 не е собственост на длъжника по изпълнително дело №
20117340401106 по описа на ЧСИ Зв. В. – М.П.Б. по иска с правно основание чл.
440, ал. 1 ГПК, предявен от Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***. Осъдил е на
разноски.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба
от Ц.К.Б. АД, чрез адв. М. Н. от ГАК. Във въззивна жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в разрез със събраните по делото доказателства. Излага подробни
съображения. Твърди, че към датата на учредяване на ипотеката – 14.08.2008 г.,
праводателката на ищцата – К.Б.е притежавала правото на собственост върху 1/6
ид.ч. от гореописаните сгради. Следователно ипотекарния длъжник М.Б. не е бил
единствен собственик на недвижимите имоти, върху които е учредена ипотеката. От така събраните доказателства
било безспорно установено, че към датата на възлагане на гореописания недвижим
имот, ипотекарния длъжник М.Б. е собственик на поземления имот и на 5/6 ид.ч.
от построените сгради в имота, а К.Б.е собственик на 1/6 ид.ч. от сградите. Правните
изводи на решаващия състав са необосновани и не намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Изхождайки от
разпоредителните сделки, считат че дарителите са изразили еднозначно волята си
да се разпоредят, чрез дарение по
отношение на дъщеря си с 1/6 ид.ч. от ПИ 1044 в кв. 67 по плана на гр. Габрово
– 32 част, с обща квадратура – 629 кв.м., ведно с 2/3 ид.ч. /притежаваните
идеални части от дарителите в режим на СИО/ от построените в имота сгради. В
т.1 от нотариален акт № 79, т. І, рег. № 362, дело № 75 от 27.06.2003 г. са
конкретно определени идеалните части, с които се разпореждат по отношение на
двамата надарени. В случая не е приложима законовата презумпция на чл. 30, ал.
2 ЗС за равенство в идеалните части по отношение на сградите, тъй като волята
на дарителите недвусмислено е изразена, чрез посочване на различни идеални
части от правото на собственост върху индивидуализираните след двоеточието
вещи. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, т. ІІ, рег. №
5332, дело № 181 от 16.12.2003 г. и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 12, т. ІІ, рег. № 3388, дело № 187 от 11.05.2007 г. на нотариус
при РС – Габрово, ипотекарният длъжник М.П.Б. е станал едноличен собственик на
недвижимия имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 14218.505.62 по
кадастралната карта на гр. Габрово, с административен адрес: гр. Габрово, ул.
„О.” № 1, ведно с построените в него сгради с идентификатори 14218.505.62.1,
14218.505.62.2, 14218.505.62.3 и 14218.505.62.4. На следващо място твърди, че
ищцата няма качеството на невладеещо трето лице се потвърждава от свидетелските
показания на св. К. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
ново, с което да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
Ответницата по жалбата Д.К., чрез адв. Г. Н. от
ГАК и М.П.Б. са представили писмени отговори, с които оспорват изцяло
подадената въззивна жалба. Молят да се присъдят разноски. Излагат подробни
съображения.
Въззивният
съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо, а жалбата срещу него
изхожда от процесуално легитимирано лице. При направеният анализ по същество
въззивният съд намира същата за основателна.
За да заведе
настоящия иск, ищцата претендира, че е собственик на 1/6 ид.ч от имоти с административен адрес: гр. Габрово, ул. „Обзор” № 1 с идентификатори
№ 14218.505.62.1, № 14218.505.62.2, № 14218.505.62.3 и № 14218.505.62.4 и се
легитимира като такава с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
31, т. І, рег. № 530, дело № 24 от 03.02.2016 г., с който К.П.Б.продава на Д.К.К.
правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от посочените имоти.
За удостоверяване на правото на собственост на праводателката К.Б.пред
нотариуса, същата е предоставила нотариален акт за дарение на недвижим имот №
80, т. І, дело № 76 от 27.06.2003 г. /НА № 80/ и нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 12, т. ІІ, рег. № 3388, дело № 187 от 11.05.2007 г.
/НА № 12/.
Видно от приложените нотариални актове, с НА № 80, дарителите П.Д.Б. и Р.М.Б.,
даряват на дъщеря си К.П.Б.– 1/6 ид.ч., а на сина си М.П.Б. – 3/6 ид.ч. от
следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 1044 от кв. 67 по плана на гр.
Габрово – 32 част, с обща квадратура от 629 кв.м., ведно с 2/3 идеални части от
построените в имота масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена
квадратура от 73 кв.м., масивна стопанска постройка с площ от 19 кв.м., масивна
стопанска постройка с площ от 36 кв.м. и масивна стопанска постройка с площ от
23 кв.м., при граници за целия имот: улица „О.”, поземлен имот 1041 от две
страни и поземлен имот 1033, като върху 1/3 идеална част от гореописания
недвижим имот запазено право на ползване – пожизнено и безвъзмездно, са си
запазили лицата Д.П. Б. и К.Т.Б.и двамата от гр. Габрово /л.8 от гр.д. №
2437/2016 г. на ГРС/. Това прехвърляне е отбелязано в справката по лице на
името на М.Б. под номер четиринадесети.
С НА № 12, К. Б., продава на М.Б. собствените си 1/6 ид.ч. от
урегулиран поземления имот І-55 от кв. 128, І част, с обща квадратура от 629
кв.м., ведно със същите идеални части от построените в имота масивна жилищна
сграда на два етажа, със застроена квадратура от 73 км.м., масивна стопанска
постройка с площ от 19 кв.м., масивна стопанска постройка с площ от 36 кв.м. и
масивна стопанска постройка с площ от 24 кв.м., при граници за целия имот:
улица О.Т. 830-831, УПИ ІІ.54 от двете страни и край на регулацията.
Въз основа на посочените по-горе
нотариални актове, праводателката Б.е прехвърлила собствеността върху 1/6 ид.ч.
от сградите описани по- горе.
Съдът, за да установи правилното
фактическо положение и дали самата праводателка има право да се разпореди с 1/6
ид.ч. от процесните сгради следва да изследва предходните разпоредителни сделки
и от къде тя придобива правото на собственост върху процесния имот и сгради.
По делото са представени три броя
нотариални актове от дата 27.06.2003 г., както следва: нотариален акт № 78, т.
І, рег. № 2361, д. № 74 от 27.06.2003 г. /л.68 от първоинстницонното дело,
наричан за по-кратко НА № 78/, нотариален акт № 79, т. І, рег. № 2362, д. № 75
от 27.06.2003 г./ НА № 79 – л.45/, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, т. І, дело № 76 от 27.06.2003 г. /НА №
80/. Също така са представени нотариален акт № 2, т. ІІ, рег. № 5232, д. № 181
от 16.12.2003 г. и нотариален акт № 12, т. ІІ, рег. № 3388, д. № 187 от
11.05.2007 г.
Нотариалният акт, по силата на който се придобива първоначално
собствеността върху ПИ 1044 е НА № 78. Имотът е придобит по давност от Д.П. Б.,
К. Т. Б., Р. Д. И., Е. В. Б., Д.В.Б. и П. Д. Б.. В нотариалния акт е не е
записано, съсобствениците при какви права придобиват имота по давност, поради
което съдът приема, че ги придобива при равни права. По този начин, всеки от
съсособствениците получава по 1/6 ид.ч от имота. Още същият ден, с НА № 79,
съсобствениците Д. и К. Т. Б. се разпореждат в полза на друг съсобственик П. Б.,
като му продават своята 1/3 ид.ч. /2/6 ид.ч./ от ПИ 1044 и 1/3 ид.ч. 1/3 ид.ч.
/2/6 ид.ч./ от построените в имота сгради. По силата на този нотариален акт, П.
Б. става собственик на 3/6 ид.ч. /1/6 ид.ч. от имота, придобит по давност + 1/3
ид.ч. от имота + 1/3 ид.ч. от сградите от прехвърлителната сделка/. Само до
този размер на идеалните части, преобретателят Б. може да се разпорежда.
Въпреки това, с НА № 80, П. и Р. Б. даряват на дъщеря си К.Б.1/6 ид.ч и на сина
си М.Б. 3/6 ид.ч. от имота, както и 2/3 ид.ч. от построените в него сгради. При
аритметична сметка е видно от представените по делото нотариални актове, че
праводателите се разпореждат с повече отколкото имат, т.е разпореждат се с 4/6
ид.ч, вместо с притежаваните от тях 3/6 ид.ч.
От последващите нотариални актове се проследява, как М.Б. изкупува
дяловете на останалите съсобственици, за да придобие собствеността на целия
имот. От родителите си получава 3/6 ид.ч. /НА № 80/, от Р. И. и Е. Г. придобива
2/9 ид.ч. /НА № 12/, а от сестра си К.Б.получава 1/6 ид.ч. от имота, ведно със същите
идеални части от построените в имота сгради. Отделно от това, М.Б. придобива от
Д.Б. с НА № 2, още 1/9 ид.ч. от ПИ 1044 и 2/3 ид.ч. от построените в имота
сгради.
От сключените сделки, М.Б. придобива 18/18 ид.ч. /2/9 ид.ч. /Р. и Е./ +
1/6 ид.ч. /К./ + 1/9 ид.ч./Д./ + 3/6 ид.ч. /П. и Р.// от поземления имот, което
прави 1/1 ид.ч., т.е. целия имот. От сградите построени в имота М.Б. получава,
както следва 2/9 ид.ч. /Р. и Е./ + 1/6 ид.ч. /К./ + 2/3 ид.ч. /Д./ + 1/3 ид.ч. /П. и Р.- половината от дарените
на него и сестра му К. 4/6 ид.ч./. При извършено аритметично пресмятане се
установява, че М.Б. е получил 25/18 ид.ч. от сградите, т.е. повече от цялото.
Тъй като М.Б. се легитимира като собственик на целия имот и на повече
от цялото от сградите, въз основа на сделки сключени преди 2016 г., то не може
да се установи през 2016 г. Д.К. каква част от сградите е закупила от К.Б.и
дали е закупила някаква част от тях. Следователно ищцата Д.К. не доказа, че е
собственик на 1/6 ид.ч. от сградите.
Въззивният състав
намира, че неправилно първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 440 от ГПК и
е признал за установено по отношение на ищцата, че собственик на претендираните
1/6 ид.ч. от сградите, спрямо ответниците ЦКБ АД и М.Б.. Във връзка с този
правен извод, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено ново, с което да се отхвърли предявения иск.
По отношение на
разноските.
С оглед изхода
на делото, на ответника ЦКБ АД следва да бъдат заплатени направените разноски,
както в първата, така и във втората инстанция, както следва: за процесуално
представителство пред ГРС 600,00 лв. /л.150/, които са платени в брой и има
представен списък на разноските /л.178/. Не е направено възражение за
прекомерност. Пред въззивната инстанция на въззивника ЦКБ АД следва да му се
присъдят разноските за заплатена държавна такса в размер на 40,10 лв. На
въззиваемия по жалбата не се дължат разноски.
По изложените съображения, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
183 от 15.06.2017 по гр.д. № 2437/2016 г. по описа на Габровски районен съд, с
което е признато за установено по отношение на Ц.К.Б. АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. Д.К., С.М.С.и Г. К. К.,
и М.П.Б., ЕГН ********** с адрес ***, че 1/6 ид.ч. от следните недвижими имоти:
сграда с идентификатор 14218.505.62.1 със застроена площ от 19 кв.м; сграда с
идентификатор 14218.505.62.2 със застроена площ от 36 кв.м; сграда с
идентификатор 14218.505.62.3 със застроена площ от 24 кв.м; сграда с
идентификатор 14218.505.62.4 със застроена площ от 72 кв.м, които са построени
в Поземлен имот с идентификатор 14218.505.62, с адрес в гр. Габрово, ул. „О.” №
1 не е собственост на длъжника по изпълнително дело № 20117340401106 по описа
на ЧСИ Зв. В. – М.П.Б. по иска с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, предявен
от Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, както и в частта за разноските, вместо
което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.К., ЕГН **********, с адрес *** срещу Ц.К.Б. АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. Д.К., С.М.С.и
Г. К. К., и М.П.Б., ЕГН ********** с
адрес *** иск по чл. 440 ГПК, че 1/6
ид.ч. от следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 14218.505.62.1 със
застроена площ от 19 кв.м; сграда с идентификатор 14218.505.62.2 със застроена
площ от 36 кв.м; сграда с идентификатор 14218.505.62.3 със застроена площ от 24
кв.м; сграда с идентификатор 14218.505.62.4 със застроена площ от 72 кв.м,
които са построени в Поземлен имот с идентификатор 14218.505.62, с адрес в гр.
Габрово, ул. „О.” № 1 не е собственост на длъжника по изпълнително дело №
20117340401106 по описа на ЧСИ Зв. В. – М.П.Б., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Ц.К.Б. АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Г. Д.К., С.М.С.и Г. К.К.направените
по делото разноски в размер на 640,10 лв. /шестстотин и четиридесет лева и 10
ст./, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните
при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.