№ 191
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502828 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. Д. Н.
срещу Решение № 262279/15.07.2021г., постановено по гр. д. № 13596/2020 г.
по описа на ВРС, 39-ти с-в, с което е осъден да заплати на ИВ. В. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ************, ап. 13 сума в размер на
7 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на
упражнено от ответника физическо насилие – нанесена средна телесна
повреда, довело до многофрагментно счупване на носа, с усложнено
състояние и изкривена носна преграда, хипетрофия на двете ДНК, ведно със
законната лихва за забава от датата на увреждането – 21.02.2017 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД. В жалбата се твърди,
че с поведението си въззиваемата страна е допринесла за възникването на
инцидента. Навеждат се доводи, че размерът на претендираното обезщетение
не съответства на характера и степента на увредата. Моли за отмяна на
решението, в условията на евентуалност – намаляване размера на
присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна
1
ИВ. В. ИВ..
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения
от страните:
Ищецът И.И. твърди в исковата молба, че на 21.02.2017 г. при
шофиране в гр. Варна по ул. „Георги Бенковски“, след светофарното
кръстовище с бул. „Владислав Варненчик", посока Колхозния пазар, бил
принуден да спре, т.к. имало неправилно спрял на платното автомобил.
Изчакал необходимото време, след което установил, че водачът на
автомобила разговаря с продавач от близкия магазин. Подал звуков сигнал с
клаксона, за да го прикани да освободи блокираното за движение платно.
Продавачът неочаквано тръгнал към него и през отворения прозорец му
нанесъл силен удар с юмрук в лицето. Нападателят блъскал вратата на
автомобила, опитвал да му нанесе още удари, крещял, обиждал го и го
заплашвал. При опит да излезе от автомобила, нападателят избягал. Усещал,
че по лицето му тече кръв, дишането и говорът му се затруднявали, изпитвал
силна болка. Свидетели на инцидента се обадили на тел. 112. Лицето му
бързо започнало да отича, да се затруднява и зрението му. Отишъл в спешния
център, където бил насочен към отделението „УНГ" на МБАЛ „Света Анна"
АД - гр. Варна. Била му извършена рентгенография, която установила тежко
многофрагментно счупване на носните кости с разместване под ъгъл.
Поставена му била диагноза „Фрактура на носни кости", установена била
оточност на цялото лице, малка разкъсна рана /5-6 мм/, затруднено носно
дишане. Извършена била интраоперативна намеса: репозиция на носните
кости, предна носна тампонада. От ЛКК бил издаден болничен лист за
домашно лечение за периода 21.02.2017 год. - 02.03.2017 год. След проведен
контролен преглед на 23.03.2017 год., се установило, че многофрагментното
счупване се е усложнило, изкривена е носната преграда, налагаща нова
оперативна намеса - септопластика, а десният носов ход продължавал да
кърви. В резултат на това било издадено допълнително медицинско
удостоверение, заключаващо, че увреждането е обусловило постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Въпреки проведеното лечение,
болките продължавали, започнал да страда от безсъние, защото затрудненото
дишане нарушавало нормалния сън. Непрекъснато имал чувство за
дискомфорт, атрофиралите синуси способствали за често боледуване,
мъчителните състояния продължавали и до сега. Придружаващите
заболявания - ХБ и онкологично заболяване били повод за допълнителни
притеснения от наложителната операция, която би могла да утежни същите.
На 13.12.2018 год. при поредното му влошаване, бил принуден да потърси
лекарска помощ, като при извършения преглед се установила настъпила
хипертрофия на двете ДНК, силно намален обем и сечение на носните клапи и
на двете ноздри. В следствие на подадения срещу нападателя сигнал, било
образувано наказателно производство по досъдебно производство № 392/2017
год. по описа на Първо РУ на ОД на МВР-Варна - НОХД № 2286 по описа за
2
2019 год. на ВРС - Първи състав. Производството приключило на 30.05.2019
год. със споразумение, тъй като подсъдимият М.Н. признал вината си за
причинената средна телесна повреда, представляваща престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „Пробация" за
срок от 6 месеца, със съответните пробационни мерки. Ищецът е поискал от
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7 000 лв., представляваща
неимуществени вреди – причинени болки и страдания, в резултат на нанесена
средна телесна повреда, обусловила постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, изразяваща се в многофрагментно счупване на носа, с
усложнено състояние и изкривена носна преграда, хипертрофия на двете
ДНК, ведно със законната лихва за забава от датата на причиняването
21.02.2017 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с
който ответникът оспорва предявения срещу него иск и моли за отхвърлянето
му. Твърди, че с поведението си ищецът е допринесъл за възникване на
инцидента. Навежда доводи, че размерът на претендираното обезщетение не
съответства на характера и степента на увреждането. Моли за отхвърляне на
иска.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото НОХД № 2286/2019 г. по описа на ВРС
се установява, че съдът е одобрил постигнато споразумение за прекратяване
на наказателното производство между ВРП и М. Д. Н., образувано по
досъдебно производство № 329/2017 г. по описа на Първо РУ при ОД-МВР -
Варна, водено срещу подсъдимия за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от
НК. Прието е за безспорно установено, че подсъдимият М. Д. Н. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, затова че на 21.02.2017 г. в гр. Варна причинил на ИВ. В. ИВ.
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на
носните кости, което при оздравителния процес е довело до изкривяване на
носната преграда и затруднение на носното дишане двустранно, което е
обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. За
извършеното престъпление на подсъдимия е наложено наказание -
"Пробация", с определяне на съответните пробационни мерки.
От Епикриза ИЗ 3092/188, издадена от МБАЛ Света Анна – Варна АД,
УНГ отделение е видно, че ищецът ИВ. В. ИВ. е приет на 21.02.2017г. в 16:02
часа и изписан в 18:00 часа, с диагноза фрактура на носни кости. Извършена е
репозиция на носните кости с последваща предна тампонада. При прегледа са
установени оток в основата на носа, малка разкъсно-контузна рана, оток на
клепачите, кървене от носните входове. При палпация - хлътване на носна
пирамида в ляво. Предна риноскопия - наличие на кръв, изкривена носна
преграда, затруднено носно дишане. Назначено е медикаментозно лечение и
контролни прегледи след 7-ми и 30-ти ден.
3
На ищеца е издаден Болничен лист № Е20177882670/23.02.2017 г. за
временна неработоспособност за срок от 11 дни с диагноза - Счупване на
костите на носа, закрито.
От Медицинско удостоверение №142/21.02.2017 г., издадено от д-р Д.Д.
се установяват следните травми - оток на клепачите на двете очи с мораво
кръвонасядане, оток на гърба на носа с мораво кръвонасядане в горните 2/3-
ти. В центъра на кръвонасядането - рана с добре очертани ръбове и диаметър
5-6 мм. От представената рентгенография се установява тежко
многофрагментно счупване на носни кости с разместване под ъгъл.
Заключението е, че се касае за многофрагментно счупване на носните кости,
ракъсно-контузна рана, травматични отоци и кръвонасядания по лицето,
обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Посочено е, че описаните травматични увреждания са резултат от удар с или
върху твърд, тъп предмет и могат да бъдат получени по указаните време и
начин.
От Допълнително медицинско удостоверение от 23.03.2017 г. се
установява, че състоянието на ищеца се е усложнило с изкривяване на
носната преграда, довело до затруднение на носното дишане двустранно и
налагащо извършване на оперативно лечение – септопластика. Това
увреждане е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От представеното Експертно решение № 0464/022/12.02.2019 г. се
установява, че ищецът е с 50 % трайно намалена работоспособност.
