МОТИВИ към НОХД
№137/2018 г.:
Обвинението е против подсъдимата Е.К.Т.
*** за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК във
връзка с чл.6, т.1 и чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Подсъдимата
се обвинява за това, че на 23.06.2017 г. в
гр.Пазарджик, на кръстовище между ул."Н.П." и бул."Ц.О.",
при управление на МПС - л.а. „.." с ДК №..., е нарушила правилата за
движение, визирани в разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДВП /"Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка " и
чл.50 ал.1 от ЗДвП / На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство"/, вследствие на което по непредпазливост
е причинила на И.С.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник, вследствие на счупване на
лъчевата кост на лявата ръка.
В разпоредително
заседание е постановено делото да се разгледа по реда на чл.375 и сл. от НПК.
В съдебно заседание подсъдимата Е.Т. се е изразила становище по вината. Дава обяснения за фактическата обстановка.
Представителят на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по
отношение на подсъдимата следва да се приложи чл.78а от НК.
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено
следното:
На 23.06.2017 г. около 00.45 ч. Подсъдимата Е.Т. управлявала л.а. „..."
с ДК №..., като се придвижвала по ул."Н.П." в гр.Пазарджик, в посока
кръстовището, образувано от тази улица и бул."Ц.О.". Непосредствено
преди да достигне кръстовището подсъдимата Т. се движела със скорост от
порядъка на 16 км/ч. По същото време по бул."Ц.О.", перпендикулярно
спрямо движението на автомобила на подсъдимата Т., от североизток на югозапад, със
скорост от порядъка на 40 км/ч, се движел свидетелят И.Г., който управлявал
мотоциклет „...." с ДК №.... Движението на двете моторни превозни средства
се извършвало при нощни условия, при намалена, но достатъчна видимост.
Подсъдимата Т. достигнала кръстовището, образувано от ул."..." и
бул."...". Кръстовището било урегулирано със знак Б1. Подсъдимата Т.
спряла пред знака, но нямала достатъчна видимост. Затова потеглила, като
премала мислената линия, указваща задължението за спиране, като предприела завИ.е
на дясно, без отново да се огледа и да пропусне движещия се по пътя с
предимство мотоциклетист И.Г.. Последвал удар между предната дясна част на мотоциклета,
управляван от свидетеля Г., и задната външна лява част на автомобила,
управляван от подсъдимата Т.. В резултат на така настъпилия удар и последвалото
падане на терена, свидетелят И.Г. получил травматични увреждания. След подаден
сигнал на място пристигнал екип на спешна помощ. Пострадалият Г. ***, където му
била оказана медицинска помощ.
На мястото на инцидента пристигнал полицейски екип на РУ Пазарджик. Бил
извършен оглед на местопроизшествие и бил изготвен фотоалбум, като това
процесуално-следствено действие поставило началото на настоящото досъдебно
производство.
Двамата водачи, участници в пътно-транспортното произшествие били
изпробвани за наличие на алкохол, като уредът не отчел наличие на такъв.
В хода на разследването е изготвена съдебномедицинска експертиза, според
заключението на която на пострадалия И.Г. е било причинено счупване на лъчевата
кост на лявата ръка, което е причинило трайно затрудняване на движенията на
левия горен крайник, т.е. представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК. Останалите, констатирани при прегледа на пострадалия травматични
увреждания - рана в областта на дясното коляно и счупване фалангата на пети
пръст на дясната ръка, са причинили на пострадалия разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. представляват лека телесна
повреда.
По делото е изготвена и приета автотехническа експертиза /л.27-47 от
ДП/. От заключението е видно, че техническото състояние на двете моторни
превозни средства е отговаряло на техническите изисквания и не е в
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Според заключението на
експерта, причината за така настъпилото произшествие не е от техническо
естество, а се касае за нецелесъобразност в поведението на водача на
автомобила, предвид наличието на хоризонтална и вертикална маркировка,
задължителна за и спрямо мястото и посоката му на движение.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите И.Г. и К. Т., заключенията
на авто-техническата и съдебно-медицинската експертизи, както и писмените
доказателства приложени по делото.
Според заключението на автотехническата експертиза скоростта на мотоциклета
„...." непосредствено преди произшествието е била
равна и не по-висока от 40 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил,
управляван от подсъдимата, непосредствено преди конфликта е била около 16 км/ч.
Движението и на двете МПС се осъществявало при нощни условия при намалена, но
достатъчна видимост. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че уличното
осветление е надвишавало стандарта за осветеност и дори при изключен фар на
мотоциклета, което не се установи, тъй като МПС е преминало успешно технически
преглед и свидетелят Г. дава показания в обратния смисъл, е можело да бъде
видян от подсъдимата с оглед осветеността на уличното платно.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че автомобилът паркирал на
бул.“Ц.О.“, заснет на снимка 7.3.2 от експертизата се намирал на 8-10 м от
стоп-линията на ул.“Н.П.“. При спиране на стоп линията не е имало видимост към
идващите от ляво МПС на бул.“Ц.О.“. Било е нужно идващият от ул.“Н.П....“, в
случая на подсъдимата да се изтегли на около 1-1,20 м, за да е открие видимост
към булеварда, където подсъдимата е трябвало да спре, за да пропусне движещия
се по пътя с предимство мотоциклет. Това е било необходимо и поради факта, че завИ.ето
на ляво е било свързано с навлизане директно в лявата лента за движение на
двулентовия булевард, тъй като от дясно на кръстовище е имало разположен
контейнер за боклук.
Експертизата дава заключение, че възможностите за предотвратяване на
произшествието са били изцяло и единствено зависими от поведението на
управлението на автомобила „...“, т.е. управлявано от подсъдимата, свързани с
целесъобразността и законосъобразността движението на автомобила да предприема
или преустановява движението си или да обезпечава евентуално предприетата
маневра на конкретното място и, при конкретните пътни условия, с оглед място на
фактическия удар в зоната на Т-образното кръстовище, регулирано с вертикална и
хоризонтална маркировка и съобразно лентата за движение на мотоциклета „...“.
Установи се от обясненията на подсъдимата, на които съдът
дава вяра, че е спряла на знак „Стоп“, излизайки от ул."Н.П." в посока на дясно към бул."Ц.О."
в гр.Пазарджик.
Не е спорно и обстоятелството, установено освен от
обясненията на подсъдимата, обясненията на вещото лице в съдебното заседание и
изготвения от него снимков материал, че на бул.“Ц.О.“, в близост до
кръстовището с ул.“Н.П.“ е имало спрели автомобили, като най-близкия до
кръстовището, от лявата страна по посоката на движение на подсъдимата е бил на
разстояние около 8-10 м, което МПС е пречило
на видимостта на подсъдимата към булеварда.
Установи се, че подсъдимата Т., след спиране на знак „Стоп“
е предприел маневра завиване на дясно по бул.“Ц.О.“, навлизайки в него в лявата
лента за движение с бавна скорост, около 16 км/ч, според заключението на авто-техническа
експертиза. Когато обаче преодоляла препятствието намиращо се на пътя – лекият автомобил
паркирал до тротоара, подсъдимата не спряла, нито поне е намалила скоростта си
на движение, за да се увери, че по пътя с предимство не се движи друго превозно
средство. По този начин продължавайки маневрата си не е пропуснала мотоциклета,
управляван от свидетеля Г., в следствие на което, когато лекият автомобил се е
намирал в лявата лента за движение, т.е. в лентата на движение на мотоциклета е
настъпило ПТП, макар свидетеля Г. да предприел намаляване на скоростта е опит
да заобиколи автомобила на подсъдимата от към лявата му страна.
Съгласно
чл.50, ал.1 от ЗДвП подсъдимата е
била длъжна на
кръстовището, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, чрез поставения
на перпендикулярния път, образуващ кръстовището знак Б2 "Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!", т.е на
пътя по който се е движела подсъдишмата, като водач на пътно
превозно средство от този друг
път да пропусне пътното
превозно средство -
мотоциклет, управляван от свидетеля Генов, което
се движило по пътя с предимство.
Не е без значение, че кръстовището
е било регулирано със знак “Стоп”. Съгласно чл.46, ал.1 ат ППЗДП пътен знак Б1 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни
да пропуснат движещите се по пътя с предимство. Това може да стане и без спиране, стига да са
се уверили, че са изпълнили първото условие.
Съдът счита, че в случая не е налице съпричиняване от
страна на свидетеля И.Г.на станалото ПТП.
Съпричиняване на вредите от страна на другия участник в
ПТП-то може да има когато той лично с поведението си е допринесъл за
настъпването им.
Видно е от заключението
на автотехническата експертиза, че дори мотоциклетът да се движел с по-висока
от разрешената скорост към момента на контакта между двете превозни средства е
спирал служебно – без наличие на спирачна на изразена следа характерно за
скорости на движение под 40 км/ч, каквато е била скоростта му непосредствено
преди удара. Но свидетелят Г.не е извършил нарушение на правилата за движение,
тъй като се е движел под максимално допустимата скорост в населено място от 50
км/ч. Следователно движението на мотоциклетиста, макар и със скорост над тази
при която ПТП е било предотвратимо, но под максимално допустимата за населено
място не се намира в причинна връзка с резултата. Това движение на свидетеля Г.не
може да му се вмени във вина, тъй като не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди, че навлизащият в неговото платно него автомобил няма да се съобрази с
правилата за предимство на главен път в нарушение за правилата на ЗДвП.
