№ 15389
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110102310 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от И. К. Д., ЕГН **********, в
качеството му на заемател по договор за потребителски кредит от разстояние
№ ***** от 15.04.2022 г. срещу *****, ЕИК ***** обективно и кумулативно
съединени искове - конститутивен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК за установяване нищожност на неустоечна
клауза - чл. 27 от договор за потребителски кредит от разстояние № ***** от
15.04.2022 г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 14,90 лв., като платена въз
основа на нищожна клауза - чл. 27 от договор за потребителски кредит от
разстояние № ***** от 15.04.2022 г. Ищецът твърди, че с ответника е сключен
договор за потребителски кредит от разстояние № ***** от 15.04.2022 г., с
което му е предоставена в заем сумата от 1050 лв. Излага становище, че
ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и сключеният договор
представлява такъв за потребителски кредит. Сочи се, че в чл. 17 от договора е
било уговорено между страните кредитът да бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на определени условия. Релевират се доводи, че съгласно чл. 27 от
договора в случай на неизпълнение на задължението по чл. 17 заемателят
дължи на заемодателят неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения
кредит, като неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна
вноска. Излагат се твърдения, че на ищеца е начислена неустойка в размер на
558,45 лв. Обосновава се, че процесната клауза противоречи на закона и на
добрите нрави. Ищецът счита, че клаузата на чл. 27 от договора е нищожна.
Излага подробни твърдения за твърдяната нищожност на процесната клауза.
Твърди извършени плащания от ищеца по договора за кредит. Претендира
разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв
1
от ответника. Искът се оспорва като неоснователен и се излагат подробни
твърдения за валидността на договора за заем. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 55, ал. 1, ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че
между страните има сключен договор с твърдените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че сключен с ответника
договор с неразвноправна клауза; че е заплатил твърдяната сума по договора,
че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага
от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно
основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а
именно: валидни клаузи в договора, както и изпълнение на задълженията му
по договора.
Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право: че между страните е сключен договор
за потребителски кредит от разстояние № ***** от 15.04.2022 г., с което на
ищеца от ответника е предоставена в заем сумата от1050 лв., както и че в чл.
17 от договора е било уговорено между страните кредитът да бъде обезпечен с
гарант и съгласно чл. 27 от договора в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 17 заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер
на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като неустойката се заплаща
разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
В настоящия случай искането към съда е да се прогласи нищожността на
2
чл. 27 от договора за кредит, който предвижда, че при непредоставяне на
обезпечение в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в
ОУ по договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9% от
стойността на усвоения кредит.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ за
доход или банкова гаранция в полза на кредитодателя. Съдът намира, че
уговорената в чл. 27 от договора неустойка в размер на 0,9% от стойността на
кредита за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави
и е неравноправна клауза. Функцията на неустойката е да обезпечи
изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При
договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза
за неустойка по чл. 27 от договора въвежда възникването на неустоечно
задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение
(задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на
съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение. С оглед
на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е
същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори
главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за
заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не
зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът
поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва. Предвидената в договора сума за
неустойка обаче би го обогатила неоснователно и е недължима на осн. чл. 26
ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. След като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД
свободата на договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците,
страните по сделките и съдът да се съобразяват с тях. Предвидената клауза е и
3
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока. Така както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. С оглед
относително самостоятелния характер на неустойката, обаче, същата не води
до нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за
неустойка за непредоставяне на обезщетение. Неоснователно е направеното
възражение от ответника, че неустойката не е претендирана от ищцата. Между
страните е налице обвързваща ги клауза в договора за заплащане на неустойка,
поради което ищцата има правен интерес да иска обявяването й за
недействителна. Поради изложеното искът за обявяване на клаузата за
нищожна е основателен и следва да бъде уважен.
Поради изложеното съдът намира, че клаузата на чл. 27 от договора е
нищожна.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
4
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се
установява, че ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер на 1069
лв., от които 1050 лв. главница, 4,10 лв. възнаградителна лихва и 14,90 лв.
неустойка. Съдът намира, че сумата в размер на 14,90 лв. е недължимо
платена, доколкото ответникът не доказа валидна клауза като основание за
плащане, поради което искът по чл. 55 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 400 лв. за заплатена държавна такса и
депозит за ССЕ и процесуалния представител на ищеца за сумата в размер на
480 лв. за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, предявен от И. К. Д., ЕГН **********, в качеството му на заемател по
договор за потребителски кредит от разстояние № ***** от 15.04.2022 г.
срещу *****, ЕИК ***** неустоечна клауза - чл. 27 от Договор за
потребителски кредит от разстояние № ***** от 15.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД *****, ЕИК ***** да заплати на
И. К. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 14,90 лв., представляваща
платена без основание сума въз основа на нищожна клауза на чл. 27 от
Договор за за потребителски кредит от разстояние № ***** от 15.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****, ЕИК ***** да заплати
на И. К. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 400 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. *****, ЕИК
***** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.”, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № ***** сумата в размер на 480 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и
5
съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6