От заключението на в.л. д-р Ст.Ст. по допуснатата съдебномедицинска
експертиза се установява следното: след извършен медицински преглед на
И.И. на 29.04.2021 г. е констатиран УНГ статус: Предна риноскопия - двете
ноздри проходими, девиация на носна преграда на дясно и хипертрофия на
дясна долна конха. Носната лигавица хиперемирана със слузно-серозен
секрет. Намалена проходимост на носни ходове. Гърло - хиперемирано със
слузно-серозен секрет. Няма увеличени лимфни възли. От представената по
делото медицинска документация и проведения клиничен преглед се
установява, че ищецът е получил травматично увреждане на носа: тежко
многофрагментно счупване на носни кости с разместване под ъгъл. Към
настоящия момент - силно затруднено дишане през носа и болка.
Медицинското състояние предполага трайно затруднено носно дишане. За
подобряване на констатираното състояние е приложимо оперативно лечение -
риносептопластика, което би спомогнало за подобряване на дишането.
Травмите обуславят постоянно разстройство на здравето неопасно за живота,
съпроводени със затруднено носно дишане. Заключението на вещото лице е за
получено травматично увреждане на носни кости, изкривяване на носна
преграда и увеличена долно носна конха, обуславящо трайно, постоянно
разстройство на здравето. Съобразно обясненията на вещото лице в
проведеното открито съдебно заседание, при тези увреждания човек започва
да хърка, не може да диша през носа. Това състояние е болезнено, защото
лигавицата на носа постоянно има сълзене, зачервяване на лигавицата и
когато се диша, се получава болка.
4
Във връзка с търпените вреди по делото са събрани и гласни
доказателства, от които се установява следното:
От показанията на св. Е.Г. И.а (съпруга) се установява, че от инцидента
ищецът е получил нараняване по лицето. Целият бил подут с посинени очи. В
резултат на уврежданията и към настоящия момент, ищецът е с постоянно
течение на носа, става посред нощ, има главоболие. Изписан му е спрей,
защото не можел да диша. Ритъмът на живот на цялото семейство се нарушил.
Заради получената травма, ищецът не е работил като таксиметров шофьор за
определен период от време, а към настоящия момент работи по-кратко време
от обичайното, поради появяващо се главоболие.
Св. Г.Д.Д. (без родство) познава ищеца от много години, семейни
приятели са. Знае за инцидента от 2017 г. Когато го видял се ужасил. Заради
случилото се, Ивелин отслабнал доста, има проблеми с дишането. От ищеца
знае, че последният има нарушен сън, проблем с отхрачването, невъзможност
да преглъща. Предстои му втора операция.
При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 45 от
ЗЗД, според която всеки следва да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. От предпоставките, които следва да бъдат установени за
положително произнасяне по претенцията - противоправно и виновно деяние
на ответника, пряка и непосредствена последица от което са настъпилите в
патримониума на ищеца вреди, спорно между страните е само
обстоятелството дали са настъпили вреди, такива каквито по характер и
размер са твърдени от ищеца. Останалите предпоставки не са спорни, а и са
установени, доколкото съобразно чл. 300 от ГПК, гражданският съд е
обвързан от задължителната сила на присъдата, респективно споразумението,
досежно обстоятелствата, че деянието е извършено, неговата
противоправност и вината на ответника. Спорни в настоящото въззивно
производство са въведените с въззивната жалба оплаквания за завишен
размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди, както и за
наличие на съпричиняване от страна на ищеца.
За определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
заложеният в нея принцип на справедливост. При преценката по този въпрос
следва да бъде съобразен вида на нараняванията, болките и страданията,
които същите са причинили, степента на възстановяване и
продължителността на възстановителния период, настъпили усложнения при
възстановяването, необходимостта от нови интервенции за отстраняване на
причинените вреди.
Настоящият състав на ВОС, като взе предвид естеството на причинените
на ищеца неимуществени вреди вследствие на нанесената му средна телесна
повреда от ответника М.Н. - тежко многофрагментно счупване на носни кости
5
с разместване под ъгъл, както и всички обстоятелства от значение за случая,
намира, че направеното от ответника оплакване, че присъденото обезщетение
за неимуществени вреди в размер 7 000 лв. е несъразмерно висок, е
неоснователно. След инцидента здравословното състояние на ищеца се е
влошило поради изкривяване на носната преграда, довело до затруднение на
носното дишане двустранно и налагащо извършване на второ оперативно
лечение – септопластика. Видно от изготвената СМЕ, към настоящия момент
състоянието на Ивелин не се е променило, като все още е налице силно
затруднено дишане през носа и болка, които травми обуславят постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. От свидетелските показания на
съпругата на ищеца се установява, че съпругът изпитва неудобства през
цялото денонощие, изразяващи се в неспокоен сън, секрети и главоболие. В
резултат на инцидента се е променил и обичайният начин на живот на И.И. и
семейството му – същият не е упражнявал трудовата си дейност за известен
период от време, а към настоящия момент не работи през целия работен ден,
което пречи на реализирането на доходи. Показанията на горната свидетелка
съдът кредитира изцяло, макар и последната да е съпруга на ищеца, тъй като
възприетото от нея е въз основа на преки и непосредствени ежедневни
наблюдения. Съставът приема показанията за обективни, тъй като същите
кореспондират и с останалите събрани по делото писмени доказателства -
заключението на вещото лице, което категорично потвърждава както
продължителността на интензивните болки и страдания, така и
продължаващите здравословни проблеми. Показанията на св. И.а се
подкрепят и от показанията на св. Дангов, доколкото последният е близък
приятел на семейството и често комуникира с И.И.. Затова и съставът, като
кредитира изцяло както показанията на двамата свидетели, така и
заключението на вещото лице, намира, че причинените на ищеца увреждания
са породили дългосрочни неблагоприятни последици, продължаващи и към
настоящия момент. От медицинската документация и СМЕ се установява, че
подобряване на състоянието е възможно единствено при предприемане на
оперативно лечение - риносептопластика, което също е свързано с
претърпяването на допълнителни болки и страдания от ищеца и дискомфорт
по време на възстановителния период.
Искането на въззивника да бъде съобразено имотното му състояние при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди – безработен и без
налично имущество, също е неоснователно. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ГПК.
Критериите за определяне на този размер са свързани с възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и
др., а не с оглед имущественото състояние на деликвента.
По отношение на релевираното от въззивника в отговора на исковата
молба и въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, настоящият състав намира същото за
неоснователно поради следните съображения:
Изводът за съпричиняване не може да почива на предположения, а
6
изисква ответникът, направил съответното възражение, да го докаже, като
следва то обективно да е способствало за вредоносния резултат, като е
създало условия за настъпването му или да го е улеснило. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на
пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е
конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните
доказателства по делото, като доказателствената тежест за установяване на
твърдяното съпричиняване се носи от страната, която релевира възражение за
съпричиняване. В настоящият случай такова е направено от ответника по иска
(въззивник в производството пред ВОС), поради което първоинстанционният
съд е дал указания, че в негова тежест е да докаже обстоятелствата, при които
са настъпили вредите. В тази връзка му е дал възможност да ангажира гласни
доказателства, посредством разпит на двама свидетели при условията на
водене. В единственото проведено съдебно заседание на 25.06.2021 г.
ответникът не се е явил, въпреки редовното му призоваване, като не е
ангажирал и допуснатите в негова полза гласни доказателства, поради което
ВРС е приел, че релевираното възражение за съпричиняване не е доказано и е
оставил същото без уважение. Този извод на първоинстанционния съд се
споделя и от настоящия съдебен състав.
С оглед всичко гореизложено, настоящият състав на ВОС намира, че не
са налице основания за намаляване на определеното обезщетение за
неимуществени вреди и въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от деликта - 21.02.2017 г., до окончателното
изплащане. Решението на ВРС в горния смисъл като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262279/15.07.2021 г. по гр. д. №
13596/2020 г. по описа на ВРС, ХXXIX-ти с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8