Предприетата от подсъдимата маневра в нарушение на правилата за движение,
като не е възприела движението на мотоциклета управляван от свидетеля Г., макар
да е могла и да е била длъжна да го види, не се е съобразила с неговото
положение, посока и скорост на движение, не е изчакала преминаването на
мотоциклета движещ се по път с предимство, е довела до настъпило ПТП. Повече от ясно е, произшествието не би
настъпило, ако подсъдимата не бе предприела маневрата, дори свидетелят Г.да се
бе движил с още по-висока скорост.
Следователно ПТП не би настъпило ако подсъдимата т. не бе нарушила
правилата за движение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, осигурявайки дължимото предимство
на правомерно движещия се Генов.
В следствие на причиненото от подсъдимия ПТП, видно от
съдебно медицинските експертизи приети по делото на И.Г.е причинено
счупване на лъчевата кост на лявата ръка, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.
В този смисъл следва да се приеме, че това увреждане
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Настъпилият резултат е в пряка и непосредствена причинна
връзка с нарушенията на правилата за движение, които подсъдимата е допуснала.
При
пътнотранспортно произшествие вината на водача се определя от нарушенията на
правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същото.
В случая разпоредбата на
чл.6, т.1 от ЗДвП има
характер на общо предписание спрямо
разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, т.е. не е в пряка причинна връзка с настъпилия
резултат.
Съдът не обсъжда показанията на свидетеля Кръстьо Т., тъй
като същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка или промяна
изводите, взети въз основа на коментираните доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата Е.К.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на
чл.343, ал.1, б.”б” във
връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с
чл.50, ал.1 от
ЗДвП, като на 23.06.2017 г. в
гр. Пазарджик на кръстовището на ул.„Н.П.“ и бул. „Ц.О.“, при управление на МПС
– л.а. „…“ с ДК №…, е нарушила правилата за движение, визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП, а именно на кръстовище на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, като водач на пътно превозно средство от друг път не е
пропуснала пътното превозно средство, което се е движило по пътя с предимство,
вследствие на което по непредпазливост е причинила на И.С.Г. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник, вследствие на счупване на лъчевата кост на лявата ръка.
Посочените нарушения на
предписанията на правилата за
движение за неосигуряване на предимство са довели до опасното движение на
подсъдимата по пътя, поради което тя е могла и е била длъжна да предвиди, че ще
последва ПТП, което определя формата на вина на подсъдимата, като
непредпазливост за настъпилия вредоносен резултат, под формата на небрежност.
За другото вменено нарушения на ЗДвП по чл.6, т.1, тъй
като не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат съдът ОПРАВДА подсъдимата Е.Т..
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимата Т. за извършеното от деяние съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при индивидуализацията им.
Наказателният кодекс обезпечава
наказателноправна защита на обществените отношения, свързани с транспортната
дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от главата за
общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е нормалната и
безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност
или реално увреждане на лични и имуществени интереси неопределен брой лица,
което определя и високата им обществената опасност.
Разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 от НК предвижда наказание до три
години лишаване от свобода или пробация.
Видно от събраните по делото доказателства подсъдимата Е.Т. е неосъждана. Не е освобождавана от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК. Не представлява личност с висока степен на обществена
опасност.
От престъплението няма настъпили за имуществени вреди.
При тези данни съдът счете, че са че са налице условията
за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на Т. от наказателна отговорност
и налагане на същия на административно наказание глоба.
Във връзка с
изложеното съдът на основание чл.378, ал.1, т.4 от НПК във връзка с
чл.78а, ал.1 от НК освободи Е.К.Т. от наказателна
отговорност за извършеното престъпление и й се наложи административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 500 лева, платима
в по сметка на Районен съд Пазарджик.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни и младата й
възраст. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
възприе тежестта
на вредните последици настъпили за пострадалия Г..
При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
при определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и
имотно състояние на подсъдимата Т., както и липсата на опит като водач на МПС,
което е изисквало повече от усилие и внимание от нейна страна при шофиране при
такава усложнена обстановка на пътя.
На основание чл.78а, ал.4 от НК във връзка с чл.343г от НК съдът прие, че подсъдимата Е.К.Т. следва да бъде лишена от право да управлява МПС за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Съдът определи това наказание, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, като взе предвид липсата на извършени други нарушения по
ЗДвП от страна на подсъдимата.
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата
Е.Т. бе осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 479,95 лв.,
от които 409,95 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 70 лева,
платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: