Р Е
Ш Е Н
И Е
№502
гр.
Враца, 21 .11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 31.10.2019 г. /тридесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 653 по описа на Адм.С-Враца за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. АПК вр. с чл.1, ал. 1 ЗОДОВ.
Предявен е иск от И.О.И. ***, чрез
пълномощника му * В.Ч., против Областна
Дирекция на МВР Враца за заплащане на сумата от 300,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в
сила решение наказателно постановление, издадено от Началник сектор към
ОДМВР-Враца, сектор „Пътна полиция“ подробно описано в исковата молба. Претендира
се и законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за
отмяна - 06.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че
претендираните имуществени вреди са в пряка причинна връзка с отмененото
наказателно постановление. Излагат се съображения за това.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован се представлява от * В.Ч., която поддържа исковата претенция и моли да
бъде уважена така, както е претендирана. Претендират се и направените в
настоящото производство разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът - Областна Дирекция на МВР
Враца, чрез процесуалния си представител в с.з. ** Д.П. намира претенцията за
неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по административнонаказателното дело, както и по настоящото
дело.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за основателност на предявения иск, тъй като
е доказано, че вредите са пряка и непосредствена последица от упражненото право
на защита в процеса по обжалване и отмяна на НП.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано и приложено е АНД № 525 по описа за 2019 г. на РС –
Враца, предмет на разглеждане по което е било НП № 19-0967-000032/11.01.2019
г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Враца, сектор „Пътна полиция“.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор и от приетите
писмени доказателства се установява, че с наказателно постановление №
19-0967-000032/11.01.2019 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Враца,
сектор „Пътна полиция“ на И.О.И. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МНС за срок от 6 месеца на основание чл. 175,
ал. 3, предл. 1 ЗДвП, за нарушение на
чл. 140, ал.1 от същия закон.
С решение № 254 от 17.07.2019 г., постановено по
АНД № 525/2019 г. по описа на Районен
съд Враца е отменено цитираното по-горе
наказателно постановление. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на
06.08.2019 г. , видно от направеното отбелязване върху него.
В производството пред районния съд
ищеца е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна защита
и съдействие от 19.04.2019 г. /л. 5 от АНД № 525/2019 г./, с договорено и
заплатено в брой възнаграждение от 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка, Административен съд Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204,
ал.1 АПК, за да е допустим
искът по чл. 203 АПК
във вр. с чл.1 ЗОДОВ, е необходимо същият да е
предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. За квалифициране на
иска, като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа издал
оспорения акт. Наказателното постановление се издава от административен орган,
в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административния характер
на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните НП като такова по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В този смисъл е и
приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС
и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно чл.
205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. НП е издадено
от Началник сектор „ПП“ към на ОДМВР-Враца, а съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 ЗМВР, областните дирекции са юридически лица.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл.
АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Разгледан по същество е и частично основателен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.
203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 3ОДОВ
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или
бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общината по посочения ред.
В случая безспорно е налице отменен
акт – наказателно постановление № 19-0967-000032/11.01.2019 г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР-Враца, сектор „Пътна полиция“, отменено с Решение №
254 от 17.07.2019 г., постановено по АНД
№ 525/2019 г. по описа на Районен съд
Враца и влязло в сила на 06.08.2019 г. Този факт е безспорен между
страните, при което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на
отговорността по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ,
а именно - отменен акт.
Съдът намира, че е доказано наличието
и на останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно: наличие на
претърпени имуществени вреди и наличие
на причинна връзка между отменения акт - наказателно постановление и
настъпилите имуществени вреди. В
съдебната практика с ТР №1 на Върховния
административен съд ОСС на I и II колегии по т.д. №1/2016г. се прие, че изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на НП, представляват
вреди, които се намират в пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ от
издаденото и отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, които
подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1
ЗОДОВ.
Що се отнася до направеното възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника,
съдът намира същото за основателно по следните съображения:
В Тълкувателно решение № 1 от 15 март
2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния
административен съд е прието, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, е действително една от
възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не
позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона – „справедлив и обоснован“.
Производството по обжалване на НП не
се отличава с правна и фактическа сложност, като също така тези производства обикновено
приключват с едно съдебно заседание, както е в конкретния случай.
Делата за обезщетения по чл.1, ал.
1 ЗОДОВ са искови производства, те се
развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК. В тях
страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на
твърденията си, да навеждат доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се
защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. Доколкото настоящото
производство е за присъждане на обезщетение, настоящият състав счита, че не е
обвързан от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер. Сключването
на договор за правна помощ и съдействие, представлява договаряне на
равнопоставени субекти и се сключва след изразено тяхно взаимно съгласие.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в
зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява
тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида
на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на
материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е
справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено,
че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението трябва да е
справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се
определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва
да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената
дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че
минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи,
както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да
представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на
Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение №
9273 от 27.07.2016г. по адм.д. № 3002 от 2015г., потвърдено с решение № 5485 от
02.05.2017г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело №1403/2017г.
Подобни мотиви в този смисъл са
изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени
дела С-427/16 и С-428/16. В т.47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „ В случая разглежданата
в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен
критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски
съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и
обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не
предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният
административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и
които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до
квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск
от влошаване на качеството на предоставяните услуги.“ Изложеното потвърждава
тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния
интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във
връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата, тъй като определените
съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и
обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва
приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че при определянето на размера на обезщетението, следва да се има
предвид реалният обем на предоставената защита и предвид
обстоятелството, че производството пред първоинстанционният съд е преминало в едно
съдебно заседание, делото не е с фактическа и правна сложност, предявената от
ищеца претенция съдът намира за основателна за сумата от 200,00 лева, а в
останалата част до пълния размер от 300 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за
заплащане на законна лихва считано от датата на влизане в сила на Решение № 254 от 17.07.2019 г.,
постановено по АНД № 525/2019 г. по описа на Районен съд - Враца - 06.08.2019 г. е
неоснователна, тъй като към този момент ищецът не е имал изискуемо вземане. В този смисъл е съдебната практика,
установена в решения на ВАС № 13065/29.10.2018 г. по АД № 8399/2017 г.; №
12894/24.10.2018 г. по АД № 8483/2017 г.; № 12372/15.10.2018 г. по АД № 8472/2017 г.; №
11712/03.10.2018 г. по АД № 6831/2017
г.; № 7771/11.06.2018 г. по АД №
1857/2017 г. и др. Законната лихва следва да се заплати от датата на предявяване
на исковата молба - 26.08.2019г., а не от датата на влизане на решението в сила, тъй като към този
момент ищецът не е имал изискуемо вземане.
В настоящото производство ищецът е
претендирал разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на 10.00
лева заплатена държавна такса и 300.00 лева адвокатски хонорар. От страна на
ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в
настоящото производство следва да се
уважи в размер на 200 лева. Настоящото
производство е протекло в едно с.з. и не представлява фактическа и правна
сложност, поради което и искането за
адвокатско възнаграждение е основателно до
сума в размер на 200.00 лева . По този начин общата сума на дължимите на ищеца
деловодни разноски възлиза на 210.00 лева, която сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати, като направени от ищеца разноски в настоящото производство.
Воден от горното и на основание чл.172
АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Враца ДА ЗАПЛАТИ на И.О.И. *** сумата 200.00 (двеста)
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на отменено с
влязло в сила решение НП № 19-0967-000032/11.01.2019 г., издадено от Началник сектор
към ОДМВР-Враца, сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част до пълния размер от 300.00 лева.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Враца ДА ЗАПЛАТИ на И.О.И. *** разноски по
настоящото производство в размер на 210.00 ( двеста и десет) лева и отхвърля искането над тази сума.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: