Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260096 25.09.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд-Търговище единадесети състав
На трети септември две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2122 по описа за 2019г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 87,ал.3 от ЗЗД.
Ищцата К.К.Д. ***, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Н.Ф.-ТАК, твърди в исковата молба, че с НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 52, т.8, дело № 2000/1993г. по описа на РСТ, прехвърлила на ответницата С.В.С. ***-нейна дъщеря, собствеността върху жилище, представляващо апартамент с адм. адрес в гр.ххххххххххххххххххх, отразен в КК като имот с идентификатор 73626.508.24.2.20, с площ от 43,40кв.м., ведно с избено помещение № 20 с полезна площ от 2,54кв.м. и с 0,99% ид.ч. от общите части и от правото на строеж, срещу изплатени от приобретателката 17 000лв. при придобиване на собствеността на имота от ищцата за сумата от 61 210лв. и срещу задължението на ответницата да се грижи за прехвърлителката, да я издържа, ако това е необходимо, да я гледа и да й осигури нормален живот, какъвто е водила и досега и докато е жива, при запазено пожизнено право на ползване на имота от ищцата. Излага се, че през последните две-три години отношенията на страните се влошили, като при един скандал, ищцата била принудена да вземе ключа от жилището от дъщеря си.Сочи, че тъй като няма достатъчен трудов стаж, не може да се пенсионира, поради което през последните години работи в Република Г, но страда от редица заболявания, нуждае се от лечение и рехабилитация, а ответницата й отказвала помощ; не проявявала внимание и загриженост към нея през тези години, които счита, че също са част от задължението за полагане на грижи в натура.Поради изложеното и като счита, че ответницата виновно не изпълнява поетите с договора задължения, ищцата приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за разваляне на алеаторния договор; претендира разноски.В съдебно заседание искът се поддържа от процесуалния представител на ищцата адв.Н.Ф.-ТАК, която поддържа иск, в хода на устните състезания пледира за уважаването му, като е поискала възможност за представяне на писмени бележки, но такива не са депозирани в определения от съда едноседмичен срок
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответницата, действаща чрез адв.Д.П.-ТАК, претенцията се оспорва, като неоснователна, доколкото ответницата е полагала грижи и е осигурявала средства на ищцата, с оглед условието, при което е сключен договора, а именно-да се грижи за нея и да я издържа при необходимост от това. Излага се, че действително отношенията на страните са влошени през последните две-три години, поради авторитарния характер на ищцата, но ответницата и нейният съпруг са полагали грижи за осигуряване на дърва за огрев на ищцата, ответницата й е предоставяла многократно и парични суми, а в последните години, поради заболяване на съпруга й, наемали хора, които да пренесат дървата на ищцата.Посочва се още, че многократно са пътували, за да прибират ищцата от гр.Бяла, направили и ремонт на жилището на същата, но тя все не била доволна.Поради изложеното и като счита, че уговореното в договора задължение на ответницата е под отлагателно условие, което не е настъпило до момента, същата моли съда да отхвърли иска като неоснователен, претендира разноски. В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответницата адв.Д.П.-ТАК, който пледира за отхвърлянето на иска, претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 52, т.8, дело № 2000/1993г. по описа на РСТ се установява, че ищцата е прехвърлила на ответницата собствеността върху жилище, представляващо апартамент с адм. адрес в гр.ххххххххххххххххххх, с площ от 43,40кв.м., ведно с избено помещение № 20 с полезна площ от 2,54кв.м. и с 0,99% ид.ч. от общите части и от правото на строеж, срещу изплатени от приобретателката 17 000лв. при придобиване на собствеността на имота от ищцата за сумата от 61 210лв. и срещу задължението на ответницата да се грижи за прехвърлителката, да я издържа, ако това е необходимо, да я гледа и да й осигури нормален живот, какъвто е водила и досега и докато е жива, при запазено пожизнено право на ползване на имота от ищцата. От Схема № 15-1096548/02.12.2019г., издадена от СГКК Търговище се установява, че процесният имот е отразен в КК на гр.Търговище като имот с идентификатор 73626.508.24.2.20, с площ от 43,40кв.м., построен в сграда с ид. 73626.508.24.2, разположена в поземлен имот с ид. 73626.508.24, при съседи: на същия етаж- 73626.508.24.2.21, 73626.508.24.2, 19; под обекта - 73626.508.24.2.17; над обекта - 73626.508.24.2.23, а от удостоверение за данъчна оценка № **********/12.12.2019г., изд. от Община Търговище се установява, че данъчната оценка на имота е 11 471лв.По делото е представена медицинска документация от ищцата, като от Епикриза № 3214/2016г. се установява, ч„е ищцата страда от хронични заболявания-хххххххххххххххх, а от мад. Бележка от 19.11.2019г. се установява, че ищцата е диагностицирана още и с ХОББ, ххххххххххххх.Представена е и рецептурна книжка на хронично болния, от която е видно, че за хроничните заболявания на ищцата е назначена терапия.От копие на част от трудовата книжка на ищцата се установява, че последно е работила по трудово правоотношение в България през 2000г.Представена е и декларация от ищцата за това, че от м.май 2019г. до 3010.2019г. е реализирала месечни доходи от трудова дейност в Република Г в размер на по 300евро, но същата установява изгодни да ищцата обстоятелства, за които не е предвидено да се установяват с декларация, поради което съдът не я кредитира.Ответницата е представила по делото епикриза от 2014г., касаеща нейния съпруг, установяваща заболяване на гръбначните прешлени и артериална хипертония, както и рецептурна книжка на същия.Представените снимки на електронна кореспонденция, съдът не кредитира, доколкото е неясно между кои лица е провеждана.От назначената по делото СИЕ, неоспорена от страните, се установява, че ищцата е декларирала по делото месечен доход за периода май-ноември 2019г. в размер на по 300евро месечно(586,75лв.), а за разходите на месец, съобразно възрастта и здравословното й състояние са определени в размер на 385лв. за м.декември 2016г., 430лв. месечно за 2017г., 475,83лв. за 2018г. и 486,93лв. за 2019г.Съдът преценявайки заключението приема, че следва да го кредитира като обективно и безпристрастно, с изключение на частта, в която са определени суми от 66,19лв. месечно за лекарства в периода юни-ноември 2019г., доколкото вещото лице е извършила изчисленията по пазарни цени на лекарствата, а същите са купувани от ищцата по рецептурна книжка, т.е. след реимбурсиране, при което същата е заплащала само част от пазарната им цена.В обобщение, от доказателствата по делото се установява, че ищцата, дори и да е реализирала само по 300евро месечно през последната година, тази сума е надхвърляла необходимите й средства за месечни разходи, а за предходните две години същата, макар да е работила в Република Г, не е посочила доходите си, при което не може да се приеме, че те не са били достатъчни за нейните разходи.
По делото са ангажирани и гласни доказателства от страните.От показанията на св.Е.М.Х.-съседка на страните, се установява, че страните са в конфликт през последните години, като показанията на посочената свидетелка се базират на казаното й от ищцата, поради което съдът не ги кредитира в тази им част.Кредитира ги в частта, в която свидетелката твърди, че ищцата си намерила работа в града преди около две години, но останала недоволна и отново заминала да работи в република Г. Свидетелката Г.Т.Я.-съседка на страните, твърди, че друга съседка купува лекарствата на ищцата, която искала от нея и съпругът й да й купят дърва и да й ги пренесат, но свидетелката й отказала, тъй като и нейният съпруг бил болен.Твърди, че ищцата си идва за по две седмици годишно за физиотерапия и прегледи, а през останалото време е в Г. Свидетелят К.К.С., също съсед, твърди, че познава ищцата още от ученическите им години, като твърди, че ответницата е полагала грижи за майка си, като й правела зимнина, а със съпруга си пренасяли и дървата на ищцата; знае за много случаи, в които ответницата и съпругът й са ходили да посрещат ищцата, когато се е прибирала от Г. Свидетелката Н. А.К., съседка, твърди, че ответницата е направила ремонт в жилището на майка си преди 4-5 години, като свидетелката е участвала в набавянето на строителните материали.Твърди също, че е присъствала на разговори между ищцата и ответницата, в които първата е искала да й купят дърва и да ги приберат, което съпрузите са правили докато съпругът на ответницата не се разболял, като след това те плащали дървата и пренасянето им, на което свидетелката е била очевидец.Съдът кредитира показанията на св.Я., С. и Ангелова, като дадени от лица, които са имали лични впечатления от отношенията на страните и живота им.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на имот срещу гледане и
издръжка, обоснован с твърдения за неизпълнение на задълженията на приобретателката по него. Съгласно трайно установената
съдебна практика, обективирана в решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., IV
г. о., решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., Решение № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1210/2012 г., III г. о., ГК и др., съдържанието на насрещните права
и задължения по алеаторен договор се определя по
съгласие на страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД
могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието
на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед
конкретиката на всеки отделен случай, с оглед
жизнените и битови нужди на прехвърлителя и
възможността му да се справя сам.В конкретния случай, от съдържанието на
договора се установява, че ответницата е поела задължение под условие, а
именно-да се грижи и издържа прехвърлителката, ако
това е необходимо, да я гледа и да й осигури нормален живот, какъвто е водила и
досега и докато е жива.Посочената уговорка е сключена под условие, а именно-
грижите и издръжката са поставени в зависимост от това дали е налице
необходимост от такива. От доказателствата по делото е установено, че ищцата-прехвърлителка, е избрала да живее и работи преимуществено
в Република Г, макар да има хронични заболявания, същата не е в състояние, в
което да не може да се справя сама или да се нуждае от постоянни грижи, не се
установява и да е имала нужда от издръжка, която да не е осигурена от
ответницата.От гласните доказателства по делото съдът приема за установено, че
ответницата е изпращала на ищцата парични средства, когато последната се е
нуждаела от такива, а също е купувала дърва за отоплението на дома й, като дори
когато съпругът на ответницата не е бил в състояние да прибира тези дърва, с
ответницата са ги плащали и са ангажирали други хора, които да ги пренесат,
направили са и ремонт на жилището на ищцата(св.К., св.С.), поради което следва
да се приеме, че е налице изпълнение на договора относно поетите със същия
задължения, независимо от влошените отношения между страните. Установено е
също, че ищцата не е била доволна от работата, която има в страната, поради
което не е пожелала да живее тук, а е продължила да живее и работи в Република Г,
като си е идвала за кратко в страната, за медицински прегледи и рехабилитация,
видно от показанията на свидетелите. Този извод на съда не се променя и от
казаното от св. Я. относно това, че ищцата е натоварила друга съседка да й
взема лекарствата, тъй като това обстоятелство сочи, че самата ищца не е искала
това да прави ответницата, а не, че ответницата не е пожелала да й осигурява
лекарствата.Следва да се вземе предвид и признанието в исковата молба за това,
че самата ищца е взела ключа на дъщеря си, т.е. ограничила е достъпа й до
жилището си.На следващо място, от заключението по назначената СИЕ, което съдът
кредитира почти изцяло, е установено, че дори ищцата да реализира доход от по
300евро месечно, този доход надхвърля нуждите й, поради което следва да се
приеме, че не е налице сбъдване на условието, при което е сключен договора-ищцата да се нуждае от
издръжка, респ. такава да не й е осигурена от ответницата.Що се отнася до
поетото задължение за гледане, съдът приема, че доколкото самата ищца е решила
да живее на територията на друга държава, а това е задължение, което може да се изпълнява
само в натура, то същото е погасено, тъй като при отсъствие на ищцата, не е
възможно да бъде изпълнявано от ответницата(в този см. Решение № 169 от 19.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о.).Отделен е и въпросът, че ищцата
не е в състояние, в което изобщо да се нуждае от ежедневно гледане, а спецификата на съдържанието на задължението за гледане,
следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката
на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам (в
този см. Решение
№ 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о.).И на
последно място, за неоснователни приема съдът доводите на ищцата в исковата
молба относно задължението на ответницата за внимание, загриженост и пр.,
доколкото такова задължение не е поето с договора, а дори да беше така, то изпълнението
му е невъзможно без съдействието на кредитора(така Решение № 82 от 5.04.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о.).
С
оглед на изложените доводи, съдът приема, че не
е налице неизпълнение на алеаторния договор от
страна на приобретателката, при което предявеният иск
не е доказан по основание, обстоятелство, обуславящо отхвърлянето на иска за
развалянето на договора, като неоснователен, на осн.
чл. 87,ал.3 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора и по направеното искане на
ответницата за присъждане на разноски в размер на 800лв.(без ДДС) платено
адвокатско възнаграждение, съдът следва да разгледа въведеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на това възнаграждение,
като приема следното: доколкото цената на иска е в размер на 11 471лв., то съобр. чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ в приложимата й редакция от
2017г.(с оглед датата на договора за правна защита от 09.03.2020г.), по силата
на която минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 10 000 до
100 000лв. е 830лв. плюс 3% за горницата над 10 000лв., съдът приема,
че така уговореното адвокатско възнаграждение е под минималния размер, при
което възражението за неговата прекомерност е неоснователно и следва да се
остави без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК,
а ищцата следва да заплати на ответницата разноски в размер на 800лв.(без ДДС),
на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.К.Д. с ЕГН **********
*** против С.В.С. с ЕГН ********** ***, иск
за разваляне на алеаторен договор, обективиран в НА №
52, т.8, дело № 2000/1993г. по описа на РСТ, с който ищцата прехвърля на
ответницата собствеността върху жилище, представляващо апартамент с адм. адрес в гр.ххххххххххххххххххх, с площ от 43,40кв.м.,
ведно с избено помещение № 20 с полезна площ от 2,54кв.м. и с 0,99% ид.ч. от общите части и от правото на строеж, (който имот е
отразен в КК на гр.Търговище като имот с идентификатор 73626.508.24.2.20, с
площ от 43,40кв.м., построен в сграда с ид.
73626.508.24.2, разположена в поземлен имот с ид.
73626.508.24, при съседи: на същия етаж- 73626.508.24.2.21, 73626.508.24.2, 19;
под обекта - 73626.508.24.2.17; над обекта - 73626.508.24.2.23), срещу
изплатени от приобретателката 17 000лв. при
придобиване на собствеността на имота от ищцата за сумата от 61 210лв. и
срещу задължението на ответницата да се грижи за прехвърлителката,
да я издържа, ако това е необходимо, да я гледа и да й осигури нормален живот,
какъвто е водила и досега и докато е жива, при запазено пожизнено право на
ползване на имота от ищцата, като неоснователен, на осн. чл. 87,ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.К.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на С.В.С. с ЕГН ********** ***, разноските по делото в размер на 800лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, като
ОСТАВЯ
без уважение възражението на ищцовата страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответницата, като
неоснователно, на осн.
чл. 78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия: