№ 1272
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330200442 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-
010311/14.12.2018г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, 05 РУ-
Пловдив, с което на П. АС. Г., ЕГН ********** са наложени наказания:
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП;
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП;
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна с молба-становище по делото намира жалбата за
неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери следното от фактическа страна:
В АУАН и НП нарушенията са описани по следния начин: на
24.11.2018г., около 00,40ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.
Освобождение и ул. Найчо Цанов, жалбоподателят управлявал собствения си
лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. № ***, като извършва следните
нарушения – не изпълнява разпореждане на полицейски служител да остане
на място и самоволно напуска мястото на проверка; водачът е
неправоспособен, като управлява, след като е лишен от това право по съдебен
или административен ред; не представя МПС на периодичен технически
преглед, видно от знак за ГТП № 3751200; като приобретател на ППС не е
изпълнил задължението си да регистрира придобитото ППС в определения
едномесечен срок. Така извършените деяния от жалбоподателя били
квалифицирани като нарушения съответно на чл. 6, т. 2; чл. 150а, ал. 1; чл.
147, ал. 1 и чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
За така описаните нарушения бил съставен АУАН № 233/29.11.2018г.,
който бил подписан от жалбоподателя без възражения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са
опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази
насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства.
В хода на производството като свидетели били разпитани
актосъставителят Ц.Л. и свидетелят на нарушението Н.М. и при съставянето
на акта К.П.. Актосъставителят посочва, че актът е съставен на по-късна дата,
5 дена след констатираното нарушение, въз основа на показанията, дадени от
2
очевидците. Свидетелят М., който е бил очевидец на случилото се при
управлението на водача, подробно посочва детайли от вечерта, когато
жалбоподателят е бил спрян за проверка и когато са били констатирани
нарушенията. Същите напълно кореспондират с описаното в съставения
АУАН, който е бил подписан без възражения от жалбоподателя, поради което
и съдът ги кредитира като достоверни. Следва да се посочи, че няма данни
свидетелят М. да е присъствал при съставянето на акта, но същият е бил
очевидец на извършените нарушения, поради което и няма пречка да бъде
разпитан за констатираното от него в хода на извършената проверка на
автомобила и водача обстоятелства, предмет на настоящото производство и
доколкото той ги потвърди в пълнота, не е налице съществено процесуално
нарушение поради отсъствието му при съставяне на акта. Свидетелят П. е
присъствал при съставянето на акта, с което е било изпълнено изискването на
закона да присъства лице, различно от актосъставителя и жалбоподателя.
Свидетелят П. сочи, че описаното в АУАН напълно съответства и с описаното
в докладните записки от полицейските служители, които са извършили
проверката. Описаното в АУАН се подкрепя и от справката за собственици на
МПС „Хюндай Купе“ с рег. № ***, видно от която жалбоподателят е
придобил МПС-то с договор за покупко-продажба № 12441/03.09.2018г.
Следва да се отбележи, че изложената фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателя, чиито възражения в подадената жалба са изцяло
бланкетни, като не са посочени и доказателства, опровергаващи описаните
деяния в АУАН. В хода по същество жалбоподателят излага каква е била
според него фактическата обстановка, като потвърждава, че е управлявал
автомобила във въпросната вечер. Сочи, че е напуснал мястото на проверката,
след като е бил освободен от полицейските служители. Това негово
твърдение обаче се явява нелогично, доколкото безспорно се установява
както от показаният на свидетелите, така и от посоченото от жалбоподателя,
че документите му не са му били върнати преди тръгването му от
извършващите проверката. Логичното обяснение е, че проверката към
момента на тръгването на жалбоподателя не е била приключила, което се
посочва и от полицейския служител М.. На следващо място жалбоподателят
посочва, че на следващия ден като е разбрал, че му няма личната карта, е
отишъл в 5то РУ, където са му съставили актове. Хронологията на събитията,
3
посочени от жалбоподателя обаче, се опровергава от обстоятелството, че
посоченото нарушение е от дата 24.11.2018г., а АУАН е съставен на
29.11.2018г., тоест 5 дена след констатираното нарушение. Не на последно
място следва да се отбележи и че актът е бил подписан от жалбоподателя без
възражения, тоест при съставянето на АУАН същият е потвърдил описаните
деяния.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложените по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи – т. 2.8. и Заповед №317з-3300-13.09.2016г.
се установява компетентността на актосъставителя и на административно-
наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 29.11.2018г., пет
дни след извършване на твърдяното нарушение от 24.11.2018г., а НП - на
14.12.2018 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.
34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП.
За нарушението по чл. 6, т. 2 от ЗДвП:
В чл. 6, т. 2 от ЗДвП е предвидено принципното задължение на
участниците в движението да изпълняват разпорежданията на лицата,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и
правилата за движение. В случая при така установеното от фактическа
страна, жалбоподателят е бил спрян за проверка и е следвало да спре и да
остане на място до приключване на проверката и пускането му от органите на
реда. Жалбоподателят действително е спрял, но преди проверката да
приключи, не е останал на необходимото за това място и самоволно го е
напуснал, с което е осъществил състава на административното нарушение. В
4
АУАН и НП е било описано точно извършеното от жалбоподателя, поради
което и не е било нарушено правото му да научи с кои точно свои действия е
извършил нарушението.
Приложена е правилната санкционна норма – чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП. Определеното наказание е индивидуализирано в максималния
законово предвидения размер. По отношение на размерът на наказанието, с
оглед на множеството предходни нарушения на правилата на ЗДвП, видни от
справката за нарушител-водач, включително по отношение на
административни нарушения с голяма степен на обществена опасност, както
и с оглед на обстоятелството, че при извършеното нарушение са били
нарушени и други разпоредби на ЗДвП, съдът намира, че така наложеното
наказание отговаря на обществената опасност на деянието и на дееца, поради
което и същото следва да бъде потвърдено.
За нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:
Чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
случая, видно от справката за нарушител-водач на жалбоподателя, същият
към датата на извършване на нарушението е бил с иззето СУМПС с АУАН
№ Г 600542 от 29.08.2017г., издаден от служител на СДВР, отдел „Пътна
Полиция“ за констатирано нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
(впоследствие издадена ЗППАМ № 17-4332-006041/29.08.2017г.).
Жалбоподателят не оспорва, че свидетелството му е било иззето, видно и от
обяснението му, дадено пред РУ-Гоце Делчев на 08.01.2021г., в което
посочва, че СУМПС му е било отнето през август 2017г. в София за алкохол,
откогато и не си го е получавал. Неправилно обаче
административнонаказващият орган е счел, че с така извършеното
жалбоподателят е нарушил правилото за поведение, предвиждащо водачът да
не управлява МПС, ако е лишен от това право по съдебен или
5
административен ред. Посоченото нарушение касае случаите, при които
водачът има наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“,
било в хода на наказателно производство и наложено от съда наказание по чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК, било при наложено административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 13, ал. 1, б. „в“ ЗАНН в хода
на административно-наказателно производство.
В случая не е имало наложено наказание нито по влязла в сила присъда,
нито по влязло в сила НП. СУМПС-то на жалбоподателя е било иззето с
АУАН и респ. със ЗППАМ по реда на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, което
представлява отделна хипотеза на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, различна от
посочената в АУАН и НП. Така неправилно е била определена и
санкционната разпоредба от административнонаказващият орган, доколкото в
първия случай – при наложено наказание по съдебен или административен
ред, санкционната разпоредба е чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а във втория
случай, какъвто се явява настоящият, санкционната разпоредба е чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП – за временно отнето СУМПС. Видно от справката за
нарушител-водач, НП № 17-4332-017804/13.09.2017г. на СДВР, отдел Пътна
полиция, издадено за нарушението, за което е било иззето със ЗППАМ
СУМПС, не е влязло в сила, поради което и жалбоподателят не е бил лишен
от право да управлява МПС по административен ред по смисъла на чл. 150а,
ал. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДВП вр. чл. 13, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН.
С оглед на изложеното, процесното НП в посочената част следва да се
отмени, доколкото твърдяното от административно-наказващият орган
нарушение се явява неизвършено.
За нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които
се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата им изправност. При извършената проверка на процесното
МПС е било установено, че същото не е преминало периодичен технически
преглед, което било видно от знака за ГТП № 3751200. Управляваното от
6
жалбоподателя МПС не е било сред изключенията предвидени в чл. 147, ал. 1
от ЗДвП. Правилно и в съответствие със санкционната норма на чл. 181, т. 1
от ЗДвП наказанието е наложено на собственика на автомобила, а именно – на
жалбоподателя. Предвидената санкция – глоба в размер на 50 лв., е в
абсолютен размер и правилно е била наложена за извършеното нарушение,
поради което и същата следва да бъде потвърдена.
За нарушението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП:
Чл. 145, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че приобретателят на регистрирано
пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. За
да е налице визираното нарушение, следва да бъдат описани в АУАН и НП
релевантните факти, а именно – кога е било придобито ППС от
приобретателя, а оттам и кога е изтекъл срокът, в който е следвало да бъде
регистрирано придобитото ППС. Именно от този срок и изтичането му следва
да се определи и датата на извършване на твърдяното нарушение (която би се
явила първата дата след изтичането на срока), която от своя страна би довела
до различни правни последици, включително възможността за погасяване на
административно-наказателната отговорност по давност.
В случая административнонаказващият орган единствено е посочил
правния си извод, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да
регистрира придобитото ППС, което ограничава както възможността на
жалбоподателя да обори този извод, доколкото същият не е изведен от
обективни факти, въведени в предмета на доказване, така и възможността на
съда да извърши проверка на релевантните факти, доколкото същите не са
описани в АУАН и НП. Единствено в хода на процеса е представена справка
за собственост на автомобила, в която е дописано с химикал „договор за
покупко-продажба № 12441/03.09.2018г.“. В случай, че именно това е
договорът, с който жалбоподателят е придобил процесното МПС, то
нарушението ще е извършено на 04.10.2018г., поради което и същото
неправилно е определено като дата в АУАН и НП. Няма как обаче съдът да
извърши нужната проверка на фактите, нито да извежда факти от
доказателствата по делото, които не са били въведени в предмета на
7
доказване и да прави нови констатации, невъведени в АУАН и НП, тъй като
това би нарушило правото на защита на жалбоподателя.
С оглед на изложеното, процесното НП следва да се отмени в тази част
като незаконосъобразно.
По разноските.
С оглед крайния изход на спора, и двете страни имат право разноски по
съразмерност. Доколкото нито една от двете страни не е претендирала такива
и не са представени доказателства за извършването им, то и разноски не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-
010311/14.12.2018г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, 05 РУ-
Пловдив, В ЧАСТТА, в която на П. АС. Г., ЕГН ********** са наложени
наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-010311/14.12.2018г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, 05 РУ-Пловдив, В
ЧАСТТА, в която на П. АС. Г., ЕГН ********** са наложени наказания
